Цветан Симеонов е роден на 2 март 1955 г. В периода 1975 -1980 г. завършва висшето си образование в СУ "Св. Климент Охридски" като магистър по право. Завършва следдипломни квалификации в СУ: Гражданско право (Международната продажба на стоки по правото на Великобритания, САЩ, Австралия, Нова Зеландия; Международен арбитраж), Патентно право, както и Трудово право и социални отношения в Торино. От 2009 година е председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТТП). Преди да застане начело на палатата е заемал постовете заместник-председател, главен секретар, главен експерт, юрисконсулт в БТТП. В периода 1980 -1981 е бил е стажант-юрист в Софийския районен съд. Ползва английски, руски, испански. Женен, едно дете.
В началото на 2011 г. г-н Симеонов коментира пред Econ.bg акценти от икономическия дневен ред на страната. Попитахме го дали е вярно, че излизаме от кризата, какви са административните спънки пред българския бизнес, какво би могло да се оптимизира при усвояването на европейските пари, кои са приоритетите на ръководената от него организация, какъв ще е ефектът върху икономиката от скандала с подслушванията, разтърсил страната през последните дни.
Акценти:
•Администрацията трябва да промени начина си на работа и мислене
•Основните проблеми на икономиката се засилиха заради кризата
•Фалитите на фирми няма да свършат през 2011 г., но има фактори, които могат да повлияят положително
•Икономиите не са най-доброто решение за фирмите в условия на криза
•Хората трябва да получават разбираема информация за законовите промени, свързани с ЕС
•Скандалите от последните дни не се отразяват положително на средата за бизнес - обществото се занимава с неща, които не увеличават заетостта
Г-н Симеонов, кои са основните приоритети на БТПП през 2011 г.
Цветан Симеонов:
Основният приоритет остава грижата за интересите на нашите над 52 хиляди члена, над 100 браншови организации и 28 регионални търговско-промишлени палати.
Имаме очакване възстановеният диалог не само да се провежда, но и договореностите му да се изпълняват по-стриктно, бързо и ефективно. Да не се имитира диалог, като ни питат два дни преди крайния срок за представяне на позицията. Така, ако нямаме предварителни анализи, не можем да свършим перфектно работата за намиране на най-доброто решение.
Най-големият проблем обаче е въпросът за промяната на мисленето на администрацията. Тя продължава да не си дава сметка, че е поставена на работното си място, за да служи на фирмите и гражданите, да им улеснява съществуването, а не да пази ревниво всяка процедура или да измисля нови и нови, за да оправдава съществуването и раздуването си. Субективният фактор трябва да се ограничава максимално, компютрите да дават бланките, да обясняват попълването, да извършват оценката по предварително обявени ясни и обективни критерии. Максимално орязване на възможностите за "властова", субективна оценка, съгласие или разрешением които са асфалтиран път към това чиновникът да си поиска подкуп и да му дадат или да му предложат и да приеме.
От доброто приложение на законите зависи дали ще стане ясно за обществото, че когато администраторът, негови роднини и близки или лица, на които това не се полага, са се облагодетелствали, единственият път трябва да е към следствието.
Правителството твърди, че излизаме от кризата. Какво е становището на БТПП?
Цветан Симеонов:
Основните проблеми на икономиката се засилиха заради кризата. Острата конкуренция за свития пазар постави на изпитание всички фирми, но ще произнесе осъдителна присъда за много, които още не реагират адекватно с подобряване на управлението на предприятията в смисъл на затягане на качеството. Това означава дисциплина и стриктно спазване на стандартите, намаляване на разходите за суровини с по-ефективното им използване, намаляване на разходите за персонал с въвеждането на по-високопроизводителни технологии и съответно съкращаване на неефективните работници, преквалификация и усъвършенстване на желаещите да се развиват и да бъдат полезни за фирмата. Те трябваше да полагат усилия и за по-икономични енергийни разходи, а знаем че българските фирми все още не са лидери в тази област.
Борбата за клиента трябва да отчита "затваряне" на потребителя и преминаване в режим на икономии и спестовност. Като резултат банковите депозити чувствително нараснаха. Ще трябва да припомним, че прекалените икономии не са най-доброто решение нито за фирмите, нито за гражданите. То може да значи пропуснат шанс да купят сега нова технология на прилична цена и да са на пазара с предимство пред конкуренцията, или да се купи нещо днес на добра цена, която няма да е същата утре, ако пазарът се раздвижи.
Очаквате ли да продължат фалитите на фирми или бизнесът има основания да гледа по-оптимистично към 2011 г.?
Цветан Симеонов:
Изкушавам се да потвърдя очакването, че фалитите няма да свършат през 2011 г. Това обаче няма да е само резултат от промяната на икономическата обстановка - знаете, нашата икономика е зависима от ръста на най-големите ни партньори, които предвиждат икономически растеж. В същото време имаме дългова криза.
Нека не ви прозвучи парадоксално, но съдбата на фалитите ще трябва да свържем с изпълнението на тези от препоръките на бизнеса, които ще чуе правителството.
Според изследване на БТПП за "Европалати", за България се очаква ръст в износа, в заетостта, в инвестициите на компаниите и общо подобряване на бизнесклимата през 2011 г. В бъдеще очакваме кредитирането да се активизира, усвояването на европейските фондове да ускори темпото. Износът ще е основен фактор за икономическия растеж, ще се активизират нови пазари, машиностроенето и добивният сектор ще се представят добре. Има голям капацитет в хранително-вкусовата промишленост. Както чуждестранните, така и местните компании, ще инвестират предпазливо, с тенденция на ръст.
Но като цяло искам да подчертая нещо много важно - фирмите, които спазват правилата, следват стандарите и оптимизират дейността си, не са заплашени от фалити. За тях криза няма и няма да има!
Проведохте среща (на 17 януари 2011 г. - бел.ред.) с национално представителни работодателски организации. Какви мерки обсъдихте?
Цветан Симеонов:
Мерките са публични и всеки може да ги прочете. За БТПП, най-голямата работодателска организация, насоките, приети на общото събрание през 2009 година, остават, защото покриват един 5-годишен период. Всичко се заключава в една много ясна цел - не само запазване привлекателността на България като масто за инвестиране и живеене, но и още по-осезателно развитие в тази посока. Принципите и приоритетите са ясни.
Как оценявате работата по оперативните програми? Какво трябва да се направи, за да се оптимизира усвояемостта?
Цветан Симеонов:
За да се повиши степента на усвояване на средствата по оперативните програми, е необходимо да се направи уеднаквяване на документите при кандидатстване и при отчитане на проектите, съкращаване на сроковете за оценка на проектните предложения, да се съкратят сроковете за оценка на техническите отчети и на верифициране на разходите по финансовите отчети като предвидените срокове в ПМС № 179/10.08.2010 г., да се прилага не само за договори, сключени след влизането му в сила. ПМС № 592 от 06.08.2010 г. за увеличаване на авансовите плащания на 30% да се прилага за всички бенефициенти, а не само за бенефициентите-общини.
При отчитането на изпълнението на проектите - необходимост от намаляване и облекчаване на бюрократичните процедури и представянето на копия на подкрепящите документи на извадков принцип, когато има налице тематична повтаряемост, а не на всички документи от доказателствения материал.
Въвеждане на отчитането на проектите на електронен носител и по електронен път, но без допълнителни изисквания, каквито се предлагат от договорящите органи.
По-точен фокус върху изпълнението на дейностите, отколкото върху формите на отчитането им.
По-широко прилагане на принципите на частно парньорство при усвояването на еврофондовете.
Повишаване на административните възможности и намаляване на текучеството на квалифицираните кадри в управляващите органи, както на централно, така и на местно ниво. Тук въпросът се решава от качеството и квалификацията на хората, а не от техният брой.
Най-после Комуникационните стратегии на оперативните програми трябва да бъдат по-ефективни.
Как бихте коментирали Бюджет 2011 г.?
Цветан Симеонов:
Отношението на нашите членове не е еднозначно. Запазването на макрорамката ще бъде постижение, но нито ограничаването на публичните разходи, в т.ч. и за администрация, нито степента на усвояване на европейските фондове, е удовлетворително.
Рано е да се каже коя прогноза ще се сбъдне - тази на министъра на финансите или на представителите на бизнеса и на анализаторите. И двете групи предпочитат да останат умерени в очакванията си
Какви възможности и процедури бихте препоръчали на държавата, за да може да бъде облекчен бизнесът?
Цветан Симеонов:
Трябваше да видим чувствително намаляване на административните такси и обстойно аргументиране на това кое колко струва при определяне на техния размер. Това е цел, която не успяхме досега да постигнем, както и очакването за повишаване прозрачността на процедурата по обществените поръчки. Това трябваше да стане чрез включване в комисиите по оценка на представители на браншови организации и чрез разширяване на данните, вписвани в регистъра на обществените поръчки. Очаквахме при обявяване на обществени поръчки да се ограничава участието на чуждестранни фирми от извъневропейски страни, в които няма реципрочен достъп на български фирми или на фирми, които ползват преки или косвени помощи чрез публични ресурси.
За нас от БТПП остава цел и оптимизирането на данъчния и осигурителен режим. Там очакваме данъчните органи да се фокусират върху неизправните длъжници, да реагират светкавично на съмнителни действия на фирми, които могат да доведат до източване на ДДС, да повишат събираемостта и да използват свързаността на информационните бази данни по-ефективно.
Да се засили и координира граничният контрол главно в областите, в които има обявяване ва стоките по занижени стойности и то чрез сравняване с данните обавени на властите на предишната гранична администрация.
В БТПП официално беше отбелязано (на 10 януари 2011 г. - бел.ред.) поемането на ротационното председателство на ЕС от страна на Унгария. Техните фирми имат ли интерес към България и ако да, в кои области?
Цветан Симеонов:
Унгария за първи път играе ролята на председател на Европейския съюз. Ние сме доволни, че БТПП и Евроклуба, бяха първото място, където Н.Пр. г-жа Юдит Ланг представи приоритетите на председателството на Съвета на Европейския съюз.
Унгарското председателство ще отдели внимание на политиката на иновациите, продължавайки започнатото от предишното Белгийско председателство, в областта на интелектуалната собственост и финансирането на научните изследвания.
На представянето в Палатата г-н Томислав Дончев, министър по управлението на средствата от ЕС, напомни необходимостта от по-добро синхронизиране и по-силна обществена подкрепа за интеграционните политики на ЕС. Министър Дончев изтъкна, че бизнесът се нуждае от ясни сигнали и прогнозируемост в различните сфери. Важното за нас е, че мнозинството от тях, като Дунавската стратегия, работата по ромското включване, иновации и др. представляват за нас определен интерес заради опита и капацитета на Унгария в тази област.
Смятате ли, че българите вече са наясно и разбират процесите и законодателните изменения, които се извършват в Брюксел?
Цветан Симеонов:
В българското обществено пространство трябва да се дава повече информация за очертаващите се нови изисквания както към производителите, така и към търговците. Хората трябва да получават своевременна и разбираема информация за законовите промени, които се готвят в Брюксел. Нека нашите пратеници, представителите на отделните министерства да мислят за своя съгражданин, който ги издържа с данъците си и утре, като се върнат, ще ги попита: "Вие не знаехте ли че се готвят тези или онези нови правила за моя бизнес?".
БТПП и търговските палати от нейната единна система извършват ежедневна работа чрез осигураване на достъп, както за фирмите чрез базите данни на работещите при тях Европейски информационни и иновационни центрове, така и за гражданите чрез известните центрове на "Европа директно".
Какви са основните приоритети, които си е поставил Евроклубът към БТТП с оглед на по-бързото интегриране на обществото в ЕС?
Цветан Симеонов:
Евроклубът ще продължава активната си работа за активизиране причастността на фирмите и гражданите в процесите на формиране, обсъждане и приемане на нормативните промени, касаещи целия ЕС. Както всяка година след приемането на България в ЕС, за 2011 г. Евроклубът към БТПП цели да запознае членовете си (основно дипломати, политици, предприемачи и журналисти) с приоритетите на страната, която е ротационен председател на съюза. За тази година това са Унгария и Полша.
Бихте ли коментирали скандала с подслушването и записите с шефа на Агенция "Митници" Ваньо Танов, финансовия министър Симеон Дянков, премиера Бойко Борисов и депутати. Какви са ефектите, които може този скандал да окаже на правителствената политика и икономиката в частност?
Цветан Симеонов:
Взаимното очерняне не се отразява положително на средата за бизнес и нейната привлекателност. Все пак те не са основен фактор за фалитите на фирмите - те зависят от много други фактори, характерни за българската икономика, като засилената конкуренция, липсата на добре адаптирани кадри с висока производителност на труда, осторяло оборудване и невъзможност заради затруднено финансиране за фирмите да купуват, поръчват и внедряват иновации, неглижирането на въпросите с намаляването на енергоемкостта и материалоемкостта на продукцията и най-важния фактор - тотална борба за високо качество. То е най-краткият път към предизвикването на интереса на потребителя и завоюването на пазарни позиции.
Реално обществото в последните дни се занимава с неща, които не увеличават заетостта, нито увеличават интелектуалния потенциал на нацията, не подобряват конкурентоспособността на българските продукти, нито намаляват администрацията.
Администрацията трябва да се издължи и да се издължава напълно на бизнеса и да не допуска редуциране на плащания по изпълнени договори. Така парите ще могат да се "въртят". Трябва да се изпълнят обещаните намаления на публичните разходи, а харчовете да бъдат ефективни, като се подобри още законодателството в областта на обществените поръчки. Да се повиши прозрачността, чрез публикуване на повече информация за това кой и за колко е спечелил една обществена поръчка и за какви пари и гаранции я е изпълнил.
Нека хората се оценяват по реалния им принос, а не по тяхното минало, националност, политически пристрастия и принадлежност - така, както правим ние при класацията на фирмите, работещи на територията на България. Оценката е по техните икономически резултати и принос в икономиката, на основата на обективна оценка на счетоводните им записи и отчети.