БТПП иска електронно класиране и обявяване на първите трима в процедурите по ЗОП

• БТПП стартира Виртуална социална академия

  
   Основната цел е повишаване информираността на работодатели, служители и незаети лица за мерки и политики на равнопоставеност на пазара на труда.
  
  
  На 14 юни Българската търговско-промишлена палата (БТПП) представи своята Виртуална социална академия (vsa.bcci.bg), която осигурява редица възможности за справки, самообучение и сигнали на служители, ненаети лица и работодатели.
  Онлайн порталът събира на едно място цялата необходима за работодатели и физически лица информация в областта на законодателството по трудовоправните и осигурителните отношения. Има възможност и за обратна връзка по въпросите от тази сфера чрез секцията „Дискусионен клуб“.
  Сигнали за нарушени трудовоправни и осигурителни отношения могат да бъдат подавани чрез онлайн форма в портала в секция „Helpdesk Правни нарушения“. От БТПП уверяват, че, въпреки че е задължително да бъдат вписани данни като име и фамилия, телефон и имейл адрес, анонимността на подаващите оплаквания лица е гарантирана. Също така БТПП има грижата да насочва към съответната институция подадените жалби, както и след това да информират подалите сигнал за статута на проблема и неговото решение.
  Добри практики са събрани в информационния бюлетин „Социални практики“, който също може да бъде открит във Виртуалната социална академия.
  Полезна информация може да бъде открита в рубриката „Online самоинформиране“.
  Сайтът осигурява достъп до Кодекса по бизнес етика, както и до резултатите от анкети, засягащи познаването на законодателството, регулиращо трудовоправните и осигурителните отношения.
  Една много практична функция на портала е възможността за абониране за актуална информация за промените в законодателството в областта на трудовоправните и осигурителните отношения, което става в секция „Alert механизъм Законодателни промени“. Такива изменения има често и тяхното следене става доста по-лесно с тази опция.
  Виртуалната социална академия е разработена по проект „Повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения и превантивни действия за ограничаването й“, чийто ръководител е Беата Папазова, съветник по европейска интеграция и проекти в БТПП. Финансирането е осигурено по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР), съфинансирана от Европейския социален фонд на ЕС, а проектът се осъществява от БТПП в партньорство с Конфедерация на труда „Подкрепа“ (КТ „Подкрепа“).
  Цели на проекта
  Общата цел на проекта е подобряване адаптивността на заетите лица към предизвикателствата на съвременния пазар на труда в България като съществен фактор за ограничаване на неформалната икономика.
  Основната цел е повишаване информираността на работодатели, служители и незаети лица за мерки и политики на равнопоставеност на пазара на труда, както и стимулиране на тяхното прилагане.
  Беата Папазова, съветник по европейска интеграция и проекти в БТПП, Цветан Симеонов, председател на БТПП, и Васил Чобанов, директор отдел „Бръзки с обществеността“ в БТПП (снимка: Computerworld България)
  Специфичните цели на проекта са:
  Подпомагане действията на държавата за превенция и борба с нерегламентираното предлагане на труд;
  Промотиране и разпространение на иновативни и подходящи форми на организация на труда с цел подобряване качествата на работната сила и резултатите от нея при гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд;
  Подкрепа на предприятията за подобряване възможностите за заетост посредством обучения, насърчаване на самостоятелната стопанска инициатива и географската мобилност;
  Разработване на политики за недопускане на недостиг на работна ръка.
  Срокът за изпълнение на проекта е 31 декември 2013 г. и включва редица дейности, свързани с постигане на определените цели.
  „От ключово значение е нивото на информираност на наетите лица по отношение трудовото и осигурителното законодателство, както и възможностите за защита на трудовите права – пише в анализа на данните от проучването, направено от БТПП във връзка със степента на информираност на работодателите и заетите лица относно действащата нормативна уредба в областта на трудовоправните и осигурителните отношения. – Данните показват ясно изразен дефицит на информация в този аспект. Преодоляването на този дефицит би оказало пряко влияние върху „изсветляването“ на икономиката и рязкото намаляване на констатираните нерегламентирани практики. Нерегламентираното полагане на труд (изцяло или частично) обуславя ниска степен на познаване на ключови елементи на трудовоправните и осигурителните отношения и съответно склонност към толериране и участие в негативни практики, характерни за неформалната икономика.“
  Големите фирми са по-коректни
  Анализът на основанията за заплащане на труда спрямо размера на предприятието показва, че дялът на нереглемантираните практики при микропредприятията е най-голям – 12,7%. При тях се наблюдава най-нисък дял на изцяло заплащане на възнагражденията по трудовия договор – 76,8%.
  В най-благоприятно положение са наетите в компании с над 250 души персонал – там дялът на законосъобразните практики при изплащане на трудовите възнаграждения е най-голям – 92,8%. Освен това в тези предприятия нерегламентираните практики са най-малко – 5,1%.
  Извънредният труд е проблем
  По различен начин обаче стоят нещата, когато става въпрос за заплащане на извънреден труд – нещо, което редица работодатели не правят. Тук, без значение дали респондентите са от организации с до 10 или над 250 души, или по средата, едва между 51% и 58% от служителите от всеки тип предприятие казват, че биват възнаградени за допълнителна работа. Останалите получават частично възнаграждение (14,6%-17,3%), не получават нищо (19%-24,5%), или са се въздържали от отговор.
  
  Линк
  
  

• Ведомствата провели два пъти по-малко търгове

  
   Броят на обществените поръчки, проведени от централните и местни власти, е намалял двойно заради кризата. През последните две години ведомствата са участвали в средно около 7500 процедури. Преди това обаче традиционно са били провеждани между 12 000 и 13 000 търгове. Това съобщи вчера изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки (АОП) Миглена Павлова по време на дискусия, организирана от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) за предстоящите промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП).
  „Дори и да бъде написан изцяло нов закон, като видове процедури и обхват няма да видим нещо по-различно”, каза Павлова в отговор на исканията на бизнеса да бъде изготвен изцяло нов закон за обществените поръчки. Според нея проблеми се пораждат не толкова от самите разпоредби, които съответстват на европейските изисквания, колкото от прилагането им.
  Представители от БТПП обясниха, че подкрепят много от подготвените промени. Сред тях са обединяването в един нормативен акт на всички разпоредби за провеждане на търгове. Така възлагането на малки обществени поръчки вече няма да става по реда, разписан в самостоятелна наредба, а чрез нови текстове в ЗОП. Положително е и въвеждането на типови документи при провеждане на търговете. „Идеята е да бъдат направени и типови договори според икономическите сектори”, обясниха от Агенцията за обществени поръчки. Така ще има отделни контракти за възлагане на различни видове строителни дейности, за доставки и услуги и др.  
  От Българската стопанска камара (БСК) пък отново поискаха да бъде създадено централизирано звено, което да отговаря за провеждане на всички процедури, вместо това да се прави от отделните министерства и агенции. Оттам посочват още, че са нужни и текстове, с които срокът за разплащане след изпълнение на поръчката да се ограничи до един месец. В момента фирмите чакат около половин година, за да си получат парите. Според експертите от АОП обаче това не е свързано с дейността на агенцията, която има роля само до подписването на договорите с изпълнителите.
  
  Линк
  
  

• Сивият сектор на икономиката има над 40 оттенъка, според БТПП

  
   Според  едни оценки  сивият сектор в икономиката е 17%, а според  други методики сивото достига до 45%, напомнят от Българската търговско промишлена палата (БТПП). От там казват, че нямат ясно понятие какво е сив сектор, защото едно е това да се случи в едно отделно взето предприятие и съвсем друго е да има цял набор от нарушения в законодателството.
  От БТПП казват още, че според наръчник на Палатата в сферата на работата с памука и търговията с памук, експертите различават над 40 цвята оттенък на сивото и това има значение за цената. Затова от Палатата обясняват, че когато някой се произнася каква е големината и процента на сивия сектор в България, нека да изяснява от какви позиции прави тази оценка, защото в много случаи остава много неблагоприятна картина за България като място за правене на бизнес. 
  Бизнесът подкрепя усилията на Министерството на икономиката за подобряване на условията на икономическа среда в България, като от там казват, че много от тези предложения са идеи, дошли от бизнеса и той е много радостен, когато ги вижда осъществени. Но от там добавят и, че Агенцията по вписванията събира приходи и то значителни, около 60 милиона годишно и в същото време разходите за заплати и техника излиза поне на една трета от тази сумата. Според БТПП остатъкът от парите се раздава като премии или пък се пълни държавния бюджет, а според тях това не е честно. 
  От БТПП всъщност подкрепят мерките по линия на Агенцията по приходите. Всички тези действия са подсказани в много случаи и от практиката, и от това, което самите бизнесмени предлагат, защото за тях огромна тегоба е съществуването на фирми, които не се съобразяват с изискванията на закона и за това получават неконкурентни предимства, уточняват от там.  
  По отношение на данъчната администрация от БТПП имат една много сериозна забележка и тя е, че данъчните много обичат да се застояват в светлия сектор, защото така им е най-лесно. Правейки ревизия след ревизия в едни и същи фирми, данъчните ангажират една трета от счетоводителите да са заети да обслужват данъчната администрация. От БТПП биха желали да видят усилията на данъчната администрация да бъдат насочени към повече от така наречените сиви фирми във всичките им отенъци, а пък ако отидат и намерят черните фирми, ще бъде още по-добре.
  
  Линк
  
  

• БТПП иска електронно класиране и обявяване на първите трима в процедурите по ЗОП

  
   Представители на браншовите бизнес организации да бъдат излъчени за оценителните комисии при възлагането на обществените поръчки, настояват експерти от Българската търговско-промишлена палата.
  Вчера палатата беше домакин на дискусия за предстоящите промени в Закона за обществените поръчки. С новите текстове трябва да се постигне по-голяма прозрачност на процедурите, да се намали бюрокрацията и да се осигури по-добро изразходване на публичните средства.
  Позицията на БТПП е за пълно въвеждане на електронно класиране и осигуряване на пълна прозрачност за избраните на първите три места при провеждането на процедури за разходване на обществени средства.
  Възраженията за опасност от разкриване на фирмена тайна, които до сега спираха достъпа до данните за срокове, цени и тежест на отделните компоненти по обществените поръчки, трябва да бъдат оставени за частните търгове, а за разходването на публични средства всичко да бъде прозрачно, каза председателят на Управителния съвет на БТПП Цветан Симеонов.
  По думите му това ще бъде от полза не само за фирмите, но и за бюджета.
  Разбираме трудностите, които възложителите срещат при намирането на експерти от страна на браншовите организации в различните видове процедури, но за нас включването на представители на браншовите организации в комисиите по оценка в значителна степен ще повиши прозрачността на процедурите, което е една от основните цели на Закона за обществените поръчки, каза Валентина Зартова ръководител на правната дирекция на БТПП.
  По време на дискусията, организирана от палатата и от списание "Фондове Програми Проекти" експертите поискаха и по-голяма прозрачност при избора на оценители.
  Проф. Димитър Дамянов оспори квалификацията на експертите, които извършват оценка на офертите. Представители на Агенцията по заетостта пък оспориха това предложение, защото то ще създаде възможности за манипулация и за забавяне на изпълнението на обществените поръчки.
  Няма достатъчно външни експерти, които да участват във всички обществени поръчки, и затова се налага използването на услугите им да бъде по желание, обясни изпълнителният директор на Агенцията за обществени поръчки (АОП) Миглена Павлова, която обяви че в момента има 170 регистрирани строителни експерти при над 400 поръчки.
  Последният вариант за промени в ЗОП беше приет от Министерския съвет преди седмица и предстои да бъде разгледан и гласуван в Народното събрание.
  
  Линк
  
  

• БТПП иска електронно класиране и обявяване на първите трима в процедурите по ЗОП

  
   
  
  Представители на браншовите бизнес организации да бъдат излъчени за оценителните комисии при възлагането на обществените поръчки, настояват експерти от Българската търговско-промишлена палата.
  Вчера палатата беше домакин на дискусия за предстоящите промени в Закона за обществените поръчки. С новите текстове трябва да се постигне по-голяма прозрачност на процедурите, да се намали бюрокрацията и да се осигури по-добро изразходване на публичните средства.
  Позицията на БТПП е за пълно въвеждане на електронно класиране и осигуряване на пълна прозрачност за избраните на първите три места при провеждането на процедури за разходване на обществени средства.
  Възраженията за опасност от разкриване на фирмена тайна, които до сега спираха достъпа до данните за срокове, цени и тежест на отделните компоненти по обществените поръчки, трябва да бъдат оставени за частните търгове, а за разходването на публични средства всичко да бъде прозрачно, каза председателят на Управителния съвет на БТПП Цветан Симеонов.
  По думите му това ще бъде от полза не само за фирмите, но и за бюджета.
  Разбираме трудностите, които възложителите срещат при намирането на експерти от страна на браншовите организации в различните видове процедури, но за нас включването на представители на браншовите организации в комисиите по оценка в значителна степен ще повиши прозрачността на процедурите, което е една от основните цели на Закона за обществените поръчки, каза Валентина Зартова ръководител на правната дирекция на БТПП.
  По време на дискусията, организирана от палатата и от списание "Фондове Програми Проекти" експертите поискаха и по-голяма прозрачност при избора на оценители.
  Проф. Димитър Дамянов оспори квалификацията на експертите, които извършват оценка на офертите. Представители на Агенцията по заетостта пък оспориха това предложение, защото то ще създаде възможности за манипулация и за забавяне на изпълнението на обществените поръчки.
  Няма достатъчно външни експерти, които да участват във всички обществени поръчки, и затова се налага използването на услугите им да бъде по желание, обясни изпълнителният директор на Агенцията за обществени поръчки (АОП) Миглена Павлова, която обяви че в момента има 170 регистрирани строителни експерти при над 400 поръчки.
  Последният вариант за промени в ЗОП беше приет от Министерския съвет преди седмица и предстои да бъде разгледан и гласуван в Народното събрание
  
  Линк