50% ОТ СТУДЕНТИТЕ НЯМАТ ПАРИ ДА УЧАТ В ЧУЖБИНА

• 50% ОТ СТУДЕНТИТЕ НЯМАТ ПАРИ ДА УЧАТ В ЧУЖБИНА

  
  50% от студентите не могат да си позволят финансово да учат в чужбина. Това каза заместник-председателят на Бюджетната комисия към Европейския съюз Ивайло Калфин на двустранната среща за образование и бизнес в Банско. По програма „Еразъм” например се възползват едва 4% от студентите в България. Въпреки че тя предлага стипендии, те не са достатъчни, за да се покрият всички разходи на учащите. Друг голям проблем е това, че всеки пети студент не знае чужд език, което е пречка той да постъпи по програма за обмен на младежи в чужбина.
  Новината е, че от другата горина програма „Еразъм” започва да работи за стажанти. Така ще има възможност студентите да карат своята прктика във фирма в чужбина. „Трябва да има заложени стажове в програмите си на обмен в други държави”, каза Калфин. И допълни: „В страни като Гърция и България трябва да има преподаване на двата езика, убеден съм, че ще има достатъчно студенти по тези програми”. Качеството на езиковото обучение обаче трябва да е на достатъчно високо ниво.
  На форумът в Банско гръцки и български гости разнищиха проблемите на ВУЗ-овете в двете страни. Под наслов „Университетското образование – подходът към високите стандарти” и „Прехода от университета към работното място” се проведоха двата панела на дискусиите.
  Никифорис Михалис, генерален директор на PASP AEI в Гърция, разясни каква е ситуацията на висшите учебни заведения там. Той е категоричен, че трябва да се въведе безплатно обучение в университетите за всички граждани. Освен това смята, че е необходимо да има висока степен на академичност във висшите учебни заведения и да предоставя достъпни университетски услуги. По този начин всеки един университет може да се развива и да бъде полезен на обществото. Също така трябва да предлага принципи и ценности, не само програми, съобразени с фирмените интереси. ВУЗ-ът не трябва да е ориентиран само към пазара, а да бъде извор на знания. Инвестицията в образованието е много важна, допълни Михалис. Трябва да бъдат обменяни мисли за това какво се случва в България, в Гърция, на Балканите и в Европа.
  Професор Павел Димитров, ръководител катедра „Логистика” на УНСС, отбеляза, че най-важна е връзката на студентите с работодателите. Ако тя е прекъсната, тогава обучението е непълноценно. Той разгледа разрешаването на проблема за процеса по реализация на кадрите от ВУЗ-овете от 4 заинтересовани страни – тези на студентите, университетите, работодателите и държавата. Между тях трябва да има взаимодесйтвие, за да има и ефективност. „Успешната реализация зависи от глобализацият, все пак стандартите се унифицират”, каза професор Димитров. Той посочи информационните технологии като прекрасна възможност за реализация. Чрез тях се въвеждат нови професии. Освен това има и нов начин на комуникация и работещият в Германия може да работи от дома си в България.
  Световната икономическа криза пък професорът определи като положителен фактор, който ще елиминира неефективността в образованието. „Бизнесът ни е разнообразен, но много от предприятията са малки и средни, студентът се сблъсква с такива рабтодатели и трябва да се справи с тях”, допълни той.
  По време на дискусиите редица гости взеха участие. Това са Александрос Теодоракос, генерален секретар на PASP ATEI, Атанасиос Куциопулос, Леонидас Ефтиму, директор на представителство на министерството на туризма и културата в Гърция и други.
  Очерта се ролята на студентът – още в студентските си години той трябва да търси допирна точка с реализацията и да започне работа, дори във втори курс. Обменът на преподаватели и студенти между Гърция и България също беше заявка за такива бъдещи намерения.
  Чуха се призиви за реформа във висшето образование. 25 хиляди са студентите, които избират да учат в чужбина.
  Десислава Недялкова
  Снимки: Николай Николов
  Линк