Процесите на преструктуриране на българската икономика през третата й кризисна година ще доведат до фалити и окрупняване на бизнеса. Това прогнозираха шефовете на национално представителните работодателски организации днес.
"2011 г. ще е годината на оздравителните фалити. Много фирми с цената на всичко досега отлагаха прекратяването на стопанската си дейност, но като че ли това ще се случи през тази година", заяви председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев.
Според него подобна съдба ще имат компаниите "с разклатено икономическо здраве, които не бъдат придобити от конкурентите си". Шефът на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев прогнозира, че най-голям риск от фалити има в строителството заради рисковите капитали, които влязоха в сектора по време на големия бум. "Нездравословното развитие на този сектор ще завърши с неговото оздравяване", смята той.
В първата изцяло кризисна 2009 г. Агенцията по вписванията отчете 30% ръст на фалитите спрямо 2008 г., а съдът обяви в несъстоятелност 312 компании. Данните за миналата година още не са излезли.
Според икономисти закриването на компании и придобиването им от техни конкуренти ще се случва във всички сектори, а причината за това няма да е единствено икономическата стагнация. "Спадът в оборотите започна още преди кризата, но тя ускори този процес", каза Лъчезар Богданов, анализатор от "Индъстри уоч", пред "Дневник".
Според него фалити и окрупняване на бизнеса ще има най-вече в строителството и свързаните с него производства, но процесът ще се случва и в други сектори като търговия, туризъм, транспорт. Богданов добави, че все още не може да се каже, че преструктурирането на българската икономика е приключило.
Сред най-големите опасения на работодателите е, че влошената ликвидност на частния сектор ще продължи. "Не се предвижда увеличаване на темпа на усвояване на еврофондовете. Обществените поръчки през 2010 г. са намалели с 50% и даже има залитане те да бъдат предоставяни само на държавни и общински структури. Просрочените задължения на държавата към фирмите продължават да са огромни. Всичко това източва ликвидност от икономиката", каза председателят на БСК.
Бизнес организациите разкритикуваха правителството за това, че не изпълнява приетите преди близо 10 месеца мерки срещу кризата, сред които бяха дълго чаканите реформи в публичния сектор. "Недостатъчно се прави в административната реформа, почти нищо не се случва в здравеопазването", каза Огнян Донев.
"От отварянето на годишния финансов отчет на една компания от отрасъл, в който всичко върви нормално, може да се види, че тя има стотици заети със средна работна заплата 286 лв., които са с висше образование. Ако бях служител на НАП, щях да предприема някакви действия. Докато това не стане, означава, че държавната администрация си затваря не едното, а двете очи", каза шефът на КРИБ. Божидар Данев допълни, че кабинетът не е изпълнил повечето от предложените от бизнеса антикризисни мерки.
Ръководителите на останалите работодателски организации също заявиха, че е необходимо държавата да вземе по-решителни мерки срещу сивия сектор, за да се ограничи нелоялната конкуренция.
Необходимо е касовите апарати на всички търговски субекти да се свържат с Националната агенция за приходите, за да следят всички сделки. Няма никакъв технически проблем за това, каза Божидар Данев. От 1 януари влезе в сила изискването бензиностанциите да са във връзка с данъчните. Според наредбата за касовите апарати на финансовото министерство останалите търговски обекти също ще се свързват поетапно с НАП - срокът за регистрираните по ДДС компании е 30 септември тази година, а останалите - до 31 март 2012 г.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев обърна внимание върху слабото усвояване на еврофондовете. "Все още кандидатстването на фирмите се затруднява от умопомрачителна бумащина, а повечето проекти са на старта си", каза той.
Общи искания на бизнеса към правителството
- да не се занимава със скандали, а да обърне внимание на икономиката
- да се пребори със сивата икономика
- да изпълни антикризисните си мерки
Искания на КРИБ
- касовите апарати на аптеките да се свържат с НАП
- да се направят реформите в държавната администрация и здравеопазването
- да се активизира борбата срещу нелоялната конкуренция
Искания на БСК
- всички касови апарати във всички търговски обекти да се свържат с НАП
- държавата да се издължи на фирмите
- да се ускори усвояването на еврофондовете
Искания на БТПП
- да се ускори регистрирането и пререгистрирането на фирмите в Търговския регистър
- да се отпускат по-бързо средствата от оперативната програма "Конкурентоспособност" за микрокредитиране и подпомагане на малки и средни предприятия