Не бива да се бърза със закона за публично-частното партньорство

Доц. Аврамов, Министерството на финансите представи за обществено обсъждане закон

за публично-частното партньорство (ПЧП). Той необходим ли е към днешна дата?

Законът за ПЧП е крайно необходим и дори e много закъснял. Проектозаконът в сегашния си

вариант има своите минуси, които трябва да се отстранят преди окончателното му приемане от

Народното събрание. Той не е обсъждан с браншовите и работодателските организации и някои

ключови министерства в страната. Публично-частното партньорство се използва

доста в българските общини, но за предварително становище до Националното сдружение на общи-

ните в България проектът не е изпратен. Надявам се след препоръки от отделните работодателски и

браншови организации, както и от общинскит администрации да бъде основно преработен и чак

тогава да бъде разгледан от Министерския съвет и внесен в парламента. Българската търговско-

промишлена палата вече подготви и изпрати до правителството своето обосновано становище.

За изготвянето му бе направена анкета, която браншовите организации - членове на палатата,

попълниха. Според нас, ако се допълни проектозакона, бъдещите субекти само биха спечелили. Досега

ние най-често сме използвали две от формите на ПЧП - обществените поръчки и концесиите, но

има и други възможности.

Новият проектозакон съобразен ли е с практиката в страните от Европейския съюз?

Важно е да се каже, че той не е съобразен с голяма част от досегашната практика в ЕС,

а и други държави извън него, където е много силно застъпено публично-частното партньор-

ство. Израел, Южноафриканската република, Австралия имат традиции в тази област. Не е

отчетен и българският опит. В предишното Народно събрание имаше проектозакон на НДСВ за

ПЧП, като работодателските организации бяха дали своите становища. Този опит можеше да се

използва от администрацията на Министерството на финансите.

Какво трябва да се промени, за да заработи ПЧП у нас?

Сегашният сектор „Публично-частно партньорство”, който е в състава на дирекция „Нацио-

нален фонд”, може да бъде трансформиран в отделна дирекция, за да наблюдава и да осъществява
методологията на ПЧП. Няма проблем методологичното ръководство на ПЧП да остане в Министерство-

то на финансите, защото там от две-три години има такава методология. Но е необходимо сегашни-

ят сектор да прерасне или в самостоятелна агенция към него, или в специализирана дирекция към цен-

тралната администрация на ведомството.

Методологията има ли задължителен характер?

Тя няма задължителен характер, а препоръчителен. Възможно е да се трансформира като

наредба, която да регламентира протичането на този процес у нас. Добре е да се изчака да минат

изборите, за да могат и новите представители на местната власт да вземат участие в обсъждане-

то на този изключително важен нормативен акт.

Кой трябва да осъще ствява контрола на взаимодействието между публичните власти и бизнеса?

Важен въпрос е да има стриктен контрол на публично-частните партньорства, но не по начина,

предвиден в проектозакона. Там е разписан силен превантивен контрол независимо от стойността

на обектите, която може да е незначителна. Например в селище от 600 човека някой бивш жител,

заминал по чужбина на гурбет, решава, че иска да направи чешма, която ще му струва най-много

2 хил. лв. Затова кметът на общината ще трябва да иска разрешение от министъра на финансите.

Смятам, че такова разрешение не е необходимо за подобни малки обекти.

А за какви обекти е наложително?

Необходимо е за такива, които засягат няколко общини и са с голяма стойност, а за тяхното построяване е

нужно изграждането на пътища и други комуникации. За тях се налага да се произнесе специализираната агенция или дирекция при МФ.

За малките обекти кой ще се произнася?

За тях е по-добре думата да си каже суверенът, т.е. населението на съответното място. То

трябва да определи необходима ли е чешмата или спортната площадка. За тази цел не е нужно про-

веждането на референдум. Може и в читалището да се свика събрание, на което жителите на населе-

ното място да се произнесат. Общинският съвет, където са представени различните политически

сили в общината, също трябва да вземе решение за всеки обект, изграден по линията на ПЧП. Но

това е регламентирано и понастоящем в съответния нормативен акт.

Кой трябва да упражнява предварителния контрол?

Предварителният контрол, но само за големите обекти над фиксирана стойност, напр. 1 млн. лв.,

трябва да се упражнява от визираната по-горе агенция или дирекция към МФ. Тя ще осъществя-

ва и методологическото ръководство на процеса. Т.е. ако възникват някакви спорове между партньори-

те в процеса, експертите трябва да се произнесат по тях. Текущият и последващ контрол трябва да се из-

вършва от Държавната финансова инспекция при Министерството на финансите и отчасти и при

последващите външни одити от Сметната палата. Поради тази причина е нужно да се изготвят изменения

и допълнения на Закона за държавната финансова инспекция, Закона за Сметната палата и на редица

други нормативни актове.

Какво място е отредено на строителството в сектора на ПЧП?

Не е отделено достатъчно място на сектор строителство и проектът трябва да се допълни

и да се конкретизират няколкото познати от световната практика видове договори за ПЧП.