Дискусия за промените в Закона за Сребърния фонд

 

От ключово значение е да се изясни кога активите на Сребърния фонд ще се считат за част от фискален резерв и кога не - заяви  г-н Тодор Табаков, член на УС на Сребърния фонд и член на Изпълнителния съвет на БТПП Той бе сред участниците в кръгла маса, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България и посветена на предложенията за промени в закона за Сребърния фонд. Във връзка с изказването на г-н Георги Ангелов – главен икономист на „Отворено общество”, че ако паричните средства се използват за закупуване на ДЦК, с тяхната равностойност ще бъде намален фискалния резерв, той контрира, че трябва много внимателно да се прецени, с оглед на невъзможността средствата от фонда да се използват за целеви трансфери към бюджета на ДОО до 2018 г., дали в действителност, както г-н Ангелов твърди, закупените ДКЦ няма да бъдат считани като актив. Според Табаков, по правилата на Евростат финансовите активи, независимо от конкретния им вид, ще бъдат отчитани като актив до момента, в който могат да се използват за извършването на целеви трансфери към бюджета на ДОО. Въпросът е много важен, защото ако се изключат от резерва, това би ударило директно по кредитния рейтинг на страната – акцентира Табаков. 

Той опроверга твърденията на г-н Николай Василев и г-жа Лидия Шулева, че в момента доходността е задоволителна – през последните два месеца на 2011 г. доходността по срочните депозити е била практически нулева, и именно затова паричните  средства в момента се държат по разплащателна сметка в БНБ, където все пак се генерира доходност, макар и крайно незадоволителна, заяви представителят на ръководството на БТПП. 

Той подчерта, че при създаването на един закон не бива да се изхожда от презумпцията за лошо управление на фонда.

По-добре е да дискутираме дали правната рамка, която се създава, е добра, заяви още Табаков. Ако бъде прието, че фондът ще се управлява като инвестиционна банка, е крещяща нуждата от създаване на високопрофесионално звено, допълни той и постави акцент на нуждата да се предвиди УС на фонда да може да взима своите решения и неприсъствено.

Боряна Пенчева, заместник финансов министър, заяви, че аргументите на държавата да разреши парите на Сребърния фонд да се инвестират в български ценни книжа и в акции на български дружества, търгувани на борсата, е постигане на по-висока доходност при минимален риск. По думите на зам.-министър Пенчева, въпреки че има положителна номинална доходност, всяка година се реализират загуби от инфлационно обезценяване на парите във фонда. В последните години това обезценяване е между 1,1 и 5,3 на сто или средно годишно около 42 млн. лв. се губят заради инфлационната обезценка, каза Пенчева.

От своя страна бившият вицепремиер Лидия Шулева заяви, че за да може да изпълнява функциите си, Сребърният фонд трябва да разполага с между 7 и 10 млрд. лв. и преди да събере такива средства ще е абсурд той да бъде гарант за стабилността на пенсионната система.

"Ако се приеме, че създаването на този фонд  се е състояло, той ще играе много по-голяма роля, ако стои във фискалния резерв и поддържа стабилността в страната, вместо да се правят упражнения по инвестиции с него", аргументира се тя.

Преди да се приемат от правителството, промените в закона за Сребърния фонд ще се разгледат и на заседание на Националния съвет по тристранно сътрудничество.

21.03.2012 г.