ФОКУС - Цветан Симеонов, БТПП: 31% от фирмите са забелязали съкращаване на сроковете за възстановяване на ДДС
Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, в интервю за Радио „Фокус”
Водещ: В края на юли министърът на отбраната Ангел Найденов съобщи, че държавата е възстановила 80% от дължимия ДДС на бизнеса. Сумата на върнатите средства е над 500 млн. лв. от общо 770 млн. След актуализацията на бюджета ще бъдат изплатени още 160 млн. по договори за свършена работа, обясни още Ангел Найденов. Васил Василев, председател на Съюза на работодателите, подчерта пред медията ни, че не е ясно дали има критерии, по които парите ще се отпускат, или те ще отидат само към определени фирми към партийните обръчи, които после ще захранват партийните каси за предстоящите избори.
Г-н Симеонов, забелязва ли се тенденция на по-бързо възстановяване на ДДС към фирмите през последните дни?
Цветан Симеонов: Ние, както обичайно, проверяваме дали обещанията на управляващите се изпълняват и затова в края на месец юли направихме едно блиц проучване в рамките на два дни. Има известно увеличение и то е забелязано от 31% от запитаните фирми. За съжаление, сроковете в 64% от случаите остават старите.
Водещ: Знаете, че много активно се коментира сега актуализацията на „Бюджет 2013”. Според финансовото ведомство, евентуално вето върху актуализация на бюджета би довело до невъзможност държавата да изпълни просрочените задължения към бизнеса. Няма да е възможно и връщането на просрочения ДДС. Как коментирате въпросната актуализация? Ще помогне ли тя за съживяване на икономиката?
Цветан Симеонов: Ние имахме доста обстойни разговори и с финансовия министър в процеса преди и във формирането на тази актуализация на бюджета, и там настоявахме ясно и точно да се предназначат средства за това да се издължи към бизнеса бюджетът, но дали това ще стане, засега не знаем. След като една част от бюджета е върнат, средствата по ДДС вече са разчетени и са разплатени с бизнеса, ние се надяваме, че това ще се доведе докрай. Слушах внимателно вашия анонс и аз мисля, че е трудно да се постигне такава схема - това за, което говори първият председател на Съюза на работодателите Васил Василев - защото по закон политическите партии могат да бъдат финансирани само от физически лица, и то до 10 000 лева, и то да бъдат обявени тези средства. Останалото, преки плащания или под каквато и да било форма си е чисто нарушение на закона, ако това се прави от фирма.
Водещ:Т.е. не виждате възможност чрез връщането на ДДС към определени фирми, те да се толерират?
Цветан Симеонов: Да, ние имахме същите притеснения - той не е само той, който се притеснява за това. Защото видима тенденция в България – при почти всички досегашни управления, защо не и всички, е толерирането, използването на позициите и близостта с държавата, и държавните институции, и с управляващата партия за преференциално третиране на задълженията към определени фирми. Тъй че тези опасения остават. Ние ги споделихме с финансовия министър, пак казвам още преди месец, и той отговорно заяви, че очаква и от нас информация, ако такива отклонения стават, но че инструкциите към НАП са в посока, че всички по ред на постъпване на задълженията.
Водещ: От БСП обявиха, че ще предложат увеличение от 1 октомври на минималната работна заплата. Това, разбира се, трябва преди това да бъде съгласувано и одобрено на тристранен съвет. Каква е позицията ви, може ли да си го позволи бизнесът в този момент?
Цветан Симеонов: Насажда се в обществото и то главно от синдикатите виждането, че едва ли не работодателите са против увеличаване на заплатите. Това не е вярно. Ние поначало –говоря за българските работодатели, имаме такива статистики, които показват, че българските работодатели са увеличавали заплатите в частния сектор повече - говоря за един период от последните пет години, за което имаме данни – са увеличавали данните повече, отколкото инфлацията и ръста на производителността взети заедно, докато устойчивото развитие може да се осигури само тогава, когато увеличението на заплатите следва увеличението на производителността на труда. Всичко останало, всякакви увеличения без изчисление дали има повишена производителност са неустойчиви мерки – първо, защото се възпитава лошо българския работник. Първо, трябва да се работи качествено, да се произведе брутен продукт и тогава да се разпределя. Иначе други наши изследвания пък сочат, че увеличението на Минималната работна заплата по едно съвпадение може би, но винаги е последвано от ръст на безработицата. Затова са нашите притеснения и ние считаме, че ако има ръст на производителността, е съвсем нормално да се увеличават заплатите на работещите, а и да се увеличава минималната работна заплата. Има и друг негативен ефект от това. Ако Минималната работна заплата се увеличава и наближи това равнище, което има примерно средната работна заплата, тогава се получава друг ефект. Безработните или тези, които са с най-ниска квалификация губят всякакъв интерес да си повишават квалификацията, а това е важно, защото по-високата квалификация дава по-висока производителност на труда. Те разчитат на това, че високата Минимална работна заплата ще им осигури някакво съществуване и без да се напрягат да учат нови неща, да усвояват нова техника.
Водещ: Ключов елемент в предизборната програма на Социалистическата партия беше разкриването на 250 000 работни места, както и мерки за намаляване на младежката безработица. Забелязвате ли това да се случва на практика?
Цветан Симеонов: На първото обещание ние гледаме скептично, защото в тези условия не виждаме обосновка за толкова лесно и бързо увеличаване на броя на заетите. Но що се отнася до младежката безработица, ние сме твърдо в подкрепа на тези мерки по няколко причини. Ако ще се харчат средства за осигуряване на заетост, по-добре да бъде за младите, които не са започнали още работа и са завършили, за онези, които са в процес на завършване, но е хубаво да им покажем чрез стажове в предприятията каква е реалната обстановка в едно предприятие и дали съвпада с това, което са учили. Младите са по-старателни – това е нашият опит, когато получат шанс да работят, макар и по някаква програма. При нас специално правихме такива опити да назначим млади хора по тези програми. Трябва да кажа, че половината от тях останаха на работа, някои с двойна от тази заплата, която се плаща по програмата. Разбира се, половината отпадат и това е ясен сигнал, че програмата не е само за осигуряване на прехрана за известен период на някого, а е програма, която да даде шанс на тия, които се стараят, на такива, които могат за да бъдат насърчени и останалите да се учат да се стараят в работата.
Водещ: Бизнесът неведнъж е поставял въпроса за лицензионните режими. И ето днес колегите от в. „Монитор” пишат, че 54 разрешителни режима за фирмите трябва да бъдат премахнати до края на септември. Това е записано в първия етап от програмата на кабинета „Орешарски”. Само до края на август трябва да бъдат премахнати 24 режима за бизнеса. Всичко това, разбира се, цели той да получи по-облекчени условия за работа. Но аз искам да ви попитам - при условията за кредитиране, които са много важни …
Цветан Симеонов: Две думи за премахването на лицензионните режими. Разбира се, че такива мерки се подкрепят от бизнеса, но ние сме виждали доста програми в последните години – бих казал десетки, ако не стотици. Ние вярваме не на програми, а вярваме на конкретни дела. Затова, когато изброят и видим премахнати тези режими, тогава бихме могли да приемем, че това се изпълнява. Още нещо - не е само премахването на режимите, защото ние лекуваме болестта, а не правим профилактика – по-важното е да се утежни режима за въвеждането на нови такива лицензи, на нови регистрации, на нови изисквания към бизнеса, ненужни в повечето случаи, но нужни на бюрокрацията в страната, за да може тя да рекетира бизнеса.
Водещ: И сега да ни кажете за условията за кредитиране – дали при тях има някаква промяна?
Цветан Симеонов: Това е един от най-тежките проблеми на българската икономика. За съжаление, няма подобрение в последните години. Разочароващ е и резултатът от нашето изследване, което направихме в същото време. Оказа се, че 95% - а това е много сериозен сигнал – 95% от бизнеса вижда липсата на добро кредитиране като проблем за тяхното развитие. Може да си представите – това е близо до 100-те процента, а 5% е нищожна част в икономиката.
Водещ: Г-н Симеонов, какви са вашите очаквания за развитието на бизнеса и икономиката оттук-нататък, поне в краткосрочен план, в близките шест месеца?
Цветан Симеонов: Ние обичаме прагматичния подход и го подкрепяме. Освен кредитирането, двата други сериозни проблема са администрацията… И вместо да се пишат велики програми, безкрайни програми, които след това невинаги се осъществяват. Да не говорим, че някой път се и провалят. Всеки месец, ако махаме по пет режима или облекчаваме, много бързо в рамките само на половин година ще се почувства добър резултат. Ако парите се връщат навреме в бизнеса, възстановяват средствата по ДДС, ако държавата се издължава за нещо, което е свършено от бизнеса, тези пари ще заработят много бързо и обратно ще бъдат върнати, защото консумацията на бизнесмените не е толкова голяма, а всичко се връща в производствения процес. Ще има и работни места, ще има и по-висок темп на развитие като цяло за икономиката, но за това трябва много сериозна настойчивост. И още нещо много важно – да направят управляващите, правителството и тези, които са вече в съответните органи, така, че контролните органи, Националната агенция за приходите да работят, особено да се види, че имаме „Митници”, защото имаме чувството, че нищо не се чува за тяхната работа - да видим какво могат да направят. Това е по-добрата мярка. С президента също говорихме по тоя въпрос при среща на работодателските организации - това е по-добрата мярка, да се увеличи събираемостта, вместо да се увеличава дълга.