2013-а и промените в социалната сфера

Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова – подуправител на НОИ, Елина Чалъкова – директор на "Пенсионно осигуряване", разясняват нормативните промени за 2013 г. пред журналисти.

С надежди за повече здраве, късмет и благополучие българите посрещнаха новата 2013 година. Тя идва с промени, които ще зарадват донякъде част от хората, а за други са сериозни предизвикателства. Предизвестените промени в законодателството в социалната сфера предвиждат, макар и с малко, увеличение на заплати, на пенсии, но и на годините трудов стаж и възрастта за пенсиониране.

От началото на 2013 година минималната работна заплата се повишава до 310 лв., а от април пенсиите скачат средно с 9,3 процента. Минималната пенсия вече е 150 лв., а таванът на максималната пенсия става 770 лв. Пенсионирането за българите става все по-трудно – през тази година възрастта за пенсиониране на жените в третата, най-масова категория, вече е 60 години и 8 месеца, а за мъжете – 63 години и 8 месеца. Също с четири месеца се увеличава и осигурителният стаж за пенсия – съответно на 34 години и 8 месеца за жените, а за мъжете – 37 г. и 8 месеца. Увеличената възраст и трудов стаж са препятствие за около 10 хиляди българи, които няма да се пенсионират по тази причина. Всъщност, реално погледнато, ниските пенсии в България карат все повече хора да търсят възможности да останат по-дълго на работа. Нараства и броят на хората в работоспособна възраст, които работят на две или на три места, за да увеличат доходите си, тъй като животът продължава да поскъпва. По данни на Националния статистически институт близо 84 процента от разходите на българите отиват за покриване на потребителски нужди, като най-голямото перо от тези разходи е за храна – 35 процента от всички разходи.

След новогодишната ваканция парламентът ще разгледа промени в законодателството, за които синдикатите настояват отдавна, но по-голямата част от работодателите не приемат. Те са внесени от управляващата партия ГЕРБ и предвиждат присъда и затвор за работодател, който укрива пенсионни и здравни осигуровки на работещите. Според управляващите става дума не за неплащане на определени суми поради финансово затруднение на работодателя и предприятието, а за случаи на измама. Под това се разбира наемане на хора без сключване на трудов договор, плащане на осигуровки на по-ниски от изплащаните суми, укриване на суми от Националната агенция по приходите. Законопроектът предвижда затвор от една до шест години за работодател, който укрива пенсионни и здравни осигуровки над 3000 лв. За по-тежките случаи – укриване на суми над 12 хиляди лева – се предвижда затвор от 3 до 8 години и конфискация на имуществото. Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов в интервю за БНР посочва, че предлаганата промяна в Наказателния кодекс среща широкото неодобрение на работодателите.

„Над 60 процента от тях под никаква форма не подкрепят тази законодателна промяна. Една малка част, които я подкрепят, си дават сметка, че ако това остане едностранно само за работодателя, ще бъде широко поле за изява на най-некоректните работници в предприятието. Двама-трима души, като се сговорят, могат и затвор да осигурят за работодателя, пък бил той и най-перфектният, особено ако не са доволни от заплащането, понеже те не са с добра производителност. Ако въобще се пристъпи към такова действие, към една законодателна промяна, задължително тя трябва да бъде с реципрочна отговорност.”

Законодателните промени трябва да засягат както работника, така и работодателя, подчертава Симеонов. В противен случай некоректните работници могат да рекетират работодателя, за да получат по-добри заплати. Твърде интересна новост, която засяга българите, на които предстои да излязат в заслужен отдих, е новата услуга на сайта на Националния осигурителен институт. В интернет всеки, който има персонален осигурителен код, може да провери дали неговият работодател е внесъл осигуровките му и дали са върху реално получения доход. А бъдещите пенсионери ще изчисляват сами приблизителния размер на пенсията, която ще получават. Новата електронна услуга увеличава прозрачността в системата. През тази година НОИ възнамерява да въведе още електронни услуги.

В сила от началото на 2013-а е още една твърде дискутирана промяна, която засяга спестяванията на българите. От 1 януари с десетпроцентен данък се облагат лихвите върху депозитите на гражданите в банките. Според управляващите това ще се отрази най-вече на хората, които имат по-високи суми в банките. Благодарение на новия данък в бюджета според тях ще влязат 130 млн. лв. Справка на БНБ сочи, че над 75 процента от депозитите на гражданите са до 1000 лв. Данъкът не важи за детските и безсрочните влогове, както и за разплащателните сметки, свързани с битови плащания.

Линк

2013-а и промените в социалната сфера