БСК и БТПП смятат, че Агенцията за МСП не трябва да конкурира консултантските фирми

Държавна структура не бива да дава услуги на бизнеса, защото това е нелоялна конкуренция спрямо фирмите и неправителствените организации, които нямат публично финансиране. Неприемливо е предложението в Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП) бизнес услуги да се дадат на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Това се казва в становището на Българската Търговско-промишлена палата (БТПП), подписано от председателя Цветан Симеонов по повод предстоящи промени касаещи малките и средните предприятия (МСП).

Предложенията на ИАНМСП, които са публикувани в актуализирания им Анализ на състоянието и факторите за развитие на МСП – актуализация 2012 г, касаят макроикономическата среда, актуално състояние на сектора на МСП и неговата демографска устойчивост, текущото състояние на факторите за развитие, както и икономическите политики и тяхното влияние за повишаване конкурентоспособността на МСП. Освен предоставянето на бизнес услуги от Агенцията предложените промени и допълнения съдържат промени за прецизиране на критериите за малки и средни предприятия, въвеждане на такси, които се събират в Агенцията, за предоставените от ИАНМСП услуги и мерки за подпомагане на малките и средните предприятия.

От БТПП казват, че държавата трябва да разработва стратегии и политики в съответната област, а не да предоставя услуги на крайни потребители. Според тях това води до нарушение на пазарните принципи и до нелоялна конкуренция от страна на държавата по отношение на частния сектор, а тези услуги поначало са предмет на дейност на специализирани организации и фирми.

В Становището на БТПП се напомня, че има тълкуване на Конституционния съд според което „при упражняване на частна собственост всички правни субекти са равнопоставени, като изискването се отнася не само за гражданите и юридическите лица, а и за държавата и общините”. Така с извършването на бизнес услуги от държавна структура, която е финансирана с публични средства, и която осъществява конкурираща дейност с фирми или НПО се нарушава принципа на равнопоставеност на субектите и се поставя в привилигировано положение спрямо последните. На практика се проявява дискриминация спрямо фирмите и НПО, който не разполагат с публично финансиране.

По тези причини БТПП предлага Агенцията да възлага с договор (аутсорсване) изпълнението на услуги на бизнес организации, разполагащи с необходимата база и капацитет и доказали своите качества, разбира си при условията на обществени поръчки. От БТПП още препоръчват агенцията да извършва контрол на качеството на предоставените от външни изпълнители услуги. По този начин ще се осъществи ефективно използване на публичните средства и избягване на нелоялна конкуренция.

Палатата напомня още, че организирането участието на МСП в международни панаири и изложения, попада в предмета на дейност на търговски палати, браншови асоциации и специализирани фирми затова не следва да се възлага от закона на ИАНМСП. Според икономистите от БТПП по този начин отново се създават условия за нелоялна конкуренция и се нарушават принципите на пазарната икономика. И тук БТПП предлага да се предвида изпълнениeто да става чрез договор за възлагане (аутсорсване).

Междувременно Българската стопанска камара (БСК) също обяви своето становище относно проекта на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия за изменение и допълнение на ЗМСП. В становището на БСК се казва, че Българската стопанска камара поддържа предложените промени за прецизиране на текстовете, регламентиращи критериите за микро-, малко и средно предприятие. Тези промени осъществяват пълно съответствие с Дефиницията за малко и средно предприятие. Необходимостта от синхронизиране на нашето със законодателството на ЕС не поставя под съмнение периодичното и навременно привеждане в съответствие на Закона за малките и средни предприятия с измененията в регламентите и други документи на ЕС, касаещи МСП. Предложенията по прецизиране на критериите за МСП са резултат и на натрупания опит от агенцията в работата й с МСП, коментират от БСК.

По предложението за разписване на услуги и таксите, които ще се събират за тях от ИАНМСП, БСК счита, че най-важното е агенцията да запази отредените и в чл.7 на ЗМСП функции. „Считаме, че ИАНМСП не може да се превръща в консултиращ субект, конкуриращ многото консултантски фирми (в т.ч. малки такива). Още повече, че с наличното вече близо 14 години бюджетно финансиране на агенцията тя ще бъде един неравнопоставен конкурент, а таксите, регламентирани със закон, ще се превърнат в ненужен „еталон” на цените на пазара на консултантски услуги", казват от БСК.

Според БСК ИАНМСП не може да се превръща в индивидуален консултант на отделни конкретни предприятия и още повече да взима такси за тази си дейност. Възможно е агенцията да осъществява консултации, проучвания и услуги, но там, където останалите консултантски фирми не могат да се реализират – в общите за конкуриращите се предприятия проблемни сфери. Това са консултации, информационно обслужване, пазарни проучвания и други дейности, полезни и предназначени за цели общности от конкуриращи се МСП – съюзи, секторни или регионални камари и сдружения, клъстери. Резултатите от тази дейност – доклади, информации, прогнози и пр., трябва да имат публичен характер, да са достъпни за всички МСП (от даден сектор например) и следователно не трябва да бъдат получавани срещу такси. Таксата би могла да покрива само разходите за носителя на информация, смятат от Българската стопанска камара.

По мерките за подпомагане на МСП БСК подкрепя предложението браншовите организации на предприятията (камарите, асоциациите и др.), както и клъстерите от МСП да бъдат включени в механизма за подпомагане при участия в международни панаири и изложения, с оглед мултиплициране на ползите за фирмите от секторите. Налице е, обаче, неяснота доколко браншови организации (камари, асоциации и др.) и клъстери могат да се определят като състоящи се само от малки и средни предприятия. Това разграничение е трудно за определяне и динамиката на развитието на предприятията предполага динамика и в определенията на тези структури.

Същевременно БСК изцяло подкрепя предложението „С цел облекчаване на бенефициентите по отношение на предоставяните от тях гаранции за получените аванси по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се предлага в чл.16 от ЗМСП да бъде регламентирана възможността бенефициентите да обезпечават получените аванси с всички допустими обезпечения по българското законодателство (в т.ч. и със записи на заповед и превеждане на авансите по специални ескроу-сметки), а не само чрез банкови гаранции.”

Предложените три мерки, свързани с изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки, трябва да бъдат прецизирани от гледна точка на това да не отблъскват чуждите инвеститори (в т.ч. МСП), да опростяват процедурите , но не и да създават протекционистични бариери за чужди участия в изпълнението на поръчките, да се намери икономически интерес във възлагането на обществени поръчки на МСП, а не това да е задължение, смятат икономистите от БСК.

Камарата изцяло подкрепя предложението реинвестираната печалба в иновации да бъде освободена от данък печалба, стига да се намери ясно, точно, всеобхватно и практически приложимо определение за „иновация“. БСК също подкрепя ориентирането на образованието към ценностите на предприемачеството и развитието на предприемачески умения. Необходимо е, обаче, това да стане със задълбочена работа с МОМН, а не с единичен запис в ЗМСП. В допълнение към бележките по предложените текстове за ЗИД на ЗМСП и предвижданите по принцип мерки за подпомагане на МСП в различни закони, бихме искали да предложим набелязването на мерки за приоритетно разплащане с МСП като доставчици на стоки и услуги, като подизпълнители и изпълнители на поръчки. Такава практика съществува в развитите страни (напр., специален закон за тази цел в Япония) и дава възможност за предпазването на МСП от фалит, поради неплатежоспособност при свършена коректно, качествено и в срок работа или доставка.

Линк