Васил Тодоров: Облекчаване на визовия режим между България и Русия ще помогне на туризма и бизнеса

Фокус: Г-н Тодоров, какви важни въпроси бяха обсъдени в рамките на кръглата маса в Москва?

Васил Тодоров: Кръглата маса се проведе на 27 март. Основният въпрос, който се обсъди беше за регистрацията на търговски представителства съответно в Руската Федерация и в България. Кръглата маса беше организирана в партньорство в Руската регистрационна палата, тъй като процедурата по регистрация на търговски представителства в Русия се осъществява именно от тази институция, която е към Министерство на правосъдието. В България - организацията, която поддържа същия този регистър на търговски представителства и извършва регистрация, е БТПП. Беше обменена информация, свързана и с други дейности, както на Регистрационната палата, така и на БТПП, насочени към подпомагане на чуждестранните инвеститори. БТПП има доста по-широко поле на дейност, отколкото Регистрационната палата. В Русия съществува и ТПП на Руската Федерация, която е отделно юридическо лице и която предоставя този широк набор от бизнес услуги, които предоставя и БТПП.

Фокус: По какъв начин ще бъдат подпомогнати инвеститорите?

Васил Тодоров: Ако говорим специално за резултатите от кръглата маса и това, което беше обсъдено - ще бъде по-широко разпространена информация за възможностите на регистрация на търговски представителства, тъй като интересът към такава регистрация в България от страна на руските фирми е изключително голям. Статистиката при нас показва, че от регистрираните в БТПП 3800 търговски представителства на чуждестранни юридически лица - 1 602 са именно на руски фирми. Това е дял, който показва много сериозен интерес за дейност на българския пазар. Съгласно българското законодателство тези търговски представителства не са юридически лица и не могат да осъществяват стопанска дейност от свое име. Това се случва от името на фирмата-майка - тази, която ги е регистрирала. Невъзможността на представителство да извършва стопанска дейност по закон се компенсира от възможността такава дейност да се извършва от фирмата-майка от Русия. Докато в Руската Федерация, това, което получихме като актуални данни от нашите партньори, показва, че при тях има регистрирани 73 търговски представителства и 7 клона на български фирми. Интересът на българските предприятия към руския пазар все още е по-малък от гледна точка на регистрираните представителства.

Беше обменена информация и бяха дискутирани данните, свързани със стокообмена между България и Русия. Има отрицателно търговско салдо за България. Това е безспорно – цифрата е изключително голяма, тъй като вносът на България от Русия е около 10 милиарда лева за 2012 година, като около 93% от вноса се формира именно от енергоносителите, т.е. суровия нефт и природния газ. България изнася за Руската Федерация продукция за около 1,1 милиарда лева. Като износът от България за Русия включва медикаменти, части за автомобили, хладилници, фризери и друго оборудване, в по-малки количества - вина. Тази структура на стокообмена показва, че има голям потенциал за развитие на икономическите отношения, и по-специално в сферата на индустрията. Ако се погледнат и преките чуждестранни инвестиции, Русия се нарежда на второ място – 225 милиона евро (по данни на БНБ) преки чуждестранни инвестиции, като основно те са фокусирани в сферата на недвижимите имоти.

Чрез сътрудничеството, което имаме с Руската регистрационна палата (РРП) и най-вече с ТПП на Руската Федерация, нашето желание е именно да релокираме, т.е. да пренасочим бизнеса и към сферата на индустрията, където считаме, че има сериозен потенциал. В селското стопанство – също - тъй като там съществуват изградени традиции – има познаваемост на българската продукция на руския пазар.

Тук искам да отворя една скоба: в разговорите с нашите партньори от ТПП на Руската Федерация, както и от РРП, беше изрично посочено, че за да се „пробие” на руския пазар, е необходимо организирането на рекламна кампания. Въпреки познаваемостта, подобна рекламна кампания би било добре да влезе във всеки бизнес план на българска фирма, която иска да стъпи или да разшири присъствието си на руския пазар.

Фокус: Какво предлагат българските търговски представителства на руския пазар?

Васил Тодоров: Износът от България за Русия включва медикаменти, части за автомобили, вина, нефтени масла, електрически акумулатори. Въпреки че машиностроенето е с по-малък дял и традиционно съществуваше в рамките на стокообмена, също се е запазило, например с верижните електротелфери.

Фокус: Какво предлагат руските търговски представителства на българския пазар?

Васил Тодоров: Основно оперират в сферата на недвижимите имоти. Внасят се и нефтопродукти, също така мотриси и моторни платформи, необработен алуминий, каменни въглища, рафинирана мед и медни сплави, вестникарска хартия. Торовете също фигурират в структурата на вноса от Русия в България.

Фокус: Има ли някакви пречки за инвестиции и развитие на бизнес от страна на руснаците и у нас и обратното?

Васил Тодоров: Това, което съществува, са тарифните и нетарифни бариери, които няма възможност да бъдат премахнати, понеже България е част от Европейския съюз и това е европейска политика спрямо трети държави. Съответно Русия прилага мита за български стоки. Пример, който мога да дам за стоки - производство на камини и печки на твърдо гориво. Има много фирми-производители в България, които искат да изнасят за Русия, но там се сблъскват с много високи мита. Това е израз на протекционистична политика на Руската Федерация. Това е едно от нивата, на които съществуват пречки.

Друг проблем, който се изтъква, е визовият режим. Ако погледнем броя на руските туристи, които посещават България, и български граждани, които посещават Русия, цифрите за 2012 година са несъизмерими. Ако от българска страна 28 500 граждани са направили визита до Русия, то от руска страна това са 597 504 туристи, посетили България. Тоест, в сферата на туризма България е една предпочитана и доста позната дестинация. Притеснителното за руските граждани основно е визовият режим, като в тази област се надяваме да има облекчение. Водят се преговори на ниво Русия - Европейски съюз именно за това. През месец януари 2012 година българското правителството предприе едно облекчение за руските граждани, като предостави възможност за тези, които имат Шенгенска виза, да влизат на българска територия без да е необходимо да кандидатстват допълнително за виза. Това беше едно от настояванията на БТПП. На 10 януари 2012 година имаше среща между председателя на Палатата и българския министър на външните работи Николай Младенов. Част от точките, които се обсъдиха, бяха именно облекчение на визовия режим. Ние от БТПП считаме, че именно това облекчение ще даде сериозен стимул за повишаване на туристическия поток, което безспорно е голям плюс за България, тъй като този бранш генерира сериозна част от приходите в българската икономика. Стимулирането на бизнес контактите в сферата на индустрията и селското стопанство има сериозен потенциал, който не е развит на този етап.

Фокус: Как ще повлияе на бизнеса евентуално облекчаване на визовия режим между Русия и ЕС?

Васил Тодоров: Освен при туризма, положителен ефект ще има и при бизнес посещенията. Тоест, руските предприемачи, които посещават България, също са доста притеснени и ограничени от визовия режим. Между другото, това е нещото, което те поставят основно, като проблем. И тук следва да се фокусират и усилията на правителството.

В момента с партньори от Русия планираме да започнем организация на посещения на отделни региони на Руската Федерация, да организираме съвместни форуми, тъй като при тях регионите са с много сериозен капацитет. В началото на месец март в БТПП беше на посещение делегация, водена от председателя на ТПП на Руската Федерация Сергей Катирин. Една от темите, които дискутирахме бе именно регионалното сътрудничество.

Засилването на сътрудничеството с трети страни беше включено в рамките на политиката и на предишното правителство. Икономическото министерство направи анализ, съгласно който трябваше да се набележат конкретни мерки за пренасочване на българския експорт от пазарите на Европейски съюз, където в момента е преимуществено насочен – между 60-70%, към трети държави, като Русия, Индия, Китай, Япония и др. Целта беше да се намали рискът от негативния ефект на продължаващата рецесия в рамките на Еврозоната. По отношение на финансирането на подобни мерки се очаква да бъдат реализирани със средства от европейските фондове, тъй като бюджетният ресурс е ограничен - особено на сегашния етап. До сега, това което беше възможно, като дейности и мерки, преимуществено се осъществяваше чрез двете агенции – Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия и Българска агенция за инвестиции. Анализът на резултатите от техните дейности показва, че няма сериозен ефект, въпреки похарчените средства. Затова нашето предложение е тези средства да бъдат аутсорсвани на организации, които професионално се занимават с тези дейности и имат опита и капацитета. Агенциите и министерствата следва да формулират политики и да контролират тези политики, а не да извършват бизнес дейност.

Всички тези мерки за стимулиране на износа към трети страни, в частност към Русия, няма да дадат очаквания положителен ефект, ако не бъдат облекчени визовите процедури.

Фокус: Ако искате нещо да допълните?

Васил Тодоров: По отношение на ограниченията и спънките, които все още съществуват пред бизнеса, БТПП отправи конкретни предложения към правителството за подобряване на бизнес средата. Очакваме планираното електронно правителство най-после да заработи в България, което също ще облекчи както българските, така и чуждестранните инвеститори. Надяваме се, правителството да финализира плана за намаляване на регулаторната тежест, който беше одобрен от предишното правителство в края на 2012 г. В тази връзка промените на нормативни актове, които са законови, могат да останат в състояние на проект и следващото правителство бързо да може да ги припознае и да ги вкара в действащ парламент. Но там, където тези регулаторни режими и тежести могат да бъдат преодолени с решение на Министерски съвет - това следва бързо да се случи. Надяваме се, също така, да направим интересни и участията на чуждестранни капитали на българския пазар по отношение на усвояването на средствата от ЕС. Усвояването на тези средства има определена насоченост - технологична модернизация и иновации, и стартирането на иновативни производства у нас безспорно ще има благоприятен ефект за българската икономика. Създаването на нови фирми, независимо от това, че са с чужди капитали, ще означава, че те ще плащат данъци тук, ще създават заетост, съответно създаването и реализирането на тяхната иновативна продукция ще способства за повишаването на брутния вътрешен продукт.

Фокус: В Пловдив се проведе пресконференция по повод учредяването на Българо-молдовска камара там. Какви са възможностите за развитие на търговски отношения между България и Молдова?

Васил Тодоров: Има интерес от страна на български фирми, а също и от страна на Молдова. БТПП поддържа сътрудничество с Молдовската търговско-промишлена палата. Имаме сключено споразумение през 2004 година. На 25 септември миналата година подпомогнахме организирането и провеждането на семинар, свързан с възможности за бизнес и инвестиции в българския етнически район Тараклия в Молдова. Поддържаме контакти и с Арбитражния съд към Търговско-промишлената палата на Молдова. За бизнеса е много важно - освен данъчните предимства, либералната законодателна среда, осигуряваща възможност за лесно откриване на фирма и трансфер на печалбата - да има и обезпечени гаранции при възникване на спорове. Арбитражът е имено такъв инструмент. Арбитражният съд при БТПП функционира, като половината от делата са имено с международен характер. В тази връзка поддържаме контакти и обменяме опит с нашите партньорски организации в чужбина. По отношение на стокообмена цифрите са по-скромни – 117 милиона щатски долара за 2012 година. Това показва, че има потенциал, въпреки че Молдова се нарежда на 42-ро място в износа и 60-то място във вноса на България. Вярваме, че при засилен обмен на информация ще се увеличи стокообмена. Има интерес специално към износа от България на спиртни напитки, вина, медикаменти, както и традиционно познатите на този пазар селско-стопански продукти от България. Надяваме се, в тези области да се засили бизнес сътрудничеството.

Фокус: Какво Молдова може да предложи за нашия пазар?

Васил Тодоров: Вносът от Молдова за България включва броячи на течности и газове, нефтопродукти, захар в твърдо състояние, семена от слънчоглед, стъклен амбалаж, природен гипс, соево масло, сушени плодове, олио. Това са основните стокови групи, които присъстват във вноса от Молдова през 2012 година.

Инна ПОГЛУБКО

Линк