Цветан Симеонов, председател на БТПП: Подкрепяме всеки глас за повече прозрачност в обществените поръчки

Елица Илчева

Какви са приоритетите на БТПП в началото на новата календарна година, г-н Симеонов?

Сред своите задачи палатата като най-дълго съществувала в българската икономика организация на бизнеса (118 години) е поставила за 2013-а на първо място гарантирането на макроикономическата стабилност. Това отстояваме от доста време чрез стъпки за практическо ограничаване на средствата, преразпределяни чрез бюджета до максимум 35% от БВП. Този приоритет свързваме с очакването за повишаване на ефективността и чувствително съкращаване на разходите в публичния сектор. Като виждаме, че краят на икономическата криза не се очертава още, работим за подобряване на условията за стопанска дейност и ограничаване на негативите за българския бизнес. Продължаваме да настояваме за съществено намаляване броя на регулативните режими и за прехвърляне на регистрационни режими към браншови организации по законово предвиден ред.

Палатата подкрепя и всеки глас на гражданското общество и институциите, имам предвид БОРКОР, за повишаване прозрачността на процедурите по обществените поръчки. Становището ни е, че това трябва да стане чрез включване в комисиите по оценка на представители на браншови организации.

Стоим и зад искането за електронни търгове за разпределение на публични ресурси. Ние работим за обезпечаване на по-голяма прозрачност при разходване на средствата от европейски фондове чрез увеличаване (на 50%) на представителите на социалните партньори в комитетите за наблюдение на оперативните програми и отмяна на изискването за конфиденциалност в работата на тези комитети.

Как ще се развивате през годината като организация?

Стремежът е да се надгражда постигнатото през 2012 г. за разширяване на географския и икономическия обхват на делегациите. БТПП продължава отличното сътрудничество с чуждестранни дипломатически представителства у нас – обменя се актуална информация за законодателни промени в областта на икономиката и търговията, нетарифни и тарифни ограничения, както и оферти за търсене, предлагане на стоки и услуги, трансфер на технологии, панаири и изложби.

Още от първите месеци подготвяме 3 международни събития: бизнес делегация до Виетнам, придружаваща президента на Република България Росен Плевнелиев; бизнес делегация до Алжир, придружаваща Николай Младенов, външен министър на Република България; участие в Международното инженерно изложение India Engineering Sourcing Show 2013 в Мумбай. Казвайки това, каня вашите читатели и наши членове да се включат в делегациите.

Към БТПП е създаден и Съвет по иновации. Узрял ли е българският бизнес за реализацията на устойчиви проекти и какво прави БТПП, за да разяснява на членовете си необходимостта да инвестират в тъкмо такива проекти?

Функциите на Съвета по иновации са да свързва науката с практиката и да осигурява тясна постоянна връзка между бизнеса и научната сфера, за да работят в по-добър синхрон. През май 2011 г. Българската търговско-промишлена палата, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Техническият университет – София, и още 10 други университети и висши училища се споразумяха за създаването на Съвет по иновации.

Съветът има задача да разработва и представя на компетентните органи становища и препоръки по законови и подзаконови нормативни актове, стратегии и програми, отнасящи се до ускореното въвеждане на иновативни продукти и услуги, с оглед повишаване конкурентоспособността на българската икономика и постигане на целите съгласно програма „Европа 2020”.

За пример ще дам последното обсъждане само преди 20 дни за начините на усъвършенстване на оперативните програми (2014-2020) в Съвета по иновациите. Коментирахме как изпълнителната и законодателната власт да улесняват и подпомагат бизнеса, така че българските фирми да произвеждат, респективно и да изнасят стоки с по-висока добавена стойност. Предложено беше създаване у нас на единен държавен орган по наука, иновации и технологии. Евентуално към МС да се структурира държавна агенция за наука, технологии и иновации и фонд към нея, който да обедини Националния иновационен фонд и фонд „Научни изследвания”. Към бъдещия единен държавен орган да функционира и Междуведомствен обществено-държавен съвет по наука, технологии и иновации. Не сме далеч от идеята за формиране на национална стратегия и план за действие за привличане на таланти, особено на българи, временно работещи в чужбина.

Вие се борите за опростяване на процедурите за кандидатстване и отчитане на проектите. Какви конкретни мерки според вас трябва да бъдат предприети в бъдеще?

За нас от БТПП бизнесът ще се почувства най-добре, ако кандидатстването и отчитането на дейностите по проектите минат изцяло по електронен път. Това ще насърчи доста фирми и неправителствени организации да кандидатстват и реално да сключват договорите, когато бъдат номинирани. Бавните административни процедури по отпускане и след това сложните и бюрократични прагове за отчитане на средствата обезверяват редица фирми и НПО. Сега можем да кажем, че много фирми се притесняват да подготвят проекти заради сложните правила за кандидатстване и забавеното изплащане на одобрените разходи.

Защо настоявате банките по-активно да се включат в оценяването на проектите?

Защото капацитетът на досегашните оценители все още е недостатъчен. От това следва забавяне на обработката на документите и забавяне на плащанията, като причината често е текучеството и нивото на уменията в представителите на администрацията. Те следва да са поне на това ниво, на което са кандидатстващите фирми. Ако включим банките, първият добър ефект ще бъде, че документацията ще се преглежда от професионалисти, които мислят не само как да бъдат разходвани определени средства, а и как да дадат добър резултат. Вторият положителен момент ще бъде, че представителите на банките ще търсят решение, което е приемливо и за кандидата, и за банката.

Как си партнирате с останалите браншови организации у нас и как виждате развитието на отношенията ви с Камарата на строителите?

Камарата е наш традиционен партньор. Пряк член е в БТПП от 1992 г. Това означава, че тази година стават 10 години от нашето сътрудничество. При нас са представени и другите браншови организации от отрасъла, каквато е Българската предприемаческа камара в строителството. Техен е представителят на БТПП в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество към Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Наскоро организирахме дискусия за възможностите за правна регламентация на професията строителен предприемач, за въвеждането на нотариална заверка на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и вписването му в регистър, създаване на интернет страница с полезна информация с цел намаляване на имотните измами и др.

Доколкото знам, вие сте единствената българска организация, която има право да издава т.нар. форсмажорни сертификати. Разкажете повече за тях. Защо са важни за бизнеса?

Българската търговско-промишлена палата издава сертификати за форсмажор на български търговци за освобождаване от отговорност за неизпълнение или забавено изпълнение на търговски договор вследствие възникнала „непреодолима сила” (форсмажор). През 2012-а палатата е изготвила 83 сертификата за форсмажор, с което е помогнала на българските фирми и им е спестила заплащане на неустойки вследствие на неизпълнение на сключени договори. В сравнение с 2011 г. значително се е увеличил броят им, от една страна, заради повечето настъпили събития, които могат да бъдат определени като „непреодолима сила“, но и поради факта, че сертификатите за форсмажор, издадени от БТПП, са международно признати. Те са приети като доказателство и от международните арбитражни институции за стриктното спазване на унифицираните правила за издаването им и за ролята на търговските палати по света и съществуващата обичайна практика. Сертификатът за форсмажор се издава от БТПП на български или на чужд език в зависимост от искането на клиента. За бизнеса са важни, защото изпълнението на определен договор за изграждане на обект, сграда и инфраструктура понякога може да бъде възпрепятствано за известно време от обстоятелства, които не са били предвидени. Спира електричеството или водоснабдяването, може да се случи свлачище или друго.

Ако за всичко това трябва да се разчита на съда – сроковете са дълги и практически не подпомагат бизнеса. Освен сертификатите за форсмажор, които оневиняват невиновната страна, БТПП дава и възможност за безпроблемно разрешаване на договорните отношения чрез включването на арбитражна клауза в договорите. В Арбитражния съд към палатата, който тази година чества 116 години арбитражна дейност и 60 години от възстановяването си, годишно се разглеждат и приключват около 800 дела, които за разлика от съдебната система приключват в рамките само на броени месеци.

В БТПП много активно работихте за това да убедите държавата, че е нужна ОП „Наука и образование“. Смятате ли, че решението на МС от първото за 2013 г. заседание на правителството за създаването на такава програма е успех и на палатата?

В края на миналата година Съветът по иновации към палатата дискутира този въпрос с доклад на проф. Румен Николов от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Становищата са достъпни на страницата на БТПП. Практически идеята относително бързо се реализира. Така към оперативните програми, които правителството ще разработва за следващия програмен период 2014 – 2020 г., ще бъде включена ОП за наука и образование за интелигентен растеж. Водещо ведомство ще бъде Министерството на образованието, младежта и науката.

Защо според вас е изключително важно да я има и тази програма, какво ще се промени с нея?

Програмата, свързана с образование и наука, ще бъде шестата оперативна програма за следващия период и тя фактически трябва да подпомогне решаването на натрупаните в последните години проблеми. Това са драстичният спад в качеството на училищното образование в България в последните 20 години. Подобен е спадът на университетското образование в България, последвани от огромна емиграция на трудоспособно и образовано население. Оттук следва, че липсва достатъчно активна (и проактивна) политика на страната на европейско равнище за защита на националния интелектуален капитал. По прогноза на Световната банка: „Работоспособното население в България ще се свива по-бързо, отколкото в която и да било друга част на света до 2050 г., като спадът ще бъде с около 45% след по-малко от 40 години.” Палатата от години съдейства за реализиране на практически мерки за по-тясно свързване на образованието и професионалното обучание с нуждата на икономическите субекти.

Линк