Бурна дискусия затвори цикъл от семинари по ОП РЧР
Приключи цикълът от пет семинара в рамките на проект „Повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения и превантивни действия за ограничаването й” по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".
Всички разгледани теми в рамките на семинара бяха практически ориентирани към повишаване на конкурентоспособноста на участниците. Обучението на работодатели, наети лица и синдикалисти бе фокусирано върху корпоративна социална отговорност, фирмено поведение, бизнес етика, повишаване адаптивността на работниците, управление на конфликти посредством преговори, посредничество и медиация, приложение на системата GS1.
Завършващият цикъл от лекции бе модериран от председателя на Балканския институт по труда и социалната политика, г-н Иван Нейков. Той провокира дискусията като насочи вниманието на участниците към казус от последните седмици. Става въпрос за приетото преди три седмици изменение в Кодекса на труда. В него беше премахнат чл. 328, ал.1, т.10, с който на практика се ограничи възможността на работодателите да освобождават от работа служители, навършили необходимата за пенсиониране възраст и осигурителен стаж. Но бе оставена в сила точка 10а, според която работодателят може да освободи служител, нает след пенсиониране. Пред работодателите се поставя въпросът какво могат да направят, ако все пак искат да освободят служители навършили възраст и стаж, които въпреки това не желаят да напуснат предприятието.
С приемането на тази поправка, изтъкна г-н Нейков, изчезва едно универсално правило – правилото да се прекратяват трудовоправните отношения между работодатели и наети лица на основание настъпила пенсионна възраст и продобит осигурителен стаж.
Казусът, поставен от Иван Нейков, предизвика бурна ответна реакция от участниците, които на свой ред представиха възгледи за това какво би трябвало да се промени в българската осигурителна система. Някои от участниците дадоха за пример английския модел на социално осигуряване, при който се спазва изискването за изработени 550 месеца, около 46 години, и пенсията се формира на база всички отработени години. В Дания моментът за пенсиониране се определя спрямо средната продължителност на живота за страната. Но и при такъв пенсионен модел, призна Нейков, няма достатъчно натрупан опит, нито може със сигурност да се каже кой е по-справедлив. В България пенсионирането се извършва на база два компонента – осигурителен стаж и достигната определена възраст. В момента няма сигурни европейски модели по отношение на пенсионно-осигурителната система, но вдигането на пенсионната възраст във всички европейски страни е неизбежно.
Друг щекотлив въпрос в дискусията бе неравноправието между жените и мъжете по отношение на осигурителните им права. В България пенсионната възраст за жените е с няколко години по-ниска от тази за мъжете, но както каза г-н Нейков, това е проблем обърнат срещу жените. По-ранното пенсиониране прикрива една неявна дискриминация по отношение на жените на трудовия пазар. Г-н Нейков си послужи с няколко примера за да илюстрира как се случва това на практика. Сред 6-те икономически сектора с най-ниски средни заплати всичките са изцяло домирани от жени. От скорошно изследване, според което от 100 % хора със завършено висше образование, 60 % от тях са жени, но същевременно на ръководни позиции във всички икономически сфери и независимо от сектора – държавен или частен, едва 12 % са жени.