Бизнесмени: Едва се държим да не глътнем вода

• Бизнесмени: Едва се държим да не глътнем вода

  
  
  
  
  

   

  Средният и малък бизнес е сред най-пострадалите от икономическата криза

   

  23-11-2012

   

  В момента няма значение дали данък печалба ще е 10% или 20%, защото печалба няма. Това заявиха представители на бизнеса от Бургаска област, които се събраха на кръгла маса, за да обсъдят мерки срещу сивия сектор.

   

  Средният и малък бизнес е сред най-пострадалите от икономическата криза, стана ясно на срещата. За големите има „широки магистрали”, а за най-дребните няма път и те работят нелегално. Тези две категории никой не ги търси. Тежестта на проверките на институциите пада върху останалите – средните и малки предприятия, които свръх силите си се стараят да са изрядни.

   

  Кръглата маса бе организирана от Бургаската търговско промишлена палата, а в нея се включиха представители на бизнеса, както и на НОИ, НАП, общинската и областната администрации. На срещата присъства и зам. областният управител Атанас Терзиев.

   

  „Навремето работех с 50 души, а сега с 15 и съжалявам, че изобщо работя”, заяви Костадин Димитров, собственик на паркетна фабрика в Бургас. Той е намалил 3 пъти обемите и работи „на светло”. Имало обаче малко производства, за които законът не съществува, обясни той. Затова дори и да направи оферта по минималните си цени, винаги има някой, който да свърши поръчката много по-евтино.

   

  „Много фирми фалираха, други ги държим на спасителни пояси, за да не глътнат вода”, включи се и Костадин Чолаков – изпълнителен директор на „Пластмасови изделия” – Средец. „Ние в момента трябва да си отгледаме бизнеса с всичките му проблеми, които му създава кризата и държавата, допълни той.

   

  Малките фирми с по трима души например не могат да работят, ако трябва да спазват законите и наредбите. Единият от тях трябва цял ден да виси по вратите на учрежденията с документи в ръка, а другите да правят каквото успеят.

   

  „Стана така, че е по-лесно да не работят. Да си продадат бизнеса и да си сложат парите на депозит в банката срещу 6% годишна лихва. Други пък работят в сивата икономика”, обясни Димитър Бишков от Созопол, който е собственик на туристическа агенция.

   

  Според неговите наблюдения бизнесът в момента просто оцелява,  всичките лицензионни режими утежняват допълнително положението. „През 2003 – 2005 г. имаше тенденция вместо лицензионни да има разрешителни режими. В Созопол хората дават квартири и част от тях наистина искат да плащат данъка си, но се сблъскват с трудности. Трябва да има по-лесен достъп до бизнеса, за да не са в сивата икономика. Нека да е малко, но да се вземе от тези хора”, заяви Бишков.

   

  Според данните на НОИ работниците често се подписват върху някакви ведомости, а впоследствие се оказва, че са били осигурявани на минимума.

   

  Зам.-областният управител Атанас Терзиев пое ангажимент към бизнеса в региона. „Ние не сме само чиновници. Като ми свърши мандатът и аз се връщам да си ръководя бизнеса. Ние не ходим на срещи само в ролята на украса. Ще се постарая да предам реалната картинка за това, което говорите. Това ще стигне до най-високо ниво”, заяви той.

   

  Кръглата маса бе организирана по проекта "Повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения и превантивни действия за ограничаването й". Проектът е изпълняван от БТПП и финансиран по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

   

  Цанко Иванов, председател на Бургаската търговско-промишлена палата:

   

  Проблемът не е в кризата, а в сбъркания модел  Преди имаше недостиг на работна ръка. Имаше по незаети 50-100 места в предприятие. Обикаляли сме с микробуси на 60-70 км от Бургас да търсим работници. Сега, ако един работник има няколко възможности, няма да се съгласи да е осигурен на по-малко, отколкото получава.

   

  Проблемът не е само от световната икономическа криза. Проблемът е в нас, в сбъркания икономически модел. И този проблем не се решава с тези курсове на Бюрото по труда – „Аз мога повече”. Ако има нужда бизнесът от хора, той сам ще си ги обучи.

   

  Ние не сме взели нито един елемент от това, което са постигнали нашите съседи. Бяхме на посещение в Констанца, Румъния и в Александруполис, Гърция.

   

  Ние имаме сбъркан модел на приватизация, разкъсано земеделие, което е и едноотраслово – само зърнопроизводство. Държавата не се е намесила правилно. Сумата субсидия на декар е една и съща и за зърнопроизводство, и за зеленчуци, и за овошки. Задавам си въпросът дали изобщо е нужно министерство на земеделието. На храните – да, но на земеделието? Въпреки че и 67% от храните у нас са внос. В Румъния поне не си извадиха тръбите за напояване, защото ние и това сторихме. Митове са големите площи и уедряването на земеделието. В Гърция отглеждат памук на по 2-3 декара.

   

  Какво представляват сега нашите стопанства. Имат по 4 души работници – двама трактористи и двама пазачи.

   

  Какво представлява вносът ни? Отворили сме си пазарите за всичко – било то качествено или некачествено. А износът? Нямаме заводи за метали, а изнасяме. Т.е. изнасяме скрап.  Изнасяме суровини. Стига сме изнасяли зърно. Поне да е брашно и трици, както беше преди.

   

  Станчо Станков, представител на БсТПП в Карнобат:

   

  Ако имах витрина с голи момичета щеше да е друго  Започнах да работя като земеделски производител когато се разграбваше поделението в Средец. Взех си от там един трактор – ЮМЗ, стегнах го.

  При мен имаше едно циганче, което го хранех. После вече то ореше с трактора. Не съм му внасял никакви осигуровки.  Сега имам образцово стопанство 2000 декара, плащам всички осигуровки.

   

  Заедно с това започнах и хлебопроизводство. Началото беше с микробусче на старо и фурна под наем. После изтеглих кредит, имам да го плащам още много години. С тези пари организирах хлебопроизводството.

   

  От 10-12 години обаче хлябът не е мръднал почти като цена, а материалите поскъпнаха няколко пъти. Зърното вече е 50 стотинки килограма, брашното – 80. Имам разходи за транспорт – Карнобат, Бургас, Стара Загора.

   

  Нищо друго не ми остава освен да мина и аз в сивата икономика.  Бях на среща с Дянков и му казвам – стига с тази сива икономика, изсветлее парите. Не може да ми се появи някой с 60 стотинки хляб, като на мен себестойността ми е повече.

   

  Ако имам в Амстердам 2-3 витринки с голи момичета и после влагам парите си от тях в производството ще е различно. Но моите пари са от кредит, по който плащам високи лихви.

   

  Автор: Ирина Генова

  Прочетена: 174

  
  Линк