БТПП: Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително
Работодатели: Увеличението на минималната заплата ще натовари още повече бизнеса
Работодателските организации се обявиха против решението на правителството да увеличи минималната работна заплата от 1 юли от 240 лв. ма 270 лв. Според тях това ще натовари още повече бизнеса. Повод за реакцията им е изказването на премиера Бойко Борисов от вчера. Той обясни, че най-вероятно в сряда правителството ще вземе решение за вдигането на минималната работна заплата. До 10 дни ще бъде взето окончателно решение и за пенсиите. С около 20 млн. лв. допълнително до края на годината ще бъде натоварен бюджетът, обясни още премиерът.
Ако тази промяна стане факт, малко над 8 млн. лв. допълнително за заплати и осигуровки ще бъдат необходими на държавния сектор. Частният сектор обаче ще трябва да отдели още 37 млн. лв. за заплати и 6,6 млн. лв. за осигуровки, което прави общо 43,6 млн. лв., посочват от Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
Проучване на платата показва, че 5,6% от работодателите приемат идеята, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% не са съгласни с повишаването на заплатите. Половината от работещите са посочили, че увеличението на заплатите трябва да бъде обвързано с намаление на персонала.
Според около 40на сто от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.
Официалната позиция на Българската стопанска камара ще стане ясна след обсъждането на темата по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Според камарата обаче увеличението на минималната заплата трябва да е част от процедурата по приемането на държавния бюджет и бюджетите на социалните фондове за следващата календарна година. Те предлагат повишението да стане факт от 1 януари следващата година. Дотогава ще има достатъчно време за анализ и подробна оценка на идеята.
Единствената работодателска организация, която подкрепя идеята на правителството е Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
БТПП: Увеличението на минималната работна заплата ще е в сериозна тежест за бизнеса
Заявката на премиера Бойко Борисов, направена при посещението му в Аксаково през уикенда, че още тази сряда правителството ще вземе решение за увеличение на минималната заплата заради по-добри приходи в бюджета, провокира остри реакции сред работодателите от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), според които остава усещането за натрупване на нови тежести за бизнеса.
Бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление. Това става, въпреки че Бюджет 2011 е приет с макрорамка, в която са заложени 240 лв. минимална работна заплата, а чрез нивата на осигурителните прагове на практика вече има увеличение заплатите в светлата част на икономиката, се казва в изявление на палатата.
При промяна на заплатата от 240 на 270 лв. допълнително нужните пари за държавния сектор ще бъдат в размер на 7 001 880 лв. за заплати, 1 263 839 лв. за осигуровки, или общо 8 265 719 лв. В частния сектор ще трябва да бъдат отделени повече 36 904 950 лв. за заплати, плюс 6 661 343 лв. за осигуровки, или общо 43 566 293 лв.
Тези изменения са само за наетите на минимална заплата от 240 лв. При верижна реакция по другите нива на длъжностите необходимите средства нарастват.
Според проучване на БТПП заплащането трябва да е пряко обвързано с количеството положен труд. По повод на предложенията на министъра на труда и социалната политика за ръст на заплатите през 2011 г. последното проучване на палатата показва, че 5,6% от работодателите приемат идеята, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% не са съгласни с повишаването на заплатите.
Работещите се разделят почти поравно в мнението си дали увеличението на заплатите трябва да е обвързано със съкращения. 51,22% се обявяват "за" намаляването на персонала. На въпроса: ако има административно увеличение на минималната работна заплата, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители, едва 10,4% от работодателите отговорят положително. Останалите са против.
При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.
Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза, каза от своя страна председателят на УС на БТПП Цветан Симеонов.
Въпреки упоритата съпротива на финансовия министър Симеон Дянков, предизборният популизъм надделя и минималната заплата ще бъде увеличена. Тя ще бъде 270 лева от 1 юли (в момента е 240 лв).
Премиерът Бойко Борисов публично обяви в Аксаково, че решението ще бъде взето на правителственото заседание в сряда. Той се аргументира с по-добрите приходи в бюджета. За април Министерството на финансите отчете над 190 млн. лв. излишък. Това обаче не е повод за кой знае каква радост, защото с натрупване за първите четири месеца бюджетът продължава да е с дефицит от малко над 500 млн. лв.
Освен това по традиция по отношение на приходите април е най-силният месец в годината. Тогава се внасят данъците върху общия доход на физически лица - самоосигуряващи се, еднолични търговци, наемодатели. През същия месец БНБ внася в бюджета годишното превишение на собствените си приходи над разходите. Миналата година например излишъкът през април беше 370 млн. лв. Въпреки това се наложи ревизия на бюджета в средата на годината и увеличение на заложения дефицит.
Работодатели пресметнаха, че увеличението на минималната заплата с 30 лв. ще струва на държавата 8 265 719 лв. В тази сума влизат само възнагражденията на работещите на минимума, без да се смятат верижните увеличения по другите нива в административната йерархия. Още 20 млн. лв. ще са необходими за по-високи социални помощи и обезщетения, които са обвързани с най-ниското възнаграждение.
Частният бизнес ще бъде натоварен доста повече. Заетите на минимална заплата там са около 100 хил. души. Повишението ще увеличи разходите на фирмите само за тях с 43 566 293 лв., изчислиха в Българската търговско-промишлена палата (БТПП). В тази сума обаче не влизат сумите за увеличение на доходите на работещите със заплати между 240 лв. и 270 лв. Отделно от това се очаква сериозен натиск от останалите работещи, чиито възнаграждения изведнъж ще се изравнят с минималните или поне ще се приближат до тях.
Почти всички българи ще усетят увеличението по таксите, които плащат на личния лекар и в болниците - те са съответно 1 и 2% от минималната заплата.
Синдикатите побързаха да приветстват изявлението на министър-председателя. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също подкрепя скока на минималното възнаграждение от средата на годината. Останалите работодатели обаче реагираха въздържано на новината.
Бизнесът не одобрява вдигането на минималната заплата
Промяната на минималната работна заплата от 240 на 270 лв. ще струва повече на частния сектор, отколкото на държавата. Това става ясно от становището на Българската търговско-промишлена палата по политиката на доходите (БТПП).
Повод за изявлението на БТПП е вчерашното изявление на премиера Бойко Борисов, че в сряда правителството ще вземе решение за увеличение на минималната заплата.
Ако това стане, държавният сектор трябва да задели 7 млн. лв за заплати, 1.263 млн. лв за осигуровки или общо 8.26 млн. лв., са пресметнали от БТПП. В частния сектор ще трябват в повече 36.9 млн. лв за заплати , плюс 6. 7 млн. лв за осигуровки или общо 43.57 млн. лв. Тези изменения се отнасят само за тези, наети срещу минималната заплата от 240 лв. А вероятно ще бъдат засегнати и по-високите нива на заплащане.
Повишаването на минималната заплата да влезе в сила от 1 януари 2012 г. и да е част от обсъждането на държавния бюджет за догодина. За това настоява пък Българската стопанска камара. От камарата припомнят, че от размера на минималната работна заплата зависят и средната работна заплата, средната и минималната пенсия, включително и субсидиите на политическите партии, съобщи БНР.
Според проучване на БТПП, 5,6% от работодателите приемат идеята на социалния министър Тотю Младенов за ръст на заплатите през 2011 г. , но смятат да я осъществят със съкращения на персонала. Други 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% обаче не са съгласни с повишаването на заплатите.
Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на заплатите трябва да е обвързано със съкращения. 51,22% се обявяват „за“ намаляването на персонала.
На въпроса, ако има административно увеличение на минималната работна заплата, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители, едва 10,4% от работодателите отговорят положително. Останалите са против.
При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) засега е единствена сред работодателските организации, която се обяви открито за скок на най-ниското възнаграждение. През април стана ясно, че след допитване до своите структури Управителният съвет на организацията единодушно е подкрепил вдигането на минималната заплата на 270 лв. от 1 юли.
Целенасочената политика на правителството и Министерството на труда и социалната политика доведе до увеличението на минималната работна заплата от 1 юли 2011 година. МРЗ ще бъде увеличена от 240 на 270 лева, каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов при откриването на Център за обществена подкрепа в Златоград, съобщиха от МТСП.
Длъжни сме да компенсираме доходите на най-уязвимите групи и до 10 дни ще се вземе решение за увеличението на пенсиите, допълни Младенов.
Община Златоград е сред първите общини, които са се възползвали от схема „Развитие“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“ за осигуряването на заетост след придобиване и повишаване на професионалната квалификация на безработни. Към момента по нея са наети 195 лица, като общо ангажираните по програмата са 290, съобщи министър Младенов. Той уточни, че това е довело до спад на безработицата в общината на 11,4% към днешна дата в сравнение с юни 2010 година, когато тя е била 20%.
Центърът за обществена подкрепа – Златоград е част от проект „Партньорство в подкрепа на децата и семействата от област Смолян“, финансиран със средства по ОПРЧР. В него трима социални работници, педагог и психолог предоставят комплекс от социални услуги като реинтеграция на децата от институции, консултиране и подкрепа на семейства в риск, оценяване и обучение на бъдещи приемни родители и осиновители, консултиране и подкрепа на деца с противообществени прояви. От услугите могат да се възползват 25 лица. Превантивната работа ще се извършва основно в училищата и детските градини. На територията на общината функционират още Център за социална рехабилитация и интеграция и Дневен център за деца с увреждания.
Според Димитър Манолов това, че ще има увеличение на работната заплата не е новина.
“Това не е новина. Аз винаги съм твърдял, че това ще стане. И каквито и глупости да си приказваме и да си разменяме нелепи аргументи… За съжаление, се случва по нелеп начин – идват избори”, коментира той пред “Всеки ден”.
Относно това дали изборите са причината или държавата сега има възможност за това Манолов допълни: “Умерен оптимист съм и с поглед върху нещата. А държавата винаги е имала възможност да направи това увеличение. А и тук не става дума за някакъв сериозен ресурс”.
Бизнесът ще бъде натоварен с над 40 млн. лева от ръста на минималната заплата
Основната тежест от повишението на минималната заплата от 240 лева на 270 лева ще падне върху бизнеса, сигнализираха в понеделник работодателските организации. Преди ден премиерът Бойко Борисов обяви, че минималната заплата ще бъде увеличена с 30 лева от 1 юли, а до десетина дни ще стане ясно и с колко ще се повишат пенсиите.
От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) обявиха, че бизнесът ще трябва да отдели с близо 37 млн. лева повече за заплати и 6.6 млн. лева повече за осигуровки, което увеличава разходите му с 43.5 млн. лева до края на годината. От БТТП коментираха, че допълнителният разход от 43 млн. лева за бизнеса отразява само промените при заетите на заплата от 240 лева. “При верижна реакция по другите нива на длъжностите необходимите средства нарастват“, коментираха оттам.
По данни на търговската палата в държавния сектор ще бъдат нужни допълнително 7 млн. лева за заплати и 1.3 млн. лева за осигуровки. Така държавата ще даде допълнително 8.3 млн. лева за заплати. Според разчетите, обявени от Бойко Борисов, държавният бюджет ще се натовари допълнително с 20 млн. лева до края на годината. Не е ясно обаче каква част от свързаните с минималната заплата социални плащания, също ще бъдат коригирани.
Досега обявените разчети на социалното министерство сочеха, че при 30 лева ръст в минималната заплата месечно държавните разходи ще се увеличат с около 3 млн. лева, но 1.6 млн. лева ще се връщат обратно под формата на приходи от данъци и осигуровки.
От Българската стопанска камара припомниха, че минималната заплата се използва като основа за плащания и формиране на бюджетни разходи, регламентирани в над 20 закона и над 40 подзаконови нормативни акта. “Размерът на минималната заплата е обвързан по икономически път и със средната работна заплата, със средната пенсия, с минималната социална пенсия, с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и други социални плащания и помощи, с определяне на държавни такси и субсидии, включително и субсидиите на политическите партии“, коментираха оттам.
Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст също се равнява на минималната работна заплата. С нея са обвързани и таксите за преглед при лекар и ден престой в болница, които сега са съответно 1% и 2% от 240 лева или 2.40 лева и 4.80 лева.
От камарата коментираха, че минималната заплата и свързаните с нея плащания засягат основни икономически и бюджетни пропорции и влияят пряко върху финансова устойчивост в условия на валутен борд и продължаваща икономическа криза.
Все още не е ясно върху кои плащания ще рефлектира увеличението на минималната работна заплата. Този въпрос щял бъде обсъждан на заседанието на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество в четвъртък.
От БСК заявиха, че очакват сериозна дискусия на заседанието на тристранния съвет. Оттам смятат, че актуализацията на минималната заплата трябва да е част от процедурата по приемане на държавния бюджет и бюджетите на социалните фондове за следващата календарна година, т. е. увеличението следва да стане от 1 януари 2012 година.
Засега КРИБ е единствената работодателска организация, която подкрепя повишението на доходите от средата на годината.
Мика Зайкова от КТ “Подкрепа“ заяви, че синдикатите очакват повишението на минималната заплата да предизвика именно верижно нарастване на доходи. “Няма да е честно хората, заети на 270 лева, преди повишението на минималната заплата да останат на същата заплата“, посочи тя.
В понеделник социалният министър Тотю Младенов също коментира в Златоград, че промяната в минималната работна заплата ще доведе автоматично до увеличение на заплащането и в други сектори, в които браншовите минимални заплати са обвързани с коефициент спрямо минималната за страната.
Младенов не се ангажира с прогноза с какъв процент ще се актуализират пенсиите и допълни, че по този въпрос в момента се правят разчети от Министерство на финансите и НОИ.
Преди време от синдикатите настояха за увеличение на пенсиите с 5.3%, за да се компенсира инфлацията. Подобен ръст на пенсиите от средата на годината би коствал допълнително около 300 млн. лева на бюджета.
Работодателите искат повишаването на минималната заплата да бъде от 2012 г.
Работодателските организации са категорични, че вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса и затова увеличението на минималната работна заплата трябва да стане от следващата година с новия бюджет на държавата.
От Българската търговско-промишлена палата изчисляват, че при промяна на заплатата от 240 на 270 лева, държавата ще трябва да даде допълнителни 8 милиона лева, докато на бизнеса това ще струва близо 44 милиона лева. От Българската стопанска камара припомнят, че от размера на минималната работна заплата зависят и средната работна заплата, средната и минималната пенсия, включително и субсидиите на политическите партии.
"Доста вече тежести се събраха върху бизнеса, осигурителната вноска все още в по-голямата част се изплаща от работодателя, а не от работника, като добавим и това, че бизнесът плаща по-скъп ток отколкото гражданите, с което субсидира социалната политика на държавата, мисля, че вече стигаме до предели, които не са доста здравословни за българския бизнес.", каза председателят на палатата Цветан Симеонов.
Повечето от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата и ще има преминаване на фирми в сивия сектор.
"Ще има странични ефекти, ще има повече сив сектор, ще има повече безработни, освободени, когато не могат да си посрещат разходите, особено малките и средни фирми.", каза още Симеонов.
Вчера премиерът заяви, че в сряда кабинетът ще обсъди вдигането на минималната работна заплата и пенсиите.
Бизнесът не одобрява еднозначно вдигането на заплати
Промяната на минималната работна заплата от 240 на 270 лв. ще струва повече на частния сектор, отколкото на държавата. Това става ясно от становището на Българската търговско-промишлена палата по политиката на доходите (БТПП).
Вчера премиерът Бойко Борисов съобщи, че в сряда правителството ще вземе решение за увеличение на минималната заплата, а до десет дни ще стане ясно с колко.
Ако това стане, държавният сектор трябва да задели 7 млн. лв за заплати, 1.263 млн. лв за осигуровки или общо 8.26 млн. лв., са пресметнали от БТПП. В частния сектор ще трябват в повече 36.9 млн. лв за заплати , плюс 6. 7 млн. лв за осигуровки или общо 43.57 млн. лв. Тези изменения се отнасят само за тези, наети срещу минималната заплата от 240 лв. А вероятно ще бъдат засегнати и по-високите нива на заплащане.
Около 19.9 милиона лева допълнително до края на годината ще струва увеличението на минималната работна заплата, заяви обаче социалният министър Тотю Младенов.
Повишаването на минималната заплата да влезе в сила от 1 януари 2012 г. и да е част от обсъждането на държавния бюджет за догодина. За това настоява пък Българската стопанска камара, цитирана от "Дневник".
От камарата припомнят, че от размера на минималната работна заплата зависят и средната работна заплата, средната и минималната пенсия, включително и субсидиите на политическите партии, допълва БНР.
Увеличаването на минималната работна заплата с 30 лв. може да повиши безработицата, коментира зам.-председателят на БСК Камен Колев пред "Фокус". Той изтъкна, че ако едно малко предприятие месечно дава 10 000 лв. за заплати, то след увеличаването би следвало да дава с 12,5 % повече. И при положение,че средствата за фонд „Работна заплата” не са нараснали, изходът е да се преструктурират възнагражденията, като се намалят. Още по-крайната и лоша мярка е да се освободят допълнително работници, което означава да се засили основният проблем – безработицата, посочи той.
Според проучване на БТПП, 5,6% от работодателите приемат идеята на социалния министър Тотю Младенов за ръст на заплатите през 2011 г. , но смятат да я осъществят със съкращения на персонала. Други 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% обаче не са съгласни с повишаването на заплатите.
Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на заплатите трябва да е обвързано със съкращения. 51,22% се обявяват "за" намаляването на персонала.
На въпроса, ако има административно увеличение на минималната работна заплата, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители, едва 10,4% от работодателите отговорят положително. Останалите са против.
При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) засега е единствена сред работодателските организации, която се обяви открито за скок на най-ниското възнаграждение. През април стана ясно, че след допитване до своите структури Управителният съвет на организацията единодушно е подкрепил вдигането на минималната заплата на 270 лв. от 1 юли.
Тотю Младенов: Длъжни сме да компенсираме доходите
Около 19.9 млн. лв. допълнително до края на годината ще струва увеличението на минималната работна заплата на 270 лева, заяви днес в Златоград министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, предаде БТА.По думи му промяната в минималната работна заплата ще доведе автоматично до увеличение на заплащането и в други сектори, в които браншовите минимални заплати са обвързани с коефициент спрямо минималната за страната.
Според министъра в редица сектори се забелязва, че България излиза от кризата.
"Длъжни сме да компенсираме доходите на най-бедните", смята социалният министър. Той не се ангажира с прогноза с какъв процент ще се актуализират пенсиите и допълни, че по този въпрос в момента се правят разчети от Министерство на финансите и НОИ.
Станишев: БСП има заслуги във вдигането на заплатите и пенсиите
Лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че решението за вдигане на заплатите и на пенсии е конкретен резултат от заявката на опозицията за внасяне на вот на недоверие заради провала в социално-икономическата политика. Той обаче изрази подозрение, че предстоящото увеличението няма да покрие дори индексация за инфлацията през последните две години.
Станишев отбеляза, че от няколко месеца настояват минималната работна заплата да бъде поне 300 лв. и пенсиите да бъдат компенсирани с размера на инфлацията. "Това го правихме последователно, дори изпреварващо по време на нашия мандат", заяви бившият премиер, цитиран от БТА.
БТПП: Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително
"Съобщението на премиера Бойко Борисов от Аксаково, че в сряда правителството ще вземе решение за увеличение на минималната заплата заради по-добри приходи в бюджета, създава у работодателите от БТПП чувство за натрупване на нови тежести за бизнеса. Бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление. Това става, въпреки че бюджетът за 2011 г. е приет с макрорамка, в която са заложени 240 лв. МРЗ, а чрез нивата на осигурителните прагове на практика вече има увеличение на заплатите в светлата част на икономиката" - гласи прессъобщение на БТТП.
Линк
Бизнесът скочи срещу увеличението на заплатата
БТПП: При промяна ще са нужни над 8 млн. лв. за чиновниците
Увеличаването на минималната работна заплата от 240 на 270 лева създава у работодателите чувство за натрупване на нови тежести за бизнеса.
Това заявиха от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) по повод изказването на премиера Бойко Борисов от Аксаково, че в сряда правителството ще вземе решение за увеличение на минималната заплата заради по-добри приходи в бюджета.
Бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление, припомня БТПП.
Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза, смята шефът на палатата Цветан Симеонов.
Работодателите отбелязват, че Бюджет 2011 г. е приет с макрорамка, в която са заложени 240 лева минимална заплата, а чрез нивата на осигурителните прагове има увеличение заплатите в светлата част на икономиката.
При промяна на заплатата от 240 на 270 лв. допълнително нужните пари са: за държавния сектор 7 001 880 лв. за заплати, 1 263 839 лв. за осигуровки или общо 8 265 719 лв.
В частния сектор ще трябват в повече 36 904 950 лв. за заплати, плюс 6 661 343 л за осигуровки или общо 43 566 293 лв., изчислиха от БТПП.
Тези изменения са само за заетите на 240 лв.
При верижна реакция по другите нива на длъжностите необходимите средства нарастват.
Според проучване на БТПП заплащането трябва да е пряко обвързано с количеството положен труд.
Около 19,9 млн. лв. допълнително до края на годината ще струва увеличението на минималната работна заплата на 270 лв., заяви социалният министър Тотю Младенов
Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза.
Това заяви днес председателят на управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов.
В съобщение от организацията, разпространено днес, се казва, че това увеличение създава у работодателите от БТПП чувство за натрупване на нови тежести.
Бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление, пише в съобщението.
При промяна на заплатата от 240 на 270 лв. на държавния сектор ще са нужни допълнителни 7 млн. лв. за заплати, 1,3 млн. лв. за осигуровки или общо 8,3 млн. лв., изчисляват от палатата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Менда Стоянова: Минималната заплата да расте по браншове
5|1152004.05.2011
Социалният министър намерил пари за повишаване на минималната заплата
25|2598401.04.2011
Работещите продължават да намаляват
68|2126211.05.2011
В частния сектор ще трябват в повече 36 904 950 лв за заплати , плюс 6 661 343 лв за осигуровки или общо 43 566 293 лв.
Тези изменения са само за заетите на 240 лв. При верижна реакция по другите нива на длъжностите необходимите средства нарастват.
Според проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) заплащането трябва да е пряко обвързано с количеството положен труд.
По повод на предложенията на министъра на труда и социалната политика за ръст на заплатите през 2011 г. последното проучване на палатата показва, че 5,6% от работодателите приемат идеята, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14,3% не биха уволнили никого.
Около 70% не са съгласни с повишаването на заплатите.
Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на заплатите трябва да е обвързано със съкращения. 51,22% се обявяват "за" намаляването на персонала.
На въпроса, ако има административно увеличение на минималната работна заплата, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители, едва 10,4% от работодателите отговарят положително. Останалите са против.
При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.
Междувременно социалният министър Тотю Младенов заяви, че около
19,9 млн. лв. допълнително до края на годината ще струва увеличението
на минималната работна заплата на 270 лева. Според него в редица сектори се забелязва, че България излиза от кризата.
Длъжни сме да компенсираме доходите на най-бедните, смята социалният министър. Той не се ангажира с прогноза с какъв процент ще се актуализират пенсиите и допълни, че по този въпрос в момента се правят разчети от Министерство на финансите и НОИ.
Решението за определяне на минимална заплата от 270 лева от 1 юли ще се обсъди окончателно на заседание на МС в сряда, а до 10 дни се очаква да стане ясен и размерът на увеличение при пенсиите според министър Тотю Младенов.
По думите му промяната в минималната работна заплата ще доведе автоматично до увеличение на заплащането и в други сектори, в които браншовите минимални заплати са обвързани с коефициент спрямо минималната за страната.
Бизнесът изрева срещу вдигането на минималната заплата
Правителството стоварва нова тежест на гърба на бизнеса с намерението да вдигне минималната работна заплата на 270 лв., ожалиха се от Българската търговско-промишлена палата.Само 10,4 на сто от работодателите възнамеряват да последват примера на кабинета и да вдигнат възнагражденията на подчинените си, сочи проучване.
Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза, коментира председателят на УС на Българската търговско-промишлена палата
Цветан Симеонов по повод обявеното от премиера намерение на кабинета в сряда да се вземе решение за увеличаване на работната заплата от 240 на 270 лв.
Новината създала у работодателите от БТПП чувство за натрупване на нови тежести за бизнеса. Бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление, се казва в позицията на БТПП, изпратена до медиите.
Според бизнеса за вдигането на минималната заплата с 30 лв. на правителството ще му трябват допълнително малко над 8 млн. лв., докато работодателите в частния сектор ще трябва да се бръкнат с 43,5 млн. лв.отгоре. Обяснението на БТПП е за по-големите разходи за бизнеса е,че вдигането на минималните заплати повлича след себе си по верижната реакция и увеличението на парите на служителите на другите нива.
Според последното проучване на БТПП само 10,4% от работодателите заявяват, че са готови да увеличат пропорционално заплатите на всичките си служители, ако бъде вдигната минималната работна заплата.
Останалите са против. 5,6% от работодателите приемат идеята, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14,3% не биха уволнили никого.
Около 70% не са съгласни с повишаването на заплатите.
Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.
Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на заплатите трябва да е обвързано със съкращения. 51,22% се обявяват "за" намаляването на персонала. При работещите мненията в процентно съотношение са обратни.
По повод обявеното вчера от премиера увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) до 270 лв. днес от Българската стопанска камара (БСК) и от Българската търговско промишлена палата (БТПП) коментираха решението. От БТПП коментират, че бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление и допълват, че се създава впечатление за натрупване на нови тежести върху работодателите. Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза, коментира председателят на УС на БТПП Цветан Симеонов .
Линк
БТПП: Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително
Съобщението на премиера Бойко Борисов от Аксаково, че в сряда правителството ще вземе решение за увеличение на минималната заплата заради по-добри приходи в бюджета, създава у работодателите от БТПП чувство за натрупване на нови тежести за бизнеса. Бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление. Това се казва в официално изявление на БТПП.
Това става въпреки, че Бюджетът 2011г. е приет с макрорамка, в която са заложени 240 лв МРЗ, а чрез нивата на осигурителните прагове на практика вече има увеличение заплатите в светлата част на икономиката.
При промяна на заплатата от 240 на 270 лв. допълнително нужните пари са:за държавния сектор 7 001 880 лв за заплати, 1 263 839 лв за осигуровки или общо 8 265 719 лв. В частния сектор ще трябват в повече 36 904 950 лв за заплати , плюс 6 661 343 лв за осигуровки или общо 43 566 293 лв.
Тези изменения са само за заетите на 240 лв. При верижна реакция по другите нива на длъжностите необходимите средства нарастват.
Според проучване на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ заплащането трябва да е пряко обвързано с количеството положен труд. По повод на предложенията на министъра на труда и социалната политика за ръст на заплатите през 2011 г. последното проучване на Палатата показва, че 5,6% от работодателите приемат идеята, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% не са съгласни с повишаването на заплатите.
Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на заплатите трябва да е обвързано със съкращения. 51,22% се обявяват "за" намаляването на персонала. На въпроса, ако има административно увеличение на минималната работна заплата, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители, едва 10,4% от работодателите отговорят положително. Останалите са против.
При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.
Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза - каза Председателят на УС на БТПП Цветан Симеонов.
БТПП: Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително
Съобщението на премиера Бойко Борисов от Аксаково, че в сряда правителството ще вземе решение за увеличение на минималната заплата заради по-добри приходи в бюджета, създава у работодателите от БТПП чувство за натрупване на нови тежести за бизнеса. Бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление. Това се казва в официално изявление на БТПП.
Това става въпреки, че Бюджетът 2011г. е приет с макрорамка, в която са заложени 240 лв МРЗ, а чрез нивата на осигурителните прагове на практика вече има увеличение заплатите в светлата част на икономиката.
При промяна на заплатата от 240 на 270 лв. допълнително нужните пари са:за държавния сектор 7 001 880 лв за заплати, 1 263 839 лв за осигуровки или общо 8 265 719 лв. В частния сектор ще трябват в повече 36 904 950 лв за заплати , плюс 6 661 343 лв за осигуровки или общо 43 566 293 лв.
Тези изменения са само за заетите на 240 лв. При верижна реакция по другите нива на длъжностите необходимите средства нарастват.
Според проучване на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ заплащането трябва да е пряко обвързано с количеството положен труд. По повод на предложенията на министъра на труда и социалната политика за ръст на заплатите през 2011 г. последното проучване на Палатата показва, че 5,6% от работодателите приемат идеята, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% не са съгласни с повишаването на заплатите.
Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на заплатите трябва да е обвързано със съкращения. 51,22% се обявяват „за“ намаляването на персонала. На въпроса, ако има административно увеличение на минималната работна заплата, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители, едва 10,4% от работодателите отговорят положително. Останалите са против.
При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.
Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза – каза Председателят на УС на БТПП Цветан Симеонов.
БТПП: Вдигането на заплати товари бизнеса допълнително
Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза, казва председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов в съобщение на организацията.
От БТПП изчисляват, че при увеличение на минималната работна заплата с 30 лв. за заетите с минимално възнаграждение на държавата ще са необходими общо 8 265 719 лв. допълнително за заплати и осигуровки, а на бизнеса – 43 566 293 лв. При верижна реакция по другите нива на длъжностите необходимите средства нарастват.
Според БТПП съобщението на премиера Бойко Борисов от Аксаково, че в сряда правителството ще вземе решение за увеличение на минималната заплата заради по-добри приходи в бюджета създава у работодателите от палата чувство за натрупване на нови тежести за бизнеса. Бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление.
Това става въпреки, че Бюджетът 2011 е приет с макрорамка, в която са заложени 240 лв. минимална заплата, а чрез нивата на осигурителните прагове на практика вече има увеличение заплатите в светлата част на икономиката.
Според проучване на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ заплащането трябва да е пряко обвързано с количеството положен труд. По повод на предложенията на министъра на труда и социалната политика за ръст на заплатите през 2011 г. последното проучване на палатата показва, че 5,6% от работодателите приемат идеята, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% не са съгласни с повишаването на заплатите.
Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на заплатите трябва да е обвързано със съкращения. 51,22% се обявяват "за" намаляването на персонала. На въпроса, ако има административно увеличение на минималната работна заплата, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители, едва 10,4% от работодателите отговорят положително. Останалите са против.
При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.
БТПП: Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително
"Съобщението на премиера Бойко Борисов от Аксаково, че в сряда правителството ще вземе решение за увеличение на минималната заплата заради по-добри приходи в бюджета, създава у работодателите от БТПП чувство за натрупване на нови тежести за бизнеса. Бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление. Това става, въпреки че бюджетът за 2011 г. е приет с макрорамка, в която са заложени 240 лв. МРЗ, а чрез нивата на осигурителните прагове на практика вече има увеличение на заплатите в светлата част на икономиката" - гласи прессъобщение на БТТП.
Линк
БТПП: Вдигането на заплати товари бизнеса допълнително
Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза, казва председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов в съобщение на организацията. От БТПП изчисляват, че при увеличение на минималната работна заплата с 30 лв. за заетите с минимално възнаграждение на държавата ще са необходими общо 8 265 719 лв. допълнително за заплати и осигуровки, а на бизнеса – 43 566 293 лв.
Линк
БТПП: Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително
"Съобщението на премиера Бойко Борисов от Аксаково, че в сряда правителството ще вземе решение за увеличение на минималната заплата заради по-добри приходи в бюджета, създава у работодателите от БТПП чувство за натрупване на нови тежести за бизнеса. Бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление. Това става, въпреки че бюджетът за 2011 г. е приет с макрорамка, в която са заложени 240 лв. МРЗ, а чрез нивата на осигурителните прагове на практика вече има увеличение на заплатите в светлата част на икономиката" - гласи прессъобщение на БТТП.
Ето и останалата част от становището на Българската търговско-промишлена палата:
"При промяна на заплатата от 240 на 270 лв. допълнително нужните пари са: за държавния сектор 7 001 880 лв. за заплати, 1 263 839 лв. за осигуровки, или общо 8 265 719 лв. В частния сектор ще трябват в повече 36 904 950 лв. за заплати, плюс 6 661 343 лв. за осигуровки, или общо 43 566 293 лв. Тези изменения са само за заетите на 240 лв. При верижна реакция по другите нива на длъжностите необходимите средства нарастват."
Според проучване на Българската търговско-промишлена палата заплащането трябва да е пряко обвързано с количеството положен труд. По повод на предложенията на министъра на труда и социалната политика за ръст на заплатите през 2011 г. последното проучване на палатата показва, че 5,6% от работодателите приемат идеята, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% не са съгласни с повишаването на заплатите.
Работещите се разделят почти поравно в мнението си дали увеличението на заплатите трябва да е обвързано със съкращения. 51,22% се обявяват "за" намаляването на персонала. На въпроса, ако има административно увеличение на минималната работна заплата, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители, едва 10,4% от работодателите отговарят положително. Останалите са против.
При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната. "Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза" – каза председателят на УС на БТПП Цветан Симеонов.
По повод обявеното вчера от премиера увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) до 270 лв. днес от Българската стопанска камара (БСК) и от Българската търговско промишлена палата (БТПП) коментираха решението.
От БТПП коментират, че бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление и допълват, че се създава впечатление за натрупване на нови тежести върху работодателите.
Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза, коментира председателят на УС на БТПП Цветан Симеонов
При промяна на заплатата от 240 на 270 лв. допълнително нужните пари са: за държавния сектор 7 001 880 лв за заплати, 1 263 839 лв за осигуровки или общо 8 265 719 лв. В частния сектор ще трябват в повече 36 904 950 лв за заплати , плюс 6 661 343 лв за осигуровки или общо 43 566 293 лв. Тези изменения са само за заетите на 240 лв. При верижна реакция по другите нива на длъжностите необходимите средства нарастват, става ясно от изчисленията на БТПП.
Според проучване на организацията заплащането трябва да е пряко обвързано с количеството положен труд.
Междувременно от БСК посочват, че официалната позиция на организацията по проблема ще бъде представена след обсъждане в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Увеличението следва да стане от 1 януари 2012 г. след извършване на подробна оценка на въздействие, настояват още от организацията. От там допълват, че актуализацията на МРЗ трябва да е част от процедурата по приемането на държавния бюджет и бюджетите на социалните фондове за следващата календарна година.
Да се пристъпи към минимизиране на ролята на административно определяната МРЗ като инструмент на бюджета и социалната политика чрез поетапна промяна на съответната правна рамка, настояват още от БСК. От там допълват:
През изминалите години МРЗ се превърна в основен бюджетен и социален инструмент, а не в измерител на труда, отчитащ производителността, резултатността и квалификацията. Минималната заплата се използва като основа за плащания и формиране на бюджетни разходи, регламентирани в над 20 закона и над 40 подзаконови нормативни акта.
Размерът на показателя е обвързан по икономически път и със средната работна заплата, със средната пенсия, с минималната социална пенсия, с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и други социални плащания и помощи, с определяне на държавни такси и субсидии, вкл. субсидиите на политическите партии. По такъв начин МРЗ и свързаните с нея плащания засягат основни икономически и бюджетни пропорции и влияят пряко върху финансова устойчивост в условия на валутен борд и продължаваща икономическа криза.
БТПП: Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително
София /КРОСС/ Съобщението на премиера Бойко Борисов от Аксаково, че в сряда правителството ще вземе решение за увеличение на минималната заплата заради по-добри приходи в бюджета, създава у работодателите от БТПП чувство за натрупване на нови тежести за бизнеса. Бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление. Това се казва в официално изявление на БТПП.
Това става въпреки, че Бюджетът 2011г. е приет с макрорамка, в която са заложени 240 лв МРЗ, а чрез нивата на осигурителните прагове на практика вече има увеличение заплатите в светлата част на икономиката.
При промяна на заплатата от 240 на 270 лв. допълнително нужните пари са:за държавния сектор 7 001 880 лв за заплати, 1 263 839 лв за осигуровки или общо 8 265 719 лв. В частния сектор ще трябват в повече 36 904 950 лв за заплати , плюс 6 661 343 лв за осигуровки или общо 43 566 293 лв.
Тези изменения са само за заетите на 240 лв. При верижна реакция по другите нива на длъжностите необходимите средства нарастват.
Според проучване на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ заплащането трябва да е пряко обвързано с количеството положен труд. По повод на предложенията на министъра на труда и социалната политика за ръст на заплатите през 2011 г. последното проучване на Палатата показва, че 5,6% от работодателите приемат идеята, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% не са съгласни с повишаването на заплатите.
Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на заплатите трябва да е обвързано със съкращения. 51,22% се обявяват "за" намаляването на персонала. На въпроса, ако има административно увеличение на минималната работна заплата, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители, едва 10,4% от работодателите отговорят положително. Останалите са против.
При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.
Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза - каза Председателят на УС на БТПП Цветан Симеонов.
БТПП: Вдигането на заплати товари бизнеса допълнително
Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза, казва председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов в съобщение на организацията.
От БТПП изчисляват, че при увеличение на минималната работна заплата с 30 лв. за заетите с минимално възнаграждение на държавата ще са необходими общо 8 265 719 лв. допълнително за заплати и осигуровки, а на бизнеса – 43 566 293 лв. При верижна реакция по другите нива на длъжностите необходимите средства нарастват.
Според БТПП съобщението на премиера Бойко Борисов от Аксаково, че в сряда правителството ще вземе решение за увеличение на минималната заплата заради по-добри приходи в бюджета създава у работодателите от палата чувство за натрупване на нови тежести за бизнеса. Бизнесът продължава да плаща по-висока цена за тока и така да субсидира битовото потребление.
Това става въпреки, че Бюджетът 2011 е приет с макрорамка, в която са заложени 240 лв. минимална заплата, а чрез нивата на осигурителните прагове на практика вече има увеличение заплатите в светлата част на икономиката.
Според проучване на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ заплащането трябва да е пряко обвързано с количеството положен труд. По повод на предложенията на министъра на труда и социалната политика за ръст на заплатите през 2011 г. последното проучване на палатата показва, че 5,6% от работодателите приемат идеята, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14,3% не биха уволнили никого. Около 70% не са съгласни с повишаването на заплатите.
Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на заплатите трябва да е обвързано със съкращения. 51,22% се обявяват "за" намаляването на персонала. На въпроса, ако има административно увеличение на минималната работна заплата, готови ли сте да увеличите пропорционално заплатите на всички служители, едва 10,4% от работодателите отговорят положително. Останалите са против.
При работещите мненията в процентно съотношение са обратни. Около 40% от работодателите са на мнение, че ако се повишат заплатите, ще се увеличи безработицата, а над 53% смятат, че ще има преминаване на фирми от официалната икономика към неформалната.
Вдигането на заплати и пенсии ще натовари бизнеса допълнително и затова ще трябват решения и в негова полза, каза председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. Според сметките на БТПП при увеличение на минималната работна заплата с 30 лв. за заетите с минимално възнаграждение на държавата ще са необходими общо 8 265 719 лв. допълнително за заплати и осигуровки, а на бизнеса – 43 566 293 лв.
Линк
16 български фирми се срещат с повече от 50 словенски компании по време на бизнес форум
От днес българска бизнес делегация придружава президента Георги Първанов по време на официалното му посещение в Словения. Фирми от областите: енергетика, строителство, специална продукция, машиностроене и металообработка, медицинска апаратура и фармацевтика, водени от Александър Кашукеев, член на УС на БТПП ще посетят Словенската търговско-промишлена палата и получат информация за икономиката и бизнес средата в Словения.
На 7 юни в Любляна представителите на 16 български фирми ще се срещнат с повече от 50 словенски компании по време на бизнес форум, организиран в рамките на Европейската мрежа за икономическо и иновационно сътрудничество Enterprise Europe Network, офис от която има и в БТПП. Партньорството между българската и словенската ТПП се осъществява както на двустранна основа, така и в ЕЕN, чиято цел е подпомагане на МСП в Европа.
Във форума ще вземат участие президента на България Георги Първанов и президента на Словения Данило Тюрк. Презентация на икономическия и инвестиционен климат на нашата страна ще направи новият зам.минвистър на икономиката, енергетиката и туризма Даниел Дончев.
След официалната част и неформални разговори между фирмите и двамата президенти ще се проведат и двустранни срещи. БТПП ще информира за резултатите от срещите
Правителството започва процедура за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ), съобщи днес в Аксаково премиерът Бойко Борисов. Тя ще бъде увеличена от 230 лв. (сега е 240 - бел.ред.) на 270 лв., уточни той. "До 10 дни ще стане ясно и как ще се процедира с увеличението на пенсиите. Това няма да бъде еднократен акт, за да не ни обвинят в популизъм преди изборите", обяви премиерът.
Борисов обясни, че увеличението на заплатата е станало възможно заради по-добрите приходи в бюджета. Това ще струва около 20 млн. лв. и така ще бъдат удовлетворени и синдикатите, изчисли премиерът. Увеличението обаче ще натовари най-вече частния сектор, показа справка на "Дневник" за наетите на минимално възнаграждение.
Те са около 120 хил., от които 85% са в частни фирми. 30-те лева повече ще струват около 20 млн. лв. на работодателите до края на годината. Почти всички българи ще усетят увеличението по таксите, които плащат на личния лекар и в болниците - те са съответно 1 и 2% от МРЗ. Разходите на държавата, изчислени от премиера на 20 млн. лв., ще са за социалните помощи и обезщетения, които са обвързани с минималното възнаграждение.
За ръст на заплатата първи заговориха социалният министър Тотю Младенов и синдикатите, които дори заплашиха със стачки. Против бяха финансовият министър Симеон Дянков, тъй като разходите не са предвидени в бюджета, а отначало и всички работодатели. "Ние от КРИБ вече заявихме, че между нас и синдикатите няма противопоставяне", каза вчера пред "Дневник" председателят й Огнян Донев.
Той обясни, че другите пет представителни работодателски съюза имат съображения против вдигането. Според него сегашният праг от 240 лв. служи на някои фирми да крият задълженията си към държавата, като осигуряват служителите си само на тези пари, а им доплащат неофициално.
Българската стопанска камара възразява срещу административното налагане на по-високи доходи.
Организацията настоява, ако има ръст, той да е по браншове и да отразява реалния принос и производителност на работника. Анкета на Българската търговско-промишлена палата показа, че повечето собственици на фирми очакват да се увеличи безработицата или много дружества да потънат още по-дълбоко в сивата икономика. Над 80% от служителите признават, че при скок на минималното възнаграждение ще поискат и тяхното да се вдигне.
Мотивите на министър Младенов и синдикатите са, че ръстът на МРЗ ще повиши потреблението, а оттам и приходите от данъци и акцизи. "В много малка степен ръстът ще стимулира и вътрешното потребление", смята Огнян Донев. Той отказа да коментира увеличението на пенсиите с обяснението, че за това "трябва да се пита човекът, който разпределя бюджета".
Увеличението на заплатата и пенсиите ще бъде обсъдено формално в Националния съвет за тристранно сътрудничество в сряда след заседанието на правителството. За МРЗ е необходимо само решение на Министерския съвет. Ако кабинетът реши да промени минималния размер на пенсиите обаче, ще трябва одобрение от Народното събрание.
През миналата седмица финансовият министър за пореден път повтори, че "когато видим изпълнението, ако държавата има пари, да, ще ги вдигнем". От думите на премиера днес стана ясно, че е актуална идеята за увеличение, а не за еднократна добавка към пенсиите, каквато също се коментираше, но не стана ясно какво ще се чака 10 дни - дали данни за изпълнението на бюджета, или изчисления по видовете пенсии за непредвидения разход.