Заетостта у нас устойчиво върви надолу и основна задача трябва да бъде разкриването на нови работни места. Това са част от констатациите в анализ на Института за пазарна икономика.
От най-добрите месеци на 2008-ма година досега икономиката ни е загубила над 400 хиляди работни места. Един от начините държавата да се бори с намаляването на работните места е да се въведат облекчения в трудовото законодателство. Това заяви авторът на доклада Петър Ганев, цитиран от БНТ.
Според анализа на Института за пазарна икономика, темата за размера на доходите у нас от последните седмици оставя на заден план въпроса за заетостта и новите работни места. Именно закритите работни позиции са водещата причина за обедняването у нас, категорични са експертите.
Липсата на инвестиции и затрудненото кредитиране пречат да се разкриват нови работни места. Държавата пък трябва да намали административните бариери.
Оказва се, че фирмите, които са ориентирани към износ, успяват да се държат, но останалите, които разчитат на вътрешното потребление или работят с държавата, имат сериозни проблеми.
Хората, които си изгубиха работата през 2009-та, 2010та и 2011-та г., не могат да си намерят друга работа, а и не се създават работни места, разказва икономистът Петър Ганев. По думите му, хората се обезкуражават след първата година без работа и спират да си търсят нова. Така те на практика се причисляват към икономически неактивните лица, тоест те вече не се водят безработни, а неактивни лица, които не търсят работа, съответно това води до повече проблеми в семейството, допълни специалистът.
Според Атанаска Тодорова, гл. експерт "Пазар на труда", КНСБ, не може да има увеличаване на заетостта без увеличаване на доходите. Моето мнение е, че доходите на нашето население трябва да бъдат увеличени поне с инфлацията, която имаме през последните години, заключи тя.
Васил Тодоров, главен секретар на БТПП, коментира, че всичко това, което се наблюдава, е последица от съществуващата неизвестност на цените на горивата и на топлоенергията, тъй като големите производствени предприятия пряко са засегнати от този въпрос. Тази неизвестност подтиква фирмите да се презастраховат в много случаи и да предприемат увеличаване, съответно да залагат по-високи разходи и по-високи цени, което при всички положения рефлектира върху крайния потребител. Тази несигурност всъщност е основният проблем, който съществува, каза Тодоров.