ОПАСНО Е БЪЛГАРСКИЯТ БИЗНЕС ДА СПРЕ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ РАБОТАТА С ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ

Какво е отношението на бизнеса като цяло към процеса на усвояване на средствата от ЕС?

До настоящия момент (2010г.), в процеса на усвояване на евросредствата следва да се обособят два етапа. Към първият - отнасяме годините от 2007г. до 2009г., които се характеризираха с изключително нисък процент на усвояване на тези средства – едва 11,33% общо за двете финансови години.

Най-общо казано, за този период бизнеса оценява като крайно незадоволително нивото в усвояването на средствата от еврофондовете като общо, така и по отделните оперативни програми. Така например, докато пряко ориентираната към бизнеса оперативна програма „Конкурентоспособност на българската икономика” за тези две години показва едва 1,21% усвояемост на евросредствата, то програмата „Административен капацитет” достигна 52,84% в общата им структура.

Към втория период отнасяме усвояемостта на евросредствата през 2010г. Той определено се характеризира с рязко повишаване равнището на този показател. Тук вече наблюдаваме нови положителни характеристики в структурата на усвояемостта, което налага и обособяването на двата подпериода.

По данни на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) на оперативните програми, към 30.09.2010г. процента на реално изплатените суми към договорените средства по програмата „Конкурентоспособност” вече е 18,90 на сто. С други думи, тази програма се нарежда на второ място след „Административен капацитет” по равнище на усвояемост на средствата. Този факт се посреща с одобрение от страна на бизнеса, защото показва не само наличието на политическа воля за повишаване усвояемостта, но и практическата й реализация.

Разбира се, като цяло бизнеса отчита положителните тенденции в тази насока, но определено не може да бъде доволен от общото ниво на усвояемост на евросредствата, тъй като до настоящия момент вече са изминали 4 години през които реално сме усвоили едва 542 млн. евро или 8,12% от договорените до 2013г. За същия период като вноски към ЕС от бюджета на държавата ни сме превели над 2 млрд. лв.

Какво най-много пречи на участието му в него – и като бенефициент, и като подизпълнител?

До 2008г. като най-голяма слабост на ниво оперативни програми наблюдавахме липсата на достатъчно административен капацитет и текучество на квалифицираните кадри както на централно, така и на местно ниво. След тази година влиянието на този фактор върху усвояемостта значително намаля, което се потвърждава и от процентното съотношение на изплатените към договорените средства по оперативните програми «Административен капацитет» - 52,84% и «Техническа помощ» - 21,34% за периода януари 2007 – декември 2009 година.

Като пречка за бизнеса отчитаме стартиралото закъснение на оперативните програми, което неминуемо дава отражение като рисков фактор за усвояването на средствата дори до края на програмния период 2013г.

Комуникационните стратегии на оперативните програми не изпълняват достатъчно ефективно своята функция, поне към бизнеса. Успоредно с това се твърди, че нямало добри проекти и бизнесът не можел да направи. Вместо да се правят такива констатации е по-добре да се види защо не са постигнати очакваните резултати при изхарчените средства по комуникационната стратегия за различните проекти и да се направят изводи за резултатите. Тогава да се потърсят начини за улесняване представителите на бизнеса при кандидатстването.

Бенефициентите срещат затруднения относно голямата «бумащина» както при разработването на проектите, така и при тяхното документиране и отчитане, документалното презастраховане на проектите за договарящите институции, отсъствието на приемственост и комуникативност между управленческите, одитиращи и сертифициращи органи по оперативните програми и редица други.

Изключително обемната и динамично променяща се нормативна база, изисквания и критерии по отношение на 7-те оперативни програми, в редица случаи противоречащи си, представляват обезсърчаващ фактор за бенефициентите и перманентно са на вниманието на БТПП. Продължаваме да твърдим, че органите които управляват програмите е необходимо задачата за пласиране на ресурс да бъде разгреждана, поставяна и оценявана сходно със задачата, която имат кредитните отдели в банките. Това има смисъла не само да чакат някой да дойде и да ги потърси, а да търсят клиентите, да им помагат да подготвят своите бизнес планове и да се реализира целта за ефективно използване на средствата. В опитът за пласиране на ресурса могат да бъдат привлечени и търговските банки, това е нещо обичайно за тах и сигурен съм, че ще могат да се справят.

Какви са стъпките, които предприема БТПП за разрешаването на тези проблеми?

БТПП, като най-голямата национално представена работодателска организация, чрез свойте представители в Комитетите за наблюдение на оперативните програми отстоява предимно интересите на бизнеса в следните основни направления:

1. Предвид икономическата и финансова криза в страната ни от 2009г., БТПП настояваше и в редица случаи постигна релокация на планираните финансови средства по оперативните програми и съответстващите им оси и приоритети в насока използването им като омекотяващ кризата икономически лост;

2. Позиция на Палатата е централизирано управление както на оперативните програми, така и на съответстващите им финансови средства. Огромен недостатък е липсата на първоначално финансиране по проектите които печелят. Така вчесто да се отговори на нашите искания за увеличаване на авансовите плащания, това се направи единствено за общините, а редно да поставим въпроса те ли са по-нуждаещи от бизнеса от по-високо първоначално финансиране.

3. Оптимизиране административния персонал ангажиран с оперативните програми.

Сега, в различните органи за управление, комитети за наблюдение, сертифициращи и одитиращи органи, изпълнителни агенции и др. по седемте оперативни програми плюс Националната стратегическа референтна рамка (НСРР), по наши изчисления са ангажирани над 1400 души, цифра надхвърляща щата на редица министерства;

4. Унифициране, стандартизиране, устойчивост, обемно и документално минимизиране на апликационните форми за представяне и реализиране на проекти;

5. Текущо обучение на членовете ни по разработването на проекти и конкретни консултации в тази насока от наши експерти.

Разбира се, че не мога да бъда изчерпателен по отношение на стъпките, които предприема БТПП за разрешаване на проблемите в усвояване на евросредствата поради тяхната динамичност.

Достатъчно активен ли е бизнесът в процеса на усвояване на средствата? Ако не, на какво се дължи това и как може да се промени?

Ключовите думи тук са прозрачност, лесен достъп, опроставане на процедурате и успоредно с това строг контрол по изпълнението и резултатите сравнение със съответните проекти. Непосредствено след присъединяването ни към ЕС от 2007г. очакванията на бизнесът ни бяха с изключително положителна нагласа за обособените оперативни програми и гарантирани евросредства. И тези нагласи имаха своето основание, защото еврофинансите фактически представляват реинфестиции в нашия бизнес и за нашия бизнес.

Създаденото негативно обществено мнение от допуснати нарушения и дори злоупотреби още от времето на предпресъединителните фондове неминуемо допринесе до отдръпването на бизнеса от евросредствата и дори ориентирането му към пряко банково кредитиране съобразно икономическата конюнктура.

Имайки предвид гореизброените пречки пред бизнеса в усвояването на европарите, нямаме основание да обвиняване представителите му в липсата или намален интерес и активност в разработването на проекти.

Не можем да не отчетем засиления интерес от 2010г., както и прекия принос на бизнеса особено по оперативната програма „Конкурентоспособност” (18,90%), разко повишила равнището в усвояемостта на средствата през последната година, следвана от „Развитие на човешките ресурси (6,94%), „Регионално развитие” (6,90%) и ОП „Околна среда” (5,02%). Това са четирите оперативни програми с най-благоприятни възможности за развитие и реализиране на частния бизнес и както е видно от цифрите той все повече разширява обхвата си в тях.

Останалите три програми като „Административен капацитет” (22,94%), „Технически помощ” (8,84%) и „Транспорт” (4,71%) са с предимна ориентация към държавните фирми, институции и ведомства.

Най-общо казано близо 40% от усвояемостта на евросредствата следва да причислим на частния бизнес и 60% на държавата, което структурно съотношение на настоящия етап не ни удовлетворява и БТПП ще търси промяна в съотношението до края на програмния период – 2013г.

В края на програмния период ще имаме някакъв процент на усвоени средства. Според Вас зад тази цифра ще стоят ли реални резултати, т.е. ефективно ли ще са изхарчени парите или има опасност от гонене на статистика?

По оптимистичната прогноза на икономическите ни експерти до 2013г. с настоящите темпове за усвояемост на евросредствата, максималният процент няма да надхвърли 33%, или малко повече от 2 646 млрд. евро от общо планираните 8 019 млрд. евро.

Колкото до ефективността на вложените и реализирани по програмите и съответстващите им проекти финанси, то сме убедени, че тя ще бъде 100% гарантирана. То и няма друга възможност, защото всяка доказана от нашия и одитиращия орган на ЕС неефективна дейност по реализацията им, няма да бъде разплатена (възстановена) на бенифициента. Този критерии е залегнал като задължително условие както във всяка оперативна програма, така и във всеки един проект. Неефективно разходваните средства си остават за сметка на бенефициента, така че ефективността на усвоените средства трябва да бъде 100 на сто.

Какви според вас какви трябва да са приоритетите на България за следващия програмен период?

Без анализ на резултатите до сега, ще бъде трудно да се планира следващия проектен период до 2014-та, което вече наближава. Какво трябва да се прави там – това е една твърде дълга тема, за която едно интервю няма да ни стигне , но това трябва да бъде усилие за всички институции и да започне час по-скоро. Имайки предвид вече натрупания в страната ни немалък теоретичен и практически опит по отношение усвояване на предоставяните ни средства от еврофондовете преди всичко трябва още от сега да започнем да работим по формирането на Националната стратегическа референтна рамка за следващия програмен период 2014 – 2020г. В нея задължително следва да се хармонизират както стратегийте на Р България до 2020г., така и стратегията „Европа 2020”.

Вече нямаме нито право, нито основание да допускаме грешките от 2007г. при разработването на НСРР, като се оправдаваме с липсата на достатъчен административен капацитет. Ще си позволя да ги припомня в какво се изразяваха.

Дейността по разработването на НСРР на Р България започва още в средата на 2005г.

През мес.04.2006г. Р България представя в Европейската комисия (ЕК) първи вариант на НСРР за периода 2007-2013г.

След връщането му от ЕК със съответни препоръки за корекции, през мес. 11.2006г. България представя втори (коригиран) вариант, който отново бе върнат от ЕК с конкретни забележки за корекции.

През мес. 03.2007г. България представя трети (коригиран) вариант, „съобразен с препоръките и забележките на ЕК”, който отново бе върнат от Комисията с препоръки за корекции конкретно по Оперативната програма (ОП) „Административен капацитет”.

Едва през мес. 11.2007г. ЕК одобрява окончателния четвърти вариант на НСРР за Р България във вида в който го познаваме и днес, но практически и фактически страната ни вече е пропуснала цяла една финансова година (2007г.) от програмния период (2007-2013г.) за усвояване на средствата от еврофондовете.

Националната стратегическа референтна рамка е документ, който всяка страна-членка на ЕС изготвя, за да получи средства от еврофондовете. Тя съчетава в себе си нуждите на гражданите и бизнеса с приоритетите за цялостно развитие на държавата. НСРР представлява визията за развитие на България до 2013г. и определя националната финансова и инвестиционна политика на страната. Ето защо придавам такъв приоритет на своевременното и адекватно разработване на НСРР за следващия програмен период.

Като следващ приоритет по значение бих посочил адекватно централизиране, структуриране и преразпределение на евросредствата по оперативните програми с преобладаващо насоченост към малкия и среден бизнес и не формално, а реално.

В заключение, бих посочил като приоритет и гарантиране на възможност в програмите към гъвкава релокация на финансовите средства – адекватна на икономическата конюнктура в новия програмен период от 2014г. до 2020г година.

Проектната работа на БТПП е както с финансиране от оперативните програми, така и от други програми на Общността. По какво се различава едната от другата работа?

На този въпрос ще трябва да Ви отговоря, че БТПП е извоювала, доказала и утвърдила авторитета си на компетентен и отговорен партньор във взаимоотношенията си както с палатите от ЕС, така и в целия свят. Именно на тази основа ние участваме в редица европроекти като бенифициенти или партньори.

Въз основа на този опит се основават и нашите конкретни предложения и препоръки за минимизиране и дори отстраняване на допусканите пропуски и проблеми за разрешаване, с цел оптимизиране ефиктивното усвояване на евросредствата по нашите български проекти.

Безспорно са налице редица различия в усвояване на средствата по европроектите и на тези по нашите проекти.

Преди всичко това е процента на усвояемост. Докато в старите страни-членки той се движи от минимум 70 до максимума от 100 процентово усвояване, то при нас той е крайно незадоволителен, поне на настоящия етап.

На второ място, това са изключително облекчените процедури на само в разработването, но и в реализирането на европроектите за разлика от същите за българските проекти. И вината за това не е в европейската „бюрокращина”, а най-вече в българското презастраховане и административно престараване.