Икономиката ни е загубила над 400 000 работни места

Заетостта у нас устойчиво върви надолу и основна задача трябва да бъде разкриването на нови работни места. Това са част от констатациите в анализ на Института за пазарна икономика. От най-добрите месеци на 2008-ма година досега икономиката ни е загубила над 400 хиляди работни места. Един от начините държавата да се бори с намаляването на работните места е да се въведат облекчения в трудовото законодателство. Това заяви за БНТ авторът на доклада Петър Ганев.

Според анализа на Института за пазарна икономика темата за размера на доходите у нас от последните седмици оставя на заден план въпроса за заетостта и новите работни места. Именно закритите работни позиции са водещата причина за обедняването у нас, категорични са експертите. Липсата на инвестиции и затрудненото кредитиране пречат да се разкриват нови работни места. Държавата пък трябва да намали административните бариери. На практика фирмите, които са ориентирани към износ, успяват да се държат. Останалите обаче, които разчитат на вътрешното потребление или работят с държавата, имат проблеми.

По думите на икономиста Петър Ганев хората, които са изгубили работата през 2009, 2010, 2011 година, не могат да си намерят друга работа, не се създават работни места. Постепенно, след първата година, те стават обезкуражени, спират да търсят работа и вече на практика се причисляват към икономически неактивните лица. Тоест те вече не се броят безработни, а неактивни лица, които не търсят работа, съответно това води до повече проблеми в семейството. Когато един или двама от родителите не работи, това вече не е дебат за доходи, а за липса на работа, каза още той.

Според Атанаска Тодорова, гл. експерт "Пазар на труда", КНСБ, не може да имаме увеличаване на заетостта без увеличаване на доходите. Не може заетостта да е самостоятелна икономическа дейност, без да бъде обвързано с увеличаване на доходите. Моето мнение е, че доходите на нашето население трябва да бъдат увеличени поне с инфлацията, която имаме през последните години, категорична е Тодорова.

Според Васил Тодоров, главен секретар на БТПП, всичко това е последица от съществуващата неизвестност - как например цените на горивата, на топлоенергията, тъй като големите производствени предприятия пряко са засегнати от този въпрос... Тази неизвестност подтиква фирмите да се презастраховат в много случаи и да предприемат увеличаване, съответно да залагат по-високи разходи и по-високи цени, което при всички положения рефлектира върху крайния потребител. Тази несигурност всъщност е основният проблем, който съществува, посочи Тодоров.

Линк