БТПП иска експерти от браншовите организации в оценителните комисии за обществени поръчки

БТПП мерките за борба със „сивия” сектор в икономиката

Според едни оценки „сивия” сектор в икономиката е 17%, според други методики „сивото” достига до 45%. Ще напомня само, че ние нямаме ясно понятие какво е „сив” сектор защото едно е в едно отделно взето предприятие и до каква степен това е сива икономика и съвсем друго е да има цял набор от нарушения в законодателството, не само в трудовото, но и да кажем в екологично и т.н., законодателства, защото от там също идват доста нелоялни и неконкуретни предимства.

Ще припомня, че според един много стар наръчник на Палатата в сферата на работата със памука и търговията с памук експертите различават над 40 цвята отненък на сивото и това има значение за цената. За това, когато някой се произнася каква е големината и процента на сивия сектор в България нека да изяснява от какви позиции прави тази оценка, защото в много случаи остава много неблагоприятна картина за България като място за правене на бизнес.

Искам да кажа че подкрепяме усилията на Министерството на икономиката за подобряване на условията на икономическа среда в България, много от тези предложения са идеи дошли от бизнеса и ние сме много радостни, когато ги виждаме осъществени, но ми се иска да се отиде и малко по напред. Ще дам пример с изискването за разходопокривен подход към държавните такси и плащания. Агенцията по вписванията събира приходи и то значителни, става дума за около 60 милиона годишно и в същото време разходите за заплати и техника излиза поне на една трета от сумата. Пита се какво става с изхарчването. Раздават се като премии или пък се пълни държавния бюджет? Не е честно!

Ще дам и едно сравнение с нашия Доброволен регистър в търговската палата, който работи много по-бързо и е с много по-ниски цени, при това без прекъсвания. В държавния се похарчиха 10 пъти повече средства, включително от донори, но бизнеса не може да бъде обслужван перфектно. Ще кажа даже, че това е вода във воденицата на „сивия” сектор, ако фирмата не може да бъде проверена „on line”. Иначе регистърът за това е направен за да може всеки свободно да влезе, да направи своята справка, да провери един бъдещ партньор, когото не познава. Затова не бива да се слагат ограничения и пречки даже от финансов характер, даже като платите такса да можете да влезете регистъра и от справката да сте спокоен. Регистърът събира такси и така е по закон, от този които се вписва, а всички останали ползват информацията. Това е общественият смисъл на един публичен регистър.

Ние от БТПП подкрепяме мерките по линия на Агенцията по приходите. Всички тези действия са подсказани в много случаи и от практиката и от това което самите бизнесмени предлагат, защото за тях огромна тегоба е съществуването на фирми, които не се съобразяват с изискванията на закона и за това получават неконкурентни предимства. Няколко от действията са свързани с по-големи разходи за фирмите, както е включването на касовите апарати на бензиностанциите към сървърите на НАП. Ние от Палата се стремим да обясняваме, на нашите членове, че тези разходи в един по продължителен период и с преспектива ще се върнат при фирмите, защото за тях ще бъде по-добре като им осигуряват конкурентни условия и възможност за оцеляване ако добре се управляват фирмите.

По отношение на данъчната администрация имаме една много сериозна забележка, поради много оплаквания от фирмите, това е информацията която постъпва, че просто данъчните много обичат да се застояват в светлия сектор , защото така им е най-лесно. Правейки ревизия след ревизия в едни и същи фирми, данъчните ангажират една трета от счетоводителите да са заети да обслужват данъчната администрация. Ние мислим, че това не бива повече да се случва. Бихме желали в БТПП да видим усилията на данъчната администрация да бъде насочена към повече от така наречените „сиви” фирми във всичките им отенъци, а пък ако отидат и намерят черните фирми ще бъде още по-добре. Такива действия ще бъдат адмирирани с много аплодисменти.

За да завърша без да даваме превес на претенциите ще кажа, че Палатата и една от нейните главни функции е да работи за българската икономика и да я прави по-светла, за това ние подържаме успоредно със държавния и Доброволния регистър на фирмите, в които има много повече и по-строги изисквания. Благодарение на него наскоро започнахме работа със браншовите организации по създаване на техни регистри, в които се вкарват допълнителни критерии и изисквания. Направихме регистър на контракторите – предприемачи в строителството, с което насърчихме с допълнителни изисквания тяхното пребиваване в светлата икономика и получаване на повече доверие от партньорите.

Линк

БТПП иска експерти от браншовите организациите в оценителните комисии за обществените поръчки

Представители на браншовите бизнес организации да участват в оценителните комисии при възлагането на обществените поръчки – за това настояха експерти от Българската търговско-промишлена палата на дискусия, посветена на промените в Закона за обществените поръчки. Според тях с новите текстове трябва да се постигне по-голяма прозрачност на процедурите, да се намали бюрокрацията и да се осигури по-добро изразходване на публичните средства. „Разбираме трудностите, които възложителите срещат, за да намерят подобни експерти от страна на браншовите организации.
Линк

БТПП иска експерти от браншовите организациите в оценителните комисии за обществените поръчки

„Разбираме трудностите, които възложителите срещат, за да намерят подобни експерти от страна на браншовите организации в различните видове процедури, но за нас включването на представители на браншовите организации в комисиите по оценка в значителна степен ще повиши прозрачността на процедурите, което е една от основните цели на Закона за обществените поръчки“, каза Валентина Зартова от палатата.

Линк

Бизнесът иска прозрачност за обществените поръчки

Да не отпада задължителният представител на браншовите организации в комисиите за оценка на обществените поръчки. Това поиска бизнесът на дискусия в Българската търговско-промишлена палата (БТПП). В нея участваха представители на строителната камара, Националното сдружение на малкия и средния бизнес, консултанти.

Според БТПП участието на външни експерти увеличава прозрачността при избора на изпълнител. В момента то е задължително и дава възможност на гилдията да следи за нарушения. С промените в закона обаче се предвижда участието на независими експерти да става по желание на възложителя. А това ще има лоши последици, коментира зам.-шефът на БСК Камен Колев. “Този специалист може да е без право на глас, но въпросът е да знае как е протекла процедурата”, допълни Колев.

“Настояваме да има представители на браншовите организации в комисиите. Това ще гарантира контрола от страна на обществото, когато се изразходват парите на данъкоплатците”, бе категорична Румяна Георгиева, парламентарен секретар на Конфедерацията на работодателите в България (КРИБ) . Тя изрази надежда, че по време на предстоящите дебати в Народното събрание депутатите ще вземат пред вид становището на КРИБ и ще направят корекции в закона.

Работодатели категорично възразяват и срещу т. нар. инхаус поръчки. При тях държавата или общината може да възложи без търг и конкурс поръчка на дъщерното си дружество. По този начин обаче се нарушава принципът на равнопоставеността, са категорични от БТПП. Според Камен Колев инхаус поръчките пораждат конфликт на интереси и създават условия за корупция.

От БТПП не са съгласни и срещу отпадането на списъка с некоректните възложители на обществени поръчки с европари. Сега той е на сайта на агенцията. На въпрос на “Труд” защо трябва да отпадне, шефът на Агенцията по обществени поръчки Миглена Павлова заяви: “Контролът върху изразходването на европейски средства вече е всеобхватен и няма нужда от подобни списъци.”

Леонора ЛЕКОВА

Оправданието: Процедурите много, експертите - малко

“7500 обществени поръчки са били проведени през м. г., а експертите от бизнеса, които могат да участват в тях, са само 1000. Особено голям е проблемът в строителството - там от началото на 2011 г. до май са проведени 476 процедури, а действащите експерти в този сектор са 173.”

Така изпълнителният директор на Агенцията по обществените поръчки Миглена Павлова обясни промяната възложителите да решават дали да ползват външни експерти в комисиите за избор на изпълнител или не.

“Не мога да кажа колко от процедурите са се реализирали трудно заради липса на специалисти от съответните браншове, но при нас дойде информация, че има проблем. Затова бяхме длъжни да променим закона”, каза Павлова, запитана колко поръчки са се провалили.

Досега имената на специалистите от различните сектори се подаваха на агенцията от браншовите организации. Така през м. г. от различни камари и асоциации са подадени 640 човека. “Това ни принуди да вписваме и самостоятелни кандидатури. Сега те са в отделен списък и възложителите могат да избират от тях”, допълни шефката на агенцията.

По повод на честите промени в ЗОП, който вече е коригиран 21 пъти, Миглена Павлова обясни, че промени ще има и в бъдеще заради европейските директиви. През 2010 г. напр. е излязла нова директива за обществените поръчки в отбранителната индустрия, която също ще трябва да се отрази в нашето законодателство. В момента тече дискусия в ЕК дали процедурите не са прекалено бюрократизирани и не трябва ли да се облекчат, защото разходите по провеждането им били по-големи от ползите.

Линк

Има над 40 оттенъци на сивото, не бива сами да си разваляме имиджа

„Според едни оценки „сивия" сектор в икономиката е 17%, според други методики „сивото" достига до 45%. Ще напомня само, че ние нямаме ясно понятие какво е „сив" сектор, защото едно е в едно отделно взето предприятие и до каква степен това е сива икономика и съвсем друго е да има цял набор от нарушения в законодателството, не само в трудовото, но и да кажем в екологично и т.н., законодателства, защото от там също идват доста нелоялни и неконкуретни предимства", смята Цветан Сименов, съобщават от пресцентъра на палатата.

Според един много стар наръчник на Палатата в сферата на работата със памука и търговията с памук експертите различават над 40 цвята отненък на сивото и това има значение за цената. За това, когато някой се произнася каква е големината и процентът на сивия сектор в България нека да изяснява от какви позиции прави тази оценка, защото в много случаи остава много неблагоприятна картина за България като място за правене на бизнес.

Симеонов подкрепя усилията на Министерството на икономиката за подобряване на условията на икономическа среда в България. „ ...много от тези предложения са идеи дошли от бизнеса и ние сме много радостни, когато ги виждаме осъществени, но ми се иска да се отиде и малко по напред. Ще дам пример с изискването за разходопокривен подход към държавните такси и плащания. Агенцията по вписванията събира приходи и то значителни, става дума за около 60 милиона годишно и в същото време разходите за заплати и техника излиза поне на една трета от сумата. Пита се какво става с изхарчването. Раздават се като премии или пък се пълни държавния бюджет? Не е честно!"

БТПП подкрепя мерките по линия на Агенцията по приходите. Всички тези действия са подсказани в много случаи и от практиката и от това което самите бизнесмени предлагат, защото за тях огромна тегоба е съществуването на фирми, които не се съобразяват с изискванията на закона и за това получават неконкурентни предимства. Няколко от действията са свързани с по-големи разходи за фирмите, както е включването на касовите апарати на бензиностанциите към сървърите на НАП.

От БТПП се стремят да обясняват членовете си, че тези разходи в един по продължителен период и с преспектива ще се върнат при фирмите, защото за тях ще бъде по-добре като им осигуряват конкурентни условия и възможност за оцеляване ако добре се управляват фирмите.

По отношение на данъчната администрация имаме една много сериозна забележка, каза Симеонов. „Поради много оплаквания от фирмите, това е информацията която постъпва, просто данъчните много обичат да се застояват в светлия сектор , защото така им е най-лесно. Правейки ревизия след ревизия в едни и същи фирми, данъчните ангажират една трета от счетоводителите да са заети да обслужват данъчната администрация. Ние мислим, че това не бива повече да се случва. Бихме желали в БТПП да видим усилията на данъчната администрация да бъде насочена към повече от така наречените „сиви" фирми във всичките им оттенъци, а пък ако отидат и намерят черните фирми ще бъде още по-добре. Такива действия ще бъдат адмирирани с много аплодисменти."

Без да дава превес на претенциите Симеонов смята,че и една от главните функции на палатата е да работи за българската икономика и да я прави по-светла, за това подържат успоредно със държавния и Доброволния регистър на фирмите, в които има много повече и по-строги изисквания.

Линк

Има над 40 оттенъци на сивото, не бива сами да си разваляме имиджа

Сивата икономика нагоре

Делът на сивата икономика у нас нараства по всички показатели, показва изследване на Центъра за изследване на демокрацията. Изследването измерва индекс на сивата икономика, който се изчислява по скала от 0 (изцяло бяла фирма) до 10 - (изцяло скрита). С него се следи динамиката на скритите трудови отношения, оборотите, общия индекс на скритата икономика и общата оценка на размерите й. От 2009 г. до края на 2010 г. общата оценка е скочила от 3.5 на 4. Лек ръст има при скритите трудови отношения, т.е. осигуряването върху минимални доходи и даване на допълнително заплащане по други начини, които от около 2.2 през 2009 г. са стигнали до индекс 2.5. Увеличават се и скритите обороти.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов подложи под съмнение способността на държавата да извади на светло сивата икономика, защото проверките са основно в леснодостъпните "бели" компании. "Създава се впечатление, че понеже е по-лесно, една проверка излиза, друга влиза, вместо да се търси наистина некоректният бизнес", смята Цветанов. Според него данните за сивата икономика у нас варират от 17 до 40% в различни изследвания, тъй като няма ясни критерии какво точно се приема за сиво.

Зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева се похвали с успехи в контрола на акцизните стоки - цигари, алкохол и гориво. Не пропусна да отбележи и че имаме най-ниските преки данъци в Европа, но икономистите контрираха, че заради широката данъчна основа по обща тежест сме по средата. Пълната административна тежест на работодателите е 32.3%, а при прехвърляне на част от доходите и разходите в сивия сектор тя намалява с 14.5%, изчислили са от Института за пазарна икономика.

БТПП обяви вчера старта на социална академия в интернет, в която работодатели и граждани могат да се информират за трудовото и осигурителното законодателство, да се абонират за новостите в него, както и да подават сигнали за нередности. От работодателската организация се ангажират да предават сигналите на контролните органи и да следят за резултата от проверките. На базата на анализ на оплакванията ще се правят и предложения за законодателни промени и за различни политики, обещават от БТПП. Проектът се финансира по програмата "Развитие на човешките ресурси". Първите два сигнала са от София и са свързани със заплащането на нощен труд и опит за осигуряване на минимален праг и даване на останалите пари под масата.

Линк

Има над 40 оттенъци на сивото, не бива сами да си разваляме имиджа

БТПП мерките за борба със „сивия” сектор в икономиката

Линк