Стокообменът с Русия е нараснал с близо 33% през последната година

• БТПП иска намаляне на цената за регистрация на търговска марка в ЕС

  
  
  Намаляване на цената при регистрация на търговски марки и дизайни от български фирми във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар на ЕС (OHIM). Това предложи заместник-председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов на среща днес с президента на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар на ЕС Убо де Боер.
  Двамата обсъдиха възможността намалението да е с 25 на сто. Акцент в разговорите бе възможността на българския бизнес да се възползва от системата за индустриална собственост така, че да повиши своята конкурентоспособност и съобразно утвърдените правила за европейска защита. От 1 януари т.г. всички регистрирани дизайни на общността разпростират действието си на територията на България. При нарастващата конкуренция и голям брой продукти, предлагани на пазара на Общността, българските фирми трябва да побързат със защитата на своите промишлени дизайни и търговски марки. В този смисъл БТПП ще призове фирмите - свои членове, които са 47 000, да ускорят процеса за тяхната регистрация в OHIM. Според Цветан Симеонов към момента броят на регистрираните търговски марки и дизайни от български фирми, които да ползват европейските защити, е малък. Във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар на ЕС има регистрирани само 9 български дизайни. 
  Палата ще предоставя информация и организира обучения по всички въпроси, свързани с регистрирането, поддържането на марката и дизайна, правото на приоритет и използването им. Ведомството работи с документи на 22 езика. Българските фирми могат да подават заявления и запитвания на български език и по интернет на адрес www.oami.europa.eu. 
  Убо де Боер е на двудневна официална визита в София по покана на председателя на Патентното ведомство на Република България Костадин Манев. Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар прилага процедурите по регистрацията на марки и дизайни на Общността, поддържа публични регистри за регистрираните марки и дизайни на Общността и се произнася с решения по искания за прекратяване и заличаване на регистрирани марки и дизайни, наред със специализираните съдилища в страните - членки на ЕС.
  
  Линк
  
  

• На тези хора в главите им дрънкат петолъчки

  
   
  
  Идеите на Алексей Петров за протести срещу банките не се приемат добре от икономическите среди. Дори хората на бизнеса, които често изпадат в противоборство с банките, не подкрепят идеята лихвите по заемите да се намалят административно, ако няма подобрение на икономическите условия. Някои от тях изтъкват и принципа на конкуренция между самите банки. още по темата
  ◦ДАНС да провери има ли заговор срещу банките
  ◦Протестите срещу трезорите са заплаха за банковата система
  ◦Алексей яхва протестите срещу банките
  ◦Питайте Дянков за Алексей!
  ◦Дянков има глава на раменете, Трайчо остава
  ◦Дянков се държи като извънземно
  ◦Дянков играе двойна игра срещу Борисов и Цветанов
  ◦Разговорът между Дянков и Алексей ще изтече като СРС
  ◦Алексей Петров: С Дянков говорим на един език
   
  Неведнъж политици или хора с политически амбиции са развявали идеята за национализация на банките и намаление на лихвите.
  Тази идея по принцип се харесва на обикновения човек - тя е нещо като блян, който не е осъществим и не бива да се спекулира с него. България е член на Европейския съюз и в този смисъл е въприела пазарните принципи.
  „Непазарният начин за определяне на лихвите сме изоставили преди 20 г. Ако решим да правим нещо по-близо до севернокорейската икономика, тогава може да помислим за система за административно намаление на лихвите",
  коментира пред Bnews Левон Хампарцумян, председател на Асоциация на банките в България. Той уточни, че не е привърженик на севернокорейската икономика. Хампарцумян припомни годините на икономически растеж на България, които развиха процеси на намаление на банковите лихви. В периода 2000-2008 г. имаше лихвени войни, БНБ се опитваше да ограничи кредитирането, припомни банкерът.
  Протестите срещу банките не срещат одобрение и от бизнеса. Председателят на Българската стопанска камара, който винаги е изразявал мнение колко им е тежко на фирмите с отношенията с банките и със заемите, дори той не подкрепя идеята за административно намаление на лихвите.
  „Ние като хора на бизнеса смятаме, че е важно да имаме нисък лихвен процент, но това е свързано с общия бизнесклимат, а бизнесклиматът драматично спада",
  каза пред Bnews Божидар Данев.
  „Намалението на лихвите зависи от риска на страната. Самият факт, че
  се увеличават лошите кредити, рискът в страната е твърде голям и естествено е пазарната лихва да не е ниска.
  Намалението на лихвите на банките е функция на размера на лошите кредити, но рискът за страната се определя от много компоненти", коментира още Данев.
  Още по-скептично е и неговото отношение към идеята държавата да придобие дялове в банките.
  „Как държавата да придобие дял в частните банки, ако частните банки не желаят да продават дялове", заяви Данев.
  Според него сега няма икономическа логика да се намалят лихвите.
  „На тези хора в главите им дрънкат петолъчки. Това са антипазарни предложения, които разчитат на популизма и желанието на хората някой да им решава проблемите", каза още председателят на Българската стопанска камара.
  Идеите за намаляване на лихвите и идеята за национализация на банките не се приема и от Българската търговско-промишлена палата.
  
  
  БТПП счита, че единствено конкуренцията между банките може да променя лихвите по кредитите или по влоговете. 
  
  
  В този смисъл, може да се възразява само срещу поставянето на нови ограничения пред навлизането на нови банки на българския финансов пазар, заявиха за Bnews от работодателската организация.
  
  
  Считаме, че методите на работата на една работодателска организация трябва да бъдат обре аргументирани. В този смисъл предложенията за подобряване на условията за бизнес, следва да се правят на основата на конкуренцията, а не с предложения за протести, подчертаха още от БТПП, визирайки факта, че една бизнесорганизация като Съюза за стопанска инициатива застава зад протестите срещу банките.
  
  Линк
  
  

• Стокообменът с Русия е нараснал с близо 33% през последната година

  
   
  

  Стокообменът между България и Русия се е повишил с близо 33% през последната година. Това казва в интервю за в. Класа Георги Стоев, заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). По думите му износът се е увеличил с 44%, а вносът - с 31.4% през този период. 460 български фирми пък правят 75% от износа на стоки за Русия, допълва той.

  Стоев казва, че Русия традиционно е един от най-важните външноикономически партньори на България. Преките руски инвестиции за периода 1996-2010 г. са за 1.2 млрд. евро, обяснява още той.

  Най-много руските инвестиции са в недвижими имоти и в привличане на руски туристи по нашите курорти, смята експертът.

  Според зам.-председателя за последните 5 г. се забелязва, че най-голям ръст в износа за Русия имат медикаментите, арматурните артикули, вината и частите за автомобили и още други стоки за бита. Над 90% от вноса на руски стоки у нас пък се формират от минерални продукти, горива и изделия за машиностроенето.

  По думите му руският пазар винаги е бил твърде обемен и поглъщащ български стоки. Според него до голяма степен промяна в структурата на нашите производствени предприятия през последните 10 г. е довела до този относителен спад на отношенията. Има обаче области, в които има потенциал за развитие като научно-техническото сътрудничество, и иновациите, които са и политики на ЕС, обяснява още Стоев. Освен при иновациите отношенията между София и Москва могат да се подобряват и в областта на селското стопанство, което също е приоритет за развитие, допълни специалистът. Сътрудничеството в социалното осигуряване също е важно и за него бе подписан договор миналата година между нас и Руската федерация, казва още той.

  Тази година ще се състои Черноморски и финансов икономически форум, чиято крайна цел е преодоляване на преградите и улесняване на търговските отношения и корпоративни инвестиции в Черноморския регион, обяснява още Стоев.

  Развитие на отношенията между двете страни се наблюдава и при подписаните енергийни споразумения, свързани с изграждането на АЕЦ Белене, строежа на газопровода Южен поток и на петролопровода Бургас-Александруполис.

  Основните взаимоотношения на България и Русия се базират на няколко спогодби, подписвани през последните десет години, казва още експертът. Договорно-правната база на отношенията ни с Русия сега е в процес на актуализация. След членството на България в ЕС разговорите за съвместни действия по споразуменията, особено в енергийната сфера, заслужават сериозно обсъждане.
  

  По думите на Стоев в момента приключва седмата програма и се правят последните търгове за малките и средните предприятия. Според нея са предвидени въвеждане на иновации и новите технологии. Според него различното сега е, че не се ограничава двустранното сътрудничество или участието на страни като Русия, Китай и Япония в този процес, стига те да са едни от страните, които предоставят технологии и искат да бъдат развивани на територията на ЕС.

  Стоев обяснява още, че освен БТПП широк кръг от експерти в ЕС се занимават със следващата програма.

  На въпрос какви средства ще бъдат отпуснати за следващата рамкова програма, Стоев казва, че все още няма данни за това. За сегашната седма програма по различни направления бяха планирани стотици милиони евро за подпомагане на бизнеса, допълва той. По думите му специално за малките и средните предприятия са били планирани до 2 млрд. евро., но тяхната усвояемост е твърде ниска. Според него по-малко от 30% са усвоените пари по програма в целия ЕС.

  Причината за ниската усвояемост е, че вероятно има някакви трудности и проблеми, обяснява Стоев. До края на годината трябва да бъде финализиран анализ за причините за ниското използване на средствата. Според него проблеми при използването на средства си има всяка страна, но ЕС също трябва да доизглади някои неща.
  
  На въпрос как може да се помогне на малките и средните предприятия за подобряване на връзките със съседните страни, Стоев казва, че възможност за това е седмата рамкова програма за малки и средни предприятия. Оперативните програми по конкурентoспособност и развитие на човешките ресурси предоставят също нови инструменти в помощ на малките и средни фирми. Според него обаче без активността на управляващите и стремежа към реално прилагане на иновации, които да спомогнат за интернационализацията им в Черноморската зона, трудностите ще се преодоляват много бавно.

  
  Линк