Мариана Кукушева: Повече няма накъде да стягаме каиша

Владимир Савов, Информационна агенция КРОСС

Мариана Кукушева председател на Съвета на браншовите организации при БТПП

Как ще се отрази новата цена на газа върху българския бизнес?

Това ще доведе до увеличение на всички цени, защото цената на газа се отразява във всяка една стока и услуга, която се произвежда в България. Това не е пряко увеличение, а е пропорционално, което значи, по наши изчисления, че скока в цената на газа ще доведе до 25-30% поскъпване на всички стоки и услуги в България. Ще дам пример, в последните 25 дни цената на торовете, които се произвеждат у нас вече е увеличена с около 30%. И тъй като няма прогнозируемост на очакваното увеличение, всеки потребител по веригата ще доувеличи крайната стойност на продукта, който произвежда.

Вие сте и председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Можете ли да направите една прогноза за това с колко ще поскъпне хлябът?

Що се отнася до цената на хляба, в момента дори не можем да я изчислим, защото тя започва от нивата. Неслучайно дадох пример с торовете, защото именно те в момента влизат в нивите. Сега започва обработването на почвата и подготовката й за засяване на есенниците.

Освен това при последното увеличение на цената на тока от 1 юли ДКЕВР обяви 3% повишение на цената. Реалните фактури, които получихме обаче бяха с около 35% по-високи. Въпросът е в това как едни монополисти могат да си позволят едно непрекъснато повишаване на крайната цена на своя продукт в условията на криза. когато увеличаваме енергийните разходи, когато увеличаваме транспортните разходи, как ще увеличим реалното заплащане на заетите хора с идеята да покачим стандарта на живот и да увеличим потреблението? Ако в една развита държава е нормално енергийните разходи да представляват едно перо от 4-5%, в България те доближават критичната граница от 15%.

„Българгаз” твърдят, че работят с минимална надценка и повишенията се налагат заради конюнктурата на световните пазари.

Няма да ни обясняват как цената на газа влияе единствено и само в топлофикационните дружества, а ясно ще обяснят, че цената на газа ще се отрази върху всички стоки и услуги, които се произвеждат в България – ние ставаме още по-неконкурентоспособни. И в същото време затваряме предприятия, намаляваме брутния вътрешен продукт и най-важното – не увеличаваме потреблението, а го съкращаваме.

ДКЕВР не е създадена случайно. Когато тя разсъждава върху искането на енергийните предприятия за покачването цената на енергоизточниците, прави анализи на възможността това да се случи и как то ще се отрази върху цялата икономика на страната. В случая ние не чуваме такива обяснения. От никоя браншова организация комисията не е поискала разчет, при евентуално повишаване на газта, колко ще се покачи цената на продуктите, които създава даден бранш в България.

ДКЕВР организира обществено обсъждане преди да вземе решение за новите цени?

Никой не ни кани на общественото обсъждане. Даже обратното, не канят големите работодателски организации, членовете на тристранката. Някак мимоходом ние свикваме, че е нормално на всяко тримесечие да имаме покачване на енергийните разходи. Но дали сме готови да поемем тези разходи – на този въпрос няма отговор. Нека тогава да си изясним какво прави тази комисия, защо се създават такива звена, изцяло на издръжка на данъкоплатеца. Всички ние сме зависими, тъй като при нас нямаш възможност да се откажеш от един доставчик, за да отидеш при друг.

Вчера от ЕК започнаха разследване на четири от енергийните ни дружества заради съмнения за нарушения в антитръстовото законодателство.

Нека да ги разследват. В един момент, в който цената на основната суровина за нас – брашното, започна да слиза надолу, в един момент, в който ние трябва да започнем да стъпваме по здраво, да бъдем коректни данъкоплатци, да акцентираме върху качеството, да увеличим работните места и асортимента, идва другото увеличение – неочаквано и непрогнозируемо. С тази практика се създава една несигурност, която води до презастраховане в ценообразуването при крайните продукти. В България стана практика доставената днес стока да ти се изплаща след около 2 месеца. Цялата търговска мрежа се научи да работи по този начин. Така обаче няма как да планираш цената на своя продукт с поредното неочаквано увеличение на енергийните разходи.

Ето го отговорът на въпроса защо няма чужди инвестиции в България. Чуждите инвестиции у нас отдавна се ограничиха и останаха в рамките на телекомуникациите и енергийните дружества. Така е, защото тяхната печалба е гарантирана, както и показването на техните цени. Те не са въпрос на пазарна икономика, а на държавна политика. Ако пазарът на енергийни ресурси у нас работеше на пазарен механизъм, щяхме ли през три месеца да се втрисаме заради нови цени. Тази несигурност води наистина до отлив на чужди инвеститори, които да развиват производство, а не услуги. И в същото време спира развитието на българския бизнес. Е, докога така?

В крайна сметка ДКЕВР е сложена там където е, не за да налага една цена, а да анализира отражението на тази цена върху държавната икономика. Просто няма повече накъде да стягаме каиша.

Цената на газа обаче зависи и от цените на международните пазари, а имаме и договори с Русия, в които това увеличение е предвидено?

Има и възможности за замразяване на известен период от време. То е същото като кредитирането. В момента нещата текат така сякаш икономиката е във възхода, който имаше през 2008 г. Само че българската икономика е далеч от онова време. Знаем каква е статистиката за увеличението на официалната безработица. Няма да коментираме неофициалната.

Има ли опасност от фалити във вашия бранш?

В момента фалитите са масови. Седем големи фирми затвориха. Няма да ги цитирам, не е коректно.

За какъв период от време?

За последните шест месеца.

Какво е положението при по-малките производители?

Те се опитват да са по-гъвкави, но там нещата са още по-сложни, защото те нямат алтернатива. Обикновено става въпрос за семеен бизнес. Лошото е, че този модел на бизнес, който развивахме като един от най-устойчивите и създаващ средна класа – малкият семеен бизнес, се оказа вече неработещ. Това е резултат от провала да се определи коя е средната класа в България? Средната класа не са големите фирми. Тях трябва да ги има, защото много често те са клъстери между малки и средни фирми. Но средната класа са тези инвеститори, които 20 години са инвестирали в България. Не в яхти и лимузини, а в производствена база, създаване на технологии и усъвършенстване на работещите в техните предприятия. Когато тази класа се стагнира и намалява, положението става сериозно, защото тогава на улицата излизат специалисти, които не могат и няма как да продължат да се реализират с професията, която са усъвършенствали 20 години. Вливат се в сивата икономика на единния европейски пазар и нищо не следва от това. Да, успяват да си платят битовите сметки и част от задълженията на банките, които са натрупали, за да създадат икономически субект, а не за да ги изядат и да си купят коли.

Няма ли да потърсите среща с премиера, за да поставите позицията си пред него? Сега така се прави.

Ние, като браншова организация, знаем, че премиерът е зает човек. Освен това има достатъчно широка гама от министерства и агенции. И като данъкоплатци настояваме звената в държавата да си изпълняват функциите така както трябва. Не е редно за всяко нещо да се обръщаме към министър председателя. Това, което казваме не е в личен интерес на този или онзи, то е в интерес на държавата и държавността.

Всички се надяваме, че управляващите ще чуят този призив.

Има време до 1 октомври. Защото и днес (бел. авт. 23 септември, сряда) съм имала среща с колегите и всички те са се хванали за главите. Докато текат политически дебати, някой трябва да вади хляба на държавата, защото животът продължава и след 23 октомври.

Линк