Аташета много - ефектът минимален

"В момента липсва обща политика и ясни критерии за представителствата в чужбина и на практика се действа на парче"

Веселин Илиев, Българската стопанска камара

"Считаме, че назначаването на специализирани отраслови представители на секторите земеделие и туризъм ще бъде излишен лукс, който едва ли ще има своята възвращаемост по отношение на направените разходи"

Цветан Симеонов, председател на БТПП

- 59 представителства ще има България зад граница, които ще бъдат в 49 държави

- Бизнесът настоява заплащането да е обвързано с резултатите
======================================================6

Вие имате успешен бизнес и смятате, че е време да потърсите реализация на нови пазари. Набелязвате няколко държави и обмисляте намиране на партньори в тях. Въпросът е как да се случи това? Ако например сте фирма от Западна Европа, ще се обърнете към търговското аташе в избраната от вас страна. Би трябвало да направите същото и ако сте фирма от България.

Това обаче невинаги се случва. През последните години търговските представителства в чужбина се асоциират в бизнес средите повече с неефективна работа, отколкото с полезна дейност. През годините в публичното пространство са изказвани и съмнения за политически назначения в тях. Част от фирмите не познават аташетата дори в държавите, с които работят. Други очакват много повече от тях, а трети не знаят въобще каква помощ могат да потърсят.

На този фон икономическото министерство реши да размести службите зад граница. Направи промени и в назначенията на представителите - те вече ще имат мандат от три години. Отделно се родиха идеи и за "отраслови" аташета - такива например ще изпраща земеделското министерство в четири държави, а икономическото ведомство ще има свой представител по туризъм в Москва. Всичко това предстои да се случи в рамките на настоящата година.

Същевременно обаче корекциите и новите идеи не кореспондират с очакванията на бизнеса - да се създадат ясни икономически критерии за избор на "дестинации" за задграничните представителства, както и възнагражденията на аташетата да зависят от резултатите. Това според бизнеса означава, че отново няма да се достигне желаната ефективност, показва допитване на "Дневник".

Промени по картата

По данни на икономическото министерство през тази година България ще има 59 търговски представителства зад граница, които ще бъдат в 49 държави (виж графиката). Заради икономическата криза и търсене на по-добра ефективност част от досегашните вече са закрити, а в други няма да бъдат назначавани представители, което означава, че на практика също няма да функционират.

Същевременно се предвижда и възстановяването на търговските представителства в няколко държави, за които се смята, че имат потенциал. От ведомството на Трайчо Трайков казаха, че вече са затворени службите на България по търговски въпроси в Сау Паулу (Бразилия), Лос Анджелис (САЩ) и Бон (Германия). В няколко представителства е намален и броят на служителите - такива са Мадрид, Анкара, Минск, Кайро, Токио, Виена.

Съкращение на щата се планира още и в Казахстан, като това ще се случи в края на лятото, казаха от министерството. През тази година с оглед на кризата няма да се назначават и служителите в търговските представителства в Португалия, Швейцария, Молдова, Рабат (Мароко) и Либия, което на практика означава, че те няма да функционират.

Същевременно икономическото ведомство е взело решение да възстанови търговските служби на България в Израел и Република Корея, а в момента текат конкурси за назначаване на аташета в няколко държави, в които през последните години нямаше. Такива са Дания, Словакия, Италия (представителството в Милано), Унгария, Франция, Холандия, Йордания и Китай (представителството в Пекин).

Освен промените в търговските служби се предвижда и назначаването на "отраслови" аташета в няколко държави. Така например земеделското министерство обяви наскоро, че ще открие свои представителства в Париж (там вече е назначена Веселина Евдокимова, която ръководеше пресцентъра на агроминистерството), в Брюксел (където е командирован бившият директор на фонд "Земеделие" Светослав Симеонов), както и в Берлин и Москва, където предстои в следващите месеци назначението на аташета.

Целта им ще бъде засилване на бизнес контактите по линия на селското стопанство и подпомагане на българския бизнес, работещ на тези пазари, като част от тях ще имат и чисто "политически" функции. Така например аташето в Брюксел ще помага по линия на европейската земеделска политика.

"Предвид реформирането на общата селскостопанска политика и тежестта, която Берлин и Париж имат в този процес, постоянно представителство на българското земеделие на тяхна територия би дало допълнителни шансове на страната ни да утвърди своя положителен имидж в рамките на една високо конкурентна среда", обясниха от ведомството двете назначения в западноевропейските държави.

Икономическото министерство планира да открие пък първото задгранично представителство по туризъм в Москва - идея, обсъждана от поне 7-8 години. Обмисля се командированият от ведомството служител по туризъм да работи в представителството на Столичната община в руската столица. От ведомството казват, че на този етап няма икономическа възможност за изпращане на туристически аташета и в другите ключови за туризма държави, но предстои търговските представители в тях да бъдат обучени.

(Не)работещият модел

Търговските представителства в чужбина имат ключова роля за подпомагане на износа и промотирането на страната, но все още работата им е неефективна, смятат представители на бизнеса, до които "Дневник" се допита.

Проучване, направено от Българската търговско-промишлена палата, показва, че 70% от фирмите смятат, че аташетата могат да им бъдат полезни с информация за даден сектор или фирма. Шестдесет на сто очакват те да им помогнат с контакти с държавни институции и бизнес организации, а 35% - с повече информация за събития в определена държава.

Според проучването фирмите, които не са се обръщали за помощ към аташетата, най-често не знаят как могат да им помогнат (35 на сто от всички). Всяка четвърта компания пък не знае как да ги намери, а всяка десета казва, че е получила отказ за съдействие.

За да се промени тази ситуация, големите бизнес организации смятат, че е необходимо възнагражденията на представителите зад граница да се обвържат с постигнатите резултати, което в момента не е факт. Според тях може да се помисли и за публично-частни партньорства - модел, съществуващ в доста от западноевропейските държави.

"В момента липсва обща политика и ясни критерии за представителствата в чужбина и на практика се действа на парче", смята Веселин Илиев, директор на отдел "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара.

Ако се приеме, че основната функция на аташетата - извън анализите, които правят за държавните институции - е да посредничат между българските фирми и тези в държавите, в които работят, то представителствата и издръжката им трябва да се обвържат с износа, смята бизнесът. Така например от търговско-промишлената палата казват, че при един нормален бизнес план търговският представител получава 10% от чистата печалба на търговеца.

По изчисления на Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата държавата има изгода да поддържа търговски представители в страни, към които износът ни е 100-110 млн. евро годишно. Според данните на БНБ за 2010 г. реално този праг покриват около половината от страните, в които България в момента има аташета.

Според бизнеса е добре да се помисли и за публично-частни партньорства при всички представителства. "Такъв модел съществува в много държави и е подходящ, защото минимализира субективизма и възможностите за корупция", смята Веселин Илиев. По думите му е възможно и възнагражденията на представителите да се обвържат с резултатите им. "Ако те знаят, че издръжката им зависи от това колко работят, ще бъдат заинтересовани да постигат по-високи резултати", смята Илиев.

"Има потенциал в идеята за търговски представители по линия на публично-частните партньорства, защото те не са задължени да посрещат държавно пътуващите лица, които се появяват в съответната страна, а изпълняват задачи, изцяло обърнати към бизнеса", смята и председателят на търговско-промишлената палата Цветан Симеонов.

По думите му така ще се постигне по-висока ефективност, а издръжката ще бъде по-ниска. Симеонов даде пример с представител на палатата в Южна Африка, който се е свързал с нея по своя инициатива и оказва съдействие на бизнеса без разходи за самата организация. "Вярвам, че може да се намерят такива хора, които са установени на място и няма да има нужда от разходи за командироване", казва Симеонов, според когото обаче те трябва да бъдат обучени и да получат подходящ статут.

"Отраслови аташета" - излишен лукс

Според големите бизнес организации издръжката на планираните отраслови аташета ще бъде много по-скъпа, отколкото реално свършената от тях работа. "Считаме, че назначаването на специализирани отраслови представители на секторите земеделие и туризъм ще бъде излишен лукс, който едва ли ще има своята възвращаемост по отношение на направените разходи", казва Симеонов.

По думите на Веселин Илиев пък, ако се тръгне по тази спирала, утре например "може военното министерство да изпрати извън военното аташе такова по отбранителна индустрия, образователното - свое, и така до безкрайност". "Аз като данъкоплатец не съм съгласен да пращаме представители за всички браншове", казва той.

Сдруженията от хранителната и туристическата индустрия казват, че не е лоша идеята да имат свои представители, но и че не очакват те да им помагат толкова, колкото би трябвало. Според тях е много по-важно хората, които помагат за техния бизнес, независимо дали са търговските или специализирани аташета, да познават спецификите му.

Според големите бизнес сдружения пък е възможно и фирмите от туризма и земеделието сами да изпратят свои представители, както правят други браншове. Така например в момента компаниите и организациите, занимаващи се с електротехника, имат свой представител в Москва

Линк