БТПП: 68.8% от работодателите не приемат увеличение на заплатите
Бизнесът иска заплащането да расте за повече работа, показва изследване на БТПП
Бизнесът иска минималната работна заплата да се увеличава не според необходимостта, а според конкретни параметри за повече икономическа дейност, показва анкетно изследване на Българската търговско-промишлена палата. Над 90 процента от запитаните определят административното увеличение на минималното трудово възнаграждение като вредно за икономиката.
"Ако се въведе то, фирмите ще преминат към съкращения, особено отраслите, които не са във възход", заявиха от БТТП. Същевременно компаниите потвърждават необходимостта от правна уредба за наемане на гъвкаво работно време с почасово заплащане.
Цялостната скала за заплащане на труда трябва да бъде подложена на сериозен дебат следващата седмица между работодатели, синдикати и правителство, допълни Васил Чобанов.
Намеренията на социалния министър и синдикатите да диктуват повишаване на минималната работна заплата (МРЗ) и индексиране на всички заплати от 1 юли само ще влошат състоянието на фирмите, а вероятно и на държавния бюджет. Това е мнението на предприемачите според експресно допитване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) сред нейните членове. В анкетата освен мениджъри на предприятия са участвали и работници и служители. Шефът на БТПП Цветан Симеонов коментира, че някои фирми буквално ще фалират, ако бъдат принудени да индексират заплатите с 11%, защото работят на ръба на загубата и защото вече са изчерпали всякакви възможности за съкращаване на разходи, вкл. и на персонал.
Както е известно, синдикатите и министър Тотю Младенов започнаха офанзива за вдигане от 1 юли на МРЗ (240 лв.) поне с 30 лева и за индексиране на заплатите с 11-12%. Но бизнесът смята, че ако тази кампания успее, ще има пагубни резултати. Над половината участници в допитването предупреждават, че ще последва увеличаване на сивата икономика. Според 37.7% увеличаването на заплати по държавна команда ще принуди работодателите да съкращават хора. 35% очакват и хазната да се разклати заради непланирани разходи - административното повишаване на МРЗ ще повлече покачване на ред други бюджетни плащания, вързани с минималната заплата.
Почти 70% от анкетираните категорично не одобряват наложено от държавата вдигане на заплати, 15.6% казват, че го приемат, но това ще ги принуди да намаляват персонал. Само 14% не се притесняват от административно наложени повишения. От БТПП обаче обясняват, че това са все фирми, които се развиват добре и в които доходите и без друго растат и са далече от минималните равнища за страната.
Дори работниците и служителите са раздвоени по въпроса за "спуснато отгоре" повишение на доходите. Половината от анкетираните представители на наемния труд предпочитат запазване на ниските заплати вместо вдигане на доходи, съпроводено със съкращаване на персонал.
68.8% от работодателите не приемат административното увеличение на заплатите, сочи проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
Във връзка с предложенията на министъра на труда и социалната политика за ръст на заплатите през 2011 г. с два варианта - с 11,07 % или с 11,67 % и на синдикатите за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) на 290 лв., БТПП е направила допитване в периода 15-19 април по електронен път до 3500 души, както и с анкетно проучване сред служители и наети по трудов договор в градовете Русе и Силистра.
В този интервал от време са получени 82 отговора от работодатели и 41 отговора от служители и наети по трудов договор. 15.6 % от работодателите заявяват, че приемат административното увеличение на заплатите, но ще правят съкращения на персонала. Само 14.3 на сто приемат увеличението без да правят съкращения на персонала.
"Държавата би следвало да регулира заплатите в държавния сектор", "Не може автоматично и служебно да се правят такива промени", "Заплатата трябва да съответства на качеството на положения труд, а не на решенията на администрацията", се казва в част от мненията на работодателите.
Отношението на работещите във връзка с това дали приемат административно увеличение на заплатите като знаят, че може да последват съкращения, е 51,22% утвърдително. 48,78 % от работещите не приемат увеличаване на заплатите с последвали съкращения.
От БТПП изтъкват, че ще се дестабилизират финансовите планове на фирмите по средата на годината. Ако се въведе по административен път увеличаване на заплатите, то фирмите ще преминат към съкращения, особено в отрасли които не са във възход. Не без значение обаче е и фактът, че при свиване на дейността на МСП, те ще имат възможност да увеличат своя пазарен дял. При служителите и работещите по трудов договор позицията е почти паритетна – почти половината от анкетираните предпочитат запазването на работното място вместо увеличаването на заплатите.
88,3 % от работодателите не приемат пропорционално увеличаване на заплатите на всички служители, ако има административно увеличение на минималната работна заплата. 10,4% от тях приемат пропорционалното увеличаване. На въпрос към работещите, ако има административно увеличение на МРЗ на 270 лв, дали ще искат пропорционално увеличение на заплатата, утвърдително са отговорили 80,5 %, а отрицателно – 19,5%.
Резултатите показват категорично, че увеличението на МРЗ ще бъде последвано от една верижна реакция от запазване на съотношението в заплащането между различните категории работещи в едно предприятие, което не е възможно за 88,3 % от работодателите, заявява Цветан Смеонов председател на УС на БТПП.
"Съществува една категория фирми ( членове на БТПП), при които минималната заплата е в пъти по- висока от 240 лв, и едно административно увеличение няма да промени съотношението в заплащането между различните категории. Страхуваме се, че ефектът от увеличаването на минималната работна заплата може да бъде с далеч по-голям магнитут отколкото промени само за работниците на МРЗ и за работодателите, които имат такива работници", казва още той.
Според 37,7 % от работодателите, ако се вземе решение за административно увеличение на МРЗ, ще има увеличаване на безработицата. Други 53,2 % смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната. 35,1 % от работодателите са на мнение, че ще има увеличаване на разходите на държавата. 27,3 % смятат, че ще има увеличение на приходите на държавата от нарасналите средства в социалното осигуряване.
В края на миналата седмица министър Тотю Младенов заяви, че се надява след Великденските празници Националният съвет за тристранно сътрудничество да вземе решение за повишаване на МРЗ, след като една от най-големите работодателски организации - КРИБ, взели решение да подкрепят предложението.
БТПП: 68.8% от работодателите не приемат увеличение на заплатите
25.04.2011 11:03 vesti.bg
68.8% от работодателите не приемат административното увеличение на заплатите, сочи проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Във връзка с предложенията на министъра на труда и социалната политика за ръст на заплатите през 2011г. с два варианта - с 11,07 % или с 11,67 % и на синдикатите за увеличение на Минималната работна заплата (МРЗ) на 290 лв., БТПП осъществи допитване в периода 15-19 април 2011г. по електронен път, до 3500 члена с колективен e-mail адрес, до преките членове на БТПП и членовете на УС на БТПП, както и с анкетно проучване сред служители и наети по трудов договор в градовете Русе и Силистра. В този интервал от време бяха получени 82 отговора от работодатели, и 41 отговора от служители и наети по трудов договор. Поставените въпроси бяха свързани основно с административното увеличение на заплатите, увеличаването на Минималната работна заплата, гъвкавото работно време и почасовото заплащане, критериите за определяне на изменението в заплащането на труда. 15.6 % от работодателите заявяват, че приемат административното увеличение на заплатите, но ще правят съкращения на персонала. 14.3 % приемат увеличението без да правят съкращения на персонала. "Държавата би следвало да регулира заплатите в държавния сектор", "Не може автоматично и служебно да се правят такива промени. Времената са различни...", "Заплатата трябва да съответства на качеството на положения труд, а не на решенията на администрацията", "Увеличението на заплатите може да се случи само в резултат на подобряване на икономическите показатели във всяка конкретна фирма и то не пропорционално на всички служители, а в зависимост от конкретния принос и правилата за РЗ в самата фирма", се казва в част от мненията на работодателите. Отношението на работещите във връзка с това дали приемат административно увеличение на заплатите като знаят, че може да последват съкращения е 51,22% утвърдително. 48,78 % от работещите не приемат увеличаване на заплатите с последвали съкращения. Показателен е фактът, че доминира отрицанието за административно определяне на заплащането на труда в търговските дружества. Това е принципна позиция, която е свързана с необходимостта от регулиране на взаимоотношенията на фирмено и браншово ниво на пазарни принципи, които са свързани както с възможностите на фирмите, така и с пазара на труда. В същото време се дестабилизират финансовите планове на фирмите по средата на годината. Ако се въведе по административен път увеличаване на заплатите, то фирмите ще преминат към съкращения, особено в отрасли които не са във възход. Фирмите, които могат да поемат такова увеличение, без да извършват съкращения, ( да не се забравя, че това са членове на БТПП), са от порядъка на 14 %. Не без значение обаче е и фактът, че при свиване на дейността на МСП, те ще имат възможност да увеличат своя пазарен дял. При служителите и работещите по трудов договор позицията е почти паритетна – почти половината от анкетираните предпочитат запазването на работното място вместо увеличаването на заплатите 88,3 % от работодателите не приемат пропорционално увеличаване на заплатите на всички служители, ако има административно увеличение на Минималната работна заплата. 10,4% от тях приемат пропорционалното увеличаване. На въпрос към работещите ако има административно увеличение на МРЗ на 270 лв, дали ще искат пропорционално увеличение на заплатата, утвърдително са отговорили 80,5 %, а отрицателно – 19,5%. Резултатите показват категорично, че увеличението на МРЗ ще бъде последвано от една верижна реакция от запазване на съотношението в заплащането между различните категории работещи в едно предприятие, което не е възможно за 88,3 % от работодателите, заявява Цветан Смеонов председател на УС на БТПП. "Съществува една категория фирми ( членове на БТПП), при които минималната заплата е в пъти по- висока от 240 лв, и едно административно увеличение няма да промени съотношението в заплащането между различните категории. Почти 90 на сто от работодателите са против идеята за автоматично увеличение на заплатите и на всички останали служители при условие, че се увеличи минималната работна заплата. При мнението на работниците и служителите прави впечатление, че 80 процента, са склонни да свържат едно увеличение на МРЗ и с пропорционално увеличение и на тяхното заплащане. Това означава, че ще има претенции за пропорционално увеличение на всички заплати. Това може да има като резултат едно напрежение в обществото. Желанието за спазване на пропорцията и извън зоната на минималните заплащания е в противоречие с намерението на огромна част от работодателите (близо 90 процента ) които смятат, че това не се полага за всички. В този смисъл се страхуваме, че ефекта от увеличаването на минималната работна заплата може да бъде с далеч по-голям магнитут отколкото промени само за работниците на МРЗ и за работодателите, които имат такива работници", казва още Симеонов. Според 37,7 % от работодателите, ако се вземе решение за административно увеличение на минималната работна заплата на 270/290 лв., ще има увеличаване на безработицата. Други 53,2 % смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната. 35,1 % от работодателите са на мнение, че ще има увеличаване на разходите на държавата, заради увеличените средства за МРЗ и всички обвързани с нея плащания. 27,3 % смятат, че ще има увеличение на приходите на държавата от нарасналите средства в социалното осигуряване. Механизмът за определяне на МРЗ в Пакта за икономическо и социално развитие (2006-2009г.) – включва четири критерия от които само един, свързан с приноса на наетите по трудов договор (производителността на труда). Критериите са: инфлацията; растежът на производителността на труда; конкурентоспособността на икономиката; промените в данъчно-осигурителното облагане. На въпрос към работодателите кой от критериите смятате за най-релевантен, 71 % от тях отговарят, че това е растежът на производителността на труда, 16 % - конкурентоспособността на икономиката, 14 % - инфлацията. 50 % от работодателите смятат, че промените в данъчно-осигурителното облагане трябва да се изключат като критерий от механизма. 33 % смятат, че трябва да се изключи конкурентоспособността на икономиката, а 26% са на мнение, че това е инфлацията. /БГНЕС /
БТПП: Заплащането да расте за повече работа, а не за повече „нужда"
София /КРОСС/
Във връзка с предложенията на министъра на труда Тотю Младенов за ръст на заплатите през 2011г. с два варианта - с 11,07 % или с 11,67 % и на синдикатите за увеличение на минималната работна заплата на 290 лв., Българската търговско-промишлена палата осъществи допитване в периода 15-19 април 2011г. по електронен път, до 3500 члена с колективен e-mail адрес, до преките членове на БТПП и членовете на УС на БТПП., както и с анкетно проучване сред служители и наети по трудов договор в градовете Русе и Силистра.
В този интервал от време бяха получени 82 отговора от работодатели, и 41 отговора от служители и наети по трудов договор.
Поставените въпроси бяха свързани основно с административното увеличение на заплатите, увеличаването на минималната работна заплата, гъвкавото работно време и почасовото заплащане, критериите за определяне на изменението в заплащането на труда.
15.6 % от работодотелите са отговорили, че приемат предложенето, но ще правят съкращения на персонала. 14.3 % го приемат и няма да съкращават, а 68.8 % не го одобряват.
Близо 52 на сто от работещите на въпроса «Приемате ли административно увеличение на заплатите като знаете, че може да последват съкращения?» са заявили, че го приемат, а на обратното становище са 48,78 %.
Според БТПП показателен е фактът, че доминира отрицанието за административно определяне на заплащането на труда в търговските дружества. Това е принципна позиция, която е свързана с необходимостта от регулиране на взаимоотношенията на фирмено и браншово ниво на пазарни принципи, които са свързани както с възможностите на фирмите, така и с пазара на труда. В същото време се дестабилизират финансовите планове на фирмите по средата на годината.
На въпроса „Ако има административно увеличение на Минималната работна заплата, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители?", едва 10 процента отговарят положително, а 88 на сто са против.
От работещите 80 на сто отговарят, че ще искат пропорционално увеличение на заплатата.
Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП, коментира, че резултатите показват категорично, че увеличението на МРЗ ще бъде последвано от една верижна реакция от запазване на съотношението в заплащането между различните категории работещи в едно предприятие, което не е възможно за 88,3 % от работодателите.
На въпроса „Какъв ще бъде според Вас резултатът ако се вземе решение за административно увеличение на минималната работна заплата на 270/290 лв?", според 38 на сто от работодателите ще има увеличаване на безработицата,
53,2 % смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната, 35 на сто са на мнение, че ще има увеличаване на разходите на държавата, заради увеличените средства за МРЗ и всички обвързани с нея плащания, а
27,3 % твърдят, че ще се стигне до увеличение на приходите на държавата от нарастналите средства в социалното осигуряване.
78 на сто от работодателите приемат наемането на служители на гъвкаво работно време и почасово заплащане, а 16 на сто са против. 88 % от работещите също го одобряват.
Първият извод който се налага е, че правната уредба е необходимо да се измени спешно в посока на създаване на възможност за наемане на гъвкаво работно време с почасово заплащане. В различни отрасли със сезонен характер това е наложително, коментира Симеонов.
БТПП: 68.8% от работодателите не приемат увеличение на заплатите
68.8%от работодателите не приемат административното увеличение на заплатите, сочи проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
Във връзка с предложенията на министъра на труда и социалната политика за ръст на заплатите през 2011г. с два варианта - с 11,07 % или с 11,67 % и на синдикатите за увеличение на Минималната работназаплата (МРЗ) на 290 лв., БТПП осъществи допитване в периода 15-19 април 2011г. по електронен път, до 3500 члена с колективен e-mail адрес, до преките членове на БТПП и членоветена УС на БТПП, както и с анкетно проучване сред служители и наети по трудов договор в градовете Русе и Силистра. В този интервал от време бяха получени 82 отговора от работодатели, и 41 отговора от служители и наети по трудов договор. Поставените въпроси бяха свързани основно с административното увеличение на заплатите, увеличаването на Минималната работна заплата, гъвкавото работно време и почасовото заплащане, критериите за определяне на изменението в заплащането на труда.
15.6 % от работодателите заявяват, че приемат административното увеличение на заплатите, но ще правят съкращения на персонала. 14.3 % приемат увеличението без да правят съкращения наперсонала.Държавата би следвало да регулира заплатите в държавния сектор,Не може автоматично и служебно да се правят такива промени. Времената са различни...,Заплатата трябва да съответства на качеството на положения труд, а не на решенията на администрацията,Увеличението на заплатите може да се случи само в резултат на подобряване на икономическите показатели във всяка конкретна фирма и то не пропорционално на всички служители, а в зависимост от конкретния принос и правилата за РЗ в самата фирма,се казва в част от мненията на работодателите.
Отношението на работещите във връзка с това дали приемат административно увеличение на заплатите като знаят, че можеда последват съкращения е 51,22% утвърдително. 48,78 % от работещите не приемат увеличаване на заплатите с последвали съкращения. Показателен е фактът, че доминира отрицанието за административно определяне на заплащането на труда в търговските дружества. Това е принципна позиция, която е свързана с необходимостта от регулиране навзаимоотношенията на фирмено и браншово ниво на пазарни принципи, които са свързани както с възможностите на фирмите, така и с пазара на труда. В същото време се дестабилизират финансовите планове на фирмите по средата на годината. Ако се въведе по административен път увеличаване на заплатите, то фирмите ще преминат към съкращения, особено в отрасли които не са във възход. Фирмите, които могат да поемат такова увеличение, без да извършват съкращения, ( да не се забравя, че това са членове наБТПП), са от порядъка на 14 %. Не без значение обаче е и фактът, че при свиване на дейността на МСП, те ще имат възможност да увеличат своя пазарен дял. При служителите иработещите по трудов договор позицията е почти паритетна – почти половината от анкетираните предпочитат запазването на работното място вместо увеличаването на заплатите
88,3 % от работодателите не приемат пропорционално увеличаване на заплатите на всички служители, ако има административно увеличение на Минималната работназаплата. 10,4% от тях приемат пропорционалното увеличаване. На въпрос към работещите ако има административно увеличение на МРЗ на 270 лв, дали ще искат пропорционалноувеличение на заплатата, утвърдително са отговорили 80,5 %, а отрицателно – 19,5%.
Резултатите показват категорично, че увеличението на МРЗ ще бъде последвано от една верижна реакция от запазване на съотношението в заплащането между различните категории работещи в едно предприятие, което не е възможно за88,3 %от работодателите, заявява Цветан Смеонов председател на УС на БТПП.Съществува една категория фирми ( членове на БТПП), при които минималната заплата е в пъти по- висока от 240 лв, и едно административно увеличение няма да промени съотношението в заплащането между различните категории. Почти 90 на сто от работодателите са против идеята за автоматично увеличение на заплатите и на всички останали служители при условие, че се увеличи минималната работна заплата. При мнението на работниците и служителите прави впечатление, че 80 процента, са склонни да свържат едно увеличение на МРЗ и с пропорционално увеличение и на тяхното заплащане. Това означава, че ще има претенции за пропорционално увеличение на всички заплати. Товаможе да има като резултат едно напрежение в обществото. Желанието за спазване на пропорцията и извън зоната на минималните заплащания е в противоречие с намерението на огромна част от работодателите (близо 90 процента ) които смятат, че това не се полага за всички. В този смисъл се страхуваме, че ефекта от увеличаването на минималната работна заплата може да бъде с далеч по-голям магнитут отколкото промени само за работниците на МРЗ и за работодателите, които имат такива работници,казва още Симеонов.
Според 37,7 % от работодателите, ако се вземе решение за административно увеличение на минималната работна заплата на 270/290 лв., ще има увеличаванена безработицата. Други 53,2 % смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната. 35,1 % от работодателите са на мнение, че ще има увеличаване на разходите на държавата, заради увеличените средства за МРЗ и всички обвързани с нея плащания. 27,3 % смятат, че ще има увеличение на приходите на държавата от нарасналите средства в социалното осигуряване.
Механизмът за определяне на МРЗ в Пакта за икономическо и социално развитие (2006-2009г.) – включва четири критерия от които само един, свързан с приноса на наетите по трудов договор (производителността на труда). Критериите са: инфлацията; растежът напроизводителността на труда; конкурентоспособността на икономиката; промените в данъчно-осигурителното облагане. На въпрос към работодателите кой от критериите смятате за най-релевантен, 71 % от тях отговарят, че това е растежът на производителността на труда, 16 % - конкурентоспособността на икономиката, 14 % - инфлацията. 50 % от работодателите смятат, че промените в данъчно-осигурителното облагане трябва да се изключат като критерий от механизма. 33 % смятат, че трябва да се изключи конкурентоспособността на икономиката, а 26% са на мнение, че това е инфлацията. /БГНЕС
БТПП: 68.8% от работодателите не приемат увеличение на заплатите
25.04.2011 11:03 68.8% от работодателите не приемат административното увеличение на заплатите, сочи проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Във връзка с предложенията на министъра на труда и социалната политика за ръст на заплатите през 2011г. с два варианта - с 11,07 % или с 11,67 % и на синдикатите за увеличение на Минималната работна заплата (МРЗ) на 290 лв., БТПП осъществи допитване в периода 15-19 април 2011г. по електронен път, до 3500 члена с колективен e-mail адрес, до преките членове на БТПП и членовете на УС на БТПП, както и с анкетно проучване сред служители и наети по трудов договор в градовете Русе и Силистра. В този интервал от време бяха получени 82 отговора от работодатели, и 41 отговора от служители и наети по трудов договор. Поставените въпроси бяха свързани основно с административното увеличение на заплатите, увеличаването на Минималната работна заплата, гъвкавото работно време и почасовото заплащане, критериите за определяне на изменението в заплащането на труда. 15.6 % от работодателите заявяват, че приемат административното увеличение на заплатите, но ще правят съкращения на персонала. 14.3 % приемат увеличението без да правят съкращения на персонала. "Държавата би следвало да регулира заплатите в държавния сектор", "Не може автоматично и служебно да се правят такива промени. Времената са различни...", "Заплатата трябва да съответства на качеството на положения труд, а не на решенията на администрацията", "Увеличението на заплатите може да се случи само в резултат на подобряване на икономическите показатели във всяка конкретна фирма и то не пропорционално на всички служители, а в зависимост от конкретния принос и правилата за РЗ в самата фирма", се казва в част от мненията на работодателите. Отношението на работещите във връзка с това дали приемат административно увеличение на заплатите като знаят, че може да последват съкращения е 51,22% утвърдително. 48,78 % от работещите не приемат увеличаване на заплатите с последвали съкращения. Показателен е фактът, че доминира отрицанието за административно определяне на заплащането на труда в търговските дружества. Това е принципна позиция, която е свързана с необходимостта от регулиране на взаимоотношенията на фирмено и браншово ниво на пазарни принципи, които са свързани както с възможностите на фирмите, така и с пазара на труда. В същото време се дестабилизират финансовите планове на фирмите по средата на годината. Ако се въведе по административен път увеличаване на заплатите, то фирмите ще преминат към съкращения, особено в отрасли които не са във възход. Фирмите, които могат да поемат такова увеличение, без да извършват съкращения, ( да не се забравя, че това са членове на БТПП), са от порядъка на 14 %. Не без значение обаче е и фактът, че при свиване на дейността на МСП, те ще имат възможност да увеличат своя пазарен дял. При служителите и работещите по трудов договор позицията е почти паритетна – почти половината от анкетираните предпочитат запазването на работното място вместо увеличаването на заплатите 88,3 % от работодателите не приемат пропорционално увеличаване на заплатите на всички служители, ако има административно увеличение на Минималната работна заплата. 10,4% от тях приемат пропорционалното увеличаване. На въпрос към работещите ако има административно увеличение на МРЗ на 270 лв, дали ще искат пропорционално увеличение на заплатата, утвърдително са отговорили 80,5 %, а отрицателно – 19,5%. Резултатите показват категорично, че увеличението на МРЗ ще бъде последвано от една верижна реакция от запазване на съотношението в заплащането между различните категории работещи в едно предприятие, което не е възможно за 88,3 % от работодателите, заявява Цветан Смеонов председател на УС на БТПП. "Съществува една категория фирми ( членове на БТПП), при които минималната заплата е в пъти по- висока от 240 лв, и едно административно увеличение няма да промени съотношението в заплащането между различните категории. Почти 90 на сто от работодателите са против идеята за автоматично увеличение на заплатите и на всички останали служители при условие, че се увеличи минималната работна заплата. При мнението на работниците и служителите прави впечатление, че 80 процента, са склонни да свържат едно увеличение на МРЗ и с пропорционално увеличение и на тяхното заплащане. Това означава, че ще има претенции за пропорционално увеличение на всички заплати. Това може да има като резултат едно напрежение в обществото. Желанието за спазване на пропорцията и извън зоната на минималните заплащания е в противоречие с намерението на огромна част от работодателите (близо 90 процента ) които смятат, че това не се полага за всички. В този смисъл се страхуваме, че ефекта от увеличаването на минималната работна заплата може да бъде с далеч по-голям магнитут отколкото промени само за работниците на МРЗ и за работодателите, които имат такива работници", казва още Симеонов. Според 37,7 % от работодателите, ако се вземе решение за административно увеличение на минималната работна заплата на 270/290 лв., ще има увеличаване на безработицата. Други 53,2 % смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната. 35,1 % от работодателите са на мнение, че ще има увеличаване на разходите на държавата, заради увеличените средства за МРЗ и всички обвързани с нея плащания. 27,3 % смятат, че ще има увеличение на приходите на държавата от нарасналите средства в социалното осигуряване. Механизмът за определяне на МРЗ в Пакта за икономическо и социално развитие (2006-2009г.) – включва четири критерия от които само един, свързан с приноса на наетите по трудов договор (производителността на труда). Критериите са: инфлацията; растежът на производителността на труда; конкурентоспособността на икономиката; промените в данъчно-осигурителното облагане. На въпрос към работодателите кой от критериите смятате за най-релевантен, 71 % от тях отговарят, че това е растежът на производителността на труда, 16 % - конкурентоспособността на икономиката, 14 % - инфлацията. 50 % от работодателите смятат, че промените в данъчно-осигурителното облагане трябва да се изключат като критерий от механизма. 33 % смятат, че трябва да се изключи конкурентоспособността на икономиката, а 26% са на мнение, че това е инфлацията. /БГНЕС /