По-малко бюрокрация и честни търгове

Новото правителство вече започна консултации с бизнеса какви законови промени са необходими. Социалният министър Хасан Адемов се срещна с работодателските организации, за да обсъдят как да се стимулира разкриването на повече работни места. Следващата седмица премиерът Орешарски ще разговаря с тях за премахването на ненужните регистрационни режими, които ограничават правенето на бизнес. Какво предлагат фирмите попитахме председателя на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.

От затрудненията, които срещат предприемачите, е ясно, че на първо място в законодателството трябва да се улесни прекратяването на трудовите договори. Разпоредбите в Кодекса на труда в момента са едностранчиво формулирани в полза на запазване на позициите на работниците. Много е трудно да се прекрати договор по едностранното решение на работодателя, когато не е доволен от качеството на труда например. Искаме възможност за бърза смяна на служители, които не си вършат добре работата. Защото голям проблем за работодателите е, че работникът с едномесечно предупреждение може да напусне, докато това няма как да стане от страна на работодателя, ако няма желание от работника.

Бизнесът настоява и да се разшири дейността на агенциите за временна работа, които преотдават работна ръка на фирмите. Тези агенции трябва да могат да сключват постоянни трудови договори с хората, които преотдават.

Една съществена промяна в Кодекса на труда обаче е много продължителна дейност, дори надхвърля мандата на едно правителство. В дискусиите трябва да бъдат включени не само социалните партньори, но и научните среди, защото трябва

да се работи с перспектива поне от 10 години напред

По принципни въпроси трябва да се постигне и съгласие в обществото. Не бива обаче да очакваме големи отклонения, защото България трябва да се съобразява с редица международни конвенции на МОТ.

В Кодекса за социално осигуряване също продължават да съществуват неравенства. Все още работодателите са задължени да внасят 60% от осигурителната вноска срещу 40% за работниците. А отдавна трябваше тези съотношения да се изравнят. БТПП е на мнение, че не трябва повече да се прави компромис с интересите на работодателите, така както синдикатите не искат да направят компромиси. Ще настояваме догодина осигурителните вноски да се поделят 50 на 50 между работодатели и работници.

Смятаме, че минималните осигурителни прагове са отклонение от нормалното. Те също бяха временно въведени, за да се осигурят постъпления в осигурителната система. Настояваме да се изработи система от критерии за промяна на тези прагове всяка година, която да позволи не само увеличаването или задържането им, но и намаляването при влошена конюнктура в даден сектор. Показателен например е строителният бранш. Когато беше бумът на строителството, осигурителните прагове се увеличаваха с лека ръка. След като настъпи стагнация и се ограничи търсенето на недвижими имоти, връщане назад не беше постигнато. Продължиха да се изискват от строителните фирми да спазват тези високи прагове и това доведе до още по-голяма безработица в сектора поради липса на поръчки.

Същото важи и за минималната работна заплата. Тя трябва да се определя на база на ясни критерии, на статистики и проучвания. А не както досега - колко може да понесат работодателите и работниците и който при преговорите крещи по-силно. За бизнеса най-важният и устойчив критерий при определяне на минималното възнаграждение е повишената производителност на труда.

Що се отнася до намеренията за преглед на регулаторните режими, то в МИЕТ отдавна има доста изчерпателен списък от над 600 режима, които трябва да се облекчат,

част от тях

дори да се премахнат

Защо не се случват нещата? Защото администрацията е заинтересована тези режими да се запазят. Те са нерегламентирано добър източник на допълнителни доходи за тези, които се възползват от служебното си положение. Затова най-лесният изход в случая е да се въведе електронното правителство. Само когато администрацията няма пряк контакт с гражданите и фирмите, тя ще бъде затруднена да извлича допълнителни облаги. Тогава много от режимите ще се окажат ненужни и ще отпаднат, без да се налагат крути мерки от управляващите под натиска на бизнеса. Иначе никога няма да го постигнем напредък, защото един режим се премахва, а администрацията измисля друг, дори и два на негово място.

По темата за обществените поръчки искаме да се разшири достъпът до тях. Продължава да се отправят прагове и критерии, при които понякога само липсва името на фирмата, която трябва да спечели. Вторият голям проблем е непрозрачността. Обикновено се извиняват с фирмената тайна. Щом се харчат обществени средства, не може да има фирмена тайна. Обществото желае да разбере по какъв начин се разходват парите, които са му събрали от данъци. Това означава след спечелване на обществената поръчка всичко да се публикува. Не трябва да се слагат критерии, които създават предпоставки за корупция. Например фирми да печелят поръчки, защото са приели отстъпка за плащане в рамките на две години. Заради добри контакти точно на такива фирми им се плаща още на следващия месец. В обществените поръчки трябва да останат само три критерия - качество на изпълнението, срок на изпълнението и цената. Кандидатстването трябва да става през интернет и компютърът да казва кой е най-добър.

Линк