Как се лекува кризата според бизнес, синдикат, експерт

Има ли държавата възможност да развърже малко кесията

Намаляването на такса „пренос”, която в момента е изключително висока и включване на скъпата електроенергия от ТЕЦ-овете в износа. Това са две от алтернативите за постигане на по-ниска цена на електричеството за българските потребители, смята председателят на КНСБ Пламен Димитров. Другият вариант по думите му е да бъдат намалени „зелената” и „кафявата” добавка.

Заедно с финансиста Емил Хърсев и председателя на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов, синдикалният лидер обсъди в студиото на „Здравей, България” въпроса какви са рисковете за икономическата и социалната сфера след избухването на политическата криза в страната.

Решението според Димитров е „бюджетът малко да задлъжнее, за да се съживи бизнесът… Убеден съм, че актуализацията му няма алтернатива”. По думите му цените трябва да се придвижат малко надолу, а контролът върху монополите да се засили.

Парламентът, който си отива сега, трябва да създаде рамка на служебния кабинет, за да може той да отговори на очакванията на хората, убеден е президентът на КНСБ. От друга страна проблемът с Конституцията трябва да бъде решен на референдум.

За повишение на доходите има резерви в някои сектори, смята Пламен Димитров. България може да си позволи и да увеличи с процент – два своята задлъжнялост спрямо БВП. У нас това съотношение е 18%, в Германия - 80%, посочи профсъюзният ръководител, според който „можем да направим чудеса с тези пари”.

Според Емил Хърсев посоката е ясна – съкращаване на разходите за издръжка на държавния апарат. Финансистът възрази, че големият проблем на българина не е в доходите, които при заетите нараснали миналата година с малко над 16%, а в безработицата. „Чудеса в икономиката не стават”, заяви Хърсев.

„Чудеса има”, контрира обаче председателят на Българската търговско-промишлена палата – в България все още има предприятия, които се справят доста добре в кризата. Необходими са някои мерки обаче, отбеляза Цветан Симеонов, главната от които е да не се нарушава бизнес средата. Огромни са административните разходи особено за малкия и среден бизнес., но въпросът, който остава е кой ще плати сметката ако сега пак преминем към заеми.

„Трябва да има прозрачност – хората вече налучкват решението на проблема за монополите”, добави представителят на бизнеса. Той определи като „огромни” административните разходи в момента. Те били непосилни за малките фирми.

Отношението към дребния и средния бизнес беше една от стратегическите грешки на правителството на ГЕРБ, смята Емил Хърсев, според когото малките фирми са били атакувани с административни ограничения.

Хърсев чул много малко реалистични искания от протестиращите. Такива били тези за контрола на монополите и гражданския контрол при бюджета.

Време е Брюксел да разбере, че не може от тази бедна държава да се иска такова голямо съфинансиране по проектите, добави още финансистът.

Целият разговор можете да проследите във видеото.

Линк