Работодателите виждат риск от непазарно решение за "Белене" на базата на фалшива информация

Actualno.com: Новините: Най-важното за деня, 6 юни

РАБОТОДАТЕЛИТЕ ВИЖДАТ ОПАСНОСТ ОТ НЕПАЗАРНО РЕШЕНИЕ ЗА "БЕЛЕНЕ Работодателите настояват управляващите да поемат твърд ангажимент да не допускат прилагането на каквито и да било непазарни схеми при осъществяването на проекта АЕЦ "Белене", ако той бъде възобновен. Това се казва в публична позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели, адресирана до Народното събрание и изпратена до медиите. В организацията членуват КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ.

Линк

Trud.bg: Вижте позицията на работодателите относно предложението за рестарт на проекта АЕЦ “Белене”

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати позицията си до народните представители относно предложението за рестарт на проекта АЕЦ “Белене”, допълвайки условията на Министерство на енергетиката. Това съобщиха от пресслужбата на БСК. Прилагаме обръщението на АОБР без редакторска намеса: ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, През последните дни общественото мнение в България е силно възбудено от предложението за „рестартиране“ на АЕЦ „Белене“. На 7 юни 2018 г. предстои Народното събрание да вземе изключително отговорно решение по въпроса за връщането на този проект в дневния ред на българската енергетика и при какви условия да стане това или, респективно – за продължаване на мораториума. Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) нееднократно е изразявала позицията се по отношение разработването и реализацията на нови енергийни проекти – това е приемливо при категоричното условие да стане изцяло на пазарен принцип, без ангажименти както за гарантирани количества, така и за преференциални цени. Министър Петкова анонсира, че проектът АЕЦ „Белене“ ще се осъществява при „пазарни условия“, но като такива тя огласява до момента само две изисквания: да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта;да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия. Не откриваме публично заявена изрична забрана на: преференциално ценообразуване;възможни доплащания на ценови разлики и/или премии;корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката, например Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ Козлодуй. Всъщност, гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица. Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за „иновации“ и прилагане на схеми за непазарни приходи. Прозрачност, пазарност, икономическа състоятелност – това са базови принципи, които могат да обезпечат дългосрочната устойчивост на един проект. Отчитайки тези принципи, направените инвестиции до момента, както и мащаба на проекта АЕЦ „Белене“, един успешен сценарий за реализация може да включва следните стъпки: Държавата апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, извършени строителни работи, както и цялото получено или предстоящо да бъде получено оборудване, на което България е законен собственик;Прави се проспект за публично предлагане на емисия акции на това публично дружество на фондовата борса в обем, обезпечаващ набирането на достатъчен капитал за осъществяване на инвестиционната програма – така по възможно най-прозрачен и пазарен начин ще бъде оценена икономическата състоятелност на проекта;Публичното дружество, в което след увеличението на капитала участват съответните инвеститори – стратегически, институционални, както вероятно и по-дребни такива (ако бизнес публиката наистина смята, че проектът е рентабилен), довършва изграждането на обекта АЕЦ „Белене“, като е твърде вероятно да има необходимост от ангажиране и на дългов капитал;Като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ „Белене“, публичното дружество реализира произведената електроенергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени. Това, според нас, е реалистичната схема, по която би могъл да се осъществи проектът АЕЦ „Белене“ – воден от икономическа логика и прагматизъм – без идеологеми, геополитически интерпретации, патетична фразеология и търсене на политически дивиденти. В същото време, като отчитаме заявените официални намерения да се стартира процедура за избор на стратегически инвеститор, считаме, че предварителните условия за водене на преговори с потенциалните кандидати следва да включват като основни изисквания – осигуряването на прозрачност, реализация на проекта на пазарен принцип и други приложими условия, част от които са посочени по-горе. Считаме, че е необходима публична дискусия с участието на всички заинтересовани страни, а не разпространяване на неистинска информация – за цената на електроенергията, произведена от АЕЦ „Белене“, за обема на бъдещото електропотребление, за липсата на алтернативи. С аргумента, че такава била цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй“, в публичното медийно пространство смело се коментират цени на произведената от бъдещата АЕЦ „Белене“ електроенергия в интервала между 25 и 50 евро за мегаватчас. Теза, която определяме като несъстоятелна и неадекватна на наличната информация – за сравнение, проектът Hinkley Point C, Великобритания заявява цена от 92,50 британски паунда за мегаватчас, при договор за 35-годишен период. През 2019 г. се очаква в Беларус да заработи нова АЕЦ, цените на която са от порядъка на 110 евро за мегаватчас. Проектът Akkuyu, Турция предполага цена от 124 щатски долара за мегаватчас, а разчетите за проекта на разширяване с два нови блока Paksi, Унгария са в горната граница на интервала 80-110 евро за мегаватчас. Националният статистически институт системно разработва и публикува енергийни разчети, в т.ч. общ енергиен баланс, първично енергийно потребление, енергийна интензивност на икономиката. Анализът им недвусмислено показва подобряване на енергийната ефективност – за сравнение, при 0,470 тона нефтен еквивалент за 1000 евро БВП през 2012г., същият показател за 2016 г. е 0,423. Същият извод можем да направим и за електроинтензивността – докато през 2012 г. за 1000 евро БВП са били вложени над 820 киловатчаса, през 2016 г. използваната електроенергия е 765 киловатчаса. Впрочем, нетното електропотребление в страната (отчитайки нетното производство и физическия внос, приспадайки загубите в електропреносната мрежа, нуждите от регулиране на електроенергийната система и физическия износ) през последните години е устойчиво в интервала 31-32 тераватчаса (данни на ЕСО, КЕВР и НЕК), при 3-4 процентен икономически растеж годишно. Естествено, налице е значителен нереализиран потенциал за подобрения в това отношение. Съществуват алтернативни възможности – както в сферата на енергопроизводство, така и по отношение на енергопотреблението и енергийната ефективност. Сред примерите – новите поколения ВЕИ вече генерират електроенергия със значително по-ниски цени в сравнение с близкото минало, нарастващото потребление на природен газ неминуемо ще замести част от консумираната понастоящем електроенергия (тенденция сред битовите абонати), разработват се интелигентни мрежови решения, оптимизиращи двупосочната електросвързаност, значителен е технологичният напредък и при възможните решения за ефективно съхранение на електроенергия и балансирано електропотребление при оптимална електрогенерация. При реализация на проекта “Белене” следва да бъдат елиминирани всички рискове, свързани с доминиращите “нашенски” разбирания за качество и контрол на изпълнение, продукт на корупционната среда и политическа намеса, включително във чисто технически въпроси. Необходими са допълнителни гаранции за ефективно прилагане на нормите за възлагане на поръчки с висока обществена значимост и разходване на значими средства, за високо качество на изпълнение, за обективна оценка на технологията на реакторите, и управление на риска на най-високото достижимо равнище, приемливо за цялото ни общество, за европейските ни партньори и съседи. Не на последно място, гласуването на решение относно мораториума от Народното събрание следва да протече паралелно с обсъждането на Стратегията за устойчиво енергийно развитие до 2030 г., чието изготвяне бе възложено на Министерството на енергетиката. С УВАЖЕНИЕ, /п/ Димитър Бранков Зам.-председател на БСК По поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ

Линк

Clubz.bg: Големият бизнес със свой сценарий за строежа на АЕЦ "Белене"

Работодателските организации настояват за пресичане на всякакви "иновации" за държавна подкрепа

Най-големите бизнес организации – Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), излязоха с обща позиция по предложението за "рестартиране" на АЕЦ "Белене".

Обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), представителите на бизнеса настояват за "ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за "иновации" и прилагане на схеми за непазарни приходи“.

АОБР предупреждава, че енергийният министър Теменужка Петкова говори само, че няма да има държавни гаранции и няма да има дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия, но не споменава нищо за "изрична забрана на преференциално ценообразуване; възможни доплащания на ценови разлики и/или премии; корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката“.

„Всъщност, гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица.

Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за „иновации“ и прилагане на схеми за непазарни приходи“, се казва в позицията.

АОБР предлага и свой сценарий за реализиране на АЕЦ "Белене" в четири стъпки:

1. Държавата апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, извършени строителни работи, както и цялото получено или предстоящо да бъде получено оборудване, на което България е законен собственик;

2. Прави се проспект за публично предлагане на емисия акции на това публично дружество на фондовата борса в обем, обезпечаващ набирането на достатъчен капитал за осъществяване на инвестиционната програма – така по възможно най-прозрачен и пазарен начин ще бъде оценена икономическата състоятелност на проекта;

3. Публичното дружество, в което след увеличението на капитала участват съответните инвеститори – стратегически, институционални, както вероятно и по-дребни такива (ако бизнес публиката наистина смята, че проектът е рентабилен), довършва изграждането на обекта АЕЦ „Белене“, като е твърде вероятно да има необходимост от ангажиране и на дългов капитал;

4. Като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ "Белене", публичното дружество реализира произведената електроенергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.

Предлагаме ви цялата позиция на АОРБ:

ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

През последните дни общественото мнение в България е силно възбудено от предложението за „рестартиране“ на АЕЦ „Белене“. На 7 юни 2018 г. предстои Народното събрание да вземе изключително отговорно решение по въпроса за връщането на този проект в дневния ред на българската енергетика и при какви условия да стане това или, респективно - за продължаване на мораториума.

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) нееднократно е изразявала позицията се по отношение разработването и реализацията на нови енергийни проекти – това е приемливо при категоричното условие да стане изцяло на пазарен принцип, без ангажименти както за гарантирани количества, така и за преференциални цени.

Министър Петкова анонсира, че проектът АЕЦ „Белене“ ще се осъществява при „пазарни условия“, но като такива тя огласява до момента само две изисквания:

- да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта;

- да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия.

Не откриваме публично заявена изрична забрана на:

- преференциално ценообразуване;

- възможни доплащания на ценови разлики и/или премии;

- корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката, например Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ Козлодуй.

Всъщност, гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица. Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за „иновации“ и прилагане на схеми за непазарни приходи.

Прозрачност, пазарност, икономическа състоятелност – това са базови принципи, които могат да обезпечат дългосрочната устойчивост на един проект. Отчитайки тези принципи, направените инвестиции до момента, както и мащаба на проекта АЕЦ „Белене“, един успешен сценарий за реализация може да включва следните стъпки:

4. Като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ „Белене“, публичното дружество реализира произведената електроенергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.

Това, според нас, е реалистичната схема, по която би могъл да се осъществи проектът АЕЦ „Белене“ – воден от икономическа логика и прагматизъм – без идеологеми, геополитически интерпретации, патетична фразеология и търсене на политически дивиденти. В същото време, като отчитаме заявените официални намерения да се стартира процедура за избор на стратегически инвеститор, считаме, че предварителните условия за водене на преговори с потенциалните кандидати следва да включват като основни изисквания - осигуряването на прозрачност, реализация на проекта на пазарен принцип и други приложими условия, част от които са посочени по-горе.

Считаме, че е необходима публична дискусия с участието на всички заинтересовани страни, а не разпространяване на неистинска информация – за цената на електроенергията, произведена от АЕЦ „Белене“, за обема на бъдещото електропотребление, за липсата на алтернативи.

С аргумента, че такава била цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй“, в публичното медийно пространство смело се коментират цени на произведената от бъдещата АЕЦ „Белене“ електроенергия в интервала между 25 и 50 евро за мегаватчас. Теза, която определяме като несъстоятелна и неадекватна на наличната информация – за сравнение, проектът Hinkley Point C, Великобритания заявява цена от 92,50 британски паунда за мегаватчас, при договор за 35-годишен период. През 2019 г. се очаква в Беларус да заработи нова АЕЦ, цените на която са от порядъка на 110 евро за мегаватчас. Проектът Akkuyu, Турция предполага цена от 124 щатски долара за мегаватчас, а разчетите за проекта на разширяване с два нови блока Paksi, Унгария са в горната граница на интервала 80-110 евро за мегаватчас.

Националният статистически институт системно разработва и публикува енергийни разчети, в т.ч. общ енергиен баланс, първично енергийно потребление, енергийна интензивност на икономиката. Анализът им недвусмислено показва подобряване на енергийната ефективност – за сравнение, при 0,470 тона нефтен еквивалент за 1000 евро БВП през 2012г., същият показател за 2016 г. е 0,423. Същият извод можем да направим и за електроинтензивността – докато през 2012 г. за 1000 евро БВП са били вложени над 820 киловатчаса, през 2016 г. използваната електроенергия е 765 киловатчаса. Впрочем, нетното електропотребление в страната (отчитайки нетното производство и физическия внос, приспадайки загубите в електропреносната мрежа, нуждите от регулиране на електроенергийната система и физическия износ) през последните години е устойчиво в интервала 31-32 тераватчаса (данни на ЕСО, КЕВР и НЕК), при 3-4 процентен икономически растеж годишно. Естествено, налице е значителен нереализиран потенциал за подобрения в това отношение.

Съществуват алтернативни възможности – както в сферата на енергопроизводство, така и по отношение на енергопотреблението и енергийната ефективност. Сред примерите – новите поколения ВЕИ вече генерират електроенергия със значително по-ниски цени в сравнение с близкото минало, нарастващото потребление на природен газ неминуемо ще замести част от консумираната понастоящем електроенергия (тенденция сред битовите абонати), разработват се интелигентни мрежови решения, оптимизиращи двупосочната електросвързаност, значителен е технологичният напредък и при възможните решения за ефективно съхранение на електроенергия и балансирано електропотребление при оптимална електрогенерация.

При реализация на проекта "Белене" следва да бъдат елиминирани всички рискове, свързани с доминиращите "нашенски" разбирания за качество и контрол на изпълнение, продукт на корупционната среда и политическа намеса, включително във чисто технически въпроси. Необходими са допълнителни гаранции за ефективно прилагане на нормите за възлагане на поръчки с висока обществена значимост и разходване на значими средства, за високо качество на изпълнение, за обективна оценка на технологията на реакторите, и управление на риска на най-високото достижимо равнище, приемливо за цялото ни общество, за европейските ни партньори и съседи.

С УВАЖЕНИЕ,

/п/

Димитър Бранков

Зам.-председател на БСК

По поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ

Линк

Capital.bg: Бизнес организациите с предупреждение за АЕЦ "Белене"

Искат изрична декларация, че няма да се прилагат непазарни механизми

Преди парламентарната комисия по енергетика да разгледа в сряда внесените от ГЕРБ и БСП решения за бъдещето на проекта АЕЦ "Белене" и точно когато в София се провежда протест срещу централата, а в курортния комплекс "Ривиера" Международният ядрен форум "Булатом" изтъква необходимостта от нея, бизнесът също излезе с позиция по темата.

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) публикува становище, че ще приеме рестартиране на проекта само ако е записано категорично, че той ще се реализира изцяло на пазарен принцип, без ангажименти както за гарантирани количества, така и за преференциални цени.

"При реализация на проекта "Белене" следва да бъдат елиминирани всички рискове, свързани с доминиращите "нашенски" разбирания за качество и контрол на изпълнение, продукт на корупционната среда и политическа намеса, включително в чисто технически въпроси", заявяват от АОБР, в която членуват КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ. Според бизнес организациите са необходими допълнителни гаранции за ефективно прилагане на нормите за възлагане на обществени поръчки и разходване на значими средства, за обективна оценка на технологията на реакторите и управление на риска.

Ще има ли скрита помощ

Досега властта е обявила, че АЕЦ "Белене" може да се осъществява само без държавни гаранции и дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия. Това обаче според бизнес организациите не означава задължително "пазарни условия", тъй като не са категорично изключени възможностите за преференциално ценообразуване, доплащания на ценови разлики или премии, както и предоставянето на корпоративни гаранции от държавните дружества като БЕХ, НЕК или АЕЦ "Козлодуй". Поради това АОБР настоява за ясна и еднозначна декларация, че "ще бъдат пресечени всякакви възможности за "иновации" и прилагане на схеми за непазарни приходи".

Сценарият на големия бизнес

В позицията на работодателите, която официално е изпратена до депутатите, е предложен и вариант за реализацията на АЕЦ "Белене". Според него държавата първо трябва да апортира в ново публично дружество материалните и нематериалните активи по проекта. След това се прави публично предлагане на емисия акции на това публично дружество на фондовата борса в обем, обезпечаващ набирането на достатъчен капитал за осъществяване на инвестиционната програма. Така, твърди бизнесът, по възможно най-прозрачен и пазарен начин ще бъде оценена икономическата състоятелност на централата.

По-нататък публичното дружество, в което след увеличението на капитала участват съответните инвеститори – стратегически, институционални, както и по-дребни такива (ако бизнесът наистина смята, че проектът е рентабилен), довършва изграждането на обекта АЕЦ "Белене". Тук обаче становището на АОБР е, че вероятно ще има необходимост и от ангажиране на дългов капитал. Накрая като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ "Белене" публичното дружество трябва да реализира произведената електроенергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.

"Това според нас е реалистичната схема, по която би могъл да се осъществи проектът АЕЦ "Белене" – воден от икономическа логика и прагматизъм, без идеологеми, геополитически интерпретации, патетична фразеология и търсене на политически дивиденти", пише още в становището.

Въпрос на цена и нужда

Работодателските организации твърдят също, че се разпространява неистинска информация за цената на произведена от АЕЦ "Белене" електроенергия, за обема на бъдещото електропотребление и за липсата на алтернативи.

"С аргумента, че такава била цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ "Козлодуй", в публичното медийно пространство смело се коментират цени на произведената от бъдещата АЕЦ "Белене" електроенергия в интервала между 25 и 50 евро за мегаватчас. Теза, която определяме като несъстоятелна и неадекватна", изтъкват представителите на бизнеса.

За сравнение те посочват проекта Hinkley Point C във Великобритания, чиято заявена цена е 92.50 паунда за мегаватчас, при договор за 35 години. Друг пример е очакваната да заработи догодина АЕЦ в Беларус, цените на която са от порядъка на 110 евро за мегаватчас. Проектът "Акую" в Турция пък предполага цена от 124 долара за мегаватчас, а разчетите за новите два блока на унгарската "Пакш 2" са в интервала 80-110 евро за мегаватчас.

Ами енергийна ефективност?

Асоциацията на организациите на българските работодатели обръща внимание и на мерките за енергийна ефективност, които значително намаляват енергопотреблението. По данни на НСИ от 2012 до 2016 г. енергийната интензивност на икономиката намалява от 0.470 до 0.423 тона нефтен еквивалент за 1000 евро БВП.

"Нетното електропотребление в страната през последните години е устойчиво в интервала 31-32 тераватчаса (данни на ЕСО, КЕВР и НЕК), при 3-4-процентен икономически растеж годишно", се посочва още в становището.

Не на последно място според бизнеса АЕЦ "Белене" трябва да се разглежда в контекста на променящия се енергиен сектор - новите поколения ВЕИ вече генерират електроенергия със значително по-ниски цени, нарастващото потребление на природен газ неминуемо ще замести част от консумираната електроенергия, интелигентните мрежови решения за оптимизиране на двупосочната електросвързаност, технологичният напредък при съхранението на електроенергия и балансирането на електропотребление.

Линк

E-novinar.com: Работодателите виждат опасност от непазарно решение за "Белене"

Виж оригиналната статия в actualno.com

Линк

Actualno.com: Работодателите виждат опасност от непазарно решение за "Белене"

Работодателите настояват управляващите да поемат твърд ангажимент да не допускат прилагането на каквито и да било непазарни схеми при осъществяването на проекта АЕЦ "Белене", ако той бъде възобновен. Това се казва в публична позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели, адресирана до Народното събрание и изпратена до медиите. В организацията членуват КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ. Членовете на организацията припомнят, че до момента министърът на енергетиката Теменужка Петкова е анонсирала само две изисквания, гарантиращи пазарни условия за проекта - да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта и да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия.
Не откриваме публично заявена изрична забрана на преференциално ценообразуване, възможни доплащания на ценови разлики и/или премии, корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката, например Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ "Козлодуй" и др. "Всъщност гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица. Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за "иновации" и прилагане на схеми за непазарни приходи", пишат членовете на асоциацията. Те предлагат и конкретни стъпки за действие, които включват това държавата да апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, да направи проспект на това дружество, с който то да бъде "качено" на фондовата борса, а след като му се увеличи капиталът с набраните през борсата средства, в него да влязат и съответните инвеститори, които да изпълнят проекта. След това произведеният ток да се продава през енергийната борса.
Прочети повече Работодателите настояват за публична дискусия по темата, която да включва и цената на енергията, която евентуално ще произвежда един ден централата. В писмото се напомня, че има алтернативи на нова атомна централа - модерните ВЕИ инсталации, които вече произвеждат доста евтин ток. При реализация на проекта "Белене" следва да бъдат елиминирани всички рискове, свързани с доминиращите "нашенски" разбирания за качество и контрол на изпълнение, продукт на корупционната среда и политическа намеса, включително в чисто технически въпроси, се посочва в писмото.

Линк

Expert.bg: Работодателите призовават за гаранции, че "Белене" ще се реализира на пазарен принцип

Управляващите да дадат гаранции, че реализирането на АЕЦ "Белене" няма да бъде при непазарни схеми. За това настояват от Асоциацията на организациите на българските работодатели, в която членуват КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ.

В своя позиция, адресирана до Народното събрание и изпратена до медиите, работодателите подчертават, че до момента министърът на енергетиката Теменужка Петкова е анонсирала само две изисквания, гарантиращи пазарни условия за проекта - да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта и да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия.

Не откриваме публично заявена изрична забрана на преференциално ценообразуване, възможни доплащания на ценови разлики и/или премии, корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката, например Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ "Козлодуй" и др., пише в позицията.

"Всъщност гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица. Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за "иновации" и прилагане на схеми за непазарни приходи", пишат членовете на асоциацията.

Те предлагат и конкретни стъпки за действие, които включват това държавата да апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, да направи проспект на това дружество, с който то да бъде "качено" на фондовата борса, а след като му се увеличи капиталът с набраните през борсата средства, в него да влязат и съответните инвеститори, които да изпълнят проекта. След това произведеният ток да се продава през енергийната борса.

Работодателите настояват за публична дискусия по темата, която да включва и цената на енергията, която евентуално ще произвежда един ден централата. В писмото се напомня, че има алтернативи на нова атомна централа - модерните ВЕИ инсталации, които вече произвеждат доста евтин ток.

От Асоциацията заявяват още, че при реализацията на АЕЦ "Белене" трябва да се избегнат всички рискове от "нашенските" разбирания за контрол и качество.

Expert.bg

Линк

O.radost.bg: Работодателите искат гаранции срещу непазарно изпълнение на АЕЦ Белене

Работодателите настояват управляващите да поемат твърд ангажимент да не допускат прилагането на каквито и да било непазарни схеми при осъществяването на проекта АЕЦ Белене ако той бъде възобновен. Това се казва в публична позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели, адресирана до Народното събрание и изпратена до медиите. В организацията членуват КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ.<br /><br />Членовете на организацията припомнят, че до момента министърът на...

Линк

Webcafe.bg: Работодателите се обявиха против непазарни схеми с АЕЦ "Белене"

КРИБ, Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара и БТПП излязоха с общо писмо до правителството, в което призовават да не се допуска "прилагане на схеми за непазарни приходи" при евентуалното възобновяване на проекта за АЕЦ "Белене".

Работодателските организации посочват три потенциални рискове от ощетяване на данъкоплатците при рестарта на "Белене", за които настояват Министерски съвет да заеме изрична позиция.

Сред рисковете са: преференциално ценообразуване на тока, произведен от Втора атомна централа; възможни доплащания на ценови разлики и/или премии; и корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката за строителството на "Белене".

Засега от кабинета "Борисов 3" са заявили отказ от дръжавни гаранции по осъществяването на проекта и отказ от дългосрочни договори за изкупуване на енергия.

"Осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за „иновации" и прилагане на схеми за непазарни приходи", пише в позицията на работодателите.

Те предлагат четири стъпки за "един успешен сценарий за реализация" на проекта Белене.

1) Държавата апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, извършени строителни работи, както и цялото получено или предстоящо да бъде получено оборудване, на което България е законен собственик;

2) Прави се проспект за публично предлагане на емисия акции на това публично дружество на фондовата борса в обем, обезпечаващ набирането на достатъчен капитал за осъществяване на инвестиционната програма - така по възможно най-прозрачен и пазарен начин ще бъде оценена икономическата състоятелност на проекта;

3) Публичното дружество, в което след увеличението на капитала участват съответните инвеститори - стратегически, институционални, както вероятно и по-дребни такива (ако бизнес публиката наистина смята, че проектът е рентабилен), довършва изграждането на обекта АЕЦ „Белене", като е твърде вероятно да има необходимост от ангажиране и на дългов капитал;

4) Като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ „Белене", публичното дружество реализира произведената електроенергия на енергийната борса - от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.

От организацията на работодателите критикуват разпространяването на нереалистични прогнозни данни за цената на мегаватчас електроенергия от "Белене" в размера на 25-50 евро, като дават за пример цените в три нови ядрени централи в Европа - от 92,5 британски пауда в Англия до 124 щатски долара в Турция.

Работодателите оспорват и тезата за нуждата от втора атомна централа в близките години, като дават пример с данните за повишената енергийна ефективност на българската икономика от НСИ и наличието на алтернативно енергопроизводство.

"При реализация на проекта "Белене" следва да бъдат елиминирани всички рискове, свързани с доминиращите "нашенски" разбирания за качество и контрол на изпълнение, продукт на корупционната среда и политическа намеса, включително във чисто технически въпроси. Необходими са допълнителни гаранции за ефективно прилагане на нормите за възлагане на поръчки с висока обществена значимост и разходване на значими средства, за високо качество на изпълнение, за обективна оценка на технологията на реакторите, и управление на риска на най-високото достижимо равнище, приемливо за цялото ни общество, за европейските ни партньори и съседи", казват от КРИБ, АИКБ, БТПП и БСК.

Линк

B2bmedia.bg: Работодателите искат гаранции срещу непазарно изпълнение на АЕЦ "Белене"

Линк

Dnevnik.bg: Работодателите искат гаранции срещу непазарно изпълнение на АЕЦ "Белене"

Членовете на организацията припомнят, че до момента министърът на енергетиката Теменужка Петкова е анонсирала само две изисквания, гарантиращи пазарни условия за проекта - да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта и да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия.

Линк

Shum.bg: Работодателите искат гаранции срещу непазарно изпълнение на АЕЦ "Белене"

"Всъщност, гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица. Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за "иновации" и прилагане на схеми за непазарни приходи", пишат членовете на асоциацията.

Те предлагат и конкретни стъпки за действие, които включват това държавата да апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, да направи проспект на това дружество, с който то да бъде "качено" на фондовата борса, а след като му се увеличи капитал с набраните през борсата средства, в него да влязат и съответните инвеститори, които да изпълнят проекта. След това произведеният ток да се продава през енергийната борса.

Dnevnik.bg

Линк

Mediapool.bg: Работодателите виждат риск от непазарно решение за "Белене" на базата на фалшива информация

Има опасност "рестартирането" на АЕЦ "Белене" да доведе до прилагане на схеми за непазарни приходи за евентуалните бъдещи инвеститори и непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците. От друга страна, се разпространява неистинска информация за цената на електроенергията, произведена от АЕЦ "Белене", за обема на бъдещото електропотребление в страната и за липсата на енергийни алтернативи.

Такова предупреждение отправи в отворено писмо до Народното събрание в сряда Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която включва Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

В писмото се посочва, че "на 7 юни предстои Народното събрание да вземе изключително отговорно решение по въпроса за връщането на този проект в дневния ред на българската енергетика и при какви условия да стане това или, респективно - за продължаване на мораториума".

Членовете на асоциацията припомнят, че нееднократно са изразявали позицията си, че разработването и реализацията на нови енергийни проекти е приемливо при категоричното условие да стане изцяло на пазарен принцип, без ангажименти както за гарантирани количества, така и за преференциални цени.

Министър Петкова анонсира, че проектът АЕЦ "Белене" ще се осъществява при "пазарни условия", но като такива тя огласява до момента само две изисквания: да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта; да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия. Не откриваме публично заявена изрична забрана на: преференциално ценообразуване; възможни доплащания на ценови разлики и/или премии; корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката, например Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ Козлодуй, пишат работодателските организации. И продължават:

Според асоциацията на работодателските организации базовите принципи, които могат да обезпечат дългосрочната устойчивост на един проект, са прозрачност, пазарност, икономическа състоятелност. Отчитайки тези принципи, направените инвестиции до момента, както и мащаба на проекта АЕЦ "Белене", те смятат , че един успешен сценарий за реализация може да включва следните стъпки:

Държавата апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, извършени строителни работи, както и цялото получено или предстоящо да бъде получено оборудване, на което България е законен собственик;

Прави се проспект за публично предлагане на емисия акции на това публично дружество на фондовата борса в обем, обезпечаващ набирането на достатъчен капитал за осъществяване на инвестиционната програма – така по възможно най-прозрачен и пазарен начин ще бъде оценена икономическата състоятелност на проекта;

Публичното дружество, в което след увеличението на капитала участват съответните инвеститори – стратегически, институционални, както вероятно и по-дребни такива (ако бизнес публиката наистина смята, че проектът е рентабилен), довършва изграждането на обекта АЕЦ "Белене", като е твърде вероятно да има необходимост от ангажиране и на дългов капитал;

Като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ "Белене", публичното дружество реализира произведената електроенергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.

"Това, според нас, е реалистичната схема, по която би могъл да се осъществи проектът АЕЦ "Белене" – воден от икономическа логика и прагматизъм – без идеологеми, геополитически интерпретации, патетична фразеология и търсене на политически дивиденти. В същото време, като отчитаме заявените официални намерения да се стартира процедура за избор на стратегически инвеститор, считаме, че предварителните условия за водене на преговори с потенциалните кандидати следва да включват като основни изисквания - осигуряването на прозрачност, реализация на проекта на пазарен принцип и други приложими условия, част от които са посочени по-горе", добавят работодателите.

Според тях е необходима "публична дискусия с участието на всички заинтересовани страни, а не разпространяване на неистинска информация – за цената на електроенергията, произведена от АЕЦ "Белене", за обема на бъдещото електропотребление, за липсата на алтернативи".

С аргумента, че такава била цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ "Козлодуй", в публичното медийно пространство смело се коментират цени на произведената от бъдещата АЕЦ "Белене" електроенергия в интервала между 25 и 50 евро за мегаватчас. Теза, която определяме като несъстоятелна и неадекватна на наличната информация – за сравнение, проектът Hinkley Point C, Великобритания заявява цена от 92,50 британски паунда за мегаватчас, при договор за 35-годишен период. През 2019 г. се очаква в Беларус да заработи нова АЕЦ, цените на която са от порядъка на 110 евро за мегаватчас. Проектът Akkuyu, Турция предполага цена от 124 щатски долара за мегаватчас, а разчетите за проекта на разширяване с два нови блока Paksi, Унгария са в горната граница на интервала 80-110 евро за мегаватчас, се посочва в писмото на работодателските организации до парламента.

Националният статистически институт системно разработва и публикува енергийни разчети, в т.ч. общ енергиен баланс, първично енергийно потребление, енергийна интензивност на икономиката. Анализът им недвусмислено показва подобряване на енергийната ефективност – за сравнение, при 0,470 тона нефтен еквивалент за 1000 евро БВП през 2012 г., същият показател за 2016 г. е 0,423. Същият извод можем да направим и за електроинтензивността – докато през 2012 г. за 1000 евро БВП са били вложени над 820 киловатчаса, през 2016 г. използваната електроенергия е 765 киловатчаса. Впрочем, нетното електропотребление в страната (отчитайки нетното производство и физическия внос, приспадайки загубите в електропреносната мрежа, нуждите от регулиране на електроенергийната система и физическия износ) през последните години е устойчиво в интервала 31-32 тераватчаса (данни на ЕСО, КЕВР и НЕК), при 3-4 процентен икономически растеж годишно. Естествено, налице е значителен нереализиран потенциал за подобрения в това отношение, пишат работодателите.

Освен това обаче те посочват, че съществуват алтернативни възможности – както в сферата на енергопроизводство, така и по отношение на енергопотреблението и енергийната ефективност. Сред примерите – новите поколения ВЕИ вече генерират електроенергия със значително по-ниски цени в сравнение с близкото минало, нарастващото потребление на природен газ неминуемо ще замести част от консумираната понастоящем електроенергия (тенденция сред битовите абонати), разработват се интелигентни мрежови решения, оптимизиращи двупосочната електросвързаност, значителен е технологичният напредък и при възможните решения за ефективно съхранение на електроенергия и балансирано електропотребление при оптимална електрогенерация.

Не на последно място, гласуването на решение относно мораториума от Народното събрание следва да протече паралелно с обсъждането на Стратегията за устойчиво енергийно развитие до 2030 г., чието изготвяне бе възложено на Министерството на енергетиката, припомнят в заключение на писмото си до народните представители от Асоциацията на на организациите на българските работодатели.

Линк