Проектът на Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност съдържа сериозни недостатъци и приемането му ще доведе до негативни последици. Това е становището на представителите на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Висшият адвокатски съвет, съобщи БТА в четвъртък. В дискусията по проектозакона участва и зам.-министърът на правосъдието Жанета Петрова.
Проектът на Министерството на правосъдието бе коригиран няколко пъти заради отрицателни становища на Венецианската комисия. И в последния си вариант обаче е критикуван от правозащитници, които твърдят, че се засягат основни конституционни права и принципи. Становище в този смисъл даде и правната дирекция на Министерския съвет.
Основните критики са насочени към това, че към конфискация ще се преминава и без да има влязла в сила осъдителна присъда, както е сега. При това държавата е освободена от задължението да доказва, че дадено имущество е незаконно. Обратното ще трябва да доказва обвиненият.
В четвъртък от КРИБ обявиха, че ако бъде приет, законопроектът няма да подобри ефективността на борбата със значимите закононарушения, а съществено ще задълбочи проблемите, които отваря сегашният закон. Според работодателската организация проектът дава възможности за злоупотреба с власт, създаване на стрес и несигурност в гражданския оборот и бизнес средата.
Те припомниха, че за периода 2006-2009 г. стойността на конфискуваното имущество от комисията известна като "Кушлев" по името на шефа си, е едва 0.2 % от наложените обезпечения - запори и възбрани на имущество. Това са 3.4 % от бюджета на комисията, който за периода 2005-2009 г. е 27 945 841 лв., обясни Борислав Боянов от КРИБ.
"Не мога да приема съществуването на закон с такива рестриктивни цели и функции по отношение на българското население", каза и адвокат Георги Атанасов от Висшия адвокатски съвет. Той подкрепи позицията на КРИБ, че дефинирането на понятията престъпна или друга незаконна дейност е много широко и директно заплашва бизнеса и живота на огромен брой българи, които не са престъпници.
По думите на председателя на БТПП Цветан Симеонов проектът дава възможност за "подборен отстрел".
В този вид законопроектът е много слаб, съмнявам се, че може да бъде поправен, обяви и проф. Дончо Хрусанов от СУ "Св. Климент Охридски". Според него текстове от проекта противоречат на конституцията.
Заместник-министър Петрова обаче защити проекта. Тя смята, че дискусията по него се води едностранно. Петрова заяви още, че законопроектът не е срещу хората, които честно и почтено изкарват парите си, и са недопустими внушения, че той е насочен срещу всички. "Законът е пропорционална реакция на престъпността, такава, каквато е в момента", каза Петрова.
През ноември по време на друга дискусия по темата икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии обяви изчисления, според които проектът засяга между 80 000 и 400 000 домакинства, които са натрупали значително количество нерегистрирани доходи през последните 15 години.