Търговци надуват цените на стоките до 113%

ДОСТЪП КЪМ ПУБЛИКАЦИЯТА В ОРИГИНАЛ ОТ ТУК

За редица продукти цената от производителя до потребителя нараства от 30% до 113%, което е в резултат на действията на търговците. Това заяви Славчо Петров, председател на Федерацията на независимите синдикати в хранително-вкусовата промишленост, по време на пресконференция на тема „На кого плаща българският потребител?“. Той посочи като пример цената на малотраен колбас, чиято продажна цена в магазина е 6,25 лв. за кг (без ДДС), докато производителят е получил едва 3,47 лв. Същевременно търговските вериги, супермаркети и магазини така разпределят добавената стойност на продуктите, че тя е изцяло в тяхна полза, докато българският бизнес е поставен до стената, коментира Евгени Иванов, председател на инициативния комитет за честна търговия, обединяващ производители от всички браншове на хранително-вкусовата промишленост, с близо 1400 предприятия и над 240 хил. работници. По думите му България е единствената европейска държава, членка на общността, която няма адекватен закон за защита от натиска и диктата на големите търговски вериги, чието влияние все повече се разраства.

Според българските производители резултат на този натиск е появата на пазара на продукти с ниско качество, което е във вреда на потребителите. От инициативния комитет заявиха, че стоките, които отделните вериги пускат като собствени марки, или т. нар. бели стоки, са „голям удар срещу производителите“. Те предложиха контролните органи от Агенцията по безопасност на храните да проверяват какво има и по щандовете в магазините, а не само в производствените фирми.

Забавените до 2- 3 месеца плащания към доставчиците на практика са безлихвен кредит към чуждите търговци, а парите на българския потребител се насочват не в националния бюджет, а в чужди икономики, коментира Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. По думите й търговските вериги притежават огромна пазарна сила, злоупотребяват с нея и изземват по-голямата част от печалбите на предприятията, като ги обричат на мизерно съществуване. В резултат на това заетостта и възнагражденията не растат, а инвестициите и потреблението спадат. Търговските вериги убиха малкия и средния бизнес чрез картелни споразумения и монополизация на пазара, категорична е Кукушева.

От инициативния комитет приканиха правителството и парламента да последват примера на останалите европейски държави и да приемат законодателство за забрана на злоупотребата със значителна пазарна сила. Представителите на хранително-вкусовия бранш дори обвиниха законотворците в България, че лобират в полза на търговските вериги. Според статистиката, която бе представена вчера, едва 30% от стоките във веригите са произведени в България. За разлика от останалите европейски държави, където долната граница е 51% национална продукция. При това почти всички страни - членки на ЕС, приеха закони за възстановяване на баланса между производителите и търговските вериги.

Като инициатори на проектозакон, който да регламентира взаимоотношенията по веригата производител-доставчик- търговeц, представителите на хранително-вкусовия бранш у нас заявиха, че са крайно недоволни от предложения от експертите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) вариант, представляващ изменение на Закона за защита на конкуренцията. Според тях той изцяло игнорира основните искания на българския бранш, включително и с отказа да се регламентират отложените плащания на търговските вериги, с което изцяло обслужва техния интерес. Доставчиците настояват и за лимитиране на всички видове търговски отстъпки, бонуси и други начисления, налагани от търговците. От инициативния комитет предупредиха, че ако държавата не влезе спешно в ролята си на регулатор, производителите в България ще прибегнат и до протести.

Линк