Обещание: промените в НК за корупцията и бизнеса да бъдат пренаписани

• Trud.bg: Никой не желае вкарването на прокуратурата в частния бизнес

  
  

  Правната комисия в парламента получи в сряда само отрицателни мнения и призиви към предпазливост по време на обществената дискусия за скандалния законопроект за борба с корупцията в частния сектор.

   

  Предложените от правосъдното министерство промени в Наказателния кодекс превръщат прокуратурата в оръжие за саморазправа с частния бизнес. Ефектът се постига с приравняване на длъжностните лица в публичния и частния сектор. Ако поправките бъдат приети окончателно в този им вид, всяко забавено плащане по търговска сделка става повод за държавното обвинение да образува дело, дори без да е необходимо доказване на щета.

   

  Законопроектът не прави никаква разлика между тотално различните обществени роли в частния и публичния сектор, като например липсата на държавна власт в ръцете на частниците.

   

   

  По време на дискусията правосъдният министър Цецка Цачева призова депутатите да приемат на първо четене проекта. Тя обясни, че Европейската комисия е поискала от България да промени текста от кодекса, който дава състава за престъпленията по служба. Цачева обаче не разкри защо тогава министерството предлага толкова мащабен проект, който променя цялата бизнес среда.

   

  "Законопроектът отговаря на волята на правителството. Подкрепете го на първо четене, ние ще съдействаме с експертизата на министерството, за да оправим онези текстове, които срещат най-голяма критика", каза Цачева. Експертизата на министерство стана очевидна при внасянето на законопроекта.

   

  Вицепрезидентът (2012-2017) и бивш правосъден министър Маргарита Попова обясни на Цачева, че част от текстовете "отварят вратата за магистратски произвол, което може да има много страшни последици". Тя беше върховен прокурор по време на мандата на Борис Велчев. Сега Маргарита Попова работи за Българската стопанска камара.

   

  "Ако чуждестранните експерти са дали точно такива предложения, аз ще кажа, че те са некомпетентни. Нека да отговорим на ЕК с предложения, които не будят страх. Когато прочетох тези предложения, малко се изплаших. Представих си как обличам отново червената тога и поддържам обвинения по тези текстове срещу бизнесмен и това какво влияние ще окаже върху бизнеса му, върху семейството му, върху личния му живот...", каза Попова.

   

  Васил Велев (Асоциация на индустриалния капитал) настоява за оттегляне на целия проект за НК.

   

  "Аз съм сигурен, че този проект няма да се приеме в този вид, най-малкото заради инстинкта на депутатите, защото те вечно няма да са депутати. Самото говорене за тези поправки гони инвеститорите. Кой ще дойде да прави бизнес в България, ако накрая всички могат да се окажат престъпници. Не може прокуратурата да санира всички недостатъците на регулаторите", каза Велев.

   

  Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров също каза, че действието с най-малък репутационен риск за управляващите е проектът да се оттегли.

   

  Представителят на адвокатурата адв. Валя Гигова каза, че ако промените бъдат приети: "До всеки предприемач трябва да се сложим и по един наказателен адвокат, който да го съветва дали договорът му не представлява състав на престъпление. Ние имаме интерес към това, но ценностите на демократичното общество са по-важни от нашия интерес".

   

  Пламен Грозданов (Съюз "Произведено в България") попита кого държавата иска да репресира.

   

  "Този, който е създал малка семейна фирмичка и ще викаме прокурора, защото той е забавил плащане? Трябва да се наблегне върху регулаторните функции в държавата", настоя Грозданов.

   

  Заместник-главният прокурор Пенка Богданова обясни, че цялостно проектът за промени в НК "има много достойнства", но някои предложения не могат да бъдат споделени. Държавното обвинение настоява промените в кодекса за частния бизнес да се правят много внимателно и след анализ.

  
  

• Dnevnik.bg: Свръхрегулация и произвол - докъде могат да доведат промените за корупцията в частния сектор

  
  

  Организации и магистрати изразиха различни притеснения във връзка с предлаганите от управляващите промени в Наказателния кодекс, които предвиждат преследване на корупцията и в частния сектор. В продължение на близо три часа в зала "Запад" на Народното събрание те критикуваха текстовете, които щели да доведат до свръхрегулация, възможност за произвол, недопустима държавна намеса и риск от замръзване на инвестициите. Някои дори допуснаха, че всеки може да попадне в затвора заради промените.

  Съсловните организации на работодателите, адвокатите, неправителственият сектор и Върховният касационен съд се обявиха против така предлаганите от правосъдното министерство изменения. Прокуратурата изрази принципна подкрепа към законопроекта, но също има забележки към текстовете.

  Изводът от събитието е, че най-вероятно текстът няма да бъде оттеглен, а ще бъде поправян в движение. Въпреки че една от основните критики, чути и в сряда, е че замисълът на проекта е сгрешен.

  Какво означава и за кого се отнася борбата с корупцията в частния сектор четете тук. Промените, изготвени от управляващите, бяха изтеглени от програмата на Народното събрание, преди да бъдат гласувани на първо четене, с мотив, че е необходимо допълнително обсъждане. За това правната комисия организира дебат в парламента днес.

   

  Управляващите: Така каза Европа

  В началото думата в защита на предлаганите промени взе правосъдният министър Цецка Цачева, която отново повтори, че те идват след препоръки от евродоклада на прокуратурата през миналата година. На това реагираха от Висшия адвокатски съвет, които цитираха анализа, в който нямало изрична препоръка за такива текстове.

   

  В своето изявление Цачева отново заяви, че министерството е далеч от мисълта, че е намерило най-точната редакция на разпоредбите, но законодателят може да оправи това. Тя вече неведнъж каза, че поправките могат да бъдат нанесени между първо и второ четене.

   

  Министърът изрично подчерта, че предложенията не са чиновнически произвол, а са следствие на добронамереното желание на ведомството за подобряване на Наказателния кодекс.

   

  На въпрос дали е възможно да се оттегли законопроектът, докато приключи общественото обсъждане, след заседанието Цачева не даде ясен отговор. Но от думите й пред журналисти стана известно, че ще се върви към разширяване на работната група, която обсъжда текстовете.

   

  По-категоричен за съдбата на проекта беше председателят на правната комисия Данаил Кирилов, който на същия въпрос заяви: "Единственият вариант за оттегляне на текстовете е това да направи Министерският съвет. Оттук нататък предстои обсъждане в пленарна зала." Кирилов пое и ангажимент за разширяване на работната група. Но побърза да подчертае, че и за днешното обсъждане е имало покана към академичната общност, но те не са откликнали.

   

  Критиката: Трябва прецизиране, заданието е сгрешено, заплашват всеки

   

  Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) заяви, че организацията му принципно подкрепя закона, но му трябва прецизиране. Призова и да не се регулират отношения, които вече са регулирани и все още няма съдебна практика, за да се оцени регулацията.

   

  Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) каза, че още заданието на проекта е сгрешено. По думите му не може да се пренасят за частния сектор текстовете за корупция в публичния просто по аналогия. Даде и примери - ако директор в дадено предприятие излъже или окраде инвеститора си, вината ще е на самия инвеститор. Попита и къде е мястото на прокурора, когато става дума за договор между търговци - ако той не бъде изпълнен от едната страна. Допълни, че за дружествата, които разполагат с публични средства ("Софийска вода" например), има регулаторни органи.

   

  "Не може прокуратурата да санира работата на всички регулаторни органи в държавата", коментира още той.

   

  Това е свръхрегулация и намеса на държавата в частния сектор, обясни още Велев. "Може да се окаже, че всички са потенциални престъпници и са виновни." Бизнесът се притеснява и че приемането на текстовете ще доведе до замръзване на инвестициите в страната. "Самото говорене ги гони", каза Велев.

   

  Според Евгени Иванов от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) с промените в затвора може да попадне всеки. "Това е все едно да дадем шмайзери на хора, които не са ходили в казармата. Какво ще правят с тях", онагледи тезата си с пример Иванов.

   

  Вицепрезидентът с мандат (2012-2017 г.) Маргарита Попова, която сега е представител на Българската стопанска камара (БСК), коментира, че първо трябва да се изработи методология за изследване на корупцията в частния сектор. По думите ѝ основният проблем на бизнеса е административната тежест и той поставя корупцията на трето или четвърто място. Тя похвали добрите помисли на правосъдното ведомство за предложенията, борбата на държавата с административната тежест и с корупцията като цяло. Според нея не трябва да се бърза с промените, за да се изпълнят европейски препоръки. Призова управляващите да не угаждат на европейските си партньори, а да направят промените бавно - когато са готови. Допълни, че ако европрепоръките са точно отразени в проекта на правосъдното министерство, европейските експерти са некомпетентни.

   

  Васил Тодоров от Българската търговска промишлена палата (БТПП) коментира, че с предложенията се размива границата между гражданското правосъдие и наказателната репресия и това ще навреди на държавната икономика.

   

  Представителите на Висшия адвокатски съвет заявиха, че предложените текстове могат да се тълкуват разширително и това създава риск от произвол. Определиха ги като "законодателство на парче", с което се губи балансът в законотворчеството. Валя Гигова допълни, че промените ще увеличат работата на адвокатите. Да се слага обаче защитник до всеки инвеститор не е нормално, се разбра от думите ѝ. "Ценностите на демократичната общност са по-важни от нашите интереси", завърши тя.

   

  Двете заместнички на главния прокурор - Мария Шишкова и Пенка Богданова, коментираха, че е добре предложенията за промяна да бъдат по-широко обсъдени с включване на представители на академичната общност.

   

  На финал Валя Гигова предложи правната комисия да създаде работна група за обсъждане на предложенията. Председателят ѝ Данаил Кирилов отново пое ангажимент между двете четения да бъде сформирана такава, като повтори идеята си да е с две форми на представителност - народни представители и експерти.

  
  Линк
  
  

• Alfarss.net: Никой не желае вкарването на прокуратурата в частния бизнес

  
  

  Правната комисия в парламента получи в сряда само отрицателни мнения и призиви към предпазливост по време на обществената дискусия за скандалния законопроект за борба с корупцията в частния сектор.   Предложените от правосъдното министерство промени в Наказателния кодекс превръщат прокуратурата в оръжие за саморазправа с частния бизнес. Ефектът се постига с приравняване на длъжностните лица в публичния и частния сектор. Ако поправките бъдат приети окончателно в този им вид, всяко забавено плащане по търговска сделка става повод за държавното обвинение да образува дело, дори без да е необходимо доказване на щета.   Законопроектът не прави никаква разлика между тотално различните обществени роли в частния и публичния сектор, като например липсата на държавна власт в ръцете на частниците.   По време на дискусията правосъдният министър Цецка Цачева призова депутатите да приемат на първо четене проекта. Тя обясни, че Европейската комисия е поискала от България да промени текста от кодекса, който дава състава за престъпленията по служба. Цачева обаче не разкри защо тогава министерството предлага толкова мащабен проект, който променя цялата бизнес среда.   "Законопроектът отговаря на волята на правителството. Подкрепете го на първо четене, ние ще съдействаме с експертизата на министерството, за да оправим онези текстове, които срещат най-голяма критика", каза Цачева. Експертизата на министерство стана очевидна при внасянето на законопроекта.   Вицепрезидентът (2012-2017) и бивш правосъден министър Маргарита Попова обясни на Цачева, че част от текстовете "отварят вратата за магистратски произвол, което може да има много страшни последици". Тя беше върховен прокурор по време на мандата на Борис Велчев. Сега Маргарита Попова работи за Българската стопанска камара.   "Ако чуждестранните експерти са дали точно такива предложения, аз ще кажа, че те са некомпетентни. Нека да отговорим на ЕК с предложения, които не будят страх. Когато прочетох тези предложения, малко се изплаших. Представих си как обличам отново червената тога и поддържам обвинения по тези текстове срещу бизнесмен и това какво влияние ще окаже върху бизнеса му, върху семейството му, върху личния му живот...", каза Попова.   Васил Велев (Асоциация на индустриалния капитал) настоява за оттегляне на целия проект за НК.   "Аз съм сигурен, че този проект няма да се приеме в този вид, най-малкото заради инстинкта на депутатите, защото те вечно няма да са депутати. Самото говорене за тези поправки гони инвеститорите. Кой ще дойде да прави бизнес в България, ако накрая всички могат да се окажат престъпници. Не може прокуратурата да санира всички недостатъците на регулаторите", каза Велев.   Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров също каза, че действието с най-малък репутационен риск за управляващите е проектът да се оттегли.   Представителят на адвокатурата адв. Валя Гигова каза, че ако промените бъдат приети: "До всеки предприемач трябва да се сложим и по един наказателен адвокат, който да го съветва дали договорът му не представлява състав на престъпление. Ние имаме интерес към това, но ценностите на демократичното общество са по-важни от нашия интерес".   Пламен Грозданов (Съюз "Произведено в България") попита кого държавата иска да репресира.   "Този, който е създал малка семейна фирмичка и ще викаме прокурора, защото той е забавил плащане? Трябва да се наблегне върху регулаторните функции в държавата", настоя Грозданов.   Заместник-главният прокурор Пенка Богданова обясни, че цялостно проектът за промени в НК "има много достойнства", но някои предложения не могат да бъдат споделени. Държавното обвинение настоява промените в кодекса за частния бизнес да се правят много внимателно и след анализ.

  
  Линк
  
  

• Judicialreports.bg: Оттегляне на промените за корупцията в частния сектор, поискаха от бизнес-организациите

  
  
  Правосъдният министър Цецка Цачева не е съгласна

  Промените в Наказателния кодекс, които криминализират голяма част от гражданския оборот, трябва да бъдат оттеглени. Това становище застъпиха бизнес и потребителски организации, представителите на Върховния касационен съд и адвокатурата на обществено обсъждане в правната комисия на парламента. Обсъждането бе анонсирано миналата седмица от председателя на комисията Данаил Кирилов заради сериозния отпор срещу измененията, които ще позволят на прокуратурата да се намесва в търговски и граждански спорове.

  В началото на дискусията правосъдният министър Цецка Цачева защити проекта на министерството и отново повтори, че той е резултат от препоръки в доклада на европейските прокурори след функционалния анализ на прокуратурата от миналата година. Цачева посочи, че до изработване на проекта се стига след ангажименти в управленската програма на правителството за борба с корупцията, Консултативен съвет при президента, посветен на тази тема и един вот на недоверие. “Не приемам мнение, че, видите ли, той (проектът – б.а.) изненадващо е внесен в Народното събрание, минал всички задължителни съгласувателни процедури. Налеч съм от мисълта, че сме намерили най-точната редакция”, обясни правосъдната министърка и допълни: “Не мога да приема, че става дума за чиновнически произвол, каквито определения чух, защото ние сме действали добросъвестно.” Тя заяви, че очаква дискусията днес да даде ясен и категоричен отговор дали подходът за симетричност и огледалност на текстовете за корупция в публичния и частния сектор трябва да се запази. “Изцяло обаче отхвърлянето на законопроекта не намирам за основателно”, категорична бе тя. Позицията й бе подкрепена единствено от представителите на прокуратурата – Пенка Богданова и Мария Шишкова, според които има много положителни моменти в законопроекта.

  Не на такова мнения бяха останалите участници в общественото обсъждане. Остри критики отправи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, който заяви, че очевидно има проблем със законопроекта, след като се провежда дискусия след като промените са приети на първо четене. “Дали може да бъде отстранен този проблем – според мен по-скоро не, защото заданието е грешно”, посочи той. Категоричен бе, че не може да бъде търсена аналогия, там където тя не съществува, а именно “да се пренесат корупционните престъпления от държавния в частния сектор”. Даде пример – ако един инвеститор си назначи директор, който да управлява инвестициите му, но той го окраде, това е проблем на инвеститора. “Къде е мястото на прокурора тук? Това не е публичен ресурс. Друг проблем – ако мой контрагент не изпълни договореностите си, забави плащане, къде е мястото на прокурора? Аз му искам рекламация, обезщетение, отиваме на съд или арбитраж, къде е мястото на прокуроа тук?, обясни той. Призова прокуратурата да бъде оставена да свърши другата си работа, която е достатъчно, а да не се бърка в частния сектор, където има свобода на договаряне.

  Според него няма нужда от допълнителни редакции и по отношение на лица, които управляват чужди пари – борсови компании, банки, финансов сектор, защото над тях има регулаторни органи – Българска народна банка и Комисия за финансов надзор. “Отново не е ясно защо трябва да се намесва прокуратура”, допълни той. Велев определи резултатът от промените като “недопустима държавна намеса и свръхрегулация”, което ще доведе до загуба на границата между нарушение на административната дисциплина и престъпление. “Може в един момент да се окаже, че всички са потенциални престъпници и какво следва – подборен разстрел, замръзване на инвестициите”, заяви той. Изрази и сигурност, че проектът няма да се приеме в този вид, “най-малкото от инстинкт за самосъхранение на народните представители”, които след мандата си няма да имат имунитет и могат да попаднат по ударите на НК. “Самото говорене на тая тема гони инвеститорите”, категоричен бе Велев.

  Евгени Иванов от Конфедерацията работодателите и индустриалците взе повод от скорошно изказване на Цецка Цачева срещу критиците на законопроекта (?”Несъстоятелни са тези страхове. Неоправдани. Отговорността ще бъде на тези впоследствие, които ще понесат моралната отговорност за страховете, които будят в гражданите.” – б.а.). “Ще споделя едно голямо наше притеснение. В обществото се чу, че всички, които не одобряваме този законопроект, ще носим отговорност, морална отговорност. И това става при отсъствие на този закон, а какво щеше да е, ако той беше факт?”, попита той, имайки предвид, че промените отварят широко вратата за прокурорски произвол.

  Заместник-председателят на Българската стопанска камара, а преди това вицепремиер и зам.-главен прокурор Маргарита Попова също се присъедини към критиките. Отбеляза, че като всички изказали се досега, няма съмнения, че проектът на МП е създаден “с най-добри чувства”, но изрази притеснения как ще бъдат прилагани нормите, ако бъдат приети в този вид. По думите й най-големият проблем в частния сектор са административните тежести, техният характер и как се прилагат. Попова похвали активността на Върховната административна прокуратурата, която възлога “тематични проверки в местната власт, които също намаляват административната тежест и играят ролята на регилатор”, но и предупреди, че промените ще отворят вратата за магистратски произвол. В типично нейн стил разкритикува “някои чуждестранни специалисти”, които са отправили подобна препоръка и припомни доклад на GRECO (?Групата на държавите, борещи се срещу корупцията), в който се казва, че антикорупционното законодателство е добро. От бизнеас, добави тя, се притеснявали от честите промени в законодателството, за които не се знае как ще бъдат приложени от магистратите.

  Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата се обяви за отхвърляне на законопроекта, защото “той е изцяло негоден да регулира такива отношения”. По думите му една оценка на въздействието на подобно законодателство ще покаже, че търговските няма да плащат такси по граждански дела, а ще подават сигнали до прокуратурата. “В доклада на европрокурорите се говори стотици пъти за корупция в публичния сектор, а не в частния”, категоричен бе той. Тодоров предупреди, че ако измененията в НК се приемат от палата ще сезират Европейската комисия и ще продължат да се борят срещу законодателното решение, защото то вреди на икономиката.

  Адвокат Милен Ралчев от Висшя адвокатски съвет припомни позицията на адвокатурата, че този законопроект е изграден изцяло на погрешна философия. “Ако има проблем с корупцията, то той е само в публичния сектор”, поясни той. От адвокатурата считат, че с нормите се надхвърлят стандартите в наказателното правораздаване в страна членка на ЕС и с това се нарушава забраната за затвор за неизпълнение на договори, описана в Протокол 4 от Европейската конвенция за правата на човека. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обаче го прекъсна с думите: “Достатъчно, благодаря”.

  Адвокат Валя Гигова обясни, че ако измененията бъдат приети окончателно това ще доведе нови клиенти при адвокатите, но адвокатурата не подкрепя законопроекта. Даде и пример – до всеки собственик на фирма ще трябва да стои наказателен адвокат, за да се състави договор и той “да не влиза в полето на инкриминацията”.

  Съдия Антоанета Данова от ВКС бе категорична: “Нищо не налага промяна на така регулираните досега отношения”. По отношение на подкупа в частната сфера припомни рамково решение от 2003г на Съвета на Европа, в което се дефинира, че подкуп има само когато длъжносното лице е нарушило служебни задължения. Обясни също, че решението казва, че не може държавите-членки да разширяват приложното поле на закона.

  Що се касае до препоръките в доклада на европрокурорите, послужили на МП за изготвянето на спорния законопроект, съдия Данова каза:”Там всъщност се дава препоръка за преразглеждане на чл. 282 от НК”.

  „По отношение на корупцията в частни сектор – доколко е удачно да се въвеждат нови самостоятелни състави и да се разширяват съществуващите, е задача на законодателя да оцени потребността на обществото от подобен род промени“, бе становището на зам.-главния прокурор Мария Шишкова по спорните текстове.

   

  
  Линк
  
  

• 24chasa.bg: Обещание: промените в НК за корупцията и бизнеса да бъдат пренаписани

  Ще създадем широка експертна група с представители на специалисти от различни професии, за да са представени всички гледни точки и да напишем най-точния закон. Това обеща шефът на правната комисия Данаил Кирилов.

  Той бе домакин на обществена дискусия за промените в Наказателния кодекс, които предвиждат криминализирането на корупцията в частния сектор. Те бяха внесени от правосъдното министерство с аргумента, че са поискани от ЕК след анализа на прокуратурата от края на 2016 г. Миналата седмица ГЕРБ оттегли за 10 дни законопроекта заради остри критики от бизнеса.

  “За нас заседанието изначално е грешно”, каза и на вчерашната среща Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал. Според него самото говорене по темата за преследването на частния бизнес за корупция гони инвеститорите. Изцяло се размива границата между гражданското правораздаване и наказателните репресии, изтъкна и Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата.

   

  Съдиите от ВКС Лада Паунова и Антоанета Данова и заместниците на главния прокурор Пенка Богданова и Мария Шишкова отчетоха и положителни страни в проекта.

  Цецка Цачева също го защити, както и заместникът ѝ Евгени Стоянов. “Инвеститорът слага своите пари в едно юридическо лице и те вече не са на физическото лице, а на фирмата. Разбирането, че това не води до подкуп, не е правилно”, каза Стоянов.

  
  Линк
  
  

• Capital.bg: Проектът за "частната корупция" събра още по-остри критики

  
  

  Маргарита Попова: Като прочетох тези няколко параграфа, просто се изплаших

   
   

  Нито едно положително мнение не получи законопроектът на правителството за промени в Наказателния кодекс (НК) за т.нар. корупция в частния сектор по време на общественото му обсъждане в сряда. То продължи близо три часа и беше в Народното събрание. Най-близкото до подкрепа бяха изказванията на представителите на Върховния касационен съд и на зам. главните прокурори Пенка Богданова и Петя Шишкова, които посочиха, че в законопроекта има и някои добри текстове, които трябва да бъдат подкрепени, но те не засягат частта, посветена на "частната корупция".
  
  Представителите на основните работодателски организации отново категорично и безусловно възразиха срещу същината на законопроекта, който приравнява наказателната отговорност за корупцията в частния и публичния сектор и по този начин практически криминализира всяко неизпълнение на договорно задължение. Членовете на Висшия адвокатски съвет Милен Ралчев и Валя Гигова повториха силните аргументи на адвокатурата, изразени в становище преди първото четене. "Този законопроект всъщност е много добър за адвокатурата, защото създава много работа на адвокатите. Но той е лош за държавата и за правната сигурност, а адвокатурата взема присърце тези интереси", заяви адвокат Валя Гигова в кратка язвителна реплика извън общия тон на дискусията.
  
  Представители на академичната общност бяха поканени, но не се явиха на обсъждането, макар че първият, който публично постави въпроса за пълната несъстоятелност на този проект, бе професорът по наказателно право Пламен Панайотов. Подкрепиха го и други авторитетни юристи.
  
  Министърът на правосъдието Цецка Цачева отново се опита да прехвърли отговорността върху европейския мониторинг и необходимостта за синхронизиране с европейски документи и стандарти, но срещу това категорично възразиха от всички страни (виж карето по-надолу).
  
  Необичайният формат на обсъждането – след гласуването на законопроекта на първо четене от парламентарната правна комисия, когато той не може да бъде прегласуван на ниво комисия и трябва да бъде внесен в пленарната зала, показва, че управляващите са наясно с проблемите в него. Въпреки опитите на правосъдния министър да оспори това, включително и с намеци, че критиките идват от извънпарламентарната опозиция и други злонамерени фактори.
  
  Проблемът не може да бъде отстранен
  
  "Очевидно има проблем, щом се провежда обществено обсъждане след първо четене (в правната комисия - б.р). Дали проблемът може да бъде отстранен? Според мен не. Защото е грешно заданието. Не може да се търси аналогия там, където не е уместно, а именно да се пренесат от държавния в частния сектор мерките за корупция", каза Васил Велев, председател на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). И илюстрира проблема: Ако аз като предприемач си назнача директор, който ме окраде – това е мой проблем, защото той е окрал моите пари. Къде е мястото на прокурора тук, след като не става дума за публични пари? Да съм гледал, като съм го избирал. Ако мой контрагент забави доставка, плащания – къде е мястото на прокурора. Аз мога да искам обезщетения, неустойки, а ако не ги плати – ще отидем на съд или арбитраж. Ако управлявате чужди пари – става дума за банковия и финансовия сектор – то над тях има регулатори – БНБ и КФН, които имат много сериозни правомощия, включително да отстранят управителите на такива компании. Ако всяко неизпълнение на договор може да се криминализира, ако се загубят границите между трудовата и административната дисциплина, в един момент може да се окаже, че всички са потенциални престъпници.
  От всичко това следва, от една страна - подборен отстрел, от друга – замразяване на инвестициите, при това не само чуждестранните, заключи Васил Велев. И направи прогноза, че депутатите няма да приемат този проект дори и от инстинкт за самосъхранение, защото няма да са вечно депутати – утре може да станат предприемачи и да бъдат удобен обект на натиск.
  
  Отваря се вратата за магистратски произвол
  
  Не е грешно заданието, а изпълнението, опонира му бившият вицепрезидент Маргарита Попова, която сега е главен секретар на Българската стопанска камара. Тя изрази съпричастност към министър Цачева, като каза, че е била на този пост, както и към зам.-министър Евгени Стоянов, когото е обучавала в Националния институт на правосъдието. Но, включително и от позицията си на бивш високопоставен прокурор, каза някои ключови фрази, очевидно насочени да прозвучат като присъди, макар и изречени със загриженост: "да дръпнем назад тези предложения в НК и да се съсредоточим върху... регулаторни мерки и намаляване на административната тежест", "има опасност, която отваря вратата за магистратски произвол, а магистратският произвол в наказателното правосъдие има много сериозни последици", "като прочетох тези няколко параграфа, просто се изплаших" и т.н.
  
  "Абсолютно неоснователен е аргументът, че частната и държавната собственост са равнопоставени, което е в основата на мотивите. Нито публичната общинска и държавна собственост е равнопоставена на частната държавна и общинска собственост, нито частната държавна и общинска собственост е равна на частната собственост на гражданите", каза главният секретар на БТПП Васил Тодоров. Той даде пример със спирането на придобивната давност за държавни и общински имоти. "Действието с най-малко репутационен риск за управляващите бе изцяло да оттеглят този законопроект, защото той е изцяло негоден", заяви Васил Тодоров и допълни, че в наказателното право е абсолютно недопустимо да се действа на принципа "дайте да видим какво ще стане, пък ако не не сме доволни – ще ги отменим".
  
  Репутационният риск
  
  Всъщност именно репутационният риск е на фокус в момента, доколкото е очевидно колебанието на управляващите как най-безболезнено да се отърват от проекта и кой да поеме негативите. Той трябва да бъде внесен в пленарната зала, защото вече е гласуван в комисия, и няма как да бъде забавен и забравен тихомълком, защото върви заедно с още шест други законопроекта за промени в НК, предложени от депутати на БСП и от "Обединени патриоти".
  
  Остават два варианта за действие. Първият е проектът да бъде гласуван в зала с уговорки, че ще бъде основно ремонтиран преди второ четене, но тази опция предварително бе разкритикувана от повечето изказали се днес. Вторият – да се използва включително и днешната дискусия, за да се мотивира отхвърлянето му в пленарната зала, като остане да се търси виновникът за този очевиден политически гаф.
  
  Очакванията на много от участниците в днешната дискусия, включително и депутати, са именно в тази насока, още повече че иначе няма причина да се прави това обсъждане по никое време.

  
  Линк
  
  

• 24 часа, 29.03.2018 г., стр.4: Обещание: промените в НК за корупцията и бизнеса да бъдат пренаписани

  
  

  Ще създадем широка експертна група с представители на специалисти от различни професии, за да са представени всички гледни точки и да напишем найточния закон. Това обеща шефът на правната комисия Данаил Кирилов.
  Той бе домакин на обществена дискусия за промените в Наказателния кодекс, които предвиждат криминализирането на корупцията в частния сектор. Те бяха внесени от правосъдното министерство с аргумента, че са поискани от ЕК след анализа на прокуратурата от края на 2016 г. Миналата седмица ГЕРБ оттегли за 10 дни законопроекта заради остри критики от бизнеса.
  „За нас заседанието изначално е грешно", каза и на вчерашната среща Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал. Според него самото говорене по темата за преследването на частния бизнес за корупция гони инвеститорите. Изцяло се размива границата между гражданското правораздаване и наказателните репресии, изтъкна и Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата.
  Съдиите от ВКС Лада Паунова и Антоанета Данова и заместниците на главния прокурор Пенка Богданова и Мария Шишкова отчетоха и положителни страни в проекта.
  Цецка Цачева също го защити, както и заместникът й Евгени Стоянов. „Инвеститорът слага своите пари в едно юридическо лице и те вече не са на физическото лице. а на фирмата. Разбирането, че това не води до подкуп, не е правилно", каза Стоянов.

  
  Линк