Национално представителните организации на социалните партньори днес подписаха две споразумения

          Национално представителните организации на социалните партньори днес подписаха в Министерски съвет Национално споразумение за уреждане  регулирането на  надомния труд в Република България и Национално споразумение за организацията и прилагането на дистанционна работа в Република България. 

          Според председателя на  БТПП г-н Цветан Симеонов двете споразумения са важен сигнал за чуждестранните инвеститори, че България вече е икономически стабилна и са показателни за възможностите на социалния диалог в страната.

 НАЦИОНАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ПРИЛАГАНЕТО НА ДИСТАНЦИОННА РАБОТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  
НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ:

Конфедерация на независимите синдикати в България,
Конфедерация на труда “Подкрепа”
Асоциация на индустриалния капитал в България,
Българска стопанска камара – Cъюз на българския бизнес,
Български съюз на частните предприемачи “Възраждане”,
Българска търговско промишлена палата,
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България,
 Съюз за стопанска инициатива,

 
ВОДЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО ДА РАЗВИВАТ И УСЪВЪРШЕНСТВАТ КОНСЕНСУСНИТЕ ПОСТАНОВКИ,   ЗАЛОЖЕНИ В :
• Пакт за икономическо и социално развитие на Република България от края на 2006г.,
• Решение на Националния съвет за тристранно сътрудничество от октомври 2009г.  относно анткризисните мерки и постигане на двустранно споразумение между работодатели и синдикати по регулацията на дистанционната работа,
•  „Българска „пътека” за гъвкавост и сигурност на пазара на труда 2009-2011г.”, т.ІV, т.1.3, приета през м юни 2009г от Министерския съвет,

КАТО ИЗХОЖДАТ ОТ:
• Необходимостта от системни и съвместни усилия за изпълнение ангажиментите, произтичащи от  членството на България в Европейския съюз;
• Привързаността си към ценностите, целите и  принципите на европейския социален модел  и на  европейските модели на индустриални отношения;
• Решимостта си да продължат и развиват практиката и утвърждават отговорността си да уреждат значими въпроси от трудов и социален характер по пътя на двустранните преговори и в духа на  чл.139 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО),  препотвърден в чл.155, т.1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС),

КАТО СЕ БАЗИРАТ НА:
• Рамковото споразумение за дистанционна работа  подписано на 16 юли 2002 година между Европейската конфедерация на профсъюзите – ETUC, Съюзът на конфедерациите на индустриалците и работодателите – UNICE, Европейската асоциация на занаятчиите и малките и средните предприятия – UEAPME  и Европейският център на предприятията с обществено участие и предприятията от основен икономически интерес – CEEP, заедно със съвместния комитет на Съвета на европейския професионален управленски и ръководен състав – EUROCADRES и Европейската конфедерация на изпълнителните директори и ръководен състав – CEC,

     КАТО ПРИЕМАТ И СПОДЕЛЯТ:
• Определението за дистанционна работа дадено в него, а именно “форма на организиране и/или извършване на работа, с използуване на информационни технологии, в рамките на трудово правоотношение, при което работа, която може да бъде извършвана и в помещения на работодателя, се изнася извън тях като правило”
• Основните постановки и съдържанието на Европейското Рамково споразумение.

СЕ СПОРАЗУМЯВАТ ЗА СЛЕДНОТО:

Настоящото Споразумение се прилага към всички видове работа от разстояние, съответстващи на определението за дистанционна работа, цитирано по-горе, с изключение на т.н. „концентрирана работа от разстояние” и „офшорна работа от разстояние”. Работата от разстояние може да се извършва от дома на наетите, както и от телецентрове, телеселца,  телеселища и др. организационни структури на работодателя.

 І. Уреждане на работата от разстояние
 1. Работата от разстояние има доброволен характер.
2.Условията и редът за работа от разстояние се договарят в колективен трудов договор или в  индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се вписват  конкретно всички  условия,  права и задължения на  страните по него, във връзка с  работата от разстояние и осъществяването й.
 3. Преминаването от работа, извършвана в помещенията на работодателя  към работа от разстояние може да бъде резултат от допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор.
4.С индивидуалния или в колективен трудов договор могат да се уговорят:
а) смесени режими на работа от разстояние, както реда и условията за тяхното приложение;
б) възможности и условия за възстановяване на работата в помещение на работодателя 
 5 Конкретният вид и характер на  работата от разстояние, условията и редът за осъществяването й са обект на индивидуалния трудов договор.
6. С индивидуалния и/или с колективен трудов договор, или с вътрешни актове на работодателя, могат да се възприемат стандарти/образци, чрез които да се:
а)   организира възлагането и отчитането на работата,
б) отразява нейното съдържание, обем, постигнати резултати и други характеристики, които са от значение за отчитането на ефективността на извършеното

ІІ. Работно място. Техническо оборудване и поддържане на работното място.
7. Работещият от разстояние осигурява в дома си определено пространство за работно място.
8. Въпросите свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи, с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от самия работещ от разстояние се уговарят изчерпателно и конкретно в индивидуалния трудов договор.
 9. Работодателят осигурява за своя сметка: 
а) необходимото за  извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му
б) програмно (софтуер) осигуряване;
в) техническа профилактика и поддържане ;
г) изисквания и инструкции за работа с техниката и поддържането й в изправност;
д) устройства  за комуникация  с работещия от разстояние;
е) защита на данните;  
ж) информация необходима за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и за законовите изисквания и   правила, в т.ч. такива на предприятието в областта на защитата на данните, с които ще борави по време на работата, работещият от разстояние;
з) система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено съгласие на работещия за това. В тези случаи задължително се зачита правото на лично пространство на работещия от разстояние;
и) други технически или документни пособия, съгласно индивидуалния  и/или  колективния трудов договор.
 10. Работещият от разстояние носи отговорност за правилното съхранение и експлоатация на предоставеното му оборудване. При настъпване на повреда в оборудването или срив в използваните информационни и/или  системи за комуникация е длъжен незабавно да сигнализира работодателя по предварително уговорен способ или канал за връзка;
11. В индивидуалния трудов договор може да се уговори използването на собствено оборудване на работещия от разстояние, както всички взаимоотношения, произтичащи от  това.
 12. В индивидуалния и/или колективен трудов договор се включват клаузи, предотвратяващи злоупотреба от страна на работещия от разстояние с предоставените му оборудване, интернет и комуникационни връзки. Извън пряката си работа, работещия от разстояние може да ги използва в рамките на  разумното и добрите нрави.
13. Работодателят осигурява предварително писмена информация на  работещия от разстояние за отговорността и санкциите,  при неспазване на установените правила и изисквания, в т.ч. и за защита на служебните данни, която е неразделна част от индивидуалния му трудов договор.

 ІІІ.  Организация на работата от разстояние и здравословни и безопасни условия на труд.
 14. Работещите от разстояние ползват всички права, свързани с организацията на работа и  здравословните и безопасни условия на труд, регламентирани в  българското законодателство и  валидните за предприятието колективни трудови договори, с които се ползват работниците/служителите, работещи в помещенията на работодателя.
          15.  Отговорност за безопасните и здравословни условия на труд на работното място на работещите от разстояние носи работодателят, като той е задължен да информира работещите от разстояние за изискванията за организация на работата и за здравословните и безопасни условия на труд, в съответствие с националното законодателство, колективни трудови договори, вътрешните правила на предприятието, фирмената политика по безопасност и здраве при работа и за всички изисквания и правила за организацията на работа и при работата с видеодисплеи.

16. Работещият от разстояние  носи отговорност за спазването на фирмената политика за организация на работата и за безопасност и здраве при работа, както и на предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.
17. Контролът за правилното прилагане и спазване на изискванията и нормите за здравословни и безопасни условия на труд се осъществяват, както следва:
а/  Работещите от разстояние,  имат право сами да поискат посещение в дома им със заявление до съответното поделение на Главна инспекцията по труда.
б/ Работодателят и/или негов представител, представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от КТ, представители на синдикални организации и контролните органи на ИА „Главна инспекция по труда” имат право на достъп до работното място, в  рамките на уговореното в индивидуалния и/или колективен трудов договор при задължително предварително известяване на работещия от разстояние и със негово съгласие;
в/ Работещите от разстояние нямат право да отказват достъп до работното място без сериозно основание за това.

 ІV. Работно време. Почивки  и отпуски. Отчитане  на работното време.
18.   Работното време на работещия от разстояние:
а/ се установява в индивидуалния трудов договор в съответствие с националното трудово законодателство, колективния трудов договор и съответния Правилник за вътрешния трудов ред.
б/ се определяя при спазване на установената с Кодекса на труда  междудневна и седмична почивка;
в/  съответства по продължителност на  работното време,  определено за работещите  в помещенията на работодателя;
2. С индивидуалния трудов договор може изрично да се изключи възможността за полагане:
- на извънреден труд; 
- нощен труд;
- труд по време на  национални празници;
19. При условията на предходните точки, работещият от разстояние сам организира своето работно време, така че да е на разположение и да работи във времето, в което  работодателят и неговите партньори са в комуникационна  връзка.
20. Стандартите за натовареност и извършване на работата на работещия от разстояние са еднакви с тези на съответните работници/служители, работещи в помещенията на  работодателя.
21. Действително отработеното време се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от  работодателя. Работещият от разстояние носи отговорност за достоверността на данните.
 22. Лицата, които работят в режим на работа от разстояние:
 а/ сами определят почивките в работното си време в съответствие с уреденото в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и свързаните с приложението им подзаконови нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или колективния трудов договор.
б/ ползват отпуски, по вид, размер и ред за ползване,  съгласно установеното  в Кодекса на труда, подзаконовите нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или колективния трудов договор.
 
V. Трудово възнаграждение
23. Трудовото възнаграждение се определя с индивидуалния трудов договор, съгласно разпоредбите на трудовото законодателство и в съответствие с колективния трудов договор и правилата за организация на работната заплата на предприятието.
24. Работещият от разстояние има право на всички допълнителни трудови възнаграждения, установени в действащото законодателство, правилата за организация на работната заплата, индивидуалния и/или колективния трудов договор.
25. Придобивките от социалната програма на предприятието се предоставят на общо основание и на работещите от разстояние, както и на техните семейства, когато такива са предвидени.

VІІ. Колективни права на работещите от разстояние. Интеграция с работещите в помещения на работодателя.
 26.  Работещият от разстояние има еднакви трудови и синдикални права с работниците и служителите,  работещи в помещения на работодателя.
 27. С оглед правото на информиране и консултиране работещите от разстояние могат да формират самостоятелна група, която да избира отделен представител по информиране и консултиране по чл.7а от КТ, ако общият им брой надхвърля 20 работници.
 28. Работодателят осигурява  възможности  за:
а/ предотвратяване на изолацията на работещите от разстояние от работещите в помещения на работодателя, като:
- създава условия за регулярно провеждане на  работни или социални срещи на работещите от разстояние в помещения/офиси на работодателя;
- създава фирмено виртуално пространство – чат, форум или друг способ, чрез който офис работниците (работещите в помещения на работодателя) и работещите от разстояние да могат свободно да общуват;
б/ достъп до фирмена и професионална информация на предприятието, свързана с изпълнение на работата от разстояние;
29. Работещите от разстояние имат право да участват в организационния и социален живот на синдикалната организация в предприятието, в която членуват.
30. Условията и възможностите по предходните текстове се гарантират чрез клаузи в индивидуалния и/или колективния трудов договор, както и правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
 

VІІІ. Квалификация, преквалификация, обучение
31. Работещите от разстояние имат същия достъп до обучение и възможности за развитие на кариерата, както съответните работници в помещенията на работодателя и са обект на същата политика на оценка, както другите работници.
32. Работещите от разстояние получават подходящо обучение, съобразено с техническото оборудване на тяхно разположение и с характеристиките на тази форма на организация на работа.
33. При необходимост ръководителят на работещите от разстояние и неговите колеги имат право на обучение за тази форма на работа и нейното ръководство.

ІХ. Заключителни клаузи
 1.За всички неуредени въпроси в настоящето Споразумение се прилагат  разпоредбите  на националното  законодателство.
 2. Страните по Споразумението предлагат на Правителството на Република България да предвиди  възможност за  прилагането му относно държавните служители, работещи по трудово или служебно правоотношение.
3. Споразумението може да бъде изменяно и допълвано от страните, по реда на неговото сключване. Всяко допълващо и/или изменящо го споразумение или анекс е неразделна част от настоящото споразумение.
4. Страните по това Споразумение създават постоянна експертна група. В състава на експертната група се включват по двама (един основен и един заместващ) експерти на всяка от организациите, страни по него. 
Експертната група  осъществява мониторинг по приложението на Споразумението, идентифицира евентуалните трудности и предизвикателствата и разработва годишен аналитичен доклад с констатации и предложения. Докладът на експертната група се предоставя на организациите,  страни по Споразумението, а по тяхно решение и на Правителството чрез Министерството на труда и социалната политика.
5. Постоянната експертна група може да дава съгласувани тълкувания по въпроси, свързани с  приложението на споразумението. Членовете на подписалите го организации могат отделно или заедно да се отнесат към сформираната постоянна експертна група за разяснения по съдържанието и приложението  на споразумението.
 6. Споразумението  е съставено в 9 оригинални екземпляра, по един за всяка от подписалите го страни и един за Министерски съвет. Преведени  на френски или английски език екземпляри се предоставят на страните, подписали Европейското рамково споразумение.

 Х. КЛАУЗИ  ПО ПРИЛАГАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО
В съответствие с Европейското рамково споразумение за работата от разстояние и за целите на прилагането на настоящото Споразумение, страните по него предлагат на Правителството на Република България да внесе в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда със следните параграфи:

 §1. В чл.3 КТ се създават нови три алинеи със следното съдържание:
 „(3) По въпроси в обхвата на чл.3, ал.1 могат да се сключват споразумения между представителните организации на работниците и служителите и работодателите, включително и за изменения и допълнения на нормативни актове или за приемане на нови такива, при условие, че:
1. при инициатива от страна на представителните организации  е получено предварително съгласие на правителството;
2. при инициатива от страна на правителството е получено предварително съгласие от страна на организациите на работниците и служителите и на работодателите 
 (4) Изпълнението на споразуменията по предходната алинея,  се гарантира от Министерски съвет по нормативен път, чрез упражняване на законодателна инициатива или  издаване на нормативен акт от неговите правомощия.
 (5) Условията и реда за постигане на споразуменията се определят от правила приети от Националния съвет за тристранно сътрудничество.”
§2. В Допълнителни разпоредби се създава нов §19 със следното съдържание:

„§19.(1)Въз основа на:
1. Европейското рамково споразумение за работата от разстояние,  подписано по инициатива на Европейската комисия на 16 юли 2002 между Европейската конфедерация на профсъюзите – ETUC, Конфедерацията на индустриалците и работодателите – BusinessEurope, Европейската асоциация на занаятчиите и малките и средните предприятия – UEAPME  и Европейският център на предприятията с обществено участие и предприятията от основен икономически интерес – CEEP, заедно със съвместния комитет на Съвета на европейския професионален управленски и мениджърски състав – EUROCADRES и Европейската конфедерация на изпълнителните директори и мениджърския състав – CEC, и
2.  Чл.139 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и препотвърден в чл.155,т.1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС)
този закон въвежда в сила постигнатите договорености в Споразумението за организацията на дистанционна работа в Република България подписано на 24.11.2010г. между национално представителните организации на работниците и служителите и тези на работодателите”

      
    ПОДПИСАНО В СОФИЯ НА 24 ноември 2010 година
ЗА
Конфедерацията на независимите синдикати в България:/ Пламен Димитров, Президент/

Конфедерация на труда „Подкрепа”: /д-р Константин Тренчев, Президент/

Асоциация на индустриалния капитал в България:  /Васил Велев, Председател на УС/

Българска стопанска камара: /Божидар Данев, Председател/

Българска търговско промишлена палата:  /Цветан Симеонов, Председател/

БСЧП ”Възраждане”:  /Ваня Тодорова, Председател/

Конфедерация на работодателите ииндустриалците в България
/Огнян Донев, Председател/

000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000