БТПП: Нужно е преодоляване на спекулациите с просрочените вземания

• Фирми предлагат регистър на частните дългове

  
   Единен регистър за дълговете на фирмите и на гражданите и законова регламентация на дейността на фирмите за събиране на просрочени задължения. Това поискаха най-големите компании в тази сфера, действащи в България, на дискусия по проблемите на задлъжнялостта, организирана от Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
  Всички дългове на частни лица - към банки, лизингови дружества, неплатени сметки за ток или парно и др. - да влязат в общ регистър, предложи Васил Тошев, управляващ директор на FSG Consulting. Той беше подкрепен от колегите си от бранша. Според събирачите на дългове достъп до регистъра трябва да се даде на Националната агенция за приходите (НАП), както и на тях самите. В регистъра ще има и секция за фирмени задължения. Зам.-шефката на НАП Димана Митева по принцип подкрепи идеята.
  В момента действа кредитен регистър към централната банка. В него влизат дълговете ни към търговските банки и лизинговите дружества. Според събирачите обаче той не е достъпен за компаниите. Част от тях вече са организирали свои бази данни с фирмени борчове.
  Ако има единен регистър на дълговете, фирмите ще могат срещу заплащане да разберат дали техни потенциални клиенти са изрядни платци или е рисково с тях да се сключват договори, като например за покупка на телефонен апарат. Според Тихомир Тошев, управител на “Фронтекс”, такава практика има в САЩ и много държави от ЕС. Не стана ясно обаче как данните ни ще бъдат защитени от злоупотреби и как ще се предотврати преднамерено опетняване на репутацията.
  Справка на “Труд” показа, че в САЩ дейността на т. нар. колектори на дългове е законово регламентирана. Информацията за кредитната история на американците е обвързана с номера на социалната им осигуровка.
  Българските събирачи на дългове също поискаха закон за дейността им, както и създаването на специална комисия с надзорни функции. Според американския регламент има часови пояси, в които колекторите не могат да безпокоят длъжниците по телефона. Описани са случаите, в които събирачите могат да се свързват с роднини или съседи на борчлиите.
  В България се обсъжда и закон за фалит на физическите лица, който трябва да определи лимитите на отговорност и гратисния период при обявяване на несъстоятелност. Не се очаква той да стане готов до края на годината.
  Цвета ДИНКОВА
  Земеделие и търговия били най-рискови
  Земеделието, търговията на едро и дребно, както и строителството са секторите с най-голям риск от просрочване и неплащане на междуфирмените дългове. Това съобщи Райна Миткова-Тодорова, управител на ЕОС Матрикс. През тази година от фалит са застрашени именно фирмите, които няма да успеят да съберат дълговете си. Профилът на рисковите компании се променя. В началото на кризата такива бяха експортно ориентираните дружества, но сега те са едни от най-печелившите, каза Миткова-Тодорова. Според нея цената, на която специализираните фирми изкупуват просрочени дългове, варира силно - от 2 до 30% от стойността на задълженията в зависимост от това колко е голям рискът.
  В България работят около 20 фирми за събиране на дългове. Част от тях изкупуват задълженията на банки, лизингови дружества, компании за комунални и битови услуги. Други специализират в посредничество между кредитор и длъжник.
  
  Линк
  
  

• Тотю Младенов: Да останат по-малко работодателски организации

  
    Спокойно у нас могат да останат по-малко работодателски организации, тенденцията в ЕС е към окрупняването им.
  Това заяви вчера социалният министър Тотю Младенов по повод предстоящото преброяване на национално представителните организации на работодателите и работниците.
  В края на годината мандатът на сегашните изтича и работна група ще определи нови критерии за представителност. Те трябва да са готови до юни, тъй като по закон има 6 месеца за преброяване и проверка на резултатите. Тотю Младенов не се ангажира с конкретни цифри, изчистването на критериите предстояло.
  Сега у нас представителните организации на работодателите са 6 - КРИБ, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Съюзът за стопанска инициатива, Българският съюз на частните предприемачи „Възраждане".
  Идеята се споделя от големите работодателски организации. Управителният съвет на КРИБ, представен от председателя й Огнян Донев, е предложил вдигане на летвата от 30 000 на 250 000 наети на трудов договор за национално представителна работодателска организация.
  Синдикатите също смятат, че окрупняването на работодателските организации ще помогне за здравословния социален диалог. Освен това и КНСБ, и „Подкрепа" настояват за унифициране на критериите за преброяване на синдикати и работодатели. Сега процедурата за бизнеса е много по-лека, заяви Мариана Иванова, адвокат на „Подкрепа". Синдикатите трябвало да се броят в 13 бранша, а работодателите - само в 8. Задължителната членска маса за синдикат е 50 000, а за работодателска организация - 30 000 наети.
  Трябва да има нови критерии за представителност в тристранния съвет, по закон до края на годината трябва да са разработени, но искам това да стане към средата на годината, коментира и финансовият министър Симеон Дянков.
  ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА
  Тотю Младенов, социален министър: Важно е да останат стабилни организации
  Важно е да останат стабилни и влиятелни бизнес организации, които да са надеждни партньори на профсъюзите в дебата по жизнено важни финансови, икономически и социални въпроси.
  По отношение на синдикатите нямало забележки, пречистването от малки и непредставителни организации сред тях приключило при предишното преброяване.
  Огнян Донев, шеф на КРИБ: Правителството и синдикатите трябва да водят диалог със сериозни партньори
  И правителството, и синдикатите са заинтересовани да водят преговори със сериозни партньори, които представляват българската икономика, а не да имат фантоми срещу себе си. Най-същественият критерий за това е броят на работните места, които представляват, обясни шефът на КРИБ и зам.-председател на тристранния съвет Огнян Донев.
  Становището на конфедерацията, в която членуват над 10 500 компании, е че критерият за наетите на трудов договор трябва да се вдигне на 250 хил., а една фирма не трябва да членува в няколко работодателски организации.
  Цветан Симеонов, шеф на БТПП: Не са много 6 представителя на бизнеса
  Основните критерии трябва да бъдат в три точки. Първата е за незадължително членство на фирмите в дадена работодателска организация. На второ място, всеки от участниците в тристранния диалог да се самофинансира. Третото условие се заключава до липса на представители от държавната власт в управителните органи на съответната организация.
  - Не са много 6 работодателски организации, тъй като всяка от тях има специфични членове и им предоставя услуги, различни от останалите. В последните 2 г. работата на тристранния съвет за сътрудничество е до голяма степен конструктивна и ефективна.
  Пламен Нанков, КНСБ: Една фирма да не членува на две места
  Задължително трябва да се ликвидира възможността една фирма да членува в различни работодателски организации, коментира Пламен Нанков, организационен секретар на КНСБ.
  Това увеличава членската маса на организациите и изкривява реалната картина за тяхната тежест.
  Сега една фирма може да членува в 2-3 или повече организации.
  КНСБ настоява преброяването да продължи 4 вместо 3 месеца с оглед на това, че през юли и август хората са в отпуск, каза Нанков.
  Кризата затворила много предприятия и това също трябвало да се вземе предвид при новите критерии за преброяването.
  
  Линк
  
  

• Пл. Димитров: Минималната работна заплата да покрива прага на бедност

  
   Ако има увеличение на минималната работна заплата в държавния сектор, това ще означава 8.2 милиона лв. допълнително. В частния сектор цифрата е по-значителна – над 43 милиона. Това каза председателят на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов, предаде BGNES.
  Министерството на труда и социалната политика предложи минималната работна заплата да стане 270 лева, вместо сегашните 240. Синдикатите пък настояват тя да бъде поне 290 лв.
  В същото време от Българска търговско-промишлена палата (БТПП) са направили проучване, според което 85% от работодателите са против увеличаване на минималната работна заплата сега. 
  Резултатът бе предизвестен и очакван, защото около 15% от фирмите в България отдавна вече не са с минимални заплати, добави Симеонов. Той заяви, че експерти от БТПП са направили изследвания сред работниците в един от регионите, според което почти половината от тях искат увеличение на минималната заплата, но се притесняват. Манипулация е твърдението, че като се вдигне работната заплата, хората ще си изгубят работата. Това не е причината. Миналата година без тя да се вдига, 360 хиляди души загубиха работата си, заяви от своя страна президентът на КНСБ Пламен Димитров.
  Минималната работна заплата би трябвало да покрива прага на бедност. Това е функцията й в цял свят. В момента прагът на бедност, определен от социалното министерство, е 211 лв. По обратния път, като сложим данъците и осигуровките, се получава 270 лв. Според нас и официалната методика истинският праг на бедност е 290 лева. Без данъци и осигуровки прави 237 лева в джоба на човека, поясни Пламен Димитров. Много хора в България разглеждат работната заплата като нещо, измерител на бедността. Нейната функция е да овъзмезди труда. Няма как, ако в една фирма не е произведено нещо, то да се раздава, подчерта Цветан Симеонов.
  
  Линк
  
  

• Гонят Алексей от тристранката

  
   Осемкратно завишение на критериите, които една работодателска организация трябва да покрие, за да получи национална представителност, предлага Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България. До края на годината трябва да се проведе преброяване на членската маса на работодатели и синдикати в тристранката. Процедурата се прави на всеки 4 г. В момента национална представителност получават тези организации на бизнеса, в които членуват поне 750 фирми с над 10 служители или с общ брой наети на трудов договор във фирмите членове над 30 хил. души. Отделно организациите на бизнеса в тристранката трябва да покриват поне една пета от отраслите в икономиката. От КРИБ предлагат тези критерии да бъдат сериозно завишени, като например заетите да надхвърлят 250 хил. души. Когато се седне на масата за преговори, трябва представителите на бизнеса да са достатъчно стабилни, а не фантоми, които не представляват никой, коментира Огнян Донев, председател на КРИБ. 
  Срещу предложението на КРИБ са скочили малките работодателски организации като ССИ, "Възраждане", АИКБ, които няма да успеят да се преборят за следващ мандат в тристранката. Прекомерното завишаване на критериите ще лиши малките фирми от представителност, коментира Васил Велев, председател на АИКБ. Според него, социалните партньори в тристранката работят успешно, постигат консенсус по редица важни въпроси и сега не е времето да се завишават критериите. Ако все пак има промяна, нека тя да важи за следващото броене на работодателите през 2015 г., предлага Теодор Дечев, и.д. председател на ССИ. Алексей Петров е изпълнителен директор на съюза. 
  БСК е за завишаване на критериите за представителност на работодателските организации, но постепенно. Не е нормално правилата да се сменят в последния момент, смятат от камарата и предлагат броенето да се отсрочи. Според КРИБ обаче, още догодина трябва да има ново разпределение на силите, като в тристранката останат само 2-3 бизнесорганизации вместо сегашните 6.  Най-старото бизнессдружение в България - БТПП, също е застрашено да отпадне. Според някои работодателски организации палатата няма право да е сред социалните партньори, защото изпълнява държавни задачи - например издава за фирмите износители сертификати за произход, гаранции и АТА карнети. Това не са държавни задачи, а функции, които ни е възложила Международната търговска камара, коментира пред "Стандарт" Цветан Симеонов, председател на БТПП. 
  
  Линк
  
  

• Нов ред в тристранката

  
   Нови люти дебати се задават в тристранката, които ще изместят споровете трябва ли да се вдигат заплатите. Този път споровете ще са свързани с приемането на по-високи критерии за представителност на участниците в тристранката. Днес министърът на труда Тотю Младенов е поканил социалните партньори, за да сложи начало на разговорите по тази тема. 
  Промяната ще засегне най-вече работодателските организации, като ще доведе до отсяването им. В момента шест работодателски организации имат национална представителност - БСК, БТПП, КРИБ, АИКБ, БСЧП "Възраждане" и ССИ. В същото време национално представителни са две синдикални организации - КНСБ и КТ "Подкрепа".
  Промяна в критериите се прави при почти всяко преброяване на четири години. Тези дни социалният министър Тотю Младенов коментира за в. "Стандарт", че е за по-строги критерии, които да доведат до окрупняване на работодателските организации. Така те ще работят по-ефективно, защото 6 са твърде много, смята Младенов. През май тристранката трябва да постигне консенсус, а до средата на юни правителството да е готово с промените в Кодекса на труда. Така ще стане възможно в края на годината да се направи поредното преброяване на членовете на социалните партньори. 
  Засега КРИБ и БСК са обявили, че са за по-високи количествени критерии за представителност. Завишаването на изискването за членство на определен брой фирми и заети в тях ще удари малките работодателски организации - ССИ и "Възраждане". Кризата е стопила членската маса на работодателските организации и затова сега не е моментът да се променят критериите за представителност, смята Теодор Дечев, зам.-председател на ССИ. 
  КРИБ обаче са най-крайни в позицията си. Критериите за представителност трябва да бъдат не само завишени, но и да гарантират избягване на двойното членство и броенето на една и съща фирма или браншова организация в повече от една работодателска организация, заяви Евгений Иванов, изп. директор на КРИБ. Останалите работодателски организации са силно против. Те се позовават на декларацията на Международната организация на труда за свобода на сдружаването и доброволното членство в подобни организации.
  
  Линк
  
  

• БТПП: Нужно е преодоляване на спекулациите с просрочените вземания

  
   Кризата, бизнесът за събирания на вземания - до колко е правомерен този процес? Това е темата на дискусия, организирана от Българската-търговско промишлена палата. Заместник-председателят й Георги Стоев изтъкна в предаването на "Хоризонт" "Преди всички" необходимостта за преодоляване на спекулациите при уреждането на просрочените вземания и поясни полезността на така наречените колекторски фирми.
  "Един от термините, които се използват за временна заетост или за събиране на вземания, които съсредоточават дейността си главно върху просрочените кредити, включително и междуфирмените, чрез закупуването на договорите при определено сконто. По този начин фирмите обаче спестяват организационните си, но не и финансовите си разходи.", посочи Стоев.
  
  Линк