Фирми предлагат регистър на частните дългове

Цвета Динкова

27.04.2011 18:58

Единен регистър за дълговете на фирмите и на гражданите и законова регламентация на дейността на фирмите за събиране на просрочени задължения. Това поискаха най-големите компании в тази сфера, действащи в България, на дискусия по проблемите на задлъжнялостта, организирана от Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Всички дългове на частни лица - към банки, лизингови дружества, неплатени сметки за ток или парно и др. - да влязат в общ регистър, предложи Васил Тошев, управляващ директор на FSG Consulting. Той беше подкрепен от колегите си от бранша. Според събирачите на дългове достъп до регистъра трябва да се даде на Националната агенция за приходите (НАП), както и на тях самите. В регистъра ще има и секция за фирмени задължения. Зам.-шефката на НАП Димана Митева по принцип подкрепи идеята.

В момента действа кредитен регистър към централната банка. В него влизат дълговете ни към търговските банки и лизинговите дружества. Според събирачите обаче той не е достъпен за компаниите. Част от тях вече са организирали свои бази данни с фирмени борчове.

Ако има единен регистър на дълговете, фирмите ще могат срещу заплащане да разберат дали техни потенциални клиенти са изрядни платци или е рисково с тях да се сключват договори, като например за покупка на телефонен апарат. Според Тихомир Тошев, управител на “Фронтекс”, такава практика има в САЩ и много държави от ЕС. Не стана ясно обаче как данните ни ще бъдат защитени от злоупотреби и как ще се предотврати преднамерено опетняване на репутацията.

Справка на “Труд” показа, че в САЩ дейността на т. нар. колектори на дългове е законово регламентирана. Информацията за кредитната история на американците е обвързана с номера на социалната им осигуровка.

Българските събирачи на дългове също поискаха закон за дейността им, както и създаването на специална комисия с надзорни функции. Според американския регламент има часови пояси, в които колекторите не могат да безпокоят длъжниците по телефона. Описани са случаите, в които събирачите могат да се свързват с роднини или съседи на борчлиите.

В България се обсъжда и закон за фалит на физическите лица, който трябва да определи лимитите на отговорност и гратисния период при обявяване на несъстоятелност. Не се очаква той да стане готов до края на годината.

Цвета ДИНКОВА

Земеделие и търговия били най-рискови

Земеделието, търговията на едро и дребно, както и строителството са секторите с най-голям риск от просрочване и неплащане на междуфирмените дългове. Това съобщи Райна Миткова-Тодорова, управител на ЕОС Матрикс. През тази година от фалит са застрашени именно фирмите, които няма да успеят да съберат дълговете си. Профилът на рисковите компании се променя. В началото на кризата такива бяха експортно ориентираните дружества, но сега те са едни от най-печелившите, каза Миткова-Тодорова. Според нея цената, на която специализираните фирми изкупуват просрочени дългове, варира силно - от 2 до 30% от стойността на задълженията в зависимост от това колко е голям рискът.

В България работят около 20 фирми за събиране на дългове. Част от тях изкупуват задълженията на банки, лизингови дружества, компании за комунални и битови услуги. Други специализират в посредничество между кредитор и длъжник.

Линк

Пл. Димитров: Минималната работна заплата да покрива прага на бедност

"Ако стане едно такова увеличение на минималната работна заплата, в държавния сектор ще означава 8.2 милиона допълнително. В частния сектор цифрата е по-значителна – над 43 милиона". Това каза пред Нова телевизия председателят на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов. Министерството на труда и социалната политика предложи минималната работна заплата да стане 270 лева, вместо сегашните 240. Синдикатите пък настояват тя да бъде поне 290 лева. В същото време от Българска търговско-промишлена палата (БТПП) направиха проучване, според което 85% от работодателите са против увеличаване на минималната работна заплата сега. "Резултатът бе предизвестен и очакван, защото около 15% от фирмите в България отдавна вече не са с минимални заплати", добави Симеонов. Той заяви, че експерти от БТПП са направили изследвания сред работниците в един от регионите, според което почти половината от тях искат увеличение на минималната заплата, но се притесняват. "Манипулация е твърдението, че като се вдигне работната заплата, хората ще си изгубят работата. Това не е причината. Миналата година без тя да се вдига, 360 хиляди души загубиха работата си", заяви от своя страна президентът на КНСБ Пламен Димитров. "Минималната работна заплата би трябвало да покрива прага на бедност. Това е функцията й в цял свят. Ако се възприеме прага на бедност, който определя социалното министерство, той е 211 лева. По обратния път, като сложим данъците и осигуровките, се получава 270 лева. Според нас и официалната методика истинският праг на бедност е 290 лева. Без данъци и осигуровки прави 237 лева в джоба на човека", поясни Пламен Димитров. "Много хора в България разглеждат работната заплата като нещо, измерител на бедността. Нейната функция е да овъзмезди труда. Няма как, ако в една фирма не е произведено нещо, то да се раздава", подчерта Цветан Симеонов.
Линк