Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП)
Увеличаването на пенсионната вноска с 3% е неподходяща мярка, която няма да доведе до очаквания резултат, както оптимистично се обяви ръководството на Националния осигурителен институт. Това е един изключително непремерен ход, особено като се има предвид, че едва наскоро за първи път отчетохме ръст на икономиката от началото на кризата. С лансирането на подобни мерки ще се обезсърчат и тези компании, които въпреки кризата с голямо желание се стремят да покажат ръст, да завоюват нови пазари и да са по-конкурентоспособни. Без съмнение като се насложат всички тежести, които стъпка по стъпка се трупат на гърба на светлия сектор от бизнеса, ще станем свидетели и на съответните негативни последици. Ако направим кратка ретроспекция, досега бизнесът беше ощетен от факта, че неколкостотин милиона се задържаха и не се платиха навреме към абсолютно изрядни фирми, чиято работа е приета. Същевременно тези, които получиха някакво плащане, бяха принудени да го приемат със 7% удръжки, което е абсолютно недопустимо за една демократична държава. Като добавим и това, че по всяка вероятност първите три дни от болничните ще продължат да се плащат от работодателите и през следващата година, като насложим и фактът, че тежестта на осигурителните вноски продължава да е по-голяма за работодателите спрямо работниците в съотношение 60:40, анализаторите могат да изчислят какви ще са резултатите за бизнеса. Тежестта, която се пренася върху работодателите, не свършва дотук.
Трябва да вземем предвид и нещо друго - прибързано изказване, което също може да се реализира, както бе обявено - 3% увеличение на пенсионната вноска. Искрено се надяваме то да не стане факт с решение на правителството. Също така е обезпокоително лекомисленото увеличение на минималните осигурителни прагове с 5,6% върху всички сектори, което може да стане от следващата година. Това е друга абсолютно неадекватна постъпка. Ако тя се реализира, ще работи прокризисно и ще потопи фирмите отново в блатото на икономическите затруднения. Става дума за повече от 1 млрд. лв., които са изтеглени от ръцете на работодателите. Да не говорим, че по всяка вероятност това ще доведе до несигурност и намалено потребление. Т.е. само месец, след като сме реализирали някакъв ръст, обръщаме спиралата и отново започваме да вървим надолу. Тъжното е, че управляващите правят тези изявления, когато ние оповестяваме резултатите от нашето изследване, че все още има много фирми, които работят извън сивия сектор. Така се обезсърчават и всички тези служители, които са избрали да работят в светлата икономика, да си плащат осигуровките, за да могат да получават след време пенсии. Обезсмислят се и действията на правителството от миналата година, когато намали осигуровките с 2 процентни пункта. Даже се влошава положението, което никак не чертае добри перспективи за икономиката и за страната.
По отношение на реформата в здравеопазването на нас като работодателска организация ни се иска да видим становището на съсловното сдружение на лекарите. Заделените за здравеопазване средства се увеличават, но правителството трябваше да ги попита какво предлагат лекарите, за да се намалят безобразията, на които всеки ден сме свидетели при здравното обслужване на гражданите. За парите, които се харчат за здраве, ние получаваме бавно, некачествено и твърде скъпо обслужване.
Записа Катерина Иванова
Най-много хора у нас работят на черно в Североизточна България. Там делът на заетите на трудови договори е 83,5%, което е с почти 10% по-малко от средната за страната стойност - 92,2%.
Североизточният район води и в друга негативна статистика - по най-висок дял на случаите на частично заплащане по трудов договор - 16,5%, следван от Южния и Централен район - 15,0%.
Това показва проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) за трудовите права и спазването на трудовото законодателството в България. Мащабното представително допитване обхваща 10 икономически отрасъла, сред които хотелиерство и ресторантьорство, производство, строителство, транспорт, образование и други.
Проучването е едно от най-значителните по обхват от провежданите досега в страната, каза при представянето на резултатите председателят на БТПП Цветан Симеонов. То показва степените на информираност за нормативната уредба на трудовоправните и осигурителните отношения не само по региони, но и по отрасли, допълни Цветан Симеонов.
Изследването показва още, че най-изрядни са работодателите в Северозападна България, където най-голям процент от заетите имат сключени договори.
Любопитно е също, че над една четвърт от хората у нас получават частично или въобще не получават допълнително заплащане за извънредния си труд.
Най-висок е този дял за Североизточния район (46,8%) при средна стойност за страната от 36,3%.
Според работодателите най-висок е процентът на сключените колективни трудови договори в Североизточен и Югоизточен район - съответно 25,5% и 25,1%.