Намесата на държавата в цените изкривява пазара

Цветан Симеонов е председател на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Попитахме го какво ще искат от бюджет 2013 работодателските организации, как ще коментира промените в Закона за инвестициите и какви са прогнозите му за икономиката и безработицата.

- Господин Симеонов, как оценявате замразяването на цените на храните в някои от търговските вериги и по принцип намесата на държавата в ценообразуването?

- Всяко едно изкуствено определяне на цени е във вреда на пазара. Последствията могат да бъдат много. Първо, се въвеждат търговски практики, които са отречени от пазарната икономика, защото задържането на цените за определен период обикновено е свързано с по-ускореното им нарастване в следващ период. Задържането на цените може да елиминира част от участниците в пазара, които нямат достатъчна икономическа мощ. В същото време през летния сезон цените на земеделската продукция - плодове и зеленчуци, обикновено падат, а да ги задържаме би могло да е във вреда на крайния консуматор. Що се отнася до намесата на държавата в ценообразуването - тя има своето място. Държавата има роля

в проследяването на цените на услугите на монополистите

- естествени или изкуствено създадени. Ролята на държавата е да осигури достатъчно прозрачност на формирането на тези цени, а когато е извършена приватизация - да осигури чрез договори определени задължения, свързани с ограничаването на техните цени в рамки, осигуряващи печалба, съпоставима с размерите на печалбата в сектори, в които има нормална конкуренция. Всичко останало е практика, която рано или късно води до изкривяване на пазара.

- Договарянето на минималните осигурителни доходи по икономически дейности за догодина приключи. Там, където няма преговори, очаквате ли административното вдигане на тези прагове да създаде проблеми, например съкращения?

- Вероятни съкращения ще има, но не в цели отрасли, а в отделни фирми в различни отрасли, тъй като във всеки отрасъл има успяващи фирми и фирми в затруднение. На 30 август имаше заключително заседание на работната група по договаряне на минимални осигурителни доходи за 2013 г. Социалните партньори не постигнаха съгласие. БТПП и другите работодателски организации са единодушни, че там, където по една или друга причина няма споразумение, трябва да се запазят минималните прагове от предходната година. Синдикатите настояват да има административно увеличение. А то се очертава да е 4.4% - средният процент от ръстовете, където са постигнати споразумения - в 57 от общо 85 икономически дейности. Въпросът ще се гледа от Съвета за тристранно сътрудничество, който да вземе окончателното решение. Според министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов средното

увеличение от 4.4% не би трябвало да се отрази негативно

на бизнеса

и да се стигне до освобождаване на служители. Според нас обаче административното налагане на ръст на осигурителния доход е неприемлив подход. Той е във вреда на икономиката като цяло, с тежки последствия за малките и средните предприятия и с изкривяване на условията за равностойна конкурентна среда. Същото се отнася и за вдигането на минималната работна заплата, когато това не е обвързано с ръст на производителността на труда.

- Какви ще са основните предложения на БТПП, когато в тристранката започне да се обсъжда Бюджет 2013?

- Считаме, че тристранката трябва да започне в новия си състав от основополагащите документи за икономиката и страната. Единият е икономическата програма на ГЕРБ. Трябва да се направи преглед на нейното изпълнение. Другият документ са антикризисните мерки, които с огромно усилие бяха формулирани от участниците в тристранката. По наша преценка, по антикризисните мерки има значително по-добро изпълнение, отколкото по икономическата програма на ГЕРБ. Но все още техният мандат не е изтекъл. Така ще могат да положат усилия възможно най-голяма част от обещанията, поети пред избирателите, да бъдат изпълнени, а не да се чака идването на новите избори.

В Бюджет 2013 ще държим да не се стига до повишение на данъците, особено на корпоративния данък и на физическите лица. Ще подкрепим разходната част на бюджета да бъде запазена, ако може при балансиран бюджет, но в никакъв случай дефицитът да не надхвърля 3%.

Ще подкрепим да се запази преразпределителна роля на бюджета около 35%. Радваме се, че голяма част от инфраструктурните проекти се изпълняват в срок и това ще има положителен ефект. Ще настояваме за сериозен преглед на изхарчените средства и да се набележат необходимите средства. В най-скоро време да се реализира електронното правителство, което без съмнение ще окаже положително въздействие върху корупцията, за която България е критикувана. Искаме да видими стъпки към по-нататъшно ускоряване на възстановяването на ДДС. А що се отнася до намеренията за намаляване на ДДС като цяло или за въвеждане на други ставки на ДДС за определени продукти - оценката ни е, че това ще бъде прибързано в сегашните условия.

Ако при формирането на бюджета се намерят резерви, ние не възразяваме да има увеличение на пенсиите, като се започне от пенсионерите с най-ниските доходи и се върви докъдето средствата позволяват. Също така, ако се намерят резерви в бюджета, е крайно време да се пристъпи към намаляване на данъка върху печалбата на едноличните търговци от 15% на 10% и успоредно с това се отмени данъкът върху дивидентите. Това ще бъде добра предпоставка за изсветляване на дейността на фирмите и стимул за много фирми да показват именно в България своите печалби и да разпределят дивиденти в България, което косвено ще подпомогне отново бюджета.

- А приемате ли намерението на правителството да освободи временно от осигуровки големи инвеститори, които разкриват работни места, с промени в закона за насърчаване на инвестициите?

- За инвеститорите ще е добре, когато се намаляват разходите за персонала, но такава стъпка ще има отражение и в бюджета на НОИ. Така на практика ще се натовари косвено държавният бюджет и ще се създаде предпоставка да се иска увеличаване или на осигурителните прагове, или на минималната работна заплата. А това ще бъде в ущърб на бизнеса като цяло. Всяка промяна трябва да става след оценка на въздействието и при ясни източници на финансиране. Да не забравяме, че освен голeми фирми, инвеститори са и малки и средни предприятия и те ще бъдат поставени в неравностойно положение въпреки "грижите" за тях.

- Какви са очакванията на БТПП за пазара на труда през есента и зимата, след като стана ясно, че летният сезон не успя да свали безработицата чувствително?

- Всяка стъпка на правителството, която води до несигурна и непредсказуема икономическа среда, ще се отрази на заетостта, особено при малките и средните предприятия. Проучванията и прогнозите и на други институти в областта на икономиката считат, че ще бъде успех, ако поне се задържи темпът на нарастването на безработицата.

Мила Кисьова

Линк