Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
Водещ: Китай е най-големият търговски партньор на България в Азия, но вносът на Китай намалява. Това сочат данните на Националния статистически съюз (НСИ) вчера. Вие с какви данни разполагате?
Георги Стоев: Бих казал, че това е една положителна тенденция за нас, когато намалява вноса от една държава, а се увеличава износът за нея. Това, което искам само да ви кажа, че според данните също на НСИ, през последната година износът за Китай се е увеличил с 238% в сравнение с миналата година и това е един доста позитивен сигнал.
Водещ: А какви са перипетиите, пречките в търговията ни с Китай?
Георги Стоев: Първо искам да кажа, че Българската Търговско – промишлена палата е съорганизатор и инициатор на различни форуми и изложби, които имат цел да бъдат подпомагани усилията на /.../ среди, на малките и средни предприятия и в държавните структури в развитието на тези търговско – икономически връзки. Но пречките са били от различен характер и в различните исторически периоди са имали различно влияние върху нашите двустранни връзки. Това, което наблюдаваме напоследък е една активна позиция на Китай по отношение на България, търсене на експортно ориентирани производства, включително и на шофьорите, които да могат да излязат на китайските пазари и това е съвсем в контекста на стратегията на ЕС за излизане от икономическата криза. Не отдавна г-н Барозу заяви, че шансът на Европа за преодоляване на кризата е износът на китайските пазари и пазарите в Азия. И това е една добра тенденция, че през последната година имаме увеличаване на износа към Китай.
Водещ: А има ли такава тенденция, не само през последната година, а изобщо?
Георги Стоев: Ние търсим, както БТПП и нейните регионални структури, както и подпомагане от браншовите организации. Участваме в един процес за търсене, инвестиране в тези ниши, които биха донесли успех на търговско – икономическите връзки, но това е само на корпоративно ниво. Ние се надяваме, че в повечето случаи, когато става дума за Азия, има, твърде силна роля играе и държавата, тъй като особено през последните години все по-силни са призивите, както от Китай, така и от Япония, така и от Корея за определяне на стратегии в икономическите връзки, на приоритети в двустранните икономически отношения, които биха могли да бъдат взаимноизгодни за двете страни. Както знаете, нашето членство в ЕС не ни ограничава в тези връзки, а въпросът е да намерим техните подходящи параметри.
Водещ: Какво България изнася за Китай? Какво можем да им предложим освен туризъм?
Георги Стоев: През последния период, където е отбелязан растеж на износа най-така голям ръст е отбелязан в секторите на суровини и материали и разнообразни продукти с артикули от хранително – вкусовата промишленост. Сега, наблюдава се обаче спад при износа в два сектора – мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход, както и на храни и живи животни, което е било все пак един от развитите сектори преди години. За съжаление, тези сектори не са най-доброто, което бихме могли да предложим на китайските пазари. Според мен има една голяма възможност за развитие в сферата на строителството, участие в експертните услуги – строителен надзор, технически надзор. В Китай сега в момента се провеждат мащабни реконструкции и строителни проекти, които канят международни участници и мисля, че българският строителен сектор, който сега, всички знаем, че е в криза, би могъл да се замисли сериозно по тази нова възможност.
Водещ: Китай често е наричан икономическо чудо, защото в условията на глобална финансова криза икономиката на азиатската страна расте. Възможно ли е това да доведе до известна зависимост в Китай от икономически план, по – конкретно за България говорим?
Георги Стоев: България е твърде малка държава, за да изпадне в такава икономическа криза. Още повече, че последните тенденции са точно обратното – търсене на форми и търговски връзки, които да преодолеят това отрицателно салдо, натрупано през годините. Китай си има и своите, разбира се, причини и стратегии за това. Една от основните причини е, че Световната търговска организация все още се въздържа да даде на Китай статут на пазарна икономика заради все пак централизирания характер на управление на икономиката и заради силните, агресивната външна експанзия, която има и една от стратегиите на Китай това е намаляване на тези отрицателни търговски дефицити с редица държави, сред които и България за наше щастие. Въпросът е да се възползваме от тази възможност. Не случайно пак повтарям, че в ЕС се развиват редица програми, които насърчават малкия и средния бизнес, търси тези възможности в Китай, Япония, Корея, в Цяла Азия и нашите структури, както и едно от нашите звена „Националният център за професионално обучение” в системата на БТПП също е един така /.../ за новите програми, които са на ЕС „Understanding China”, която способства за преодоляването на междукултурните различия, за търсенето на съвместни контакти и установяването на успешни бизнес отношения.
Христина ТИШЕВА
Водещ: А какви са перипетиите, пречките в търговията ни с Китай?
Георги Стоев: Първо искам да кажа, че Българската Търговско – промишлена палата е съорганизатор и инициатор на различни форуми и изложби, които имат цел да бъдат подпомагани усилията на деловите среди, на малките и средни предприятия и държавните структури в развитието на тези търговско – икономически връзки. Но пречките са били от различен характер и в различните исторически периоди са имали различно влияние върху нашите двустранни връзки. Това, което наблюдаваме напоследък е една активна позиция на Китай по отношение на България, търсене на експортно ориентирани производства, включително и на строителните фирми и проектантски бюра, които да могат да излязат на китайските пазари и това е съвсем в контекста на стратегията на ЕС за излизане от икономическата криза. Неотдавна г-н Барозу заяви, че шансът на Европа за преодоляване на кризата е излизането на китайските пазари и пазарите в Азия. И това е една добра тенденция, че през последната година имаме увеличаване на износа към Китай.
Водещ: А има ли такава тенденция, не само през последната година, а изобщо?
Георги Стоев: Ние търсим, както БТПП и нашите регионални структури, както и подпомагане на браншовите организации. Участваме в един процес за търсене, инвестиране в тези ниши, които биха донесли успех на търговско – икономическите връзки, но това е само на корпоративно ниво. Ние се надяваме, че в повечето случаи, когато става дума за Азия, твърде силна роля да играе и държавата, тъй като особено през последните години все по-силни са призивите, както от Китай, и от Япония, така и от Корея за определяне на стратегии и приоритети в двустранните икономически отношения, които биха могли да бъдат взаимноизгодни за двете страни. Както знаете, нашето членство в ЕС не ни ограничава в тези връзки, а въпросът е да намерим техните подходящи параметри.
Водещ: Какво България изнася за Китай? Какво можем да им предложим освен туризъм?
Георги Стоев: През последния период, където е отбелязан растеж на износа най-голям е ръста отбелязан в секторите на суровини, материали и разнообразни продукти от хранително – вкусовата промишленост. Наблюдава се спад при износа в два сектора – мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход, както и на храни и живи животни, което е било един от развитите сектори преди години. За съжаление, тези сектори не са най-доброто, което бихме могли да предложим на китайските пазари. Според мен има една голяма възможност за развитие в сферата на строителството, участие в експертните услуги – строителен надзор, технически надзор. В Китай сега се провеждат мащабни реконструкции и строителни проекти, които канят международни участници и мисля, че българският строителен сектор, който сега, всички знаем, че е в криза, би могъл да се замисли сериозно по тази нова възможност.
Водещ: Китай често е наричан икономическо чудо, защото в условията на глобална финансова криза икономиката на азиатската страна расте. Възможно ли е това да доведе до известна зависимост в Китай от икономически план, по – конкретно за България говорим?
Георги Стоев: България е твърде малка държава, за да изпадне в икономическа зависимост от подобен характер. Последните тенденции показват точно обратното – търсене на форми и търговски връзки, които да преодолеят това отрицателно салдо, натрупано през годините. Китай си има и своите причини и стратегии за това. Една от основните причини е, че Световната търговска организация все още се въздържа да даде на Китай статут на пазарна икономика заради централизирания характер на управление на икономиката и заради силната търговска експанзия. Една от стратегиите на Китай е насочена към намаляване на тези отрицателни търговски дефицити с редица държави, сред които и България, за наше щастие. Въпросът е как да се възползваме от тази възможност. Не случайно в ЕС се развиват редица програми, които насърчават малкия и средния бизнес, да търси тези възможности в Китай, Япония, Корея, в Цяла Азия. Нашите структури, както и едно от нашите звена „Националният център за професионално обучение” в системата на БТПП също е един участник в новите програми, на ЕС „да разберем Китай” ( „Understanding China”), която помага за преодоляването на междукултурните различия, за търсенето на съвместни контакти и установяването на успешни съвместни проекти.