Цветан Симеонов, БТПП: 2012 е годината на най-голям застой на икономика у нас, но и през 2013 не се очакват значителни промени

• Цветан Симеонов, БТПП: 2012 е годината на най-голям застой на икономика у нас, но и през 2013 не се очакват значителни промени

  
  
  
  
  

   

  Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), в интервю за Агенция „Фокус” относно развитието на бизнеса през настоящата година, равносметката от изминалата 2012 година и основните проблеми, пред които се изправят българските компании. 
   
   
  Фокус: Г-н Симеонов, какви са очакванията за развитието на бизнеса у нас през настоящата 2013 година?
   
  Цветан Симеонов: Българската търговско-промишлената палата (БТПП) направи едно проучване сред своите членове, свързано с друго подобно проучване в рамките на Европейския съюз. Изследването показва, че през настоящата 2013 година не може да се очакват сериозни подобрения в представянето на българския бизнес и въобще на фирмите, които се намират в България и работят в тази среда. Няма добри очаквания и за ръста на вътрешните продажби, няма добри очаквания за разширяване на заетостта в тези фирми, както и липсва сериозна перспектива за въвеждане на нови мощности в експлоатация. Малко по-оптимистично е състоянието на очакванията на самия бизнес за увеличаването на техния износ да се увеличи и то най-вече на нови пазари, тъй като не може да се очаква подобрение при европейския пазар. Българската търговско-промишлена палата е длъжна да отговори на интересите на фирмите. 
   
  Фокус: Каква беше изминалата 2012 година за българския бизнес?
   
  Цветан Симеонов: 2012 година беше годината на сериозен застой като цяло за българската икономика. Въпреки това дори при тези условия има фирми, които работят доста успешно и отражението на този успех беше дадено с поредната класация на топ 100-те фирми. Тя показа, че фирми с добро управление и с разбиране на процесите, които протичат в икономиката, могат да реализират ръст на печалбата в пъти, а не само в проценти. Една от най-важните нерешени трудности обаче е това, че административната реформа не напредва и свързаните с нея нива на корупция също не се подобряват. Липса на подобрения има и при реформата в образованието. Успех в тази сфера има само в увеличаването на заплатите на учителите, но начинът, по който се подхожда, все още не е достатъчно добър за добрите учителите. И въпреки тези учители статистиката отчете 40% неграмотност в началното образовани. Ако в някое предприятие се дава дори 5% негодна продукция, работодателят изгонва виновника. В случая с образованието ние приемаме 40% пълен брак на продукцията и дори увеличаваме заплатите. 40% означава, че децата не знаят елементарното нещо - да четат.
  БТПП направи проучвания и сред българските и чуждестранните инвеститори в България. Тези инвеститори също посочиха като трудности административната тежест на високо равнище и твърде динамичното законодателство, с което не могат да се съобразят. Страната ни много лесно подреди задълженията за фирмите в България, които обаче вече трябва да се изпълнят. Пример ще дам с третирането на отпадъците. Ако една фирма трябва да се съобрази с всичките детайли тя или не трябва да произвежда, или трябва да отдели по-голям персонал за спазването на разпоредбите. Същото е с извършването на транспортните услуги. Друг пример са данъчните служби, които продължават да обслужват например от Велико Търново фирми в Монтана, а ние чакаме фирмите в Монтана да напреднат и този регион да напредне, как след като за всяко нещо трябва да тичат до Велико Търново. Всичко това са частици от един голям пъзел, който трябва да се подреди, за да може страната ни да е привлекателно място за инвестиции. Само тогава може да допълним и да берем плодовете от предимствата ни като добро местоположение, сравнително грамотни хора до момента, защото ако образованието се развива все така, едва ли ще има предлагане на висококачествена работна сила, която може да претендира за европейски заплати. За да привлечем инвестициите е необходимо да се промени и начинът на приемане на законите и въвеждането на промените в тях. България все още не изпълнява основното правило на Европейския съюз – предварителната оценка на въздействието. Американците го наричат „разходи, сравнени с ползите”. Нито едното, нито другото не се прави в България, а резултатът от това е изменението на много закони в рамките само на една година. 
   
  Фокус: Това ли са основните проблеми, пред които се изправят фирмите в страната?
   
  Цветан Симеонов: Определено това са проблемите пред българските компании. Към препоръките обаче трябва да отчетем, че финансова стабилност на държавата нарежда компаниите в едни призови позиции, което също дава своите плодове. Не изключвам и варианта за по-нататъшно подобряване, макар и с ниски темпове, на инвестициите в България. Повишава се обаче неефективността на държавните разходи, като все още пишем стратегии преди да сме отчели резултата от предишните. Сега се очаква да бъде внесена например стратегия за административната реформа до 2020 година, като не е казала нито дума за постигнатото 10 години назад. Въвеждането на електронното правителство е спасение за самото правителство и за всяко следващо след него, но за съжаление настоящото не можа да го осъществи.
   
  Фокус: Вие набелязахте проблеми и начините за решението им. Но какво е отношението на държавата към тези проблеми?
   
  Цветан Симеонов: Държавата декларира положително отношение и добри намерения към проблемите пред българския бизнес, но постигнатите резултати не са окуражителни. При отчетите в някои сфери ще се окаже, че кой знае какво не е направено. Нашите анализатори например работиха върху два документа - “Икономическата програма на управляващите от ГЕРБ” и прословутите “59 антикризисни мерки”. Сравнението между изпълнението на двата документа сочи, че антикризистните мерки са изпълнени с по-голям процент, докато в икономическата програма има сериозни липси на изпълнение по определени позиции. В специално писмо до вицепремиера Симеон Дянков Палатата тези дни изпрати списък с мерки, които сумират очакванията на бизнеса до края на мандата на настоящото правителство. 
  В момент на спад е подходящо да се прехвърлят малко повече права на самите компании. БТПП няма да се откаже да изисква тези права. В икономическата програма на ГЕРБ има и проект за приемане на Закон за браншовите организации, което включва и прехвърлянето на дейности по саморегулирането на секторите в тези браншове и организации, но за съжаление това няма изгледи да се осъществи. В този смисъл Сдружение “Недвижими имоти” пък предложи секторът да се саморегулира така, както са направили други професии и дейности. По този начин всяка една власт отхвърля от раменете си голямо бреме, защото тогава обществото знае към кого да се обръща. Връзката между фирмите в даден бранш е много кратка и къса пред тяхната браншова организация и така тези, които не спазват правилата, биват изхвърлени от пазара. Ако контролът е на държавата обаче чиновниците по-лесно се подават на въздействие, а самите фирми са научени, че могат да си отърват кожата и да останат в бизнеса дори и да не спазват правилата.
   
  Фокус: По какъв начин Българската търговско-промишлена палата ще подпомогне своите членове за справяне с икономическата ситуация в страната?
   
  Цветан Симеонов: Търговско-промишлената палата дава възможност на фирмите да се насочат към международните пазари. В момента например върви подготовката за едно участие в Индия на изложение с високи технологии и в инженеринга. Подготвяме и делегация за Далечния Изток, съпровождаща президента на България Росен Плевнелиев. Търговско-промишлената палата продължава да привлича чуждестранни фирми, които имат интерес за инвестиции у нас, както и ще продължаваме да рекламираме България. Палатата не е сред организациите, които могат да бъдат подпомагани от държавата, затова ние ползваме свои източници и контакти, за да си свършим работата. Например с Федерацията на научно-техническите съюзи проведохме полезен разговор по темата “Обновено ръководство” и констатирахме това, че намеренията на бизнеса и отношението на бизнеса към науката и иновациите претърпява положителна метаморфоза. Компаниите осъзнават, че трябва да се отделят средства за въвеждане на иновации в техните производства. БТПП ще работи за това научните постижения и патентованите търговски марки да могат по-лесно да достигат до знанието на фирмите, за да могат те да оценят позицията, в която се намира международното разделение на труда в сектора, в който работят. 
  Ще опитаме, макар и скромно, да дадем тласък за установяване на по-бързи контакти до българските изобретатели и фирмите, които биха се заинтересовали от техните продукти. Много е труден този процес в сегашните условия, но трябва да бъде подготвен спасителен план.
   
  Фокус: Споменахте, че сте правили проучвания. Каква част от българските фирми ще си позволят да инвестират по-големи размери през настоящата година?
   
  Цветан Симеонов: Никоя от фирмите не разкрива плановете си преди да започне осъществяването им. Въпреки това е видно, че доста от чуждестранните инвеститори в България са доволни като цяло от средата у нас и са готови са повече инвестиции. С тази макроикономическа стабилност инвеститорите виждат сигурност и възнамеряват да разширят своите инвестиции. Това ще окуражи без никакво съмнение и български фирми да инвестират, макар че техните възможности са далеч по-скромни.
   
  Фокус: Имате ли информация колко от фирмите ще назначат нови служители през тази година?
   
  Цветан Симеонов: Българската търговско-промишлена палата не очаква ръст в заетостта, а точно обратното – по-скоро балансовото число сочи леко увеличаване на безработицата. В сегашната обстановка има известно подобрение в условията и възможностите на фирмите за финансиране, но огромен недостатък на нашата среда, е че кредитът все още е скъп. Затова и първо „паднаха” лихвените проценти на банките, намалиха се успоредно с това и лихвите, които се плащат по депозитите, а това ще даде сигнал към хората и фирмите, че трябва да се мисли за предприемачески действия и за начини, през които парите да се умножават по-лесно. И сегашното правителство трябва да преосмисли някои свои позиции по отношение на стъпките, които водят до присъединяването ни един ден към еврото, но това е една далечна цел. Но има стъпки и преди това, които биха могли да се предприемат, като например компаниите, които са в България, да получат достъп до един доста евтин ресурс от Европейската банка, за да могат по-нататък да поевтинеят и самите кредитите за фирмите. Това ще даде тласък без съмнение в новия период на европейско проектиране и едно по-ефективно усвояване на европейските средства. В момента е ограничен кръгът на фирмите, които могат да си позволят започване на европейски проект заради необходимостта те да вложат средства в неговото реализиране. И чак след това да понесат риска на едно забавяне, защото продължава да се забавя възстановяване на средства по вече одобрени и реализирани проекти и констатации на органи, че всичко е в съответствие с предписанията. БТПП ще настоява банките да бъдат включени в процеса на оценката на проектните предложения, защото така ще се съкрати пътят до кредит от банките и така самите пари в банките ще се задвижат. Има надежда при едни разумни стъпки икономиката на България да тръгне към възход.
   
  Фокус: Тъй като споменахте за лек ръст в безработицата, какъв е точно този размер?
   
  Цветан Симеонов: В изминалите години палатата търси балансовото число между фирмите, които смятат да увеличат заетостта, тези, които не увеличават заетостта, и третите, които ще направят съкращения. Тези, при които няма да има промяна, ги изключваме и по методологията на това изследване се търси балансовото число между фирмите, които ще увеличат и тези, които ще намалят заетостта. В други години резултатът е бил положителен -7-10 балансово число в рамките на стотицата, при условие, че от 40-60% от фирмите нямат промени. За изминалата година балансовото число беше по-малко от 3, което при констатирана грешка на нашите оптимистично настроени фирми до сега 50%, означава за нас ръст на безработицата от 2-3%. 
   
  Фокус: Как бихте коментирали нивото на фирмената и междуфирмената задлъжнялост през изминалата 2012 година?
   
  Цветан Симеонов: С активната работа на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата ние даваме своя принос за намаляване на междуфирмената задлъжнялост. Положителните страни на Арбитражния съд са, че решенията се взимат по-бързо и излизат по-евтино на самите фирми, отколкото съдебните процедури. Освен това има възможност изключително добре подготвени юристи и специалисти в търговската сфера да гледат и решават споровете, а не да поставят под риск някакви нови хора, които не са специализирани в търговските спорове. БТПП има на разположение и Съюз на медиаторите, който би могъл да разреши различията в споровете в кратки срокове по пример на практиката в САЩ. За съжаление обаче българинът не е свикнал да прибягва до медиации. У нас например компания разваля отношенията си с доскорошен партньор и се стреми да го унищожи без да си дава сметка, че ако го запази, утре отново ще купи от него и ще го запази на пазара. Междуфирмената задлъжнялост е въпрос на едно по-стриктно приложение в законодателството. Недостатък на нашата правна система е, че все още процедурите по закриване на фирми се случват много бавно и са много скъпи. Успех е това, че за едно евро може да се регистрира компания ООД, но след това, когато фирмата види, че вече не може да се справя на пазара, е много трудно нейното закриване. Това не би трябвало да бъде така, защото и в най-развитата икономика в САЩ 10 фирми създадени днес, след 10 години остават една или две в зависимост от това дали са вързани във франчайзинг или не. При франчайзинг оцеляването е два пъти по-високо. В България нямаме нито един наказан за това, че на време не е обявил фирмата в неплатежоспособност, което е много лесно. Виждаме сега отчаяни усилията да се спасяват и държавни фирми, които отдавна са изпаднали в неплатежоспособност. И същевременно да се потърси отговорност от онези ръководители, които по задължение и по закон са длъжни, когато видят, че активите на фирмата не могат да покрият пасивите си, да го обвяват на обществеността.
   
  Фокус: Кои са мерките, които трябва да се предприемат, за да се намали нивото на междуфирмената задлъжнялост?
   
  Цветан Симеонов: В началото на настоящата година ще бъдат положени специални усилия, за да се видят приоритетите на българските фирми по отношение на икономическата среда. Те ще бъдат доведени до знанието на всичките политически сили, които имат претенции за участието в управлението, за да могат и те да напишат своите икономически програми. Реакциите на бизнеса са предсказуеми, а всичко, което улеснява техния живот, улеснява и икономическата среда. Не бива да поставяме “каруцата пред коня”, като например ускорени социални програми без покритие в бюджета няма да намерят нашата подкрепа. Защото ние не сме съгласни да се правят дългове, за които следващото поколение ще изплаща. По-добре е държаният дълг да бъде на ниско равнище, защото в момента сме най-добрите сред отличниците. Наскоро БТПП получи проучване на територията на САЩ. Като сравнихме това проучване с данните от България – страната ни влезе в групата на отличниците, а не в групата на двойкаджиите, които продължават да трупат дългове и да ги остават на следващото поколение. Сред отличниците виждаме пет страни, толкова са дали партньорите ни от САЩ - Австралия с ръст 3,4%, а дефицит 0,7% – това е балансиран бюджет. Процентът на дълга в сравнение с брутния вътрешен продукт е 27%. В Чили, дългът е 11%, а ръстът им е 5,4%. С подобни показатели са Южна Корея, Швеция, Швейцария, България. Франция е с дефицит около 90%, сравнен с брутния вътрешен продукт, Италия е 126%, Испания 91%, Англия - 89%, САЩ - 107% натрупан дълг и Япония - 236%. На този фон България има върху какво да гради, но не бива да се откъсва от макроикономическата стабилност. Липсата на прагматични мерки от това и от каквото и да е следващо правителство може да ни изиграе лошо и да влезем в другия списък, а не този на отличниците. 
  Ванина НЕДКОВА 
   
  
  Линк