Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
Скандал с предложени от Министерството на правосъдието промени в Наказателния кодекс. Според мотивите на вносителя – те целят наказанието за корупционни престъпления в държавния сектор да важи и за частния. Според бизнеса се създава недопустима държавна намеса и е възможна репресия.
Остри са критиките не само на бизнеса, но и на Висшия адвокатски съвет.
Най-общо притесненията са, че с предложените промени огромен брой от хора в частния сектор неоснователно се превръщат в "длъжностни лица", обект на наказателно преследване за всевъзможни случаи.
Например, ако една фирма забави плащане по сделка с друга фирма, това, казват критиците, ще се смята за престъпление, а шефът може да лежи в затвора.
Иван Желязков управлява компания, която се занимава с ремонт на съоръжения за енергийните обекти у нас и в чужбина. Всяко неизпълнение на служебните му задължения, включително и на договорни ангажименти, които причиняват вредни последици за друг, ще се смята за престъпление, казват критиците на промените.
"Автоматично подлежим на наказателно преследване и отговорност, това означава, че много бизнесмени и ръководители, директори, мениджъри трябва да попаднат в затвора", каза Иван Желязков, член на Съвета на директорите на компанията.
И бизнесът, и адвокатската общност твърдят, че така се криминализират обществени отношения, уреждани досега само по гражданско-правен ред. Например – при неизпълнено плащане по търговска сделка, се търси обезщетение пред гражданския съд. При неизплатена заплата също.
"Държавата по един недопустим начин вкарва наказателната репресия в частно-правните отношения", заяви Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата.
С промените за "длъжностни лица" с наказателно преследване ще се смятат и хората, упражняващи дейност с обществено значение, без да се посочва кои точно са тези дейности. Това, според критиците, ще превърне лекари, адвокати, журналисти в обект на неоснователно преследване. Вносителите на промените отхвърлят тези подозрения.
„Страховете, които дали по политически причини се всяват в гражданите в момента не ги намирам за основателни", коментира министърът на правосъдието Цецка Цачева.
Според правосъдния министър предложените промените са в резултат на препоръки на ЕК.
Депутатите от ГЕРБ и Обединените патриоти подкрепиха промените на първо четене в комисия и в същото време дадоха заявка, че в критиките има основание и ще редактират текстовете преди окончателното им гласуване.
Скандал с предложени от Министерството на правосъдието промени в Наказателния кодекс. Според мотивите на вносителя – те целят наказанието за корупционни престъпления в държавния сектор да важи и за частния. Според бизнеса се създава недопустима държавна намеса и е възможна репресия.
Остри са критиките не само на бизнеса, но и на Висшия адвокатски съвет.
Най-общо притесненията са, че с предложените промени огромен брой от хора в частния сектор неоснователно се превръщат в "длъжностни лица", обект на наказателно преследване за всевъзможни случаи.
Например, ако една фирма забави плащане по сделка с друга фирма, това, казват критиците, ще се смята за престъпление, а шефът може да лежи в затвора.
Иван Желязков управлява компания, която се занимава с ремонт на съоръжения за енергийните обекти у нас и в чужбина. Всяко неизпълнение на служебните му задължения, включително и на договорни ангажименти, които причиняват вредни последици за друг, ще се смята за престъпление, казват критиците на промените.
"Автоматично подлежим на наказателно преследване и отговорност, това означава, че много бизнесмени и ръководители, директори, мениджъри трябва да попаднат в затвора", каза Иван Желязков, член на Съвета на директорите на компанията.
И бизнесът, и адвокатската общност твърдят, че така се криминализират обществени отношения, уреждани досега само по гражданско-правен ред. Например – при неизпълнено плащане по търговска сделка, се търси обезщетение пред гражданския съд. При неизплатена заплата също.
"Държавата по един недопустим начин вкарва наказателната репресия в частно-правните отношения", заяви Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата.
Play Video
С промените за "длъжностни лица" с наказателно преследване ще се смятат и хората, упражняващи дейност с обществено значение, без да се посочва кои точно са тези дейности. Това, според критиците, ще превърне лекари, адвокати, журналисти в обект на неоснователно преследване. Вносителите на промените отхвърлят тези подозрения.
„Страховете, които дали по политически причини се всяват в гражданите в момента не ги намирам за основателни", коментира министърът на правосъдието Цецка Цачева.
Според правосъдния министър предложените промените са в резултат на препоръки на ЕК.
Депутатите от ГЕРБ и Обединените патриоти подкрепиха промените на първо четене в комисия и в същото време дадоха заявка, че в критиките има основание и ще редактират текстовете преди окончателното им гласуване. /bTV