barekov.com - Кръгла маса "Бизнес в България – проблеми и предизвикателства"

• Кръгла маса "Бизнес в България – проблеми и предизвикателства"

   При пълна зала протече форумът, на който присъстваха представители на бизнеса и синдикатите
  
  Кръгла маса на тема „Бизнес в България – проблеми и предизвикателства“ се проведе в София по инициатива на „България без цензура“. Във форума, който протече при пълна зала, участие взеха представители на бизнеса и синдикатите, сред които: Георги Табаков – председател на Български икономически форум, инж. Александър Загоров – Конфедерален секретар в КТ „ПОДКРЕПА”, доц. Стела Димкова – главен експерт в КТ ”ПОДКРЕПА”, Корнелия Атанасова – главен експерт в КТ „ПОДКРЕПА”, Пламен Грозданов – Изпълнителен директор на сдружение „Съюз Произведено в България”, Цветан Симеонов – председател на БТПП, доц. д-р Величка Рангелова, Георги Балабанов – изпълнителен директор на винарска изба "Едоардо Миролио", Румен Радев - зам. председател на Асоциация на индустриалния капитал, Мариана Кукушева - Председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, Валентина Стоянова – представител на Асоциацията на производителите на инертни материали и въгледобив, Максим Бехар – PR експерт, Лъчезар Искров - член на Изпълнителния съвет на БТПП, Зам. председател на Съвета на браншовите организации при БТПП, Маргарита Иванова - Изпълнителен Директор “Еuropean Capitals"Jsc, Николай Костов - председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, съсобственик на верига аптеки "Ремедиум“, Васил Велев – председател на Асоциация на индустриалния капитал, член на УС на БСК, Емил Коларов – председател на Сдружение на заведенията в България, Николай Недев – изпълнителен секретар на КНСБ, Петър Кацаров – експерт икономическа дипломация към Граждански контрол, Ангел Славчев – Граждански контрол и др.
  
  Николай Бареков
  
  Ние се събрахме тук, за да чуем, това, което вие ще ни кажете и да покажем един друг начин на комуникация с бизнеса. Истината е, че ако имаме проблеми, а ние имаме такива, те не са стигнали до крайност само заради предприемачеството на бизнеса. Предприемачеството и бизнеса бяха гарант за гражданския мир в държавата. Искаме да чуем от вас какво дължи държавата на българския бизнес и българските работници. Още утре на нашия учредителен конгрес ние ще извадим това, че искаме да е основното послание. Нашата политическа борба ще бъде за осигуряване на работа, достойни доходи, съобразени с Европейския съюз, сигурност за бизнеса, инвестициите и спокойствие. Защото, ако това не е на лице, няма как да разчитаме на инвестиции. Георги Балабанов и Рада Коджабашева са хората, които ще напишат нашата социално-икономическа програма.
  
  Понеже аз управлявах системи и идвам от реалния бизнес – да, бях журналист, но управлявах бизнес структури, нямам претенции да съм финансов гуру. Но ние трябва да увеличим парите, които българските граждани получават за труда си и под формата на социална подкрепа. Трябва да се увеличат детските, пенсиите, майчинските, но това може да стане, само ако освободим и помогнем на българския бизнес да е в основата на един нов икономически растеж и да увеличим производството. Не може услугите да са водещи в частния сектор и да чакаме резултат. Не може да е вярно това, което ми казаха в Морска администрация – Бургас – че половината от износа ни да е скрап от „Кремиковци“, а другата половина – дървесина от Родопите и Стара планина. Къде отиде земеделието ни, къде отиде производството ни?
  
  Рада Коджабашева:
  Щастлива съм да съм част от икономическия екип на „България без цензура“. Моят бекграунд е свързан с банките. Работила съм 7 години на различни позиции, с инвестиции и с международни разплащания. Според мен, когато се прави социално-икономическа платформа, тя трябва да е съобразена и с другите политики. Една политика на парче няма да даде резултат. Аз се надявам на вашата консултация, не за да формулираме политически послания, а политики, за да се подобри състоянието на хората. Знаете какви са фактите – не може хората да живеят с 310 лева на месец.
  
  Георги Балабанов:
  Всяка една промяна минава през помощта на хората от бизнеса. През последните години бизнесът беше смачкан. Важно е какво ще свършим. Благодаря на Николай Бареков, че съм част от този екип.
  
  Николай Бареков:
  В нашия екип влизат специалисти, които са не само финансови експерти, като Хаик Гарабедян и проф. Христосков. Те пък са хора, които работят по региони и имат виждане по този проблем. Ние обещаваме и гарантираме спиране на всякакъв рекет към бизнеса. Последните 4 години видяхме как едно управление си позволи да управлява държавата на ръчна и да рекетира бизнеса. Искаме промени в Закона за обществените поръчки. Ще искаме промени в Закона за едрия бизнес и за средния, и дребния. Много хора не правят разлика в това. Ние предлагаме сделка – партиите да могат да бъдат финансирани от бизнеса, но с ясни правила. Ние не се притесняваме да бъдем лобисти. Просто трябва да се спазват правилата. И друго – данъците за бизнеса да бъдат връщани в доходите на хората. Мислим за диференцирана ставка за ДДС.
  
  Нора Стоичкова:
  Журналист съм по професия. В последните години направих малка ПР агенция и се опитвам да оцелявам. Утре предстои създаването на партия „България без цензура“, радвам се, че съсредоточавате вниманието си на правилното място. Защо е възможно да се рекетира бизнесът – непрекъснато ти дърпат черджето. Ако например засадиш едно дърво и постоянно го дърпаш да видиш дали се е хванало, ами няма да се хване. Големите фирми, въпреки, че имат достъп до тлъстата баница и са свързани с политиците, винаги оцеляват, но малките, които формират най-много, за тях не е така. Всички партии идват на власт на крилете на големия бизнес с идеята, че като техните хора влияят в парламента, тези фирми ще могат да гласят законите, както им харесва. От 23 години това е практика. Ако вие изкарате на показ всичко това, би било добре. За година и половина аз задлъжнях и за сметката, която аз трябва да платя тази година, ще ми трябва още един кредит, иначе няма как да се оправя. Защо да не помислим за тези малки производители и тези в селското стопанство да се ползват от данъчна ваканция. Не може една току-що стартирала фирма да се мери с друга, която има 20 години стаж. Не може един да тика боклуци и да има достъп до пазара, а друг, който спазва стриктно правилата и не трови, да не може да стигне до пазара. Нека бизнесът, когато произвежда, поне не ни трови. Но може да се помисли как да се подкрепят хората, които прохождат и не тровят. Хубаво е, че вашата програма е социално-икономическа. Тази икономика, нашата, се нуждае от преструктуриране – от сферата на търговията, трябва да минем към сферата на производството.
  
  Николай Бареков:
  Знаете от какви протекции се ползват френските и немските фирми. Защо нашите правителства твърдят, че протекциите ще ни доведат санкции. Франция доказа, че не е така. Ние мислим за данъчна ваканция за фирми, които работят в Родопите, например. Ние имаме позиция, не разделяме бизнесът на добър и лош.
  
  Васил Велев – председател на Асоциация на индустриалния капитал в България:
  Ще се спра най-напред на ситуацията в икономиката и бизнеса. Българската икономика тръгва. Имаме ръст 0,7% ръст на БВП през първото тримесечие. Имаме ръст и в другите месеци. Имаме близо 3 пъти по-голям ръст, отколкото през 2013 г. Радваме се на макроикономическа стабилност. Смешен плач е това, че задлъжняваме. Смешно е, когато някой обяснява на днешния премиер как нарушава фискалната политика. Ние се радваме на една много добра позиция в Европа. За да задлъжнеем колкото Германия, трябва да вземем 50 милиарда външен дълг. Ние не казваме да го направим, а илюстрираме, че не там е проблемът. Икономиката тръгва. Има фактори. Износът ни за ЕС е над 9%, за трети страни е 3,6%. През 2012 г. беше обратно. Има и вътрешни фактори – има стремеж за разхлабване на държавната примка. Но се върви в правилна посока. Държавата се разплати с бизнеса и сме свидетели в края на 2013 на 3 пъти по-малки задължения, отколкото за същия период на предшестващата година. Има мерки за облекчение на административните тежести. Бихме се радвали на малко по-системен подход, защото сега се дават предложения на парче. Нужно е да се чуе всяко ведомство. Но ни трябва икономическа свобода и намаляване на регулации. Ние сме по-големи католици от Папата - ако Европа ни задължи нещо, ние го правим в още по-голяма степен. Но бързането винаги е проблем и сега проблемите се решават в насипно състояние. Относно електронното правителство, там изоставаме и стъпките не са достатъчно системни. То не е само сума от услуги. Ще ви дам два примера – повече от 10 години таксата битови отпадъци (БО) е една от най-големите за бизнеса и е по-голяма и от най-страшните данъци и не се следва принципа кой какво замърсява, а бизнесът трябва да плаща. У нас не се решава този проблем. Има опити да се реши. От следващата година никой няма право да събира такса БО на база ДМА. От 10 години това не се случи. Отрицателният пример е писането на финансови отчети в Търговския регистър. След като се изпратят до статистиката или НАН, би трябвало те да си го прехвърлят една на друга. За капак на всичко ние сме длъжни да го предоставим на едните и другите и да си платим такса. Но не парите са толкова страшни, а губенето на време. Сега ни се казва, че ще се намали таксата от 50 на 20 лева. Не, това не ни решава проблема. А технически няма проблем да се направи. Същото е и със свидетелствата за съдимост. Без тях не можем да се явим на никаква обществена поръчка. Данъчната ни система е добра. Но има какво да се направи, защото имаме сив сектор, а той не плаща данъци.
  
  И сега има преференции за отделни региони, но не е достатъчно - за земеделието – там имаме изкривен пазар, много е важно как се разпределят там инвестициите и субсидиите. Основната сила беше насочена към техническите и зърнените култури и стигнахме до там, че да внасяме домати от Македония. Нека не се забравя, че зеленчукопроизводството и животновъдството са отрасли с по-висока заетост. Нали имаме безработица, а и имаме ниско образовани хора, това е ниша за тях.
  
   
  
  Николай Бареков:
  Да, прав сте за земеделието и е недопустимо изказването на бивш премиер в Смолян, че са дадени 2 милиона за зърнени култури, при положение, че там зърно няма.
  
  Цветан Симеонов, БТПП:
  Диалогът е за предпочитане. Благодаря и на вашия екип. Нямаме вашата програма в завършен вид, но ще си позволя да коментирам, това, което чух днес. Нашите действия са предсказуеми. Ние се стараем да сме креативни. Ние бихме желали данъците да не се повишават, преразпределителната роля на бюджета да не се пипа. Бихме желали задлъжнялостта на държавата също да не се повишава. Ние сме против това за малкия и средния бизнес да има специална грижа. Не може програмите всички да са затворени за новосъздадени малки и средни предприятия. В трудни времена става още по-трудно, когато им се искат положителни резултати, е как да стане, когато и големите изостават. Ние искаме добри условия за всички – ниски данъци и равни условия. Бич номер едно е голямата администрация. Ще направите услуга, когато съберете парите, похарчени за електронно правителство – защото много пари са похарчени, а резултатът е никакъв. Искаме предсказуемо законодателство.
  
  Александър Загоров, КТ "Подкрепа":
  Кризата, колкото и да я считаме за икономическа, стана криза на недоверието. Недоверие има между работници и работодатели, между фирми и фирми и държава. За съжаление преходът беше изпълнен с грешки. А всяка грешка се плаща тройно. Преди това са ни нужни силни дискусии, за да се стигне до идеите и тяхната реализация. 97 г. съм правил изследване - 1 работно място раждаше 14 други работни места в други предприятия. Сега едно поражда максимум до 6 работни места. Така, че ние ще кажем едно голямо „Да“ на един силен бизнес и устойчиви работни места. Но ще задам и въпроси, чиито отговори няма да намеря тук – що е професионално образование? Как образоваме – ще се върна на грешката, ако веднъж един човек го обучим неправилно, после ще платим той да забрави какво е научил и после ще платим да го научим на новите неща. Ние сме за семейно подоходно облагане. Това ще тласне нещата в една балансирана посока.
  Контролът на труда – имаме 3 хил. злополуки годишно. От това страдат всички. Ще ви дам идея – синдикатите бихме желали да участваме в подпомагането на контрола на труда. т. е. ние да помагаме на ГИТ. Ще кажа голямо „Не“ на развитието на бизнеса за сметка на българските работници. Впечатлен съм от заявката за силен диалог, тъй като нищо не може да компенсира липсата му.
  
  Пламен Грозданов, Произведено в България:
  Такива срещи са полезни. Бизнесът подкрепя политики и диалогът с вас е гаранция, че вървим по правилния път. Подобни срещи са навременни и те ще залегнат в основата на един нов диалог между бизнес и политика. Икономиката наистина тръгва. Бизнесът не изпитва онзи натиск отпреди 4 години. Но промените са хаотични. Липсва системен подход, за да се формулира онази политика, от която се нуждае българският бизнес. Липсва ми темата за монополите и олигополите. Излезе интересен материал в пресата за нелоялните търговски практики. Считаше се доскоро, че големите търговците на дребно са добри за развитието на икономиката. Но често се получава, че на място те правят така, че да изчезнат цели отрасли на икономиката. Ние искаме промени в Закона за защита на конкуренцията. Това се разбира и от Световната банка. Вероятно те ще излязат с някакъв документ. Отделям внимание на този проблем, защото той е болен за нашата страна. Няма как да се развие една икономика при наличието на монополи – те стискат за гушата и потребителя, и производителя. Това винаги трябва да е във фокуса на вниманието на властта.
  Ние нямаме регионална политика. Имаме министерство, но то е ведомство на пътищата, не и на регионите. Парите се концентрират в няколко региона, всичко останало се обезлюдява. В никоя друга европейска страна, за разлика от нас, няма да видиш субсидии за производител с 1 млн. декара. И какво става у нас? Имаме производител, който наема една голяма машина и така лишава от работа още хора. И ето ви го дисбалансът.
  За данъчната политика – тя е добра и не бива да се пипа, в период на криза и възстановяване, там е опасно да се пипа. Но може да се помисли за диференциран ДДС. Полша, която ни е страхотен конкурент, направи 4% ДДС на земеделските продукти и какво стана сега - те произвеждат домати, ние внасяме.
  По отношение на доходите – трябва да се внимава. Те не могат да се вдиган току-така. Не могат да се вдигнат без производството да се е възстановило. При едно слабо българско производство, това ще доведе до вдигане на вноса, а това от своя страна ще нанесе сериозен удар върху българското производство.
  
  Георги Табаков, Български икономически форум:
  Имаме базисни проблеми. Един от тях е кога ще имаме национална доктрина. Нея я имат всички уважаващи се нации. От нея зависи дали поколения политици, които се сменят в една демократична система, ще гарантират просперитета на нацията в продължение на години. Те мислят каква да е икономиката, какво се залага, какво ще е влиянието върху околната среда и това е с хоризонт от 30 години. Тази доктрина трябва да отговори с какво една страна се влива в световната икономика. А ние какво – гледаме едно пазарче от 5 милиона. Чета, че вече работещите в чужбина започват да изпреварват по брой работещите у нас. Какво става у нас – застроихме Черноморието, но знаем ли какво ще се случи след 30 години, дали няма тези бетони да са излишни, а хората да искат друго? Всички се страхуват – тук е и страхът, че опонентът ти няма да иска да проведе с теб този разговор, но това е политическият майсторлък. Номерът е да обединяваш, дори и опонентите си около национално важни идеи. Беше пропуснат добър шанс и то беше времето, в което документално се присъединихме към ЕС. Национална доктрина ни трябва и тя трябва да обедини обществото, от там ще дойдат и секторните политики, има и модерно законодателство в света, което ще ни покаже как да се направят нещата.
  
  Николай Бареков:
  За тази приемственост, за която говорите, при нас утре ще дойде Ийнърс Репше от Латвия. Той беше и финансов министър и имаше около 80% рейтинг. Смятам да му отправя предложение, той да стане наш финансов съветник.
  
  Петър Кацаров – експерт Граждански контрол
  Предлагам в бъдещата програма на „България без цензура“ (ББЦ) да бъдат включени три елемента които считаме са основни и изпълними – стратегия за развитие на преки чуждестранни инвестиции, експортна стратегия и правилното усвояване на европейските фондове. ББЦ несъмнено ще бъде алтернатива, когато се изложи и защити приложима икономическа програма. Тя е стълбът на управлението, без силна икономика нищо не можем да направим. Всичко останало са приказки. Искрено се надявам г-жа Величка Рангелова да включи това в икономическата програма.
  
  Николай Бареков
  
  Опитваме се да съберем при нас младите икономисти и хора, признати като икономическа мисъл. Надявам се, че с подкрепата на синдикатите и бизнеса, ще успеем да достигнем до национална доктрина. Ние сме дългосрочен политически проект и искаме да знаем след 20 години от колко ток ще имаме нужда, каква енергетика ни трябва и какво искаме да постигнем.
  
  Лъчезар Искров, БТПП:
  
  Кратък анализ и проучване, което беше направено между членовете на палатата, една оценка, която се дава от членовете по трудностите, които среща бизнесът. Това е интересно да се види в каква последователност са се развивали нещата. То е правено в средата на 2013 г. На 1 място е липсата на ефективно административно обслужване. 65% казват, че нямат достатъчна квалифицирана работна ръка и това е втори проблем. И когато се говори за повишение на заплатите, голяма част от анкетираните казват, че трябва да се обвърже с производителността, която у нас е ниска. За 50% основен проблем е липсата на кредити.
  
  Снижаването на публичните разходи – трябва да се направи един анализ за администрацията. Струва ми се, че е важно законовото намаляване на административните режими, особено що се отнася до малките и средните предприятия. Ние имаме предложение в тази посока, което отлежава четвърти парламент. Важно е на законодателна основа да се забрани на общините сами да си измислят регулаторни режими.
  
  инж. Георги Гушлеков:
  
  Вие искате бързо повишение на стандарта. Ние говорим за излизане от кризата и съживяване днес с 0,7% и за догодина очакваме 1, 7%. Но ние нямаме бизнес модел, който да ни каже как рязко да си повишим производството. Докато нямаме 10% ръст на БВП, няма как да се повишат заплатите. Как може да стане този ръст - това е основен въпрос. Трябва да отговорите на него. Има няколко страни, които са успели да го постигнат – голям вътрешен пазар, природни ресурси и ниски доходи. Има и други страни, които са го постигнали, но те са заложили на иновации. Но тук се променя бизнес моделът. И той се променя в глобален мащаб, за да се постигнат целите, които са декларирани. Ние сме на последно място по производителност на труда. Ние като национална политика в това отношение сме на ниво нула, имаме само няколко програми на европейско ниво, които работят за това. Имаме анализ, който показва, че поне за три години може да се постигне двойно увеличение на ръста.
  
  Максим Бехар:
  Намираме се в един отворен пазар. И няма как да сме си самодоволни. Ако искаме да вдигнем производителността, това може да стане по един единствен начин – конкуренция, която излиза извън границите на България. Но няма държава, която да има 5% данък дивидент. Но ако ние съумеем в бъдещата програма на една партия, която в бъдеще ще управлява. Един българин в чужбина е много по-полезен от един българин в България. Той се учи там, работи повече. У нас никой не можа да брандира държавата и това трупа негативи върху инвестиционния климат. Съгласен съм, че трябва да имаме умерен протекционизъм. Може да сме против веригите, но те дават работа на много хора, а българските производители няма д има на кого да продават. Вероятно трябва да се стимулират за правят едни неща, като това да продават български стоки, но не и да бъдат ограничавани.
  
  Величка Рангелова:
  
  За да има ръст на БВП, трябва да са налице три фактора – потреблението, включително колективното потребление, инвестициите и износът. У нас, най-силният фактор е личното потребление. То е 65%. Ако не се повиши то, няма как да се придвижим напред. Ако няма доходи не можем да говорим за икономически растеж. Трябва да излезем от валутния борд и да ползваме тези 13 млрд. данък. Валутният борд е данък, за това, че ползваме собствената си валута. Това са пари, които не могат да отидат за друго. Но ако приемем еврото, това ще е друго. Ако се повишат доходите веднага ще се повиши и останалото.
  
  Николай Недев, КНСБ:
  
  Ние подготвихме един цялостен документ за обществено развитие и го предоставихме на хората, които са във властта. В него има интересни неща. И когато конструирате вашия проект е добре да видим тези неща и да изработим една национална доктрина.
  
  Николай Костов - председател на Асоциацията на собствениците на аптеки:
  
  Стана интересна дискусия. Не мога да говоря за бизнеса по принцип, а само за нашия. Той е социално важен. Той често е във фокуса на всички медии. За нас проблем са свръхрегулациите. Има и доста неподходящи. Как са се случили исторически е едно. Но те са резултат от компромис – компромис между интересите от много играчи, но не и в интерес на потребителите. Какво да се направи – нека се остави в максимална степен да работи пазарът. Много хора ги е страх от това, но не бива. Това е насоката – да ни оставят намира.
  
  Николай Бареков:
  
  Вярвам в пазара, но не и в дивия капитализъм. По-късно ще дискутираме в по-тесен кръг.

  
  Линк