Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
Ръководителите на четирите работодателски организации БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП изпратиха жалба до омбудсмана Мая Манолова срещу американските тецове „Марица -изток“ 1 и 3. Жалбата е изпратена в лично качество от Божидар Данев, Васил Велев, Кирил Домусчиев и Цветан Симеонов – председатели на бизнес обединенията.
„Те в постоянен и непрекъснат режим, с последователност, достойна за по-добри дела, ни ограбват ежедневно, ежечасно и ежеминутно, като ни „измъкват“ от джобовете по 14 лева на мегаватчас използвана електроенергия“, пише в оплакването на работодателите. В жалбата се настоява за незабавно разследване и пресичане на нарушаването на правата на потребителите, което се изразява „в открит и, на пръв поглед, узаконен грабеж“.
Повод за жалбата са разширените правомощия на омбудсмана от февруари, според които общественият защитник вече може да се намесва в спорове между граждани и други частни субекти като търговци, граждански организации и отделни граждани. В оплакването се посочва, че подобни жалби биха могли да отправят и останалите българи – гласоподаватели и данъкоплатци. „Те биха могли да се оплачат не само от „американските централи“, които им изземват непазарно по 450 млн. лв. годишно, но и от всевъзможни ВЕИ-та и „високоефективни производства“ на електроенергия, които неуморно тършуват из джобовете им, така че надплатената сметка да премине 1.5 млрд. лв. годишно“, пишат още гражданите Божидар Данев, Васил Велев, Кирил Домусчиев и Цветан Симеонов.
Жалбата идва десетина дни след като стана ясно, че държавата смята да прекрати договорите с двете централи. Според министъра на енергетиката Теменужка Петкова обаче самото разтрогване няма да стане скоро, не се знае и точният размер на неустойките, които ще бъдат заявени към България, както и откъде ще дойдат парите за това. В същото време договорът с „Марица-изток“ 1 е до 2027 г., а този с „Марица-изток“ 3 – до 2024 година. Последната договорка с централите бе от преди две години, когато дълговете на НЕК към двете компании бяха погасени със заем от 535 млн. евро.
Парите бяха осигурени чрез компанията-майка БЕХ, която през 2016 г. подписа договор за заема с консорциум между „Джей Пи Морган“, италианската Банка Ай Ем ай и китайската Банк ъф Чайна. В замяна с тецовете бяха сключени споразумения за намаляване на цената за разполагаемост. Сметките показвали, че така НЕК щяла да пести по около 100 млн. лв. годишно, или около 1 млрд. лв. за целия срок до изтичането на договорите с централите. Все пак обаче токът от тецовете продължава да се изкупува задължително, и то на по-висока цена, за да се гарантира възстановяването на инвестициите./sega.bg
Ръководителите на четирите национално представителни работодателски организации – Божидар Данев, Васил Велев, Кирил Домусчиев и Цветан Симеонов, в качеството си обаче на физически лица, подадоха жалба до националния омбудсман Мая Манолова срещу двете т.нар. американски централи – “Ей И Ес Гълъбово” и “КонтурГлобал Марица-изток 3” .Действието на шефовете на БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП е знаково, тъй като формално засяга дългосрочните договори с ТЕЦ-вете, но всъщност разкрива до какво…
Ръководителите на четирите национално представителни работодателски организации, членове на АОБР – Божидар Данев, Васил Велев, Кирил Домусчиев и Цветан Симеонов, в качеството си на физически лица са изпратили жалба до Омбудсмана на РБ срещу двете топлоелектрически централи, стопанисвани от дружествата AES и „Контур Глобал”, съобщиха от Асоциацията.
„Отговорно твърдим, че те в постоянен и непрекъснат режим, с последователност, достойна за по-добри дела ни ограбват ежедневно, ежечасно и ежеминутно, като ни „измъкват” от джобовете по 14 лева на мегаватчас използвана електроенергия“, се казва в жалбата, като се призовава за незабавно разследване и предприемане на мерки за пресичане на това нарушаване на правата на потребителите, „изразяващо се в открит и, на пръв поглед, узаконен грабеж“, се казва в жалбата.
Четиримата жалбоподатели подчертават, че повод за жалбата са разширените правомощия на омбудсмана , вследствие на последната поправка в Закона за Омбудсмана от м. февруари т.г., според която националният защитник вече ще има възможност за намеса и в спорове между граждани и други частни субекти (търговци, граждански организации и отделни граждани). В жалбата се припомня, също така, че Асоциацията на организациите на българските работодатели призова Президента на РБ да наложи вето върху промените в Закона за омбудсмана, тъй като се променя цялата философия на закона, в противоречие с европейското право и практика в тази област.
„Ние вярваме, че след като върху Вас легна бремето да се намесвате във всякакви правоотношения, незабавно ще насочите вниманието си към най-фрапиращите примери на узаконени кражби, неправомерни държани помощи и с нищо незаслужени привилегии, които не само бъркат дълбоко в джоба на индустрията като цяло, но и тровят личния живот и личния бюджет на българските граждани – скромни физически лица. Даваме си сметка, че подобни жалби, напълно основателно биха могли да отправят още над 6 милиона пълнолетни граждани – гласоподаватели и най-вече данъкопллатци. Те биха могли да се оплачат не само от „американските централи”, които им изземват непазарно по 450 млн. лв. годишно, но и от всевъзможни „ВЕИ-та” и „високоефективни производства” на електроенергия, които неуморно тършуват из джобовете им, така че надплатената сметка да премине 1,5 млрд. лв. годишно. Това биха били напълно резонни жалби, адресирани към Вас, и ние сме готови да Ви съдействаме, като съобщим на висок глас, че вече сме се обърнали към Вас с подобна молба“, се казва в жалбата до Мая Манолова.
С пълния текст на жалбата можете да се запознаете тук.
Шефовете на четирите бизнес организации искат в лично качество разследване на централите
Ръководителите на четирите работодателски организации БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП изпратиха жалба до омбудсмана Мая Манолова срещу американските тецове "Марица -изток" 1 и 3. Жалбата е изпратена в лично качество от Божидар Данев, Васил Велев, Кирил Домусчиев и Цветан Симеонов - председатели на бизнес обединенията.
"Те в постоянен и непрекъснат режим, с последователност, достойна за по-добри дела, ни ограбват ежедневно, ежечасно и ежеминутно, като ни "измъкват" от джобовете по 14 лева на мегаватчас използвана електроенергия", пише в оплакването на работодателите. В жалбата се настоява за незабавно разследване и пресичане на нарушаването на правата на потребителите, което се изразява "в открит и, на пръв поглед, узаконен грабеж".
Повод за жалбата са разширените правомощия на омбудсмана от февруари, според които общественият защитник вече може да се намесва в спорове между граждани и други частни субекти като търговци, граждански организации и отделни граждани. В оплакването се посочва, че подобни жалби биха могли да отправят и останалите българи - гласоподаватели и данъкоплатци. "Те биха могли да се оплачат не само от "американските централи", които им изземват непазарно по 450 млн. лв. годишно, но и от всевъзможни ВЕИ-та и "високоефективни производства" на електроенергия, които неуморно тършуват из джобовете им, така че надплатената сметка да премине 1.5 млрд. лв. годишно", пишат още гражданите Божидар Данев, Васил Велев, Кирил Домусчиев и Цветан Симеонов.
***
ПРОЦЕДУРА
Жалбата идва десетина дни след като стана ясно, че държавата смята да прекрати договорите с двете централи. Според министъра на енергетиката Теменужка Петкова обаче самото разтрогване няма да стане скоро, не се знае и точният размер на неустойките, които ще бъдат заявени към България, както и откъде ще дойдат парите за това. В същото време договорът с "Марица-изток" 1 е до 2027 г., а този с "Марица-изток" 3 - до 2024 година. Последната договорка с централите бе от преди две години, когато дълговете на НЕК към двете компании бяха погасени със заем от 535 млн. евро.
Парите бяха осигурени чрез компанията-майка БЕХ, която през 2016 г. подписа договор за заема с консорциум между "Джей Пи Морган", италианската Банка Ай Ем ай и китайската Банк ъф Чайна. В замяна с тецовете бяха сключени споразумения за намаляване на цената за разполагаемост. Сметките показвали, че така НЕК щяла да пести по около 100 млн. лв. годишно, или около 1 млрд. лв. за целия срок до изтичането на договорите с централите. Все пак обаче токът от тецовете продължава да се изкупува задължително, и то на по-висока цена, за да се гарантира възстановяването на инвестициите.