Прокуратурата ще решава търговски спорове, а дружбата с прокурор става основен социален капитал

• Capital.bg: Прокуратурата ще решава търговски спорове, а дружбата с прокурор става основен социален капитал

  
  

  Юристи и икономисти за проекта на правителството за промени в Наказателния кодекс

  Законопроектът за промени в Наказателния кодекс срещу т.нар. корупция в частния сектор, внесен от правителството, предизвика силен отпор, както сред юристите, така и сред бизнеса. Към мнението и на авторитетни университетски преподаватели по наказателно право като например проф. Пламен Панайотов, който пръв повдигна дебата в публичното пространство, се прибавиха и силно критичните становища на Висшия адвокатски съвет, Върховния касационен съд, както и на всички работодателски организации, които излязоха с обща позиция от името на Асоциацията на организациите на българските работодатели. Разглеждането на законопроекта бе оттеглено от дневния ред на Народното събрание за тази седмица с обяснението, че дискусията по него трябва да продължи заради силния обществен отпор.
  
  Процедурно това не може да има отражение върху статута на законопроекта - след като веднъж е бил гласуван във водещата правна комисия за първо четене, той не може да бъде прегласуван и трябва да бъде внесен в пленарна зала с препоръка да бъде приет. Но пък новата (закъсняла) дискусия може да стане аргумент на депутатите да го отхвърлят в пленарна зала и да го върнат на правителството за корекция. Или да го оставят да потъне в забрава.
  
  "Капитал" предлага няколко мнения по темата.
  
  Милен Ралчев, член на Висшия адвокатски съвет:
  Прокуратурата ще решава спорове между търговци – кой е изряден и кой длъжник
  
  

  Милен Ралчев

  Касае се за една хиперрегулация и за абсолютно недопустима намеса на държавата с инструментариума на наказателното право в типично граждански правоотношения, където по принцип такава роля на държавата е немислима. Не можем да превръщаме търговския и гражданския оборот в заложник на страха, а стопанската инициатива да бъде затормозена от притеснението дали някой прокурор няма да съзре престъпление в една гражданска или търговска сделка. Не искам да си мисля какъв знак даваме с това на чуждестранните инвеститори.
  
  Никой не е твърдял, че изпълнителният директор на едно търговско дружество не може да извърши престъпление, но реално не всяко нарушение на служебни задължения може да бъде квалифицирано като престъпление. Като се махне обаче специалната цел (да набави облага или да причини вреда, както е в чл. 282 НК за длъжностните лица в публичния сектор), излиза, че всяко нарушение или неизпълнение на служебните му задължения, причинило значителни вредни последици (които могат да са неимуществени), става престъпление. Заличава се границата между гражданската и наказателната отговорност.
  
  Министърът на правосъдието Цецка Цачева обвинява експертите, че създават страхове с "примери, които не се вписват изцяло в контекста на материята", но аз твърдя, че най-добрият начин да се покажат абсурдите на една бъдеща законова норма е точно чрез примери. А фактът, че адвокати и съдии изпитват сериозни притеснения от тези текстове и че точно практикуващите юристи тълкуват този проект еднозначно, говори за лоша редакция на едни наказателни норми, които може да се прилагат субективно, разширително и отварят широко вратата за произвол.
  
  Тези текстове водят и до абсурда прокуратурата да решава какво да е поведението ви като търговец или в гражданския оборот. Представете си, че сме контрагенти, аз твърдя, че вие сте изпълнили некачествено работата, а вие оспорвате, че сте изпълнили в срок, качествено, ама аз не ви плащам изработеното. Какво следва от това - и двамата се обръщаме към прокурор с твърдението, че другият е извършил престъпление. В тази хипотеза прокурорът ли ще каже кой е прав, той ли ще реши спора между контрагентите, дали трябва да се плати и колко или гражданския съд?! Добросъвестност, дължима грижа, еквивалентност на престации по една сделка са категории и понятия, които се регулират от гражданското и търговското право, а не в наказателното.
  
  Ами че утре прокурорът ще ми каже – ти имаш задължения и не е вярно, че нямаш с какво да ги погасиш. Имаш кантора, ще си я продадеш и ще се разплатиш с доставчици, с данъчните, ще дадеш заплати на хората, иначе вършиш престъпление.
  
  Дайте си сметка обаче колко често човек преценява, че му е по-изгодно да не изпълни (или да не изпълни в срок) едно задължение – гражданско или търговско, за да може да реализира друг интерес, който ще му донесе повече и ще го компенсира. Поставете се сега на мястото на един мениджър в такава ситуация, който ще трябва да изпълни задължение, за да не бъде обвинен в престъпление, въпреки че така уврежда интересите на фирмата.
  
  Законопроектът засяга основни принципи и начала на наказателната политика, а най-същественият проблем е промяната на дефиницията за длъжностно лице. В тази категория се вкарват адвокати, лекари, инженери, хора, които никога не са имали властнически функции, с които досега се е свързвало понятието длъжностно лице. А това води до завишаване на санкциите и разширяване на наказателната репресия. Един лекар, когато лекува, не изпълнява властнически функции, но един изпълнителен директор на една болница и сега е длъжностно лице. Което, разбира се, не пречи един лекар да бъде съден за получаване на неследваща се облага и по сегашните текстове на чл. 225б и 225в НК.
  
  Промените са самоцелни, основани на дълбоко погрешното разбиране за уеднаквяване на наказателните норми и санкционните последици в публичния и частния сектор. Такава изискване никога не е съществувало и не може да бъде търсено. Това е поредният опит за изместване на проблемите от болната на здравата глава. Когато разследването не събира годни и достатъчно доказателства за виновността на едно лице, естествено, че съдът ще го оправдае. Със завишаване на наказателната репресия този проблем не се решава.Санкциите в България по принцип са изключително и неоправдано високи. Според мен въпросът не е в това дали в наказателната норма предвиденото наказание в своя максимум ще бъде от 6, 7 или 8 години лишаване от свобода, а да има сигурност, че за всяко престъпно деяние ще има присъда.
  
  Красен Станчев, икономист:
  Приятелството с прокурор става основен социален капитал
  
  

  Красен Станчев

  Има известни подобни решения в Наказателния кодекс на Руската федерация, но тукашният текст е много "по-напредничав" като правомощия на прокуратурата и тук над главния прокурор няма никакъв "Путин". Общественият ефект е, че приятелството с прокурор става основен социален капитал, а ограничението на произвола може да дойде само по линия на логистични фактори - задръстеност с работа на прокуратурата, на съда и на местата за излежаване на наказанията.
  
  По принцип собствениците на една компания са тези, които трябва да се грижат за създаването на такава среда, че служителите им да не ги крадат, това е част от добрия мениджмънт. Ако те не правят това, перспективата е да фалират, понеже разходите са за тяхна сметка. В държавния сектор и при политиците провалите са винаги за сметка на данъкоплатците.
  
  А когато се криминализират щетите по граждански отношения (договори), ефектът ще е, че: а) хората по-малко ще внимават при сключването на договора; б) бонуси и комисионни ще може да се третират като подкуп; в) недоволните ще шиканират, когато трябва да плащат; и г) собствениците или ще чакат някой друг да им пази интересите, или ще корумпират правораздавателните органи, за да им решат проблемите с конкуренцията.
  
  Такъв подход е много удобен за политиците: вместо хората сами да си пазят имуществото и договорите, нарушенията им стават работа на главния прокурор и подчинените му "веществени придатъци на властта". И гоненето на корупцията от държавния сектор се пренасочва към частния. По същество обаче сивият сектор в икономиката е свързан със или е реакцията на решенията, вземани от политиците и прилагани от бюрокрацията.
  
  Здравка Калайджиева, бивш съдия в Съда по правата на човека в Страсбург:
  Подходът напомня на Дикенсовите времена и затворите за длъжници
  
  

  Здравка Калайджиева

  На фона на ясно изразените становища на безспорни авторитети в гражданското, търговското и наказателното право упоритостта на законодателя в подкрепата на тези промени е необяснима. За съжаление споделям впечатлението, че през последните години законодателят често посреща експертните мнения с открито пренебрежение. Имам сериозни съмнения, че действително от анализа и препоръките на прокурорите от ЕК за дейността на българската прокуратура следва предлаганото изравняване на отговорността на частни граждански субекти за длъжностни престъпления с това на длъжностните лица по смисъла на досегашния текст на НК. В този доклад по-скоро се препоръчва въвеждането на сходен режим за преследване на корупционни действия на представители на публични и частни субекти, които могат да засегнат широк обществен интерес. Дават се за пример банките, които макар и частни, управляват финансовите интереси на множество други частни лица и дружества и поради това дейността им може да бъде обществено опасна, а не да засяга само материалните интереси на конкретно частно търговско дружество.
  
  Промените в НК на практика осигуряват възможност за обявяването на всяка частна стопанска и търговска дейност за обществено опасна по дефиниция. Вярно е, че всяка държава има свобода да криминализира онези нарушения, които смята за особено обществено опасни, но не е ясно защо в момента законодателят приема, че е особено обществено опасно неизпълнението на договорни задължения между граждански субекти, след като има утвърден граждански способ за решаване на тези проблеми. Към момента няма данни, че наказателните съдилища работят по-ефективно от гражданските, нито че наказателното правосъдие се е справило със съществуващата корупция. Може би законодателят отново разчита на възможността за оказване на привременен натиск от прокуратурата до решаването на делото от съд?
  
  Заплахата за вкарване в затвора на онези, които не изпълняват договорните си задължения, твърде много напомня Дикенсовите времена, когато в Англия е имало специални затвори за длъжници. Не бива все пак да забравяме, че България е ратифицирала Протокол №4 към Европейската конвенция за правата на човека, който забранява лишаване от свобода за неизпълнение на договорни задължения.
  
  Васил Тодоров, Главен секретар на БТПП:
  Страните по частни спорове ще сигнализират прокуратурата, вместо да плащат такси по граждански дела
  
  

  Васил Тодоров

  Законопроектът по един недопустим начин нарушава демаркационната линия между частното право и наказателната репресия. Насърчава се злоупотребата с право, като се дава възможност страните по частноправни спорове да избират - вместо да плащат такси за образуване на дела пред граждански съд или арбитраж, да изпращат сигнали за неизпълнени договорни задължения до прокуратурата. Това ще залее прокуратурата със сигнали по частни спорове и ще блокира нейната дейност.
  
  Опитът да се изравнят отговорностите на длъжностните лица в публичния и в частния сектор по отношение на отговорността за неизпълнение на задължения не кореспондира с правомощията, които притежават двете групи лица. Длъжностните лица в публичния сектор упражняват властнически правомощия, имат държавни функции, докато в частния сектор няма правомощия – там предприемачите упражняват права, които за придобили в рамките на конкурентния пазар.
  
  Становището на БТПП е, че законопроектът следва да бъде или оттеглен от Министерския съвет, или отхвърлен от парламента.

   

  
  Линк