Работодателите искат стандарти за трудовата медицина

Clinica.bg: ТРЯБВАТ НОВИ РЕГЛАМЕНТИ ЗА ЗДРАВНА ПРОФИЛАКТИКА

Профилактичните прегледи, заплащани от работодателите, да не се дублират с тези, които се поемат от Националната здравноосигурителна каса. Това поискаха представители на бизнеса в писмо до здравния министър Кирил Ананиев. От Асоциацията на организациите на българските работодатели предлагат и нормативни промени, които да доближат българските закони до европейската практика по отношение на профилактиката на работещите. Публикуваме писмото им без редакции.

Уважаеми господин министър,

Известно е, че системата на здравеопазването в страната, в т.ч. превенцията на здравето на населението, се основава на ежемесечните осигурителни вноски на работещи и работодатели. Отделно и за сметка на работодателите са разходите за предпазване на работещите от професионалните рискове – периодичните профилактични прегледи, разходите за трудоустрояване, адаптиране на работното място и вграждане на лицата с намалена работоспособност в трудовия процес, подобряване на условията на труд и др.

В момента работни групи, определени с Ваши заповеди, разработват проекти на Наредби за изменение на Наредбата за дейността на службите по трудова медицина и Наредбата за предварителните и периодичните медицински прегледи на работещите. И двете наредби са тясно свързани с бъдещето на превенцията на здравето и поддържане на устойчива дееспособност на работещите.

Във връзка с това и за да се постигнат най-добрите нормативни решения предлагаме:

Ясно да бъдат разграничени (без дублиране) профилактичните дейности, финансирани по НЗОК, и тези, заплащани от работодателя във връзка с условията на труд.
Обхватът и съдържанието на прегледите и изследванията във връзка с условията на труд, заплащани от работодателя, да бъдат приведени в съответствие с европейските практики и стандарти, които се основават на съвременни, статистически проверени норми.

Досегашният подход на компенсиране на дефицити за сметка на работодателите чрез по-висока честота и брой на лекарите, извършващи прегледите във връзка с условията на труд (отразени в Наредба №3/1987 г.), е доказано неефективен и не съответства на подхода и практиката на превенция на здравето при работа в Европа, в т.ч. в балканските страни, които не са членове на ЕС.

Смятаме за необходимо при предстоящите изменения и допълнения в горепосочените наредби да се вземат предвид установените в законодателството и практиките на Европейските страни принципи:

Не подлежат на предварителни и периодични профилактични прегледи във връзка с условията на труд кандидатите за работа и работещите, които не са изложени на професионални рискове. Профилактиката в този случай се покрива от ежегодните прегледи и изследвания при общопрактикуващия лекар /ОПЛ/.
От обхвата на периодичните медицински прегледи на работещите са изключени прегледите от специалист вътрешни болести/обща медицина, извършвани от ОПЛ. За сметка на работодателя са само прегледите във връзка с условията на труд.
За всеки от рисковите фактори при работа са разработени и утвърдени стандарти за обхвата, съдържанието и начина на провеждане и документиране на прегледа и изследванията. Те са насочени към разкриване в ранен стадий на свързани с условията на труд заболявания. Със стандартите се гарантират качество на прегледа и възможност за сравнимост на резултатите по единни критерии, независимо от това кой и къде преглежда.
Заключенията за пригодност на работещите, извършващи рискови дейности, препоръките въз основа на резултатите от прегледите към работещия и работодателя, се дават от преглеждащия лекар (Чл.16 (1) от Препоръка 171 на МОТ).

У нас правото на трудовите медици да преглеждат беше отнето през 2008 г. и тези заключения и препоръки се дават по имейл или факс, въз основа на документи от прегледи и изследвания, направени от други лекари.

Честотата на профилактичните прегледи във връзка с условията на труд се определя въз основа на съвременните медицински познания и статистически проверки. У нас тя е значително по-висока от установената в европейските страни.
Прегледите по отделните рискови фактори в европейските страни се извършват по съответен стандарт от един лекар, притежаващ специфични познания за възможните въздействия на рисковия фактор върху здравето на работещия и познания за конкретните условия на работа.

Във всички европейски страни тези прегледи се извършват от трудовите медици, като при необходимост (посочена в съответния стандарт) работещият се насочва към специалист в съответната медицинска дисциплина.

У нас прегледите при един рисков фактор се извършват от 2 до 4 специалисти, напр. при шум над 85 dB – от трима специалисти по „вътрешни болести“, „нервни болести“ и „УНГ“ с ЕКГ и изследване на слуха.

Регламентира се ясно в кои случаи профилактичните прегледи са задължителни (с произтичащите от това последствия за работещия и работодателя) и кои са препоръчителни, на които работещият се явява по свой избор.
В нормативните актове са записани ясно задълженията и отговорностите на работодателите и работещите, във връзка с организирането и участието в прегледите и изследванията, и на лекарите - за пропуски и неадекватни препоръки към работодателя.

Позицията на работодателите по поставените въпроси вече е дискутирана с Националния консултант по трудова медицина и с представители на МЗ.

Уважаеми господин министър,

Считаме, че моментът е важен за бъдещето на превенцията на здравето на работещите и за поддържане на тяхната работоспособност.

Във връзка това предлагаме:

Профилактичните прегледи и изследвания във връзка с условията на труд да се извършват с обхват и периодичност и по стандарти, отделни за всеки рисков фактор, както това е въведено в Европейските страни.
Да се направят необходимите изменения и допълнения в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да бъде конкретно определено мястото на превенцията на здравето при работа като част от националната система за превенция и ролята на трудовите медици в нея.

С уважение,

Божидар Данев,
Изпълнителен председател на БСК

Председател на АОБР за 2018 г., по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ

Линк

Zdravenews.eu: Работодателите искат стандарти за трудовата медицина

Работодателски организации написаха открито писмо на здравния министър Кирил Ананиев, вицепремиера Валери Симеонов и социалния министър Бисер Петков за промените в нормативните актове, свързани с превенцията на здравето на работещите. Писмото е подписано от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Работодателите предлагат профилактичните прегледи и изследвания за условията на труд да са с обхват и периодичност и по стандарти, отделни за всеки рисков фактор, както това е въведено в Европейските страни. Предлагат да се направят необходимите изменения и допълнения в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да бъде конкретно определено мястото на превенцията на здравето при работа като част от националната система за превенция и ролята на трудовите медици в нея. Те предлагат да бъдат разграничени (без дублиране) профилактичните дейности, финансирани по НЗОК, и тези, заплащани от работодателя във връзка с условията на труд. Второто им предложение е обхватът и съдържанието на прегледите и изследванията във връзка с условията на труд, заплащани от работодателя, да бъдат приведени в съответствие с европейските практики и стандарти, които се основават на съвременни, статистически проверени норми. Досегашният подход на компенсиране на дефицити за сметка на работодателите чрез по-висока честота и брой на лекарите, които преглеждат работниците, е доказано неефективен. Той не съответства на подхода и практиката на превенция на здравето при работа в Европа, в т.ч. в балканските страни, които не са членове на ЕС, пишат от работодателските организации. Работодателите дават пример с практиките в Европейските страни. При тях няма предварителни и периодични профилактични прегледи във връзка с условията на труд на кандидатите за работа и работещите, които не са изложени на професионални рискове. Профилактиката в този случай се покрива от ежегодните прегледи и изследвания при общопрактикуващия лекар /ОПЛ/. Вторият пример, изтъкнат от работодателите е, че от обхвата на периодичните медицински прегледи на работещите са изключени прегледите от специалист вътрешни болести/обща медицина, извършвани от личните лекари. За сметка на работодателя са само прегледите във връзка с условията на труд. За всеки от рисковите фактори при работа има разработени и утвърдени стандарти за медицинските прегледи и изследванията, както и тяхното провеждане и документиране. Целта е да се разкриват в ранен стадий заболяванията, свързани с условията на труд. Със стандартите се гарантират качество на прегледа и възможност за сравнимост на резултатите по единни критерии, независимо от това кой и къде преглежда. Четвъртото предложение на работодателите е, че заключенията за пригодност на работещите, извършващи рискови дейности, препоръките въз основа на резултатите от прегледите към работещия и работодателя, се дават от преглеждащия лекар. В България правото на трудовите медици да преглеждат беше отнето през 2008 г. Техните заключения и препоръки се дават по имейл или факс, въз основа на документи от прегледи и изследвания, направени от други лекари. Честотата на профилактичните прегледи за трудовите условията на труд у нас е значително по-висока от установената в европейските страни, пишат работодателските организации. Прегледите по отделните рискови фактори в европейските страни се извършват по съответен стандарт от един лекар, притежаващ специфични познания за възможните въздействия на рисковия фактор върху здравето на работещия и познания за конкретните условия на работа, дават пример представителите на бизнеса. Тези прегледи се извършват от трудовите медици. При необходимост работникът се насочва към специалист в съответната медицинска дисциплина. У нас прегледите при един рисков фактор се извършват от 2 до 4 специалисти, напр. при шум над 85 dB - от трима специалисти по "вътрешни болести", "нервни болести" и "УНГ" с ЕКГ и изследване на слуха, пишат работодателите. Те искат ясна регламентация в кои случаи профилактичните прегледи са задължителни (с произтичащите от това последствия за работещия и работодателя) и кои са препоръчителни. На вторите работникът се явява по свой избор. Позицията на работодателите по поставените въпроси вече е дискутирана с Националния консултант по трудова медицина и с представители на МЗ. Повод за писмото на работодателите са създадените работни групи, които подгтотвят проекти на Наредби за изменение на Наредбата за дейността на службите по трудова медицина и Наредбата за предварителните и периодичните медицински прегледи на работещите. И двете наредби са тясно свързани с бъдещето на превенцията на здравето и поддържане на устойчива дееспособност на работещите. Групите са определени със заповеди на здравния министър.

Линк

News.bg: Работодателите искат стандарти за трудовата медицина

Писмото е подписано от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Работодателите предлагат профилактичните прегледи и изследвания за условията на труд да са с обхват и периодичност и по стандарти, отделни за всеки рисков фактор, както това е въведено в Европейските страни.

Предлагат да се направят необходимите изменения и допълнения в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да бъде конкретно определено мястото на превенцията на здравето при работа като част от националната система за превенция и ролята на трудовите медици в нея.

Те предлагат да бъдат разграничени (без дублиране) профилактичните дейности, финансирани по НЗОК, и тези, заплащани от работодателя във връзка с условията на труд.

Второто им предложение е обхватът и съдържанието на прегледите и изследванията във връзка с условията на труд, заплащани от работодателя, да бъдат приведени в съответствие с европейските практики и стандарти, които се основават на съвременни, статистически проверени норми.

Досегашният подход на компенсиране на дефицити за сметка на работодателите чрез по-висока честота и брой на лекарите, които преглеждат работниците, е доказано неефективен. Той не съответства на подхода и практиката на превенция на здравето при работа в Европа, в т.ч. в балканските страни, които не са членове на ЕС, пишат от работодателските организации.

Работодателите дават пример с практиките в Европейските страни. При тях няма предварителни и периодични профилактични прегледи във връзка с условията на труд на кандидатите за работа и работещите, които не са изложени на професионални рискове. Профилактиката в този случай се покрива от ежегодните прегледи и изследвания при общопрактикуващия лекар /ОПЛ/.

Вторият пример, изтъкнат от работодателите е, че от обхвата на периодичните медицински прегледи на работещите са изключени прегледите от специалист вътрешни болести/обща медицина, извършвани от личните лекари. За сметка на работодателя са само прегледите във връзка с условията на труд.

За всеки от рисковите фактори при работа има разработени и утвърдени стандарти за медицинските прегледи и изследванията, както и тяхното провеждане и документиране. Целта е да се разкриват в ранен стадий заболяванията, свързани с условията на труд. Със стандартите се гарантират качество на прегледа и възможност за сравнимост на резултатите по единни критерии, независимо от това кой и къде преглежда.

Четвъртото предложение на работодателите е, че заключенията за пригодност на работещите, извършващи рискови дейности, препоръките въз основа на резултатите от прегледите към работещия и работодателя, се дават от преглеждащия лекар. В България правото на трудовите медици да преглеждат беше отнето през 2008 г. Техните заключения и препоръки се дават по имейл или факс, въз основа на документи от прегледи и изследвания, направени от други лекари.

Честотата на профилактичните прегледи за трудовите условията на труд у нас е значително по-висока от установената в европейските страни, пишат работодателските организации.

Прегледите по отделните рискови фактори в европейските страни се извършват по съответен стандарт от един лекар, притежаващ специфични познания за възможните въздействия на рисковия фактор върху здравето на работещия и познания за конкретните условия на работа, дават пример представителите на бизнеса.

Тези прегледи се извършват от трудовите медици. При необходимост работникът се насочва към специалист в съответната медицинска дисциплина. У нас прегледите при един рисков фактор се извършват от 2 до 4 специалисти, напр. при шум над 85 dB - от трима специалисти по "вътрешни болести", "нервни болести" и "УНГ" с ЕКГ и изследване на слуха, пишат работодателите.

Те искат ясна регламентация в кои случаи профилактичните прегледи са задължителни (с произтичащите от това последствия за работещия и работодателя) и кои са препоръчителни. На вторите работникът се явява по свой избор.

Повод за писмото на работодателите са създадените работни групи, които подгтотвят проекти на Наредби за изменение на Наредбата за дейността на службите по трудова медицина и Наредбата за предварителните и периодичните медицински прегледи на работещите. И двете наредби са тясно свързани с бъдещето на превенцията на здравето и поддържане на устойчива дееспособност на работещите. Групите са определени със заповеди на здравния министър.

Линк

Черно море. 25.05.2018, стр. 4: Работодателите искат стандарти за трудовата медицина

Работодателски организации написаха открито писмо до здравния министър Кирил Ананиев, вицепремиера Валери Симеонов и социалния министър Бисер Петков за промените в нормативните актове, свързани с превенцията на здравето на работещите.
Писмото е подписано от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Работодателите предлагат профилактичните прегледи и изследвания за условията на труд да са с обхват и периодичност и по стандарти, отделни за всеки рисков фактор, както това е въведено в европейските страни.
Предлагат да се направят необходимите изменения и допълнения в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да бъде конкретно определено мястото на превенцията на здравето при работа като част от националната система за превенция и ролята на трудовите медици в нея.
Те предлагат да бъдат разграничени (без дублиране) профилактичните дейности, финансирани по НЗОК, и тези, заплащани от работодателя във връзка с условията на труд.
Второто им предложение е обхватът и съдържанието на прегледите и изследванията във връзка с условията на труд, заплащани от работодателя, да бъдат приведени в съответствие с европейските практики и стандарти, които се основават на съвременни, статистически проверени норми.
Досегашният подход на компенсиране на дефицити за сметка на работодателите чрез повисока честота и брой на лекарите, които преглеждат работниците, е доказано неефективен. Той не съответства на подхода и практиката на превенция на здравето при работа в Европа, в т.ч. в балканските страни, които не са членове на ЕС, пишат от работодателските организации.
Те искат ясна регламентация в кои случаи профилактичните прегледи са задължителни (с произтичащите от това последствия за работещия и работодателя) и кои са препоръчителни. На вторите работникът се явява по свой избор.
Позицията на работодателите по поставените въпроси вече е дискутирана с националния консултант по трудова медицина и с представители на МЗ.

Линк