БНР, "Хр. Ботев" - Има ли рискове при увеличение на минималната работна заплата

• Има ли рискове при увеличение на минималната работна заплата

  
  
  Светла Милчева: Ще започна със сравнения, за да се ориентираме в ситуацията. В Унгария, която не е в цветущо положение минималната работна заплата е 330 евро, в Чехия –320 евро, а при нас е 310 лева. Целта на дискусията ни днес е да поговорим за ефекта от евентуалното увеличение на минималната работна заплата у нас.
  За дискусия сме поканили Веселин Инджев - директор на дирекция “Жизнен стандарт” в Министерството на труда и социалната политика, Димитър Бранков – заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК), Цветан Симеонов, председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), и Николай Николов, икономически експерт КТ “Подкрепа“. Като представител на държавата започваме с Веселин Инджев. Обещанието на това правителство беше до края на мандата си да постигнат 450 лв. минимална работна заплата (МРЗ). То започва сега със своите „малки стъпки” - предложение за увеличение от 20 до 40 лв. 
   
  Веселин Инджев: „Ефектът може да бъде в няколко направления. Една мярка в тези размери ще бъде фискално неутрална, тъй като повишените разходи от страна на държавата се компенсират с увеличението на осигурителните вноски и то с леко превишение. Грубо казано, за година 6-7 млн. лева ще бъде положителният ефект за бюджета. Това обаче не е сериозният проблем при взимането на решение. По отношение на доходите на наетите на минимална работна заплата /МРЗ/, както и на техните семейства, ще бъде едно добро увеличение. Важно е да се обсъди и въпроса за прага на МРЗ.” 
   
  Димитър Бранков: „Искам веднага да кажа, че такава мярка никога не може да бъде фискално неутрална. Няма как с години наред да се увеличава с голяма стъпка МРЗ и да не направите съответна корекция на минималната социална пенсия и на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Знаете ли, че между 250 и 300 хиляди души вземат 150 лв. пенсия? Когато се коригира МРЗ по административен път, това трябва да става в синхрон с минималната пенсия. Пак бюджетът е този, който трябва да плати на ДОО, за да могат да бъдат посрещнати разходите за коригиране на минималните пенсии. За какъв фискален неутралитет тогава можем да говорим? Тези обещани за края на мандата 450 лв. МРЗ трябва да бъдат обвързани с производителността на труда 
  и конкурентноспособността на българската икономика. Вероятно не знаете, че България е шампион по ръст на работните заплати в ЕС по време на криза, говоря за периода 2008-2012 г. През този период имаме незначими ръстове на БВП и добавената стойност, така че практически няма основание за индексация спрямо последното увеличение от януари т.г.” 
   
  Николай Николов: „Нашето разбиране винаги е било, че МРЗ е фундаментална величина в системата на доходите. Ако бъде завишавана разумно, може да повлияе съществено върху цената на труда и сигурността на заетите. Ние винаги сме настоявали пред правителството не да се повишава МРЗ постоянно, а да се приемат обоснован механизъм и критерии за определяне и актуализиране на МРЗ. Проект за такова постановление беше изготвено при предишното правителство и беше обсъдено в една от комисиите на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) на 11 февруари т.г., но беше отхвърлено и след това не се подновиха преговорите с останалите социални партньори. Ние стоим зад едно разумно увеличение на МРЗ, съобразено с някои обективни показатели, така няма да се засегнат интересите на бизнеса.” 
   
  Цветан Симеонов: „Нашето становище не се отличава съществено. Ние не бихме желали да се доближава МРЗ до средната работна заплата (СРЗ) по много причини. Вероятност за това има. Ние спазваме изпреварваща тенденция за увеличаване на МРЗ. За 2012 г. сме стигнали 5.9 % увеличение възнагражденията спрямо 2011 г., докато за ЕС тази цифра е 1.9%. Ясно е, че производителността на труда за този период не е нараснала с 6%. В този смисъл неразумното увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) може да бъде във вреда. И тогава затрудненията няма да бъдат само за работодателите, а и за най-ниско квалифицираните работници и това не бива да забравят синдикатите. Когато притиснат един работодател той има два изхода, защото той е направил своя бизнес-план на базата на съществуващата ситуация. Той е наел е ратник, който да може да си покрива тази МРЗ и като се наруши този баланс или работодателя минава в сивия сектор или започват уволнения. Статистиката подкрепя това мое виждане. Няма случай на увеличаване на МРЗ и назад във времето, след което да няма веднага след това ръст на безработицата. В този смисъл е необходим умерен подход при вземане на решения за нарастването на МРЗ. Ние имаме договореност със синдикатите, в т.ч. и с по-предишния формат на правителството, да се изработят обективни критерии за нарастване на тази работна заплата и тогава да се пристъпва към действие.” 
   
  Димитър Бранков: „Такъв механизъм съществува още от 90-та година. Само ще припомня, че България не е ратифицирала съответната конвенция за МРЗ. Не прилагаме и един текст на Европейската социална харта, който е важен. Все пак основните принципи на тази конвенция се прилагат. От 90-та година чрез постановление на МС се определя задължителна за страната МРЗ. Т.е. механизъм има, защото МС е вземал решение възоснова на договаряне и консултиране в рамките на ресорната комисия по доходи и жизнено равнище към МТСП. Имаме официална позиция на БСК по политиката на доходите и възнагражденията на труда. Настояваме дебата за увеличението на МРЗ да се случва при спазване на натрупания опит, в рамките на диалога в НСТС и в зависимост от условията на бизнес средата и стопанската конюктура. Тече и друг механизъм, който в много по-голяма степен отчита индивидуалните условия и в отделните предприятия и по браншове. Най-добрият начин за договаряне на възнаграждения е на фирмено ниво. Там най-пряко се отчита приноса на труда, стопанската конюктура за това предприятие и пр.” 
   
  Веселин Инджев: „Първо трябва да се изработи механизмът, за да имаме реална представа за предстоящи действия. Критериите предложени от държавата са три основни. Първият критерии е средната работна заплата. Не бива да има огромна разлика между нея и минималната работна заплата, защото иначе бедността се задълбочава. Трябва да се движим в диапазон 35 и 50%. Тенденцията е ясна, движим се в долната граница. По втория критерии ние считаме, че нетния размер на МРЗ не трябва да е по-нисък от линията на бедност. В третия критерии предвиждаме при значителни инфлационни изменения да се коригира МРЗ, за да се запази покупателната й способност. Това е нашето виждане по темата.”
   
  
  Линк