Назад

Работодателите призовават промените в Закона за енергетиката за влязат в сила по-бързо


  • News.bg: Работодателите с молба по жалба до ЕК за неправомерна помощ за ТЕЦ


    Асоциацията на организациите на българските работодатели - АОБР пуска жалба до ЕК, за нарушение правото на общността от Договора за създаване на Европейската общност (консолидирана версия) относно държавните помощи - неправомерна държавна помощ за американските Марици.

    До настоящия момент Комисията все още не се е произнесла по молбата им за установяване на нарушение. АОБР, се обръща към българските представители в европейския парламент с молба за съдействате за произнасяне от Европейската комисия по поставения проблем.

    С жалба от 14 януари 2017 г. до Европейската комисия представителните организации на национално равнище - Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели, сигнализираха Комисията за неправомерна държавна помощ при изкупуване от българско държавно дружество ("НЕК" ЕАД) на електрическа енергия от "Ей и ЕС ЗС Марица Изток 1" ЕООД и "Контур Глобал Марица изток 3".

    Съгласно сключения на 13 юни 2001 г. договор, "НЕК" ЕАД се задължава да изкупува дългосрочно произведената от двете енергопроизводителни дружества електрическа енергия, при условия и цени, които поставят тези електрически централи в по-изгодно икономическо положение спрямо останалите производители на ел. енергия в България, обясняват от АОБР.

    Работодателите допълват, че посочените договорни условия са нарушение на правото на общността по всички критерии за неправомерна държавна помощ, от Договора за функциониране на ЕС. Ежегодно двете централи изземват 486 млн. лева от домакинствата и бизнеса в България чрез високите си преференциални цени за произвежданата от тях ел. енергия.

    Молбата на работодателите е адресирана до: Асим Адемов, Неджми Али, Николай Бареков, Ангел Джамбазки, Филиз Хюсменова, Андрей Ковачев, Петър Курумбашев, Илхан Кючук, Ева Майдел, Светослав Малинов, Искра Михайлова, Момчил Неков, Андрей Новаков, Георги Пирински, Емил Радев, Сергей Станишев, Владимир Уручев.


    Линк

  • Publics.bg: АОБР пише до президента с молба за ускорено обнародване на промените в Закона за енергетиката


    Според асоциацията последните изменения ще насърчат конкуренцията между производителите на еленергия и ще допринесат за либерализацията на пазара
     

    Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) е изпратила писмо до президента Румен Радев с молба за ускоряване на обнародването в Държавен вестник на приетия на 26 април 2018 г. ЗИД на Закона за енергетиката, съобщиха от АОБР. Според асоциацията промените са стъпка в посока към довършване на либерализацията на пазара на електроенергия у нас. Оттам посочват още, че чрез новите текстове ще се повиши конкуренцията между производителите, ще бъдат оптимизирани технологичните разходи, ще се осигури предлагане на повече продукти и количества, и ще се насърчи пазарната интеграция на производителите с преференциални цени. 

    Пълният текст на писмото може да видите по-долу:
     
    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
     
    Либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна през 2004 година. От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя - АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, и рядко - Националната електрическа компания, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. В тази връзка, всяка година се събират около 1,5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години. 
     
    Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г. Промените в законодателството отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.
     
    Новите текстове, разписани в ЗИД на ЗЕ, с вх.№ 854-01-19/27.03.2018 г., са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени. 
     
    България изнася стоки за над 52,2 млрд. лева при 98,6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г.  е  3,6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения.
     
    Промените в закона изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“. Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме  1-2 месеца. Припомняме, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 година (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Тази нотификация трябва да бъде довършена. Новоприетият закон е една възможност и причина да се вкара ред в енергетиката и по тези въпроси.
     
    Искаме да изразим и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Такива предложения в закона справедливо не бяха подкрепени на второ четене на ЗИД на ЗЕ в пленарна зала. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ Земеделие. Министерството на земеделието изнесе данни през 2015 година, че в повечето случаи инвестициите им се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година.
     
    УВАЖАЕМИ ГОПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
     
    Напомняме още, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех. Сега е важно бързото влизане на закона в сила, за да имат КЕВР и МЕ достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 01.07.2018 г. Затова си позволяваме да отправим молба към Вас за по-бързо обнародване на ЗИД на ЗЕ. На Ваше разположение сме за допълнителна информация при необходимост.
     
    С УВАЖЕНИЕ,
     
    БОЖИДАР ДАНЕВ
    Изпълнителен председател на БСК 
    и председател на АОБР за 2018 г., 
    по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ

     


    Линк

  • 3e-news.net: Бизнесът настоява за бързо обнародване на променения Закон за енергетиката в писмо до президента


    В писмо до президента на България Румен Радев, работодателските организации изразявт задоволството и съгласието си с направените промени в Закона за енергетиката и настоявт за бързото му обнародване. Публикуването в Държавен вестник е важно от една страна за КЕВР , с цел определяне на цените на електроенергията през новия регулаторен период, и от друга за Министерство на енергетиката.

    Обръщението на АОРБ към президента:

    Либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна през 2004 година. От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя - АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, и рядко - Националната електрическа компания, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. В тази връзка, всяка година се събират около 1,5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години.

    Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г. Промените в законодателството отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.

    Новите текстове, разписани в ЗИД на ЗЕ, с вх.№ 854-01-19/27.03.2018 г., са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.

    България изнася стоки за над 52,2 млрд. лева при 98,6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г.  е  3,6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения.

    Промените в закона изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“. Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме  1-2 месеца. Припомняме, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 година (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години.   Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Тази нотификация трябва да бъде довършена. Новоприетият закон е една възможност и причина да се вкара ред в енергетиката и по тези въпроси.

    Искаме да изразим и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Такива предложения в закона справедливо не бяха подкрепени на второ четене на ЗИД на ЗЕ в пленарна зала. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ Земеделие. Министерството на земеделието изнесе данни през 2015 година, че в повечето случаи инвестициите им се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година.

    УВАЖАЕМИ ГОПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    напомняме още, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех. Сега е важно бързото влизане на закона в сила, за да имат КЕВР и МЕ достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 01.07.2018 г. Затова си позволяваме да отправим молба към Вас за по-бързо обнародване на ЗИД на ЗЕ. На Ваше разположение сме за допълнителна информация при необходимост.

    В АОБР членуват четирите национално представителни работодателски организации - БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП. В момента ротационен председател на организацията е изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.


    Линк

  • Economic.bg: Работодателите са притеснени от президентско вето върху Закона за енергетиката


    Работодателите имат сигнали, че засегнати от реформата може да окажат натиск върху Румен Радев

    Много е важно новите промени в Закона за енергетиката да влязат бързо в сила, за да имат КЕВР и Министерство на енергетиката достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 1 юли. Затова от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обръщат с молба към президента Румен Радев да обнародва измененията и допълненията. Позицията е подписана от четирите работодателски организации, които приветстват дългоочакваните промени в сектора.

    „Имаме сигнали, че засегнати от реформите среди, свикнали на непазарни отношения и печалби от обществото, ще се опитат да му внушат (на президента – бел.ред) да наложи вето”. Това обясни пред Economic.bg председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Според него съпротивата от привилегеровани страни може да забави въвеждането на измененията.

    Велев добави, че по тази причина работодателите са решили да изпратят общата молба до президента. Той каза още, че Радев има двуседмичен срок да обнародва промените и всеки ден е важен, тъй като има много работа до 1 юли.

    Работодателите са притеснени и от това, че промените в Закона за енергетиката изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“ вместо по преференциални цени.

    „Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме  1-2 месеца”, пише в позицията им.

    От АОБР припомнят, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 г. (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България, добавят работодателите. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Затова според тях тази нотификация трябва да бъде довършена.

    Организациите изразяват и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Те бяха предложени от народния представител от БСП Таско Ерменков, но не минаха на второ четене в парламента.

    Работодателите смятат, че е справедливо подобни предложения да не се подкрепят. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ „Земеделие”.

    Те цитират и данни на Министерството на земеделието, изнесени през 2015 г., че в повечето случаи инвестициите на ВЕИ-тата се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. „Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година”, пише още в писмото.

    Работодателите припомнят, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех.

    Като цяло, четирите представителни организации подкрепят промените в сектора и смятат, че новоприетият закон е възможност да се вкара ред в енергетиката. „Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г.”, е общата позиция.

    Те добавят, че приетите мерки отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Тогава Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.

    Затова и организациите смятат, че новите текстове, разписани в Закона за енергетиката, са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.

    В писмото си от АОБР обясняват, че либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна още през 2004 г., но решителните промени се забавиха.

    От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя - АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”, и рядко НЕК, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Според работодателите, несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. „В тази връзка, всяка година се събират около 1.5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години”, пишат организациите.

    България изнася стоки за над 52.2 млрд. лева при 98.6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г.  е  3.6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. „Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения”, добавят работодателите в позицията си.

     

    Линк

  • Mediapool.bg: Бизнесът е нетърпелив за енергийните реформи


    Президентът призован по-бързо да пусне законовите поправки

    Работодателските организации демонстрираха нетърпеливост да започне прилагането на реформите в енергетиката, заложени в приетите миналата седмица от парламента окончателно поправки в Закона за енергетиката, променящи и освобождаващи пазара. Те изпратиха в понеделник декларация до президента Румен Радев да придвижи възможно най-бързо обнародването на промените. Публикуваха и писмо до българските евродепутати с призив да притиснат Европейската комисия да се произнесе по заведената през януари 2017 г. от тях жалба срещу т.нар. американски централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", че ползват неправомерно държавна помощ в цените, на които се купува тока им.

     


    От Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОРБ) за пореден път приветстваха приетите законови поправки, които реално се случиха под техен натиск, след като заплашиха с национални протести заради поскъпналите цени на електроенергията на свободния енергиен пазар през декември 2017 г.   

    Бизнесът очаква корекциите, които влизат в сила от 1 юли 2018 г. и предвиждат на борсата да продават тока си всички възобновяеми енергийни източници, когенерации и топлофикации с инсталирана мощност над 4 МВ, да решат проблема с досегашната асиметрична либерализация на пазара по отношение потребители – производители.

    Работодателите посочват, че досегашното несъвършенство на пазара, по чиято либерализация се работи от 2004 г., се е дължало на това, че на свободния пазар енергия продаваха само  държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2", и рядко "Националната електрическа компания", докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Отделно останалите производители на ток получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена "задължения към обществото“.

    Разходите по тези субсидии, изчислени от АОРБ на 1.5 млрд. лв. са определени от асоциацията като "ангария“. Те обаче няма да намалеят, тъй като възобновяемите енергийни източници ще продължават да получават по-високи цени, но вече чрез договор за премия, която ще се изчислява от НЕК като разлика между досегашните преференциални цени на редица производители и прогнозната пазара за съответната година..

    Според организацията, приетите законови поправки, "са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени".

    АОРБ припомня, че България изнася стоки за над 52.2 млрд. лева при 98.6 млрд. лева БВП в условията на жестока конкуренция и точно затова българската енергетика трябва да върви към пазарни отношения.

    Бизнесът иска от държавния глава да одобри възможно най-бързо законовите поправки, за да  енергийното министерство и ресорният регулатор време да подготвят нормативната база с новите правила за търговия с ток, за определяне на размера на договорите за премия и на прогнозната пазарна цена. Всичко това е необходимо, за да може реформата да се напасне добре с влизащите в села от 1 юли нови цени на тока за регулирания пазар.

    Отделно Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, членуващи в АОРБ, искат от българските представители в Европейския парламент да съдействат за произнасяне от страна на Европейската комисия по внесената преди повече от година жалба от четирите организации срещу 15-годишните договори за изкупуването на тока от двете американски въглищни централи в "Марица Изток" от страна на държавната НЕК.

    Според организациите това е неправомерна държавна помощ за двете компании, които ежегодно получават 486 млн. лева от домакинствата и бизнеса в България чрез високите си преференциални цени за произвежданата от тях ел. енергия.

    Те искат евродепутатите ни да пришпорят Брюксел да каже има ли незаконна държавна помощ. Досега Еврокомисията избягва да излезе с конкретно становище. Преди месец стана ясно, че все пак е дала картбланш на правителството на ГЕРБ да започне преговори с двете американски компании за промяна на дългогодишните им договори. Все още обаче "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" проучват отправената им оферта и да я представят на своите банки-кредиторки.


    Линк

  • Alfarss.net: Бизнесът е нетърпелив за енергийните реформи


    Работодателските организации демонстрираха нетърпеливост да започне прилагането на реформите в енергетиката, заложени в приетите миналата седмица от парламента окончателно поправки в Закона за енергетиката, променящи и освобождаващи пазара. Те изпратиха в понеделник декларация до президента Румен Радев да придвижи възможно най-бързо обнародването на промените. Публикуваха и писмо до българските евродепутати с призив да притиснат Европейската комисия да се произнесе по заведената през януари 2017 г. от тях жалба срещу т.нар. американски централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", че ползват неправомерно държавна помощ в цените, на които се купува тока им. От Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОРБ) за пореден път приветстваха приетите законови поправки, които реално се случиха под техен натиск, след като заплашиха с национални протести заради поскъпналите цени на електроенергията на свободния енергиен пазар през декември 2017 г.    Бизнесът очаква корекциите, които влизат в сила от 1 юли 2018 г. и предвиждат на борсата да продават тока си всички възобновяеми енергийни източници, когенерации и топлофикации с инсталирана мощност над 4 МВ, да решат проблема с досегашната асиметрична либерализация на пазара по отношение потребители – производители. Работодателите посочват, че досегашното несъвършенство на пазара, по чиято либерализация се работи от 2004 г., се е дължало на това, че на свободния пазар енергия продаваха само  държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2", и рядко "Националната електрическа компания", докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Отделно останалите производители на ток получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена "задължения към обществото“. Разходите по тези субсидии, изчислени от АОРБ на 1.5 млрд. лв. са определени от асоциацията като "ангария“. Те обаче няма да намалеят, тъй като възобновяемите енергийни източници ще продължават да получават по-високи цени, но вече чрез договор за премия, която ще се изчислява от НЕК като разлика между досегашните преференциални цени на редица производители и прогнозната пазара за съответната година.. Според организацията, приетите законови поправки, "са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени". АОРБ припомня, че България изнася стоки за над 52.2 млрд. лева при 98.6 млрд. лева БВП в условията на жестока конкуренция и точно затова българската енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Бизнесът иска от държавния глава да одобри възможно най-бързо законовите поправки, за да  енергийното министерство и ресорният регулатор време да подготвят нормативната база с новите правила за търговия с ток, за определяне на размера на договорите за премия и на прогнозната пазарна цена. Всичко това е необходимо, за да може реформата да се напасне добре с влизащите в села от 1 юли нови цени на тока за регулирания пазар. Отделно Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, членуващи в АОРБ, искат от българските представители в Европейския парламент да съдействат за произнасяне от страна на Европейската комисия по внесената преди повече от година жалба от четирите организации срещу 15-годишните договори за изкупуването на тока от двете американски въглищни централи в "Марица Изток" от страна на държавната НЕК. Според организациите това е неправомерна държавна помощ за двете компании, които ежегодно получават 486 млн. лева от домакинствата и бизнеса в България чрез високите си преференциални цени за произвежданата от тях ел. енергия. Те искат евродепутатите ни да пришпорят Брюксел да каже има ли незаконна държавна помощ. Досега Еврокомисията избягва да излезе с конкретно становище. Преди месец стана ясно, че все пак е дала картбланш на правителството на ГЕРБ да започне преговори с двете американски компании за промяна на дългогодишните им договори. Все още обаче "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" проучват отправената им оферта и да я представят на своите банки-кредиторки.

    Прочети цялата публикация


    Линк

  • Novini.bg: Работодателите притеснени от президентско вето върху Закона за енергетиката


    Много е важно новите промени в Закона за енергетиката да влязат бързо в сила, за да имат КЕВР и Министерство на енергетиката достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 1 юли. Затова от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обръщат с молба към президента Румен Радевда обнародва измененията и допълненията. Позицията е подписана от четирите работодателски организации, които приветстват дългоочакваните промени в сектора.

    „Имаме сигнали, че засегнати от реформите среди, свикнали на непазарни отношения и печалби от обществото, ще се опитат да му внушат (на президента – бел.ред) да наложи вето”. Това обясни пред Economic.bg председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Според него съпротивата от привилегеровани страни може да забави въвеждането на измененията.

    Велев добави, че по тази причина работодателите са решили да изпратят общата молба до президента. Той каза още, че Радев има двуседмичен срок да обнародва промените и всеки ден е важен, тъй като има много работа до 1 юли.

    Работодателите са притеснени и от това, че промените в Закона за енергетиката изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“ вместо по преференциални цени.

    „Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме 1-2 месеца”, пише в позицията им.

    От АОБР припомнят, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 г. (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България, добавят работодателите. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Затова според тях тази нотификация трябва да бъде довършена.

    Организациите изразяват и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Те бяха предложени от народния представител от БСП Таско Ерменков, но не минаха на второ четене в парламента.

    Работодателите смятат, че е справедливо подобни предложения да не се подкрепят. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ „Земеделие”.

    Те цитират и данни на Министерството на земеделието, изнесени през 2015 г., че в повечето случаи инвестициите на ВЕИ-тата се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. „Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година”, пише още в писмото.

    Работодателите припомнят, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех.

    Като цяло, четирите представителни организации подкрепят промените в сектора и смятат, че новоприетият закон е възможност да се вкара ред в енергетиката. „Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г.”, е общата позиция.

    Те добавят, че приетите мерки отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Тогава Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.

    Затова и организациите смятат, че новите текстове, разписани в Закона за енергетиката, са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.

    В писмото си от АОБР обясняват, че либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна още през 2004 г., но решителните промени се забавиха.

    От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя - АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”, и рядко НЕК, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Според работодателите, несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. „В тази връзка, всяка година се събират около 1.5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години”, пишат организациите.

    България изнася стоки за над 52.2 млрд. лева при 98.6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г. е 3.6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. „Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения”, добавят работодателите в позицията си.


    Линк

  • News.data.bg: Работодателите притеснени от президентско вето върху Закона за енергетиката


    Много е важно новите промени в Закона за енергетиката да влязат бързо в сила, за да имат КЕВР и Министерство на енергетиката достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 1 юли. Затова от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обръщат с молба към президента Румен Радев да обнародва измененията и допълненията. Позицията е подписана от четирите работодателски организации, които приветстват дългоочакваните промени в сектора.

    „Имаме сигнали, че засегнати от реформите среди, свикнали на непазарни отношения и печалби от обществото, ще се опитат да му внушат (на президента – бел.ред) да наложи вето”. Това обясни пред Economic.bg председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Според него съпротивата от привилегеровани страни може да забави въвеждането на измененията.

    Велев добави, че по тази причина работодателите са решили да изпратят общата молба до президента. Той каза още, че Радев има двуседмичен срок да обнародва промените и всеки ден е важен, тъй като има много работа до 1 юли.

    Работодателите са притеснени и от това, че промените в Закона за енергетиката изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“ вместо по преференциални цени.

    „Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме 1-2 месеца”, пише в позицията им.

    От АОБР припомнят, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 г. (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България, добавят работодателите. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Затова според тях тази нотификация трябва да бъде довършена.

    Организациите изразяват и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Те бяха предложени от народния представител от БСП Таско Ерменков, но не минаха на второ четене в парламента.

    Работодателите смятат, че е справедливо подобни предложения да не се подкрепят. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ „Земеделие”.

    Те цитират и данни на Министерството на земеделието, изнесени през 2015 г., че в повечето случаи инвестициите на ВЕИ-тата се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. „Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година”, пише още в писмото.

    Работодателите припомнят, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех.

    Като цяло, четирите представителни организации подкрепят промените в сектора и смятат, че новоприетият закон е възможност да се вкара ред в енергетиката. „Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г.”, е общата позиция.

    Те добавят, че приетите мерки отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Тогава Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.

    Затова и организациите смятат, че новите текстове, разписани в Закона за енергетиката, са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.

    В писмото си от АОБР обясняват, че либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна още през 2004 г., но решителните промени се забавиха.

    От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя - АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”, и рядко НЕК, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Според работодателите, несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. „В тази връзка, всяка година се събират около 1.5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години”, пишат организациите.

    България изнася стоки за над 52.2 млрд. лева при 98.6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г. е 3.6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. „Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения”, добавят работодателите в позицията си.


    Линк

  • Novini.bg: Бизнесът се обърна към президента


    АОБР очаква бързо обнародване на промените в Закона за енергетиката. Това се казва в писмо, изпратено до президента Румен Радев от Асоциацията на организациите на българските работодатели.

    Публикуваме писмото без редакторска намеса:

    "Изх. № 17-00-26/30.04.2018 г.
    ДО

    Г-Н РУМЕН РАДЕВ

    ПРЕЗИДЕНТ НА

    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


    ОТНОСНО: ОБНАРОДВАНЕ НА ПРИЕТИЯ НА 26.04.2018 Г. ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКА
    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    Либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна през 2004 година. От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя – АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, и рядко – Националната електрическа компания, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. В тази връзка, всяка година се събират около 1,5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години.

    Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г. Промените в законодателството отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.

    Новите текстове, разписани в ЗИД на ЗЕ, с вх.№ 854-01-19/27.03.2018 г., са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.

    България изнася стоки за над 52,2 млрд. лева при 98,6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г. е 3,6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения.

    Промените в закона изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“. Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме 1-2 месеца. Припомняме, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 година (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Тази нотификация трябва да бъде довършена. Новоприетият закон е една възможност и причина да се вкара ред в енергетиката и по тези въпроси.

    Искаме да изразим и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Такива предложения в закона справедливо не бяха подкрепени на второ четене на ЗИД на ЗЕ в пленарна зала. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ Земеделие. Министерството на земеделието изнесе данни през 2015 година, че в повечето случаи инвестициите им се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година.

    УВАЖАЕМИ ГОПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    напомняме още, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех. Сега е важно бързото влизане на закона в сила, за да имат КЕВР и МЕ достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 01.07.2018 г. Затова си позволяваме да отправим молба към Вас за по-бързо обнародване на ЗИД на ЗЕ. На Ваше разположение сме за допълнителна информация при необходимост".


    Линк

  • Nbox.bg: Българските работодатели притеснени от президентско вето върху Закона за енергетиката


    Работодателите припомнят, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики

    Много е важно новите промени в Закона за енергетиката да влязат бързо в сила, за да имат КЕВР и Министерство на енергетиката достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 1 юли. Затова от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обръщат с молба към президента Румен Радев да обнародва измененията и допълненията. Позицията е подписана от четирите работодателски организации, които приветстват дългоочакваните промени в сектора.

    „Имаме сигнали, че засегнати от реформите среди, свикнали на непазарни отношения и печалби от обществото, ще се опитат да му внушат (на президента – бел.ред) да наложи вето”. Това обясни пред Economic.bg председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Според него съпротивата от привилегеровани страни може да забави въвеждането на измененията.

    Велев добави, че по тази причина работодателите са решили да изпратят общата молба до президента. Той каза още, че Радев има двуседмичен срок да обнародва промените и всеки ден е важен, тъй като има много работа до 1 юли.

    Работодателите са притеснени и от това, че промените в Закона за енергетиката изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“ вместо по преференциални цени.

    „Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме 1-2 месеца”, пише в позицията им.

    От АОБР припомнят, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 г. (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България, добавят работодателите. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Затова според тях тази нотификация трябва да бъде довършена.

    Организациите изразяват и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Те бяха предложени от народния представител от БСП Таско Ерменков, но не минаха на второ четене в парламента.

    Работодателите смятат, че е справедливо подобни предложения да не се подкрепят. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ „Земеделие”.

    Те цитират и данни на Министерството на земеделието, изнесени през 2015 г., че в повечето случаи инвестициите на ВЕИ-тата се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. „Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година”, пише още в писмото.

    Работодателите припомнят, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех.

    Като цяло, четирите представителни организации подкрепят промените в сектора и смятат, че новоприетият закон е възможност да се вкара ред в енергетиката. „Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г.”, е общата позиция.

    Те добавят, че приетите мерки отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Тогава Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.

    Затова и организациите смятат, че новите текстове, разписани в Закона за енергетиката, са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.

    В писмото си от АОБР обясняват, че либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна още през 2004 г., но решителните промени се забавиха.

    От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя - АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”, и рядко НЕК, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Според работодателите, несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. „В тази връзка, всяка година се събират около 1.5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години”, пишат организациите.

    България изнася стоки за над 52.2 млрд. лева при 98.6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г. е 3.6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. „Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения”, добавят работодателите в позицията си.

     


    Линк

  • News.data.bg: Бизнесът се обърна към президента


    АОБР очаква бързо обнародване на промените в Закона за енергетиката. Това се казва в писмо, изпратено до президента Румен Радев от Асоциацията на организациите на българските работодатели.

    Публикуваме писмото без редакторска намеса:

    "Изх. № 17-00-26/30.04.2018 г.
    ДО

    Г-Н РУМЕН РАДЕВ

    ПРЕЗИДЕНТ НА

    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


    ОТНОСНО: ОБНАРОДВАНЕ НА ПРИЕТИЯ НА 26.04.2018 Г. ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКА
    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    Либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна през 2004 година. От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя – АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, и рядко – Националната електрическа компания, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. В тази връзка, всяка година се събират около 1,5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години.

    Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г. Промените в законодателството отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.

    Новите текстове, разписани в ЗИД на ЗЕ, с вх.№ 854-01-19/27.03.2018 г., са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.

    България изнася стоки за над 52,2 млрд. лева при 98,6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г. е 3,6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения.

    Промените в закона изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“. Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме 1-2 месеца. Припомняме, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 година (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Тази нотификация трябва да бъде довършена. Новоприетият закон е една възможност и причина да се вкара ред в енергетиката и по тези въпроси.

    Искаме да изразим и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Такива предложения в закона справедливо не бяха подкрепени на второ четене на ЗИД на ЗЕ в пленарна зала. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ Земеделие. Министерството на земеделието изнесе данни през 2015 година, че в повечето случаи инвестициите им се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година.

    УВАЖАЕМИ ГОПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    напомняме още, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех. Сега е важно бързото влизане на закона в сила, за да имат КЕВР и МЕ достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 01.07.2018 г. Затова си позволяваме да отправим молба към Вас за по-бързо обнародване на ЗИД на ЗЕ. На Ваше разположение сме за допълнителна информация при необходимост".


    Линк

  • Petel.bg: Бизнесът се обърна към президента


    АОБР очаква бързо обнародване на промените в Закона за енергетиката. Това се казва в писмо, изпратено до президента Румен Радев от Асоциацията на организациите на българските работодатели, пише novini.bg.

    Публикуваме писмото без редакторска намеса:

    "Изх. № 17-00-26/30.04.2018 г.
    ДО

    Г-Н РУМЕН РАДЕВ

    ПРЕЗИДЕНТ НА

    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


    ОТНОСНО: ОБНАРОДВАНЕ НА ПРИЕТИЯ НА 26.04.2018 Г. ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКА
    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    Либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна през 2004 година. От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя – АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, и рядко – Националната електрическа компания, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. В тази връзка, всяка година се събират около 1,5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години.

    Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г. Промените в законодателството отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.

    Новите текстове, разписани в ЗИД на ЗЕ, с вх.№ 854-01-19/27.03.2018 г., са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.

    България изнася стоки за над 52,2 млрд. лева при 98,6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г. е 3,6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения.

    Промените в закона изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“. Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме 1-2 месеца. Припомняме, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 година (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Тази нотификация трябва да бъде довършена. Новоприетият закон е една възможност и причина да се вкара ред в енергетиката и по тези въпроси.

    Искаме да изразим и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Такива предложения в закона справедливо не бяха подкрепени на второ четене на ЗИД на ЗЕ в пленарна зала. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ Земеделие. Министерството на земеделието изнесе данни през 2015 година, че в повечето случаи инвестициите им се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година.

    УВАЖАЕМИ ГОПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    напомняме още, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех. Сега е важно бързото влизане на закона в сила, за да имат КЕВР и МЕ достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 01.07.2018 г. Затова си позволяваме да отправим молба към Вас за по-бързо обнародване на ЗИД на ЗЕ. На Ваше разположение сме за допълнителна информация при необходимост".


    Линк

  • Blitz.bg: Работодателите притеснени от президентско вето върху Закона за енергетиката


    Работодателите имат сигнали, че засегнати от реформата може да окажат натиск върху Румен Радев

    • Много е важно новите промени в Закона за енергетиката да влязат бързо в сила, за да имат КЕВР и Министерство на енергетиката достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 1 юли. Затова от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обръщат с молба към президента Румен Радев да обнародва измененията и допълненията. Позицията е подписана от четирите работодателски организации, които приветстват дългоочакваните промени в сектора.
       
      „Имаме сигнали, че засегнати от реформите среди, свикнали на непазарни отношения и печалби от обществото, ще се опитат да му внушат (на президента – бел.ред) да наложи вето”. Това обясни пред Economic.bg председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
       
      Според него съпротивата от привилегеровани страни може да забави въвеждането на измененията.
       
      Велев добави, че по тази причина работодателите са решили да изпратят общата молба до президента.
       
      Той каза още, че Радев има двуседмичен срок да обнародва промените и всеки ден е важен, тъй като има много работа до 1 юли.
       
      Работодателите са притеснени и от това, че промените в Закона за енергетиката изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“ вместо по преференциални цени.
       
      „Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме 1-2 месеца”, пише в позицията им.
       
      От АОБР припомнят, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 г. (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България, добавят работодателите. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Затова според тях тази нотификация трябва да бъде довършена.
       
      Организациите изразяват и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Те бяха предложени от народния представител от БСП Таско Ерменков, но не минаха на второ четене в парламента.
       
      Работодателите смятат, че е справедливо подобни предложения да не се подкрепят. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ „Земеделие”.
       
      Те цитират и данни на Министерството на земеделието, изнесени през 2015 г., че в повечето случаи инвестициите на ВЕИ-тата се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. „Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна
      помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година”, пише още в писмото.
       
      Работодателите припомнят, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех.
       
      Като цяло, четирите представителни организации подкрепят промените в сектора и смятат, че новоприетият закон е възможност да се вкара ред в енергетиката. „Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г.”, е общата позиция.
       
      Те добавят, че приетите мерки отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Тогава Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.
       
      Затова и организациите смятат, че новите текстове, разписани в Закона за енергетиката, са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.
       
      В писмото си от АОБР обясняват, че либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна още през 2004 г., но решителните промени се забавиха.
       
      От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя - АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”, и рядко НЕК, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Според работодателите, несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. „В тази връзка, всяка година се събират около 1.5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години”, пишат организациите.
       
      България изнася стоки за над 52.2 млрд. лева при 98.6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г. е 3.6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. „Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения”, добавят работодателите в позицията си.

     


    Линк

  • Blitz.bg: Асоциацията на организациите на българските работодатели изпрати ПИСМО до президента Радев


    Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) очаква бързо обнародване на промените в Закона за енергетиката. Това се казва в писмо, изпратено до президента Румен Радев от Асоциацията на организациите на българските работодатели.

    Публикуваме писмото им без редакторска намеса:


    Изх. № 17-00-26/30.04.2018 г.    
    ДО

    Г-Н РУМЕН РАДЕВ

    ПРЕЗИДЕНТ НА

    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
     

    ОТНОСНО:    ОБНАРОДВАНЕ НА ПРИЕТИЯ НА 26.04.2018 Г. ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКА
    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    Либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна през 2004 година. От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя – АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, и рядко – Националната електрическа компания, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. В тази връзка, всяка година се събират около 1,5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години.

    Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г. Промените в законодателството отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.

    Новите текстове, разписани в ЗИД на ЗЕ, с вх.№ 854-01-19/27.03.2018 г., са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.

    България изнася стоки за над 52,2 млрд. лева при 98,6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г.  е  3,6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения.

    Промените в закона изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“. Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме  1-2 месеца. Припомняме, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 година (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години.   Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Тази нотификация трябва да бъде довършена. Новоприетият закон е една възможност и причина да се вкара ред в енергетиката и по тези въпроси.

    Искаме да изразим и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Такива предложения в закона справедливо не бяха подкрепени на второ четене на ЗИД на ЗЕ в пленарна зала. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ Земеделие. Министерството на земеделието изнесе данни през 2015 година, че в повечето случаи инвестициите им се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година.

    УВАЖАЕМИ ГОПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    напомняме още, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех. Сега е важно бързото влизане на закона в сила, за да имат КЕВР и МЕ достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 01.07.2018 г. Затова си позволяваме да отправим молба към Вас за по-бързо обнародване на ЗИД на ЗЕ. На Ваше разположение сме за допълнителна информация при необходимост.

     
    С УВАЖЕНИЕ,

     /п/

    БОЖИДАР ДАНЕВ

    Изпълнителен председател на БСК
    и председател на АОБР за 2018 г.,
    по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ     


    Линк

  • Politikata.net: АСОЦИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ ИЗПРАТИ ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ


    Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) очаква бързо обнародване на промените в Закона за енергетиката. Това се казва в писмо, изпратено до президента Румен Радев от Асоциацията на организациите на българските работодатели.

    Публикуваме писмото им без редакторска намеса:

    Изх. № 17-00-26/30.04.2018 г.    

    ДО

     

    Г-Н РУМЕН РАДЕВ

    ПРЕЗИДЕНТ НА

    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
     

    ОТНОСНО:    ОБНАРОДВАНЕ НА ПРИЕТИЯ НА 26.04.2018 Г. ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКА
    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    Либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна през 2004 година. От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя – АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, и рядко – Националната електрическа компания, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. В тази връзка, всяка година се събират около 1,5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години.

    Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г. Промените в законодателството отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.

    Новите текстове, разписани в ЗИД на ЗЕ, с вх.№ 854-01-19/27.03.2018 г., са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.

    България изнася стоки за над 52,2 млрд. лева при 98,6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г.  е  3,6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения.

    Промените в закона изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“. Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме  1-2 месеца. Припомняме, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 година (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години.   Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Тази нотификация трябва да бъде довършена. Новоприетият закон е една възможност и причина да се вкара ред в енергетиката и по тези въпроси.

    Искаме да изразим и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Такива предложения в закона справедливо не бяха подкрепени на второ четене на ЗИД на ЗЕ в пленарна зала. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ Земеделие. Министерството на земеделието изнесе данни през 2015 година, че в повечето случаи инвестициите им се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година.

    УВАЖАЕМИ ГОПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    напомняме още, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех. Сега е важно бързото влизане на закона в сила, за да имат КЕВР и МЕ достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 01.07.2018 г. Затова си позволяваме да отправим молба към Вас за по-бързо обнародване на ЗИД на ЗЕ. На Ваше разположение сме за допълнителна информация при необходимост.

     
    С УВАЖЕНИЕ,

    /п/

    БОЖИДАР ДАНЕВ

    Изпълнителен председател на БСК
    и председател на АОБР за 2018 г.,
    по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ     


    Линк

  • Iconomist.bg: Работодателите призовават промените в Закона за енергетиката за влязат в сила по-бързо


    В писмо до президента на България Румен Радев, работодателските организации изразявт задоволството и съгласието си с направените промени в Закона за енергетиката и настоявт за бързото му обнародване. Публикуването в Държавен вестник е важно от една страна за КЕВР , с цел определяне на цените на електроенергията през новия регулаторен период, и от друга за Министерство на енергетиката.

    Обръщението на АОРБ към президента:

    Либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна през 2004 година. От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя – АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, и рядко – Националната електрическа компания, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. В тази връзка, всяка година се събират около 1,5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години.

    Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г. Промените в законодателството отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.

    Новите текстове, разписани в ЗИД на ЗЕ, с вх.№ 854-01-19/27.03.2018 г., са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.

    България изнася стоки за над 52,2 млрд. лева при 98,6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г. е 3,6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения.

    Промените в закона изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“. Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме 1-2 месеца. Припомняме, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 година (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Тази нотификация трябва да бъде довършена. Новоприетият закон е една възможност и причина да се вкара ред в енергетиката и по тези въпроси.

    Искаме да изразим и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Такива предложения в закона справедливо не бяха подкрепени на второ четене на ЗИД на ЗЕ в пленарна зала. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ Земеделие. Министерството на земеделието изнесе данни през 2015 година, че в повечето случаи инвестициите им се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година.

    В АОБР членуват четирите национално представителни работодателски организации – БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП. В момента ротационен председател на организацията е изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.


    Линк

Назад