Глобалните стандарти GS1 - инструмент за борба с фалшификатите

При споменаване на GS1, повечето хора се сещат първо за баркодове. Баркодовете са средство за представяне на информация в машинно читаем вид, която когато е стандартизирана успешно, може да се използва за глобална идентификация и проследимост на продуктите. Именно разработването на стандарти в тази посока е част от дейността на GS1.

Освен добре познатите стандарти за автоматична идентификация и маркиране с баркод “GS1 BarCodes”, са разработени и глобални стандарти за електронни бизнес съобщения “GS1 eCom”, основани на два стандарта - GS1 EANCOM и GS1 XML. Други основни направления на стандартите включват: “GS1 GDSN” – глобална мрежа за синхронизация на данни, с ключов компонент глобалната класификация на продуктите (Global Product Classification, GPC) и “GS1 EPCglobal”, която комбинира RFID (radio frequency identification) технология и електронния продуктов код (Electronic Product Code).

GS1 e водеща международна организация, която разработва и внедрява глобални стандарти и решения, с цел повишаване на ефективността и прозрачността по веригите за търсене и предлагане в различните отрасли по света. България е член на GS1 от края на 1991 г. Официален представител на България в GS1 e Българската търговско-промишлена палата. Въвеждането, развитието и контрола върху правилното приложение на стандартите GS1 в България се изпълняват от Съвет GS1 България към БТПП (преди EAН България).

В GS1 България членуват над 3800 организации, като основната част от тях са производители на потребителски стоки.

“Стандартите са доброволни и нямат задължителен характер, но използването им се е наложило в практиката вече повече от 35 години. За пръв път баркод се използва за сканиране на каса през 1974 г. в супермаркет в щата Охайо, САЩ (маркираният продукт е пакетче дъвки). Идеята е била да се подобрят качеството и бързината на обслужване на клиентите на касите в търговските обекти при ограничен брой грешки, впоследствие този подход се използва за улесняване на търговията за нуждите на логистиката. През последните години се разширява приложението на тези стандарти в сектор като здравеопазването”, обясни Надежда Асенова, експерт към GS1 България.

Ползите

С въвеждането на GS1 стандарти, се автоматизират процесите, осигурява се глобална проследимост на търговската единица и се подобрява инвентаризацията. Бизнес процесите се подобряват и ускоряват, избягват се човешки грешки. Чрез сканиране на един баркод, може да се идентифицира продукт, предлаган на пазарите по целия свят. Баркодът е средство за кодиране на универсален идентификационен номер.

Тенденциите

В периода 16-19 октомври GS1 България участва в регионален форум на „GS1 в Европа“ в Букурещ, който се проведе под мотото "От основните стандарти към иновации". Докато преди девет години в GS1 се е обсъждало най-вече как да се прилагат основните елементи на системата, дискусията сега се съсредоточи повече върху иновациите и бъдещите възможности. В „GS1 в Европа“ членуват 45 национални организации от общо 108 национални организации в света. Паралелно с провеждането на регионалния форум се състоя и заседание на регионалния борд на „GS1 в Европа“, който включва изпълнителните директори на GS1 организациите в Европа.

Мобилните комуникации

Сред основните теми, дискутирани на форума на „GS1 в Европа“, бяха качеството на данните (Data Quality), средата за глобална синхронизация на данните (GDSN), приложенията за мобилни телефони и взаимодействието между секторите при идентификацията на потребителските стоки, обясни Любомир Гайдаров, експерт към GS1 България.

Актуална тема към настоящия момент са приложенията за мобилни телефони, базирани на стандартите GS1 и ориентирани към крайните потребители, като стремежът е крайният потребител да получава достоверна информация за продуктите, която да бъде споделяна от производителя. Тази информация се получава чрез сканиране на баркода на продукта с помощта на мобилен телефон”, поясни Гайдаров. Тези приложения все още не се използват активно в България.

Електронното правителство

В рамките на регионалния форум на „GS1 в Европа“ бяха разгледани и въпроси, засягащи състоянието на електронното фактуриране в отделните европейски страни.

“Важна тема на форума беше развитието на електронното правителство в държавите от ЕС и как GS1 стандартите могат да спомогнат за изграждането му в България, като се набляга на възможностите за електронно фактуриране и електронен обмен на данни. На дневен ред пред GS1 България стои задачата да се проведат разговори с компетентните представители на правителството по тази тема”, изтъкна Любомир Гайдаров.

Синхронизираното прилагане на електронното фактуриране в отделните европейски страни може да даде съществен икономически ефект като осигури безпроблемен обмен на данни, информация и услуги между европейските администрации, бизнеса и гражданите. Предизвикателствата за бизнеса и институциите са фрагментарният дигитален пазар, липсата на оперативна съвместимост, киберпрестъпленията и др.

Здравеопазването

През юни 2012 г. GS1 България организира съвместно с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) и Българския фармацевтичен съюз (БФС) конференция, посветена на превенцията на разпространението на фалшиви лекарства и въвеждането на стандартите GS1 за автоматична идентификация в здравеопазването.

“В световен мащаб стандартите GS1 предлагат хармонизиран подход за маркиране на лекарства и медицински изделия. Използваният символ е DataMatrix, който освен основната идентификация позволява кодиране и на допълнителна информация като срок на годност, партида и др. За лекарствата се предвижда сериализация за всяка опаковка. При изграждане на съответната база данни, в която се въвеждат данни за серийните номера, инфомацията може да се използва за проследяване на продуктите и при сканиране на баркода, системата ще сигнализира, ако продуктът е фалшив,. По този начин ще се спре порочната практика по навлизане на фалшиви медикаменти в легалната мрежа”, разказа Любомир Гайдаров. Технологичният процес по отпечатването на баркодовете със символ DataMatrix върху всяка отделна опаковка се оказва доста скъпа инвестиция. Това изисква преработване на цялата поточна линия“, изтъкна Гайдаров.

Основна тема на дискусии и усилена работа в здравния сектор са повишаването на сигурността на веригата за доставка на фармацевтични продукти и превенцията на разпространението на фалшиви продукти в легалната мрежа. В Директива 2011/62/ЕС са заложени изисквания за уникална идентификация на медицинските продукти за хуманна употреба, както и проверка на тяхната автентичност. Според документа, държавите-членки на ЕС трябва да нотифицират Европейската комисия за националните разпоредби, приети съгласно директивата, до 2 януари 2013 г. и незабавно да съобщават за всяко последващо изменение на тези разпоредби. До 2 януари 2018 г. ЕК ще представи доклад на Европейския парламент и на Съвета на Европа, съдържащ преглед на мерките за транспониране от държавите-членки, заедно с оценка на ефективността на тези мерки.

Към момента в повече от 65 страни по света се използва Глобалния номер на търговската единица GTIN, за уникалната идентификация на фармацевтични продукти. Редица фармацевтични производители използват стандартите GS1, за да повишат ефективността на веригите си за доставка и да посрещнат нуждите на своите клиенти. Три големи асоциации - EFPIA, PGEU и GIRP си сътрудничат за изграждането на Европейска система за верификация на лекарства (European Medicines Verification System, EMVS), която оптимално да гарантира безопасността на пациентите. По отношение на идентификацията на лекарствата в системата е заложено използването на стандартите GS1.

Контрол

Когато фирма, на която е бил определен GS1 фирмен префикс, с което става член на GS1, използва префикса за определяне на глобален номер на търговската единица GTIN за свой продукт и го маркира с баркод, то тогава баркодът е легитимен. Проверка за легитимност може да се направи в каталога на членовете на GS1 България. Има определени изисквания за размера и качеството на баркодовете. В България качеството на баркода може да се провери, като оригинал на етикета бъде изпратен до GS1 България за верификация със специализиран софтуер. След верификацията се генерира протокол, в който се съдържат конкретни параметри закачеството на баркода. Случаите на фалшиви баркодове не са чести, но както в Европа, така и в България се среща нелегитимно използване идентификационни номера, които не са определени на фирмата от GS1.

“Когато организация, член на GS1 преустановява плащането на годишния си членски внос за повече от 2 поредни години, фирмата се самоизключва и предоставените й номера остават на разположение на GS1. Нерядко компаниите с прекратено членство продължават да маркират свои продукти с баркодове, които реално са невалидни, обясни Гайдаров.

“Измислянето на номера, които да се използват за маркиране с баркод, е рисковано, тъй като това може да доведе до нарушаване правата на редовен член на GS1”, алармира Надежда Асенова.

Линк