Георги Стоев, заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата: Акцентираме върху корпоративното сътрудничество в региона

• Георги Стоев, заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата: Акцентираме върху корпоративното сътрудничество в региона

  
  
  
  
   
  
  Привличането на повече инвестиции и икономическото сътрудничество на страните от региона ще бъде обсъдено на Черноморския финансово-икономически форум, който ще се открие утре сутринта край Несебър. Целта на форума е да се създадат по-добри връзки между бизнеса в региона. Събитието, на което „Класа“ е медиен партньор, ще акцентира и върху бъдещето на взаимноизгодните инвестиционни проекти. Потърсихме по темата зам.-председателя на БТПП Георги Стоев, който също участва във форума.
  --------------------------------------------------------------------------------
  - Г-н Стоев, какви теми очаквате да бъдат дискутирани по време на предстоящия Черноморски финансов и икономически форум?
  
  - Тази година е първото ми участие в този форум и от предоставената ми досега информация личи стремежът на организаторите да обхванат твърде широк спектър теми и направления за сътрудничество в Черноморския регион. Това е добър опит, но рискът от еклектично натрупване на инициативи и дискусионни въпроси може да се окаже заплаха за постигането на крайната цел. А тя според мен е преодоляване на преградите и улесняване на търговските отношения и корпоративни инвестиции в Черноморския регион. Акцентът върху корпоративното сътрудничество и създаването на благоприятен делови климат за малките и средните предприятия трябва да бъде един от основните приоритети в бъдеще на този форум. 
  По инициатива на Икономическия и Социален комитет към Европейския парламент и на БТПП ще представя европейските инициативи по стратегията „Европа 20/20“ и интереса на палатската система да участва активно в процеса за развитие на регионалното сътрудничество с държави, които все още не членуват в ЕС. Мога да кажа, че Русия традиционно е един от най-важните външноикономически партньори на България. След присъединяването ни към ЕС отношенията между двете страни преминаха през различни етапи и продължават да се развиват динамично. Потвърждение за това е високият български износ, както и руските инвестиции у нас. Ясно е, че тези инвестиции са основно в недвижимите имоти и в привличане на руски туристи по нашите курорти. Освен тях развитие на отношенията се наблюдава и при подписаните енергийни споразумения. Говоря за документите, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“, строежа на газопровода „Южен поток“ и на петролопровода „Бургас-Александруполис“. 
  - По какъв начин може според вас допълнително да се подобрят бизнес връзките ни?
  
  - Основните ни взаимоотношения с тази страна се базират на няколко спогодби, подписвани през последните десетина години. Договорно-правната база на отношенията ни с Русия сега е в процес на актуализация. След членството на България в ЕС разговорите за съвместни действия по споразуменията, особено в енергийната сфера, заслужават сериозно обсъждане. 
  Как оценявате развитието на връзките между страните от региона?
  - Възстановяването в ЕС е неравномерно, а прогнозите за еврозоната са, че до 2012 г. в 11 страни членки се очакват равнища на производителност, по-ниски отпреди кризата. 
  
  - Затова икономическият и социален комитет към ЕК придава голямо значение на развитието на регионалните икономики и участва активно в този процес. В регионален план БТПП е сред учредителите на асоциацията на Балканските палати и на асоциацията за Черноморско сътрудничество. Въпреки трудностит, сега има уникални възможности за активизиране на търговските и икономическите отношения между държавите и фирмите в региона чрез седма рамкова програма и предстоящата осма.
  В момента приключва седмата програма и се правят последните търгове за малките и средните предприятия. А това засяга сътрудничеството между тези фирми в Европа. По нея са предвидени въвеждане на иновации и новите технологии. Различното сега е , че не се ограничава двустранното сътрудничество или участието на страни като Русия, Китай и Япония в този процес, стига те да са едни от страните, които предоставят технологии и искат да бъдат развивани на територията на ЕС. 
  Освен БТПП широк кръг от експерти в ЕС се занимават със следващата програма. Едно нашите най-големи постижения е участието и организацията на Европейския парламент на предприятията, който се провежда на всеки две години в Брюксел. Този форум през последните години стана едно от най-големите събития в рамките на инициативата „Европалати“. Това е обединяващ форум на малките и средните предприятия в цяла Европа и дава възможност за организиране и провеждане на срещи за нови сътрудничества. 
  - Какви средства ще бъдат отпуснати за следващата рамкова програма?
  
  - Още не мога да ви кажа, защото нямам данните за това. За сегашната седма програма по различни направления бяха планирани стотици милиони евро за подпомагане на бизнеса. Специално за малките и средните предприятия бяха планирани до 2 млрд. евро. Тяхната усвояемост засега обаче е твърде ниска. Моето мнение е, че по-малко от 30% са усвоените пари по програма в целия ЕС. Конкретно за България нямаме данни, но като цяло ние все още не сме в златната среда по усвояването на тези средства. 
  - Каква е причината за ниската усвояемост?
  
  - Винаги когато се предостави бюджет, все пак се очаква, че максималната част от него ще се изпълни. В случая това означава, че има трудности и че има проблеми по усвояването. Този анализ за причините за ниското използване на средствата трябва да бъде финализиран до края на годината. Естествено, проблеми при използването на средства си има всяка страна, но и ЕС като цяло има неща, които трябва да се доизгладят. 
  - Смятате ли, че освен с Русия този форум ще спомогне за подобряването на взаимоотношенията ни с другите страни от региона, като Румъния и Турция например?
  
  - Очаквам диалогът на този форум да бъде още по-добър, щом ще има участници и от други страни. При всички случаи такива събития допринасят за сближаването на позиции и изясняването на съществуващи позиции.Проблемите идват от различните структури на управление на черноморските държави и институциите, които отговарят за бизнеса в тях. Друг препъникамък в търговските отношения са променящите се през годините групи стоки, които са били предмет на търговия. 
  Конкретно за Русия при един структурен анализ за последните 5 г. се забелязва, че най-голям ръст в износа за там имат медикаментите, арматурните артикули, вината и частите за автомобили и още други стоки за бита. Над 90% от вноса у нас пък се формират от минерални продукти и горива и изделия за машиностроенето. 
  През последната година има увеличаване на взаимния стокообмен с близо 33%, като износът се е увеличил с 44 на сто, а вносът - с 31,4 процента. Обемът на руските инвестиции у нас е значителен, като преките руски инвестиции за периода 1996-2010 г. са за 1,2 млрд. евро. 460 български фирми пък правят 75% от износа на стоки за Русия.
  - Смятате ли, че има възможност да се подобрят икономическите отношения между страната ни и Русия? 
  
  - Освен политическа воля за това особено важни са инициативите на деловите среди и активната позиция на браншовите организации и на самите предприемачи в тази сфера.
  - Как може да се помогне на малките и средните предприятия за подобряване на връзките със съседните страни?
  
  - Споменах вече за една от програмите на ЕС - 7-а рамкова програма за малки и средни предприятия, която предоставя такива възможности. Оперативните програми по конкурентoспособност и развитие на човешките ресурси предоставят също нови инструменти в помощ на МСП. Но без активността на управляващите ги и стремежа към реално прилагане на иновации, които да спомогнат за интернационализацията на МСП в Черноморската зона, трудностите ще се преодоляват със забавени темпове.Затова и подкрепяме тази инициатива с надеждата да бъдат укрепени и подсилени основите и предпоставките за проспериращ в близко бъдеще Черноморски регион.
  - Може ли според вас България да запази тези нива на износа си и след преминаването на кризата?
  
  - Според мен руският пазар винаги е бил твърде обемен и поглъщащ български стоки. До голяма степен промяна на структурата на нашите производствени предприятия през последните 10 г. доведе до този относителен спад на отношенията. Но има области, в които има потенциал за развитие. Такава област е научно-техническото сътрудничество, иновациите, които са и политики на ЕС. Има области, които биха могли да бъдат поощрявани за съвместно участие на общностите на двете страни. Освен при иновациите отношенията между София и Москва могат да се подобряват и в областта на селското стопанство, което също е приоритет за развитие. Сътрудничеството в социалното осигуряване също е важно и за него бе подписан договор миналата година между нас и Руската федерация.
  - Какво е мнението на БТПП за проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис“? Смятате ли, че е изгодно на страната ни да участва в проекта?
  
  - Това също е един твърде дискутиран през последните години и твърде политизиран проект.
  Споровете продължават, но БТПП винаги е отстоявала интересите на своите членове и ясно формулираните стратегии в интерес на цялото общество.
  
  Линк