СЕГА - Атина "набеди" България за офшорна зона

• Атина "набеди" България за офшорна зона

  
  
  Гърция прие нови данъчни разпоредби, според които плащанията между гръцки фирми и техните партньори от държави с преференциален данъчен режим се облагат с данък в размер на 26%. Данъкът, който се нарича "превантивен", подлежи на възстановяване в срок от 3 месеца, ако данъкоплатецът докаже пред гръцката приходна администрация, че транзакцията е обичайна и е осъществена по пазарни цени. В "черния" списък на държавите с преференциален данъчен режим, наред с класически офшорни зони като Кайманите и Антигуа, са включени и три държави от Европейския съюз - България, Ирландия и Кипър. Бизнесът остро реагира срещу новия данък. Ето част от аргументите на Българската Търговско-промишлената палата: 
   
   
   
  Промените в данъчния кодекс, направени при новото политическо статукво в Гърция, бяха рекламирани като мярка срещу дружества, които участват в схеми за укриване на печалби и ДДС измами. Оказа се обаче, че промените засягат не само фирми от държави, известни като данъчни убежища, но и страни - членки на ЕС. Недопустимо е държава от ЕС да прилага мерки, насочени срещу други държави членки, с презумпцията, че всички сделки между фирми от двете държави са съмнителни. А точно това произтича от въвеждането на т. нар. "превантивен" данък. Да, той подлежи на връщане, но при неясни условия. При това 3-месечният срок е инструктивен, а не задължителен за гръцката администрация. Това на практика означава означава, че забавянето може да е много по-дълго. 
   
  В ЕС всяка страна има правото и свободата да определя размера на корпоративния данък. Важното е той да се прилагат еднакво за всички. Но с "превантивния" данък Гърция прилага дискриминационен режим. Ако на фокус са отделни сделки на отделни фирми, проблем няма, но ако априори се приема, че 
   
   
   
  всички сделки имат потенциал на данъчна измама, 
   
   
   
  това вече е арогантно нарушаване и на европейското законодателство, и на основни икономически принципи.
   
  Всички държави от ЕС - с изключение на България - имат законодателство относно т. нар. "контролирани чуждестранни корпорации". Но това, което Гърция прави, надхвърля рамките и смисъла на всички подобни закони. Просто Атина изведнъж реши да третира държави от ЕС като офшорни зони.
   
  От друга страна, Гърция има много специално отношения към собствения си морски флот. Корабните предприятия в Гърция плащат само такса за документиране на кораба и на практика цял отрасъл, който генерира огромни печалби, се радва на "данъчна неприкосновеност". Ако България предприеме мерки, реципрочни да гръцките, би трябвало да обложи навлото на гръцките кораби, разтоварващи или товарещи от наши пристанища стоки. 
   
  Твърде неясен е самият характер на новия данък. Ако е корпоративен данък, последиците са едни, ако е данък при източника - ще са други, ако се разглежда като своеобразен оборотен данък, последиците ще са различни. Ако е данък върху дохода на контролирано чуждестранно дружество, принципно той не подлежи на връщане. Логиката е, че за данъчната администрация чуждестранното дружество принадлежи на местно лице и неговият доход се счита за местен. Държавите, прилагащи такова облагане, никога не връщат данъка, защото приемат, че чуждестранната фирма не е действителен икономически агент, а е изкуствена, куха структура, създадена за укриване на доход. Но ако държава от ЕС предпоставя, че стопанският й оборот с друга държава от ЕС се осъществява от кухи дружества, тя руши основите, върху които е създаден съюзът.
   
   
   
  Гърция създава опасен прецедент, 
   
   
   
  защото може да окуражи и други да предприемат такива мерки. Опасен прецедент е, защото води до увеличаване на административната тежест за предприемачите, които ще трябва да доказват, че не са данъчни измамници, за всяка сделка. И защото чрез задържането на данъка до доказване, че сделката е "чиста", гръцкият бюджет на практика ще се кредитира за сметка на частния бизнес. 
   
  Държавите, които прилагат по-ниски ставки за корпоративното облагане, са изключително консервативни при признаването на разходи за данъчни цели. И обратното, страните, които прилагат по-високи ставки, създават съществени облекчения за данъкоплатците, с които облагаемата основа се намалява. Поради това, ако се съпоставят данъчните основи, може да се окаже, че разликата в реалното облагане на фирмите в България и Гърция не е толкова драстична. 
   
  Въведените в Гърция мерки трябва да бъдат отменени. Те обаче са добър повод да напомним, че е крайно време и България да въведе законодателство за облагане на "контролираните чуждестранни корпорации". Законът за офшорките, приет в края на 2013 г., подминава този въпрос.