Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската академия на науките (БАН), Селскостопанска академия, Техническия университет - София и около 10 други университети и висши училища се споразумяха за създаването на Съвет за иновации. Учредителното събрание на новата структура се състоя на 11 май в сградата на БТПП, когато зам.-председателят на БАН акад. Александър Попов и председателят на БТПП Цветан Симеонов подписаха официално споразумението. Цветан Симеонов, председател на БТПП, разказа за дейността на съвета пред IDG.BG.
По време на откриване на Учредителното събрание на Съвета за иновации беше подписано рамково споразумение за сътрудничество между БТПП и БАН. В какво ще се изразява това сътрудничество?
Целите на Съвета са определени за достигане на средствата за наука и иновации в БВП на Република България до 1 % през 2015 г. Ще се подпомага развитието и внедряването на нови технологии в България и повишаване конкурентоспособността на българското предприемачество. Надяваме се на повишаване възможностите на българските малки и средни предприятия за достъпа им до европейското финансиране на дейности, свързани с научна и развойна дейност. Удовлетворен съм, че на учредяването присъстваха около 30 представители на бизнеса, като интересът нарастваше до часа на подписването на Рамково споразумение за сътрудничество между БТПП и БАН, което всъщност представлява актуализация на подписано преди две години споразумение с фокус върху науката и иновациите.
Функциите на иновационния съвет ще бъдат логистични. Той ще свързва науката с практиката. Целта е Съветът да осигурява тясна, постоянна връзка между бизнеса и научната сфера, за да работят в по-добър синхрон. Предложили сме и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да излъчат свой представител в новата структура с достатъчно висок статут, за да може компетентно и отговорно да участва в работата на Съвета, за да имаме постоянния контакт и подкрепата на държавата. Работата е разчетена за провеждане на обучения за МСП, свързани с разработка на проекти за внедряване на иновации и високи технологии, финансирани от Европейски фондове. Първата реална стъпка ще бъде създаването на общ информационен сайт, които да обедини всички съществуващи иновативни разработки и същевременно да ги дефинира по отраслов принцип. По думите на заместник председателя на БАН академик Попов, задачите или поръчките, които дава бизнесът, трябва да бъдат публични и съответно да има надпревара, кой да ги изпълни. Говорим за активна позиция и на научните и развойните звена.
На следващо място Съветът по иновациите ще формира екипи от експерти за изготвяне и изпълнение на изследователски и иновативни проекти, с които да кандидатстват пред български и европейски институции с цел по-широк достъп на българските научни и бизнес среди до високотехнологични разработки. Най-после стигаме до внедряване на иновациите при спазване изискванията за осигуряване на защитата на интелектуалната собственост. Това също е причина за ограничените резултати в тази област досега.
Кое ще бъде ключовото в дейността на Съвета за иновации?
Разчитаме на активно участие на експерти от Съвета в разработка на законопроекта за иновации. У нас наистина се мисли за всяка дейност да се напише закон, но важното в случая е да гарантираме интересите и активността и на двете страни - на бизнеса и на научните звена. За Палатата е важно да се гарантира един своеобразен филтър на цялата налична информация, свързана с иновативни разработки, обработка и разпространение сред МСП, което ще включва консултации и съдействие на МСП със сериозни намерения за внедряване в производството на иновативни технологии, продукти и услуги. Тук водеща ще е ролята за търсене общия интерес и разбирателството между науката и нуждите на предприемача.
Използва ли се в достатъчна степен от бизнеса капацитетът на научните звена?
Може би не, тъй като трудно се ориентира в наличната информация, която е с различни източници и често е раздробена. Вече имах повод да съобщя, че по данни на икономическия анализаторски отдел на БТПП, констатирахме в проучване сред членовете ни за намеренията на фирмите да въвеждат иновации, че голяма част от фирмите още нямат разбиране за нуждата от рационално и активно ползване на капацитета на съществуващите научни звена. Макар и посочвайки повече от един отговор, на въпроса как предприятията смятат да въвеждат иновации, почти 80% от отговорилите фирмит смятат да развиват иновации със свои собствени кадри, което е доста лекомислено. Други 32% от представители на бизнеса възнамеряват да внедрят иновации с помощта на научно-изследователски институти. 20 % са готови да разчитат на помощта на специалисти от ВУЗ и 3 на сто са готови да търсят решения при чуждестранни специалисти. Данните станаха доста, но забележете, само 32% от анкетираните са заявили, че не смятат да влагат средства в иновации, по данни от изследването. Извън това проучване, трябва да добавим и наличието на бюрократични пречки и липса на стимули – липса на ефективно облекчено финансиране, високолихвените кредити, липса на данъчни облекчения.
По време на подписване на споразумението, акад. Александър Попов, зам.-председателят на БАН, заяви че академията очаква от бизнеса да получава поръчки за насочване на научните усилия. Съществуват ли вече правила в тази насока и как ще се осъществява финансирането на тези поръчки?
В споразумението с БАН е записано, че БТПП ще извършва проучвания сред своите членове, за да насочва усилията на научните среди във вярната посока. Тези проучвания БТПП финасира чрез експертния си човешки потенциал. По отношение на финансирането на самата разработка, експерти от двете организации – БТПП и БАН ще имат за цел да установят реалността и евентуалния ефект на предложенията, да ги селектират и ще се търси инидивидуално решение чрез участието на двете заинтересовани страни бизнес и наука към осигуряването на кредитни средства, достъп до фондове за рисков капитал, търсене на финансиране по програма JEREMIE и т.н.
Разкажете ни за приетия Правилник за устройството на дейността на Съвета и Програма за работа през 2011г.
Правилникът на Съвета предоставя възможност на всички физически и юридически лица, които имат желание да работят за превръщането на българската икономика в „икономика на знанието” да се включат в работата му. Естествено предвиждаме една по-широка възможност, дейностите да са разнообразни, но основният акцент е поставен върху създаването на информационен сайт, които да дава информация на фирмите за всички съществуващи научни разработки и възможностите за тяхното внедряване в производството.
Какви са основните цели, които на този начален етап си е поставило ръководството на Съвета за иновации?
Много ни се иска нашата логистика да засили информационните връзки, така че всички приложни научни разработки да стигнат до най-широко поле от малки и средни предприятия от бизнеса. Така всеки, който дори не е подозирал, че може да увеличи производителността си чрез внедняване на научни разработки, да може бързо да си направи сметката и вместо да чака да обявят съответната програма, да пише проекти, да си представи колко лесно сам може да финансира нещо, което да му помогне да стане по-конкурентоспособен. Целта на Съвета е да оказва активна помощ на МСП чрез технически, финансови, маркетингови и всякакви други консултации за каквито има капацитет, така че срещата между бизнеса и науката да се осъществи, в полза и на двете страни.