Напредваме в европейския шампионат по усвояване на средства

"Усвояването на евросредства може да ни направи шампиони след 5 години". Върху това ни обърнаха внимание преди няколко седмици банкери, участвали на финансов форум във Виена. Трябва да забравите за евтината работна ръка, която да привлича инвеститорския интерес към България. Двигателят на растежа е в придържането към приоритетите и подсилването на реалните конкурентни предимства, които България има. Ако не можем да сме по-евтини от другите, трябва обезателно да сме по-умни, продължи в същия дух и еврокомисарят Кристалина Георгиева тези дни.

До тук логиката е ясна - посягаме към фондовете на Европейския съюз и строим с тях пътища или пречиствателни станции, а покрай това се наемат работници, икономиката се задвижва, потичат дивиденти от новопостроеното. По същия начин обучаваме човешките ресурси и те стават по-квалифицирани. Помага се на бизнеса да преоборудва цеховете с по-ефективни и модерни машини и той започва да прави по-качествени стоки, което го удържа на силно конкурентния пазар.

Всичко това се случва с пари, на които най-хубавото качество е, че нямат нужда от връщане. Единственото, което се иска, е надлежно да отчетеш как си похарчил парите. Ако имаме предвид фините измами с евросредства, за които Европа ни понашамари, би трябвало да сме спокойни, че цялата бумащина покрай тях явно не стряска инициативните, а също и че подготвени кадри, които да работят по европейските програми, очевидно не ни липсват.

Притеснителното в цялата работа е, че не сме достатъчно инициативни и че ако нещата не се подобрят в тази посока, нетният ефект от участието ни в Европейския съюз може да е с обратен знак - тоест ние да внасяме в европейския бюджет вноска, която е по-голяма от това, което получаваме на свой ред по оперативните програми.

В отчета за изпълнението по програмите през миналата година се вижда, че има напредък по усвояването на средства, но той е доста под прогнозираното. Ако съдим по сертифицираните разходи от Европейската комисия, през миналата година са направени такива за 404 млн. евро, което е едва 6.1% от бюджета на програмите и 61% от прогнозираното.

В същото време напредваме в договарянето по нови проекти, като към 31 декември са договорени 809 млн. евро., което представлява 10.01% от общия бюджет па програмите. С натрупване общият размер на договорираните суми достига 2.9 млрд. евро или 36.74% от предвидените средства.

Ето и какво е представянето за миналата година по всяка от програмите:

- Оперативна програма транспорт е с бюджет от 2 млрд. евро, от които 379 млн. евро представляват съфинансиране от националния бюджет. През миналата година по нея са сключени 13 договора за 364 млн. евро. Очакват се плащания в размер на 294 млн. лв. до средата на тази година.

- По оперативна програма Околна среда общият бюджет възлиза на 1.8 млрд. евро, от които националното съфинансиране е в размер на 334 млн. евро. Новите договори за 2010 година са 27, а очакваните плащания до кредата на тази година са за 115 млн. евро.

- Програмата за регионално развитие е с бюджет от 1.6 млрд. евро, с национално съфинансиране от 240 млн. евро. Очакваните плащания за тази година възлизат на 162 млн. евро.

- Програмата за човешки ресурси е с бюджет от 1.2 млрд. евро, от които 182 млн. евро е местното финансиране, а очакваните постъпления по нея са за 51 млн. евро. в това число външно и вътрешно финансиране.

- Програмата за конкурентоспособност оперира с бюджет от 1.1 млрд. евро, от които 174 млн. евро е републиканската част, а очакваните постъпления до средата на тази година възлизат на 25 млн. евро. През миналата година са сключени едва 6 нови договора по тази програма , а от старта й те са 759, при индикативен брой на договорите от 1 301.

- Програмата административен капацитет е с бюджет от 180 млн. евро, от които съфинансираме с 27 млн. евро. През тази година по нея се очакват 2.6 млн. евро.

- Програма техническа помощ е с бюджет от 56 млн. евро, от които 8.5 млн. евро държавно финансиране, с очаквано финансиране до средата на годината от 5.2 млн. евро.

Или ако сумираме, до края на месец юни очакваме над 600 млн. евро да бъдат инвестирани в европроекти със съучастието и на републиканския бюджет, разбира се. Това е точният измерител на надеждите, които банкери, икономисти и политици подхранват, споменавайки фондовете на Европейския съюз. Цифрата никак не е малка, като се има предвид, че очертава хоризонта само за половин година напред. Да не забравяме, че от началото на европейското ни членство до сега сме получили над 3 млрд. евро, а за миналата година вноската ни в европейския бюджет бе 669 млн. лв. Не забравяме и ръста на новите договори и набраната скорост по разплащането на проекти през последните месеци.

В коментар за DarikFinance.bg Беата Папазова, съветник Евроинтеграция и европейски проекти, твърди, че е напълно реалистично да очакваме ускоряване в усвояването на европари. Според нея напълно достижима цел е усвояването на 80% от предвидените за България средства, защото в по-голямата си част те са инвестиционни проекти.

Там не са нужни стотици проекти с много бенефициенти. Това са големи проекти в инфраструктурата. Вземете например програма транспорт - с 5 проекта тя ще приключи 100% от усвояването, дава пример Папазова.

Между другото аз не знам да има държава, която да е усвоила 100% от средствата, но поне 80% са напълно реалистична цел, допълва експертът.

Встрани от ведрия тон на тези прогнози, в доклада за свършеното по европрограмите през 2010 година ясно е записано, че съществува риск от загуба на средства в най-важната за бизнеса програма - Оперативна програма конкурентоспособност. Актуалните проблеми при нея са, че някои браншове се чувстват дискриминирани, че не могат да участват в нея и за това е заведено дело в Административния съд. Другият й сериозен проблем е, че е тромава и това лъсна особено болезнено през последната година.

Програмата позволява на фирмите да кандидатстват за получаване на средства, с които да обновят техниката в производствените си цехове, например. От написването на проекта до реалното превеждане на парите е възможно да минат месеци и дори година. През това време машината, която дадено предприятие е искало да купи, значително е поевтиняла, а на същата цена на пазара вече има далеч по-модерни машини. Програмата обаче не е достатъчно гъвкава и не позволява на предприемача да купи с отпуснатите пари по-модерната машина.

Според Беата Папазова проблемът на бизнеса е, че не разполага с капацитет да подготви цялата документация по един такъв проект. Зависимостта от външен фактор е много голяма. Предприятието почти винаги има нужда от консултант, който да подготви проекта, да каже къде да го занесете, ако щеше - дори как да го подвържете, но той няма компетентността да прецени каква е точната машина, от която действително имате нужда. Това е истинската спирачка за тази програма, коментира Папазова.

Тя вярва, че нещата могат съществено да се променят, ако се приемат някои промени в процедурите като например уеднаквяване на документите за кандидатсване и отчитане на проектите, съкращаване на сроковете за оценка на проектните предложения, увеличаване на авансовите плащания на 30% и то не само за общините, но и за останалите бенефициенти по програмите, допускането на електронна кореспонденция между кандидатите и управляващите административни органи.

Имайки предвид, че тези реформи не изискват кой знае колко усилия, а по-скоро добра воля, можем да очакваме, че тези идеи няма да останат само на хартия. Облягайки се и на цифрите за очакваните сигурни парични трансфери, както и на информацията за останалите проекти в напреднала фаза, можем да си позволим да повярваме, че тази година България ще се представи по-добре от всякога в шампионата по усвояване на европейски средства. А както стана ясно в началото, това е важно, за да си върнем привлекателността за пред чуждестранните инвеститори.

Линк