Райков: Служебното правителство няма да извива ръцете на бизнеса

Служебното правителство няма да извива ръцете на българския бизнес, заяви служебният министър-председател Марин Райков в началото на първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) след встъпване в длъжност на служебния кабинет.

"Да отговоря на притеснения от страна на бизнеса за думата, която употребих - солидарност. В тази нелека социална среда, акцентирах върху необходимостта българският бизнес, индустриалците, националният капитал, да проявят солидарност с най-социално уязвимите българи.

Това беше изтълкувано от част от бизнеса, че държавата би била склонна да упражнява натиск. За това правителство ще бъде приоритет за създаване на благоприятна бизнес среда. Ние няма да извиваме ръцете на българския бизнес.

Никой не обмисля увеличаване на данъците, нямаме намерение да упражняваме натиск за увеличаване на заплатите в частния сектор. Казах само една дума - солидарност. Втората дума, която бих използвал, е диалог. По какъв начин бизнесът, благотворителните структури, държавата биха поне малко облекчили положението на съгражданите, които са в тежко социално положение", коментира Райков.

"Трябва да проявяваме солидарност и да намерим най-подходящата форма, чрез която да не посегнем на бизнес-климата, но същевременно да подадем ръка и на всички българи. Това беше апел, който се надявам, че е правилно разбран", посочи премиерът.

"Тези актове на отчаяние са едно послание - ние не можем да ги игнорираме", каза още той по повод случаите на самозапалване в страната.

Плащанията и ангажиментите, които са поети, се плащат навреме, заяви министърът на финансите Калин Христов.

Много е важно как се дават стимули на работодателите, посочи той.

Пламен Димитров от КНСБ каза, че данните показват, че няма пряка корелация между минималната работна заплата и спад на заетостта.

Ако искаме енергетиката да бъде стабилизирана, трябва дългът на НЕК да отиде в държавния дълг. Трябва да се вземат мерки в енергетиката, коментира той.

Сферата на сигурността е префинансирана спрямо БВП, спрямо средното ниво в Европейския съюз. И обратно - недофинансирано е образованието и социалната сфера.

Това каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Осигуряване на заетост и повишаване на доходи може да има само с ръст на икономиката, заяви той.

От АИКБ са предложили 12 мерки за по-добри условия за правене на бизнес в страната, така че да се генерират нови работни места, а не да се губят.

Могат да се обсъждат законодателни промени, които са отхвърляни от политически кабинети, а синдикати и работодатели са се съгласили да се случат, заяви той.

Една от мерките, които АИКБ предлага, е да се направят по-прозрачни доставчиците на обществени услуги, да има задължение доставчиците да разкриват информация, каквато листват на борсата.

Много често тези доставчици на обществени услуги имат монополно положение, коментира Велев.

Друго предложение е договаряне на минимална работна заплата по отделни икономически дейности. Това по-реално и адекватно, заяви Велев.

Той предложи среща на НСТС с КЗК, за да се види как може да се промени изкривяването на цените.

Относно предложението на Марин Райков индустриалците да проявят солидарност с най-бедните граждани, Васил Велев заяви: „Не смятаме, че тези, които са придобили свръх печалби заради господстващо положение, правейки дарения, могат да получават индулгенция".

Подкрепяме увеличаването на средствата по Националния план за действия по заетостта. Категорично ще се противопоставим на орязване на инвестиционни програми, включително държавно съфинансиране, каза още той.

Едно избързване с индексация на основни доходи ще засегне безработицата, заяви Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК).

Той посочи, че очакват разплащане с бизнеса.

"Това за нас е приоритет, защото неразплащането означава повече безработица."

От камарата искат осигуряване на публичност и отчетност по отношение на антикризисните мерки, на заменките и др. Нужни са спешни мерки за либерализация на енергийния пазар, подчерта Бранков.

По-важно от всякога е именно в този не лек момент да се гарантира и контролира спазването на законите, заяви председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев.

Според него трябва да се подобри влошената бизнес среда в страната, да се ускори разплащането с фирми, като предпоставка за всичко останало.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов заяви, че бизнесът не е индиферентен към това, което се случва в страната.

Заплатите са нараствали повече в частния сектор, отколкото инфлацията, посочи той.

„Продължава социалната програма в енергийния сектор, фирмите продължават да плащат по-скъп ток, отколкото плащат гражданите", каза Симеонов.

"Съществени концептуални разлики нямаме и можем да постигнем консенсус. Има различия в начините, които предлагаме. Но съм убедена, че на експертно ниво ще постигнем съгласие", заяви социалният министър Деяна Костадинова в края на първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

"Предлагам да сформираме работна група, която да започне работа следващата седмица. Моля, в понеделник по обед да излъчите свои представители и още във вторник да заседава", посочи тя.

"Трябва да бъде възобновен тристранният диалог по сектори", каза Иван Кокалов от КНСБ и призова новите министри да свикат тристранните съвети към всяко министерство.

Заседанието на НСТС приключи след два часа работа.

Линк