Цветан Симеонов: Увеличението на минималната заплата ще струва на бизнеса 48 млн.

• Бизнесът срещу вдигане на минималната заплата

  
   Фирмите ще преминат към съкращения на работници, особено в отрасли, които не са във възход, ако по административен път се въведе увеличаване на заплатите. Това е отговорът на по-голямата част от работодателите, участвали в проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Според голяма част от бизнеса увеличението на минималната заплата води до увеличение на целия фонд работна заплата и това би довело до фалит на много фирми. Едва 10.4% от анкетираните работодатели са заявили, че при увеличение на минималната заплата са готови да увеличат пропорционално възнагражденията на всички служители. Заплащането трябва да расте за повече работа, а не заради нараснали нужди, категорични са работодателите и твърдят, че продажбите им не нарастват и няма как да вдигат заплати. "Доминира мнението, че за определяне на изменението на заплащането на труда от най-голямо значение е ръстът в производителността на труда и в много по-малка степен инфлацията", коментира резултатите от анкетата Цветан Симеонов, председател на БТПП.
  Линк
  
  

• "To be, or not to be" за минималната работна заплата

  
   Министърът на труда и социалната политика предложи ръст на заплатите през 2011г. с два варианта - с 11,07 % или с 11,67 %. Също така и увеличение на Минималната работна заплата (МРЗ) на 290 лв. Това предложение, разбира се, нажежи много ситуацията сред бизнеса. В експресно допитване сред своите членове, БТПП получи в голяма степен отрицателно приемане на това предложение - 68,8 % от анкетираните не го приемат, докато 15,6% го приемат но ще "отговорят" със съкращения на персонала.
  Показателен е фактът, че доминира отрицанието за административно определяне на заплащането на труда в търговските дружества. Това е принципна позиция, която е свързана с необходимостта от регулиране на взаимоотношенията на фирмено и браншово ниво на пазарни принципи, които са свързани както с възможностите на фирмите, така и с пазара на труда. В същото време се дестабилизират финансовите планове на фирмите по средата на годината.
  51,22% от работещиге считат, че ако се въведе по административен път увеличаване на заплатите, то фирмите ще преминат към съкращения, особено в отрасли които не са във възход. Фирмите, които могат да поемат такова увеличение, без да извършват съкращения, са едва 14 %. Не без значение обаче е и фактът, че при свиване на дейността на МСП, те ще имат възможност да увеличат своя пазарен дял. При служителите и работещите по трудов договор позицията е почти паритетна – почти половината от анкетираните предпочитат запазването на работното място вместо увеличаването на заплатите
  В следващ въпрос към работещите за това дали ще поискат увеличение на заплатата си при административно увеличение на МРЗ, то 80,5% отговарят с „да”. Председателят на БТПП Цветан Смеонов коментира, че увеличението на МРЗ ще бъде последвано от една верижна реакция от запазване на съотношението в заплащането между различните категории работещи в едно предприятие, което не е възможно за 88,3 % от работодателите. Съществува една категория фирми ( членове на БТПП), при които минималната заплата е в пъти по- висока от 240 лв, и едно административно увеличение няма да промени съотношението в заплащането между различните категории.
  Почти 90% от работодателите са против идеята за автоматично увеличение на заплатите и на всички останали служители при условие, че се увеличи минималната работна заплата. При мнението на работниците и служителите прави впечатление, че 80 процента, са склонни да свържат едно увеличение на МРЗ и с пропорционално увеличение и на тяхното заплащане. Това означава, че ще има претенции за пропорционално увеличение на всички заплати. Това може да има като резултат едно напрежение в обществото. Желанието за спазване на пропорцията и извън зоната на минималните заплащания е в противоречие с намерението на огромна част от работодателите (близо 90%) които смятат, че това не се полага за всички. В този смисъл се страхуваме, че ефекта от увеличаването на минималната работна заплата може да бъде с далеч по-голям магнитут отколкото промени само за работниците на МРЗ и за работодателите, които имат такива работници.
  В анкетата доминира убеждението, че една подобна административна мярка ще бъде във вреда на цялата икономика – това е мнението на 90,9 % от анкетираните. Анкетираните сигнализират, че тази мярка ще навреди на Държавния бюджет, и ще го дестабилизира.
  За 40% от работодателите това ще доведе до увеличаване на безработицата. Повече от половината от работодателите имат притеснение, че ефектът ще се изрази в увеличаване на неформалната икономика. Повече от една трета от работодателите си дават сметка, че ще има по-високи разходи и за държавата, а с това и за бюджета, тъй като и тя е работодател на една част от тези които са на минимална заплата. Интересно е, че около 27 процента смятат, че увеличението на МРЗ ще доведе до нарастване на приходите в НОИ, но този нелогичен на пръв поглед отговор, когато се свърже с притесненията на повече от половината, че ще има увеличение на сивия сектор , получава своето обяснение.
  Повече от една трета от отговорилите работодатели определено имат притеснение, че в тазгодишния бюджет не са предвидени разходи за увеличение на МРЗ . В този смисъл не трябва да се забравя, че едно увеличение на МРЗ ще води до реално увеличение на разходите на фирмата за наемането на работници, защото ще има увеличение на вноските в НОИ и на други елементи на трудовите правоотношения. Даже някои мениджъри са изчислили, че 11,67% увеличение на целия фонд за работна заплата може и да доведе в някои случаи до фалит на фирмата, тъй като вече са достигнали минимума на работниците, които могат да поддържат. Затова казват, че заплащането трябва да расте за повече работа, а не заради нараснали нужди. Отношенията работник – работодател са основани на предоставяне и на плащане за работната сила, а не за изпълнение на социални програми, като фондации, помощи за бедните и др.
  Според Цветан Симеонов, правната уредба трябва да се измени спешно в посока на създаване на възможност за наемане на гъвкаво работно време с почасово заплащане. В различни отрасли със сезонен характер това е наложително. 88% от анкетираните приемат този начин на работа и почасово заплащане като измерител на техния труд. В този смисъл всяко противопоставяне на въвеждането временна заетост и разкриването на бюра за временна заетост от страна на синдикатите се отличава от позициите на интервюираните работници и служители. Като цяло 75 % от работодателите са склонни да приемат ръст на работната заплата, но свързан с ръст на производителността на труда.
  Ето и някои коментари на работодатели, които недвусмислено дават отговори:
  - Секторът, в който работим е в тотална криза и въобще не може да се мисли за увеличение на заплатите. Служителите разбират това и единственото, което искат е запазване на работните места.
  - В години, в които се борим да спасим добрите и качествени професионалисти, гарантирайки натовареност на мощностите се и работодателите на МСП работят за трима, немотивираното увеличение на РЗ на калпак е вредно. Вероятно ще оставя част от хората на половин работен ден.
  - Не може в частния бизнес държавата да определя заплатите.
  - Увеличението на заплатите може да се случи само в резултат на подобряване на икономическите показатели във всяка конкретна фирма и то не пропорционално на всички служители, а в зависимост от конкретния принос и правилата за РЗ в самата фирма.
  - При сегашното свиване на пазара в нашата сфера, особено в резултат на застоя в строителната дейност, е немислимо да се завишават доходите.
  
  Линк
  
  

• 1/2 съгласни на съкращения за повече пари

  
   Административно увеличение на заплатите е неприемливо за почти 70% от работодателите. Това показва проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) след предложенията на социалното министерство за ръст с 11,07 или с 11,67%. Несъгласните изтъкват, че заплащането трябва да е обвързано с положения труд. Към 15% са склонни на увеличение, но за сметка на съкращения. Работниците се разделят почти поравно в мнението си. Макар и с малко - 51,2% приемат риска от съкращение в очакване за повече пари.
  Девет от всеки 10 работодатели признава, че дори да има административно вдигане на минималната заплата, не смята да качи пропорционално останалите. Към 38% очакват това да увеличи безработицата, а 53% - сивия сектор.
  
  Линк
  
  

• Salaries Should Relate Directly to Quantity of Labour - Chamber of Commerce, Industry Survey

  
   
  According to a survey of the Bulgarian Chamber of Commerce and Industry (BCCI), salaries should be related directly to the quantity of labour. The poll was conducted on the occasion of the salary raise in 2011 suggested by the Minister of Labour and Social Policy Totyu Mladenov in two variants - by 11.07 or by 11.67 per cent. A total of 15.6 per cent of employers accept the idea, but think to implement it by staff cuts, while 14.3 per cent would not dismiss anyone. Some 70 per cent do not agree that salaries should be raised. 
  Линк
  
  

• MOST OF BULGARIA'S EMPLOYERS AGAINST MIN WAGE INCREASE - STUDY

  
   
  
  68.8% of employers in Bulgaria do not approve a raise of the state's minimum wage, according to a study by the Bulgarian Chamber of Commerce and Industry.
  The study was carried out following proposals by Minister of Labour Totyu Mladenov and trade unions for the minimum wage to be raised by some 11% in mid-2011.
  15.6.% of respondent employers have answered that they would accept the administrative measure, but will have to reduce the number of employees.
  Just 14.3% of respondents have said they fully accept the possible raise and will not fire workers.
  The rest, some 70%, are firmly against a minimum wage increase, according to the BCCI study.
  Employers see the administrative raise in salaries as threatening them with the possibility that their workers might request a proportional up in their own wages.
  
  Линк
  
  

• Цветан Симеонов: Увеличението на минималната заплата ще струва на бизнеса 48 млн.

  
  
   Ако се увеличи минималната работна заплата, държаният сектор ще погълне 8,4 млн. лева годишно. Частният сектор обаче ще бъде „глобен” с повече от 43 млн. лева. Това заяви председателят на българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов по Нова телевизия по повод данните от анкета сред работодарели, които БТПП обяви вчера.
  По думите му, ако се добави и пропорционалното увеличение на останалите възнаграждения по веригата, тази сума ще скочи значително.„Около 15% от фирмите в България отдавна вече не са с минимални заплати, като тези предвидени в закона. Тоест при около 85% от включените в анкетата фирми имат хора на минимална работна заплата”, каза Симеонов.От министерството на труда малко прибързано увеличиха минималните осигурителни прагове с около 5%, което също е удар по бизнеса.
  Няма работодател, който да не иска да увеличи заплатите на своите работници, категоричен е Цветан Симеонов. По думите му от 2002 до 2009 г. ръстът на средната работна заплата в страната е около 140%. Производителността на труда обаче се е увеличила само на половина – т.е. 70%.
  Според председателят на БТПП, работната заплата не бива да се разглежда като измерител на труда. Тя оценява количеството и качеството на положения труд в България.Пламен ДимитровОт своя страна лидерът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че почти няма държави, в които няма национално определена минимална работна заплата. В 4-5 страни от ЕС тя се уговаря между браншовете, или като минимална заплата, или като минимална ставка.Според него минималните възнаграждения у нас също трябва да се определят по този начин. „В металургията има споразумение, според което минималната заплата в сектора е 400 лв.”, посочи той.17,2 млрд. лева е общата сума на работните заплати, платени в България през миналата година, каза още Пламен Димитров.„Не е вярно, че вдигането на минималната работна заплата има пряк ефект върху заетостта. През миналата година 300 хил. души са загубили работата си при положение, че минималната заплата беше замразена в продължение на две години”, допълни лидерът на КНСБ.
  
  Линк