Работодатели искат държавата да закрепости студентите у нас

• БТПП поиска студентите по държавна поръчка да се задължават да работят в България поне няколко години

  
  

  Студентите по държавна поръчка трябва да се задължават поне няколко години след завършване да работят в България, каза главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров.

  Тодоров участва в конференция на тема "Образование и бизнес: да успеем заедно!". Форумът е организиран от информационния център "Европа Директно" - София, Европейския потребителски център - България, към КЗП, Центъра за развитие на човешките ресурси, Enterprise Europe Network и "Европейски служби за заетост".

  Главният секретар на БТПП призова за реформи във висшето образование. По думите му, след като държавата инвестира в образованието на студентите, те също трябва да имат ангажимент към страната, а не да ползват доброто образование, получено със средства на данъкоплатците, в чужбина.

  Според Тодоров първото нещо, което ще задържи младите хора, е добрата среда в България, но не трябва да се отричат и стимулите чрез държавната поръчка, както и необходимостта от възвръщаемост в икономиката. Ако студентите искат да се откажат от подобни условия, трябва да покрият това, което държавата е инвестирала в тях, смята главният секретар на БТПП.

  Той призова и за законодателни промени, с които да се редуцират висшите училища, които произвеждат нискоквалифицирани кадри и обучават хора с ниска мотивация, които влизат с ниски оценки. Теоретично от хора на прага на университетите с оценка между две и три, е възможно да излязат добри кадри, но на практика почти никога не става така, коментира Тодоров.

  Бизнесът има нужда от качествени работници, само един процент от фирмите залагат план в близките десет години да привлекат нискоквалифицирани хора, допълни главният секретар на БТПП.

  Агенцията по заетостта наблюдава все по-големи дисбаланси между изискванията на пазара на труда и образованието и уменията на кандидатите за работа, каза заместник-изпълнителният директор на Агенцията Милена Георгиева. По думите на Георгиева има голям недостиг не само на кадри в IT-сектора, туризма, строителството, високите технологии, но и недостиг на нови умения и компетенции на кандидатите за работа. Това създава условия за безработица и в същото време незапълнени свободни работни места, допълни тя.

  От Агенцията по заетостта възлагат много на дуалната система на обучение, опитът на която са проучили добре в Германия, където 50 процента от младежите преминават през нея и почти веднага си намират работа. От Агенцията обаче смятат, че водещи в дуалното обучение трябва да са работодателите, а не образователните институции.

  На форума бе посочено, че от планираните за тази учебна година 22 паралелки с дуално обучени, са реализирани 19. Петя Евтимова - ръководител на проект за въвеждане на принципите на дуалното обучение, обясни, че на три места партньорството се е провалило, като в първия случай в голям град, въпреки изначалното обединение на бизнеса за идеята, на срещата с МОН за обясняване на възможностите за квалифицирани кадри е дошъл само един работодател. Във втория случай директор на училище е обяснявал, че професионалното обучение е за изоставащи ученици, а в третия - само двама ученици са се записали в професионалното училище.

  На форума беше цитирано изследване на БСК от миналата година, според което в над 180 специалности и професии има недостиг на квалифицирани специалисти, а в същото време 80 процента от българските работодатели нямат представа какво означава дуално обучение.

   

  
  

• Работодатели искат държавата да закрепости студентите у нас

  
  

  Студентите държавна поръчка да са длъжни да останат да работят в страната за определен период от време - между 3 и 5 г., а който замине за чужбина, да възстанови парите, платени от бюджета за издръжката му. Около тази идея се обединяват две от национално представителните работодателски организации - БТПП и АИКБ. От БСК обаче са скептични, че подобно предложение може да се реализира. Идеята среща подкрепата на част от ректорите, но не и на студентите, показа проверка на "Сега". От просветното министерство също са с резерви. 
  
  Предложението не е ново - през 2011 г. премиерът Бойко Борисов поиска същото - заяви, че студентите, които се обучават по държавна поръчка, трябва да остават в страната, защото за тяхното обучение са инвестирани публични средства, които "изтичат" към чужбина.
  
  Шефът на АИКБ Васил Велев обясни, че неговата организация също е предложила да се разработят нормативно "надеждни гаранции за ангажимент за постъпване за определен период на работа в българската икономика на ученици и студенти, които завършват образованието си с финансиране от държавния бюджет (например - за 5 години)". Велев предлага фирмите да имат "трансферни права" върху специалистите. "Не може един инженер, в който е инвестирано колкото и в един футболист, да напуска фирмата, която е инвестирала в него, а "Лудогорец" да има трансферни права върху Моци. Искаме и специалистите да доказват, че няма къде да работят в страната, преди да отидат да работят в чужбина, както ние доказваме за чужди специалисти от трети страни с пазарен тест, че няма български кандидати", каза Велев. БТПП също предлагат промени в законодателството, даващи възможност или задължение за специалистите да работят във финансиралата ги фирма за определен срок (3-5 г.). От палатата са дори и по-радикални, като искат да има ограничение за започване на работа в друга конкурентна фирма, освен при отказ на тази, която е финансирала обучението.
  
  "Идеята противоречи на Европейската харта за правата на човека. Ние сме в параграф 22 - държавата няма как да накара младите хора да работят тук, защото не може да им гарантира място по професията. 60% от завършващите висше образование не работят по специалността си, а половината работят нещо, което изисква средно образование. В същото време има недостиг на кадри в десетки специалности, но заради липсата на кариерно ориентиране и митовете сред хората за хуманитарно и икономическо образование младите се записват само за дипломата, а след това му мислят", коментира експертът на БСК Томчо Томов. Той посочи, че в Ирландия се прави нещо подобно - задължително насочване на завършилите студенти към работни места. 
  
  От Министерството на образованието и науката (МОН) смятат, че подобно ограничение е сложно от юридическа гледна точка, а и е съмнително доколко може да е ефективно, при положение че държавата няма как да осигури реализация на всеки завършил висше образование у нас. "Пълно ограничаване на висшистите да работят в ЕС е невъзможно. Възможен е опитът за задържането на студентите от дадени направления у нас например чрез система за кредитиране. Това обаче може да е при условие, че въпросните специалности станат изцяло платени - в този случай студентът ще плаща пълната сума на обучението си, която ще му се възстановява, ако той се реализира при определени условия в България", обясниха от МОН. 
  
  Бизнесът е единодушен, че университетите трябва да се окрупнят, а държавата да финансира само специалностите, от които икономиката има нужда. 
  
  Работодателите предлагат редица мерки за подобряване на образованието и пазара на труда. Според БТПП трябва "да се преразгледа финансирането на база брой учещи се, което води до огромни компромиси с качеството на обучението. Други обективни критерии биха били броят на започналите работа по специалността в рамките на година след приключване на образованието, броят на приетите във ВУЗ за продължаване на обучението и т.н.". Според работодателите трябва да има и по-високи критерии за приемане в университетите, държавата да финансира само тези специалности, които са нужни на икономиката, за фирмите, плащащи стипендии на ученици и студенти, да има данъчни облекчения.
  
  
  
  АКАДЕМИЧНО
  
  Голяма част от университетската общност подкрепя отдавна идеята студентите по държавна поръчка да бъдат накарани по законов начин да работят у нас първите години след завършването си. "Това е задължително, в тази връзка и бизнесът може да помогне много - дали с по-високи заплати или пък с подпомагане на младежите със стипендии още по време на следването им", коментира шефът на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев. Според него би могло да се помисли и за различни варианти за стимулиране на студентите да не напускат страната ни, например чрез опрощаване на студентските кредити, ако съответният висшист остане да работи в България. "Щом ползват държавна субсидия, студентите трябва да я оправдаят по някакъв начин. Ние трябва да произвеждаме инженери за нашата икономика", заяви подкрепа и ректорът на ТУ-София проф. Георги Михов. Според него обаче едва ли в демократична държава като нашата може да се въведе пълна забрана държавно субсидираните студенти да работят в чужбина, по-скоро би следвало да се търсят други икономически лостове за задържането им.
  
  Председателят на студентските съвети Яна Вангелова коментира, че ако идеята се наложи в този й вид, ще има голям отпор от колегите й, тъй като подобни забрани са неприложими в европейското свободно пространство. "Бизнесът може да определя къде и колко години ще работи даден висшист само ако инвестира в него по време на образованието му, каквито примери има и сега у нас", коментира тя.

  
  Линк